РЕШЕНИЕ

№ 4910

гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100104993 по описа за 2022 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Ищцата – Д. В. Ш. твърди, че на 10.12.2021г., около 09: 00 часа, в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле" се движил лек автомобил „Шкода", модел „Фабия", с per. № •••••••, управляван от М. М. К., ЕГН ••••••••••, с посока на движение от ул. „Китка" към ул. „Детелина". На пешеходната пътека, находяща се до спирка на градски транспорт № 0956, общ. „Нови Искър“, М. М. К. блъска преминаващия пешеходец В.Д.Г., вследствие на което на място загива В.Д.Г.– баща на ищцата. Посочва, че относно процесното ПТП е образувано ДП № 11410/2021г. по описа на Сектор „РТП" - Отдел „Разследване" – СДВР, пр.пр. № 24266/2021 г. по описа на СГП. Твърди, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водача на лекия автомобил, който е управлявал с несъобразена скорост. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП за автомобил „Шкода", модел „Фабия", с per. № •••••••, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Д.З." АД, BG/08/121002131500. Ищцата посочва, че от претърпяната загуба на баща й е претърпяла скръб, болка, усещания за крайна несправедливост и за безпомощност. Вследствие на преживяното ищцата се затворила, избягва контакти с други хора, отклонява покани, съзнанието продължава да й е заето от тревожните мисли за случилото се. Ищцата твърди, че е извършила разход в размер на 1 460 лева за погребение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:

• 250 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 05.01.2022г. /датата, на която е депозирала искане до ответника за заплащане на обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата, - 1 460 лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 05.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 175/.

Ответникът – „Д.З.“ АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП – то, както и твърдението, че вина за настъпване на същото има само водача на лек автомобил „Шкода Фабия” с ДК№ •••••••. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че той е предприел внезапно пресичане на пътното платно на непредвидено и необозначено за целта място, без да даде знак за това. Относно претенцията за имуществени вреди, счита, че същата е неоснователна, тъй като с извършването им ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, като му се присъдят направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти: - сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие, - настъпване на процесното ПТП и - починалото от процесното ПТП лице е баща на ищцата. По делото на страници 11-12 е представен Констативен протокол № 613, съставен от дежурен ТПТП – ОПП – СДВР на 10.12.2021г. относно процесното ПТП.

От представеното на страница 13 от делото удостоверение за наследници изх. №РНИ21-УГ01-999/16.12.2021г., издадено от Столична община - район Искър, се установява, че ищцата е дъщеря на пострадалото лице и негово единствено дете – В.Д.Г.. По делото на страница 27 е представена фактура № 149 от 23.12.2021г., от която се установява, че ищцата е извършила плащане в размер на 1 460 лева за погребението на баща си.

На страници 28-30 е представена писмена претенция, подадена от ищцата на 05.01.2022г. с вх. №3108000189 до ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди относно процесното ПТП.

По искане на страните пред настоящия съдебен състав е допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. В него е приет най-вероятен механизъм на ПТП: на 10.12.2021 г. около 09, 00 часа, в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“ и в посока от ул. „Невен“ към ул. „Детелина“ се е движел лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с per. № •••••••, управляван от М. М. К.. Вещото лице посочва, че ул. „Искърско дефиле“ е отворена за движение в двете посоки, като платното за движение се състои от две пътни ленти - по една за всяка посока. При движение в посока от ул. „Невен“ към ул. „Детелина“, след кръстовището с ул. „Китка“ е разположена пешеходна пътека тип М8.1 - „Зебра“, като пътните ленти, всяка от които е с широчина от по 5, 00 м, до началото на пешеходната пътека са отделени една от друга с пътна маркировка M3 от ЗДвП - „Единична прекъсната линия“, а след пешеходната пътека пътната маркировка преминава в Ml от ЗДвП - „Единична непрекъсната линия“. Отдясно на платното за движение е разположен тротоар с широчина 2, 50 м. Отляво на платното за движение се наблюдава затревен остров с широчина 3, 00 м, върху който е поставена предпазна мантинела с височина 0, 80 м. На 55, 00 м след определеният при огледа ориентир (Фигура 4), затревената площ преминава в тротоар с дължина 13, 00 м, върху който е обособена спирка на градския транспорт (краят на тротоара е на 68 м след ориентира). В участъкът на спирката мантинелата е прекъсната. Пътната настилка е влажен асфалт, без дупки, неравности и посипаности по него. Ул. „Искърско дефиле“ в района на местопроизшествието е прав участък, без наклони. На 45, 00 м преди ориентира и на 0, 5 м вдясно от десния край на платното се наблюдава метална тръба с поставени на нея пътни знаци: „В- 26“-„Забранено е движението със скорост, по висока от 30 км/ч“; „А- 13“ - „Изкуствена неравност по платното за движение“ и „А-18“ - „Пешеходна пътека“. В района на ПТП няма обекти ограничаващи видимостта. Вещото лице сочи, че М. М. К. е управлявал лекия автомобил със скорост около 58, 00 км/ч, като е приближавал, описаната по-горе пешеходната пътека тип „Зебра“. По същото време пешеходецът В.Д.Г. предприел пресичане на платното за движение на ул. „Искърско дефиле“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, движейки се по пешеходната пътека. В моментът, в който пешеходецът е изминал разстояние 3, 10 м по платното за движение е последвал контакт между челната част на автомобила в областта на предна броня между средна и лява декоративна решетка и опорен ляв крак в областта на подбедрицата на пострадалия. Вещото лице обосновава извод, че причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Шкода Фабия“, който се е движел със скорост по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък и при приближаване на пешеходна пътека не е пропуснал движещият се по нея пешеходец. Вещото лице посочва още, че максимално разрешената скорост за автомобилите, преминаващи през процесната пешеходна пътека и спирката на градския транспорт в района на процесното ПТП е 30 км/ч., а скоростта на водача на лекия автомобил преди и към момента удара е била около 58 км/ч. Вещото лице приема, че пешеходецът не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП.

Пред настоящия съдебен състав е допуснато и изслушване на съдебно- медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. В него е прието, че в резултат на ПТП пострадалият В.Г. е получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма със счупвания на черепнияпокри и основа в челната област и предните черепни ямки; счупване на горната челюст; счупване на носните кости. Травматичен суабархпоидален кръвоизлив; кръв в модъчноите стомахчета; порезни и разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето, предимно в лявата лицева половина. Вещото лице сочи, че пострадалият е получил и гръдна травма, изразяваща се в счупвания на ребра 2, 6 и 7-мо в ляво и 2-ро и 7-мо в дясно; тръбначно-мозъчна травма със счупване на гръбначния стълб – на 6 шиен прешлени 3-ти поясен прешлен и епидурален кръвоизлив в гръбначно-мозъчния канал. Множество охлузвания и рани в областта на горните и долните крайници. Вещото лице сочи, че е налице съчетана травма – тежка черепно-мозъчна и гръдна, и гръбначно- мозъчна травма довело до смъртта на В.Д.Г.. Експертът сочи, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания при настъпилото ПТП и смъртта на В.Д.Г.. По делото е представена Присъда № 133 от 13.09.2023г., постановена по н.о.х.д. № 3545/2023г. по описа на СГС, Н. О., 9-ти състав, с която М. М. К. е признат за виновен в това, че на 10.12.2021 г., около 09: 30 часа, в град Нови Искър, по пътно платно на ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“, в близост до спирка на масов градски транспорт № 0956 „Община Нови Искър“, на пешеходна пътека, означена с пътен знак Д- 17 от ППЗДвП и маркировка М8.1 от ППЗДвП, при поставен пътен знак В26 (30 км/ч) от ППЗДвП, при управление на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия” с per. № •••••••, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в: чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h... чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ и чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ като не избрал скорост на движение на управлявания от него автомобил до 30 км/ч., а управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч., не пропуснал пресичащ по прилежащата пешеходна пътека в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец В.Д.Г., ударил го отляво на тялото с предната лява зона на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на Г.ев, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Върху съдебният акт е отбелязано, че същият е влязъл в сила на 29.09.2023г.

По искане на ответника пред настоящия съдебен състав е изслушан свидетелят М. М. К. – водачът на лекия автомобил, който е осъден с влязла в сила присъда относно процесното ПТП. Свидетелят посочва, че времето било лошо, видимостта ограничена, валяло дъжд, а стъклото на автомобила било замъглено, чистачките работили.

По искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е изслушан свидетелят П.Г. Ш. – съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че приживе отношенията между Д. и баща й били много близки. Д. е единствено дете в семейството. Винаги са били заедно и много са им помагали. Оженили се, когато били студенти и нейните родители отгледали първото им дете. Заедно с родителите на Д. живеят в къща в Нови Искър. Сплотено семейство са. Д. трудно приела новината за смъртта на баща й. Плаче и казва, че баща й я вика от банята. Това се отразило и на работата на Д.. Показанията на свидетелят П.Г. Ш., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с приетите по делото доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Относно предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за претърпени неимуществени вреди Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. механизъм на настъпилото ПТП, 2. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба; 3. причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на бащата на ищцата – В.Г.;

4. на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП, 5. представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета и 6. какви отношения са съществували между ищеца и пострадалия преди настъпване на процесното ПТП, В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

1. съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – пострадалият е предприел внезапно пресичане на пътното платно на непредвидено и необозначено за целта място, без да даде знак за това.

По делото е представена влязла в сила присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.

От представената и описана по-горе писмени доказателства, се установява, че ищцата е предявила писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 05.01.2022г. От същата се установява, че е представена и банкова сметка. По делото липсват данни ответникът да е определил и изплатил обезщетение на ищцата.

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии формират съдържанието на понятието "справедливост", което е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания на св. П. Ш., от които се установява, че между ищцата Д. Ш. и баща й приживе е съществувала близка връзка, между родител и дете. Живели са в една къща и общо домакинство. Помагали си. След смъртта на баща си, ищцата често плаче. Загубата на баща й се отразило и на работата й. При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете и възрастта на ищцата към датата на ПТП – 59 години и възрастта на починалия – 84 години. Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2021г. обществено икономическа обстановка в страната. Предвид изложеното съдът намира за справедливото обезщетение за ищцата сумата от 70 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от загубата на баща й. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта, като за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

В конкретния случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е предприел внезапно пресичане на пътното платно на непредвидено и необозначено за целта място, без да даде знак за това.

В разглеждания случай от приетата по делото влязла в сила присъда, както и заключението на авто – техническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека. Съгласно ТР № 2/16 г. на ВКС, ОСНК "Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея”. От събраните по делото доказателства се установява, че в този участък пътят е прав, не е имало ограничения на видимостта, като не се установява внезапно навлизане на пешеходната пътека от пострадалия. С оглед изложеното, не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на това лице.

Относно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за имуществените вреди По предявеният иск за сумата от 1 460 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за погребение, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:

Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.

Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представената и приета по делото фактура, се установи, че ищцата действително е направила такива разходи на обща стойност от 1 460 лв.

Предвид изложените мотиви така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Относно претенцията за присъждане на законна лихва съгласно чл. 49, ал. 3 от КЗ Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, за периода, считано от датата, на която е депозирала искане до ответника за заплащане на обезщетение – 05.01.2022г.

По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. В разглеждания случай ответникът е сезиран от ищцата с молба на 05.01.2022г., като със същата е представена и банкова сметка на ищцата Ш., поради което ответникът е изпаднал в забава считано от тази дата - 05.01.2022г.

Предвид така изложеното съдът приема, че считано от 05.01.2022г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди до окончателното им изплащане.

Относно направените по делото разноски Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.

Направените и претендирани от ищеца разноски са в размер на 502.92 лв. – заплатена държавна такса. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 142.92 лв. – държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и след като съдът съобрази предмета на правния спор, фактическата и правната сложност на делото, както и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца и чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат П. С. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева с вкл. ДДС съразмерно на уважената част от исковете.

Направените от ответника разноски с в общ размер на 450 лева, от които:

250 лева –депозит по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, 100 лв. – заплатен депозит за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 127, 88 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частично освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото и изцяло от разноски за настоящото производство, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС 2 911, 73 лв. представляваща съдебно деловодни разноски платени от бюджета на съда /останалата част от държавната такса над 502, 92 лв. и съответната на уважената част от исковете от: 421 лв. – депозит относно допуснатата съдебно авто – техническа експертиза и 328 лв. – депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза/.

С тези мотиви съдът