Решение № 1946 от 29.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7602/2025 г.

Производството е по чл. 32, вр. чл.30, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗООРПСМ. С акт за констатиране на нарушение по ЗООРПСМ, съставен на 22.05.2025 г. от полицейски инспектор при 01 РУ - СДВР е констатирано, че на 22.05.2025 г., около 17: 30 часа, в гр.София, по време на провеждане на футболна среща-реванш от турнира „КУПА НА БЪЛГАРИЯ“ между отборите на ПФК „ЛУДОГОРЕЦ“-РАЗГРАД и ПФК „ЦСКА - СОФИЯ“, с начален час 19: 00 часа, на Национален стадион „Васил Левски“, находящ се в гр. София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“№38, на бул. „Васил Левски“, на спирката на бул.“Христо и Евлоги Георгиеви“, М. Н. П. е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие, а именно пиротехническо изделие - 1 /един/ брой факла - административно нарушение по чл. 21, т.9 от ЗООРПСМ. Актът е съставен от компетентен орган и в предвидения от чл. 26, ал.2 ЗООРПСМ тримесечен давностен срок от извършване на деянието, като същият съдържа всички изискуеми реквизити от ЗАНН, обуславящи неговата законосъобразност от формална страна. Той е предявен на нарушителя, с което е гарантирано и правото му на защита. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото писмени доказателства за този съдебен състав не съществува съмнение във факта на извършеното нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство. В тази насока следва да бъдат съобразени показанията на очевидецa ИББ - полицейски служител към ОСПС - СДВР. Разказът му, отразен в снетите от него в писмена форма показания, е подробен, логичен, вътрешно балансиран и последователен, поради което същият следва да бъде кредитиран безрезервно. Свидетелят дава подробно описание на облеклото и външните физически белези на нарушителя, като е категоричен, че той е лицето, което е забелязал до оживен пътен възел, разположен до спортното съоръжение, където е следвало да се проведе предстоящият футболен мач и очевидно се е насочвал към него, за да присъства като част от публиката. Свидетелят споделя, че се е намирал в непосредствена близост до младежа, което именно е способствало възможността му да възприеме неговите телодвижения, свързани с опит да осуети проверката спрямо себе си, към която са били пристъпили полицейски служители от друго структурно звено на СДВР. Свид. Б подчертава, че П. е направил опит да отнеме резервния пълнител на пистолета, носен от него като орган на реда, а впоследствие е отправял обиди. Убедително заявява и че при проверката е установил, че непознатият младеж е носел у себе си невъзпламенена факла - вещ, забранена за внасяне в близост и на територията на съоръжения, в които се провеждат спортни мероприятия. Сведенията на разпитаното лице са подробни и логично изградени, а фактите, съдържащи се в тях, кореспондират на протокола за доброволно предаване, с който към материалите по делото е приобщено пиротехническото изделие, с вещественото доказателство - 1 брой факла, както и с приложената към преписката докладна записка. Не възниква съмнение за тяхната добросъвестност, поради което и свидетелят не следва да понася упрек за тенденциозност в своето изложение, като поставено единствено във вреда на нарушителя. Все в горния аспект, обясненията на нарушителя, дадени в днешното съдебно заседание, потвърждават изложението на полицейския орган, в частта относно оказаната съпротива и носената от П. вещ. Те обаче са изолирани по отношение на отрицанието да е нагрубявал служителите на реда. Последното противоречи на заявеното по-рано от П., че се е съпротивлявал. Така установеното несъответствие мотивира този съдебен състав да приеме, че в този си пасаж изявленията се явяват защитна версия, която не следва да се използва при формиране на вътрешното убеждение по фактите. Що се отнася до твърденията на П., че само е намерил факлата, а тя не е негово притежание, съдът намира, че те не могат да опровергаят факта на извършено нарушение на забраната да се носят пиротехнически изделия при посещение на спортни мероприятия. Нарушителят напълно е съзнавал вида и предназначението на намерения у него предмет, поради което единственото правилно поведение е било, дори и да го е намерил случайно, да не го взема със себе си. По изложените съображения този съдебен състав намира, че очертаната в акта деятелност изпълва признаците на административно нарушение по чл. 21, т.9 ЗООРПСМ, доколкото П. е носел пиротехническо изделие. Деянието е извършено на отиване към спортния обект във връзка с предстоящото спортно мероприятие - футболна среща. От обективна страна нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. С оглед по-ниската степен на обществена опасност на деянието същото не разкрива признаците на престъпния състав по чл. 325, ал. 1 НК, поради което правилно нарушителят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност по специалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗООРППСМ за противообществени прояви по чл.21, носят отговорност лицата, навършили 16 години, които са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. В случая съдът приема, че нарушителят е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Цялостното поведение на лицето не оставя съмнение, че е съзнавал противоправния характер на своите действия, още повече че е направил опит да осуети проверката, извършвана спрямо него, както и ангажирането на административнонаказателната му отговорност за коментираната проява. Изводът се налага и при проследяване на обясненията на П., дадени в съдебното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗООРППСМ, в случай че нарушителят бъде признат за виновен, наказанията, които е възможно да му бъдат наложени, са задържане в структура на МВР, глоба или безвъзмезден труд в полза на обществото. При индивидуализацията на отговорността на нарушителя съдът съобрази като смекчаващи факти чистото съдебно минало, продължаващото обучение, ниската възраст, както и отсъствието на регистрирани предходни прояви от вида, за които да е понесъл санкция, респ. интензитета на проявление на проявата, който не разкрива съществени отлики в негативен аспект от обикновените случаи. Ето защо Съдът намира, че следва да бъде определено наказание в по- леката алтернатива предвидена в закона, а именно глоба. С оглед непълнолетната възраст на нарушителя обаче, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН, наказанието „глоба“ следва да се замени с „обществено порицание“. Така определена санкцията следва да бъде изпълнена чрез поставяне на текста на решението в сградата на Р.та администрация по местоживеене на нарушителя за срок от петнадесет дни. Определено в този вид и размер наложеното наказание ще въздейства поправително и възпитателно, както по отношение на П., така и по отношение на останалите членове на гражданското общество и ще съдейства за постигане на целите по чл. 2, т.1 и т. 2 ЗООРПСМ. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗООРППСМ, за нарушения на специалния закон се налага и принудителна административна мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една до две години. Доколкото приема, че извършеното не разкрива съществено висока степен на обществена опасност и не е застрашило в значителна степен здравето и живота на трети лица, приема за разумен размер на обсъжданата мярка от една година. Така определен, срокът е достатъчен, за да породи търсеното предупредително и превъзпитателно въздействие по отношение на П. в насока моделиране на поведението му в бъдеще и насочването му към спазване на законите на Република България. Според съда задържането в структурните поделения на МВР е наказание, което в случая се явява непропорционално и несъразмерно на обществената опасност на извършеното административно нарушение и на неговия автор, поради което и не следва да бъде налагано. На основание чл.24 от ЗООРПСМ, доколкоо иззетата от П. факла е послужила за извършване на деянието, същата следва да бъде отнета в полза на държавата. Така мотивиран, на основание чл. 33, ал.1 т.1 от ЗООРПСМ, вр. чл. 15 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2 състав