РЕШЕНИЕ

гр. Чирпан, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно наказателно дело № 20245540200230 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Административно-наказателното производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН по АНД № 20245540200230 по описа на РС гр. Чирпан за 2024 година е образувано по депозирана жалба от М. М. И., ЕГН ••••••••••, срещу издадено Наказателно постановление (НП) № 24-375-000099 от 19.02.2024 година, издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан И. Димитров Димитров, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на водача са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за това, че на 31.01.2024 година в 02: 23 часа в с. Мирово на ул. „Прогрес“, като водач на лек автомобил „•••“, с рег. № •••, до дом номер 27 в посока изток-запад управлява лек автомобил марка „•••“ с рег. № •••, собственост на П.Б.М., с ЕГН ••••••••••, като водачът И. се движи с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление над МПС и се блъска в дясно в гаражна врата, прилежаща към горепосочения адрес. Вследствие на удара гаражната врата пада и удря паркирания в частния дом лек автомобил ••• с рег. № ••• като му нанася материални щети. Същият не остава на място, за да установи какви са щетите от произшествието и не уведомява органите на МВР, а го напуска и се отправя в поска запад, след което изоставя управляваното от него МПС. С тези си действия водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, предизвикал е ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, както по основание, така и по размер на наложените санкции.

Жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации, както по издадения АУАН, така и по издаденото НП, като оспорва тяхната доказателствена сила при условията на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10 от 1973 година на Пленума на ВС. Ако съдът счете, че въпреки това е налице нарушение, то моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тай като са налице предпоставките за неговото приложение съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС.

Съгласно цитираното ТР № 1 от 12.12.2007 година преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие с практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Посочва също, че в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, която препраща за неуредени въпроси към НК и НПК. Нарушението се характеризира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК с оглед на значителните вредни последици. Не са настъпили вредни, обществено опасни или имуществени вреди. Моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление № 24-375-000099 от 19.02.2024 година, издадено от И. Димитров Димитров – Началник Група в ОДМВР гр. Стара Загора, РУ Чирпан.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР гр. Стара Загора, РУ Чирпан в писмено становище излага доводи относно законосъобразността, правилността и обосноваността на издаденото НП, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Сочи, че обжалваното НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете, визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, в случай, че се претендират разноски от страна на жалбоподателя и са налице доказателства за реално заплатен хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, прилага административно-наказателната преписка по издаването на обжалваното наказателно постановление с писмо, вх. № 4276 от 28.08.2024 година и писмо, вх. № 4454 от 05.09.2024 година.

РП Стара Загора, ТО Чирпан е редовно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

По делото са приети като писмени доказателства: писмено становище на гл. юрисконсулт на ОДМВР - Ст. Загора - Милен Алексиев; пълномощно на гл. юрисконсулт на ОДМВР - Ст. Загора - Милен Алексиев; жалба, рег.№ 349000- 19069/19.08.2024г., ведно с копие на НП № 24-0375- 000099/19.02.2024г.; заверено копие на АУАН серия GA № 1187275/31.01.2024г.; заверено копие на Протокол за ПТП № 1810014; заверено копие на НП 24-0375-000099/19.02.2024г.; заверени копия на сведения; заверено копие на писмо с УРИ: 375р-4081/08.03.2024г.; заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР; справка нарушител, както и материалите, изискани от съда и получени с писмо вх. № 4454/05.09.2024г.: АУАН серия GA № 1187275/31.01.2024г.; Протокол за ПТП № 1810014; Докладна записка № 375р-1857/31.01.2024г. и сведения. Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Я. И., св. Б. М., св. З. З., св. И. И.. Съдът намира, че жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбата е входирана в ОДМВР Стара Загора на 19.08.2024 година, като е изпратена по пощата на 15.08.2024 година, НП е връчено на жалбоподателя на 02.08.2024 година.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 59д, т. 1 ЗАНН. Санкциониращият орган представя доказателства относно датата на връчване на НП, а именно 15.08.2024 година. Жалбоподателят също не оспорва датата на връчване на издаденото НП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на притежаваните му правомощия. От приложената Заповед, рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи е видно, че определени да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са определените полицейски органи по т. 1.1., т. 1.3.1 и т.1.3.2, както и определените в т. 1.2, т. 1.3.3 и т. 1.3.4 от заповедта. Наказателните постановления се издават от длъжностните лица по т. 3.1 – т. 3.14 от заповедта, като началниците на групи „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР и началниците на групи в СПП при ОДМВР попадат в т. 3.11. и т. 3.12. от заповедта на министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено на 19.02.2024 година за административно нарушение, извършено на 31.01.2024 година, тоест в рамките на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Не е налице несъответствие при описание на извършените нарушения в издадения АУАН серия GA № 1187275 и в обжалваното НП. Съставеният АУАН и обжалваното НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно са квалифицирани нарушените правни разпоредби по ЗДвП.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП задължава водача на моторно превозно средство да избере скорост, съобразена с отрицателното влияние на всички онези фактори, които усложняват конкретна пътна обстановка, за да може да спре пред всяка предвидима опасност на пътя и предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Няма основание за приложението н а чл. 15 НК когато водачът предварително не е изпълнил това свое задължение и поради движение с несъобразена скорост сам се е поставил в ситуация на невъзможност да предвиди и предотврати пътнотранспортното произшествие, респ. общественоопасните последици /Решение № 96 от 9.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 218/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Жанина Начева/. Неоснователни са в тази връзка доводите на жалбоподателя, че няма констатации от АНО относно това каква е следвало да бъде тази съобразена скорост. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС дори и при разрешена скорост на водача, същият може да управлява МПС с несъобразена с конкретните обстоятелства за пътя скорост.

Налице е възникнало ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, на път, на пътно съоръжение, на товар или други материални щети.

Безспорно се доказа, че в резултат на процесното ПТП е имало нанесени материални щети на МПС, собственост на свидетеля И. Т. И., което е установено както от показанията на св. И., така и от приложения в оригинал по делото Протокол за ПТП.

От показанията на св. Я. М. И. е видно, че пътят е бил заледен, било е студено.

Същият е бил на задната седалка, по диагонал на водача. Брат му изгубва контрол върху колата. Пътят е чакълест, не е тесен, като по него е имало и дупки. При загубата на контрол на управляваното МПС колата се блъска във вратата на дома на св. И., която врата удря намиращата се зад нея на открито кола. Водачът се е отдалечил от местопроизшествието, като св. И. е намерил пред тях впоследствие предния номер на колата. Първоначално е заявил, че той е управлявал МПС, но впоследствие си признава, че брат му е бил водачът на автомобила.

Св. И. възприема конкретното МПС, че е ••• комби и че колата е тръгнала да се отдалечава от местопроизшествието. Тръгва след тях до съседната улица, където лекият автомобил е спрял. Обажда се в полицията. Познава водача и пътуващото момче с него.

От показанията на св. Б. М., актосъставител, е видно, че заедно с колегата си З. З. са изпратени на подаден сигнал за ПТП. Извършителят не е установен на място и при пристигането им ги посреща собственикът на пострадалия автомобил, който заявява, че е видял ••• и водачът му, и ги е завел на техния адрес в селото. Пострадалият автомобил е марка •••. Когато пристигат на адреса на извършителя, ги посреща братът на свидетеля /св.Я. И./ и им казва, че той е управлявал автомобила •••. Малко по-късно си признава, че не е управлявал автомобила и жалбоподателят заявява, че той го е управлявал, е изгубил контрол и е предизвикал ПТП, като не е останал на място. Не се е обадил на 112. Снети са сведения от водача на пострадалия автомобил, от жалбоподателя и от неговия брат.

От показанията на св. З. А. З. е видно, че на тази дата 31.01.2024 година около 2- 2, 30 ч. вечерта са получили сигнал от оперативния дежурен, който ги изпраща в с. Мирово по сигнал за ПТП. При пристигане на място ги посрещат мъж и жена, които заявяват, че в техния имот, в гаражната врата се е блъснал лек автомобил •••, при което вратата е паднала и е нанесла щети върху лекия автомобил, който стои зад гаражната врата, вътре в двора. От удара гаражната врата е нанесла щета. Собственикът на автомобила заявява пред св. З. и св. М., че лекият автомобил ••• е нанесъл щетите, обърнал е и си е тръгнал. Собственикът е посочил, че му е извикал да спре, но водачът не е спрял. Обадил се е на 112, при което се отправят към къщата на жалбоподателя. Водачът ги завежда до автомобила, извършил ПТП-то - на разстояние 500 м. от мястото, където живее жалбоподателя, в съседни пресечки.

От приложения Протокол за ПТП 2024-1043-116 от 31.01.2024 година е видно, че участник 1 губи управление на МПС и се блъска в гаражна врата на частен дом, при което гаражната врата удря паркираното в близост до нея МПС. Протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП. Удостоверено е наличието на материални щети.

По аргумент от чл. 11, ал. 3 вр. с чл. 14, вр. с чл. 15 от НК не съзнаване на фактическите обстоятелства от състава на престъплението/административното нарушение, което се дължи на собственото невнимание или противоправно поведение е не извинителна грешка. Следователно непредпазливата вина към резултата, причинен от нарушение на правила за поведение ще отпадне само, когато деецът е в субективна невъзможност да го предвиди, поради външни за волята му причини – решение на Административен съд Стара Загора по КАНД № Решение № 1082 от 27.03.2024 година на АС Стара Загора по КНАХД № 99 от 2024 година. При анализ на събраните доказателствени източници се установява, че загубата на контрол върху автомобила се дължи на несъобразената скорост на водача съобразно атмосферните условия, условията на видимост, интензитета на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което безспорно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно цитираната разпоредба „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“ Съдът намира, че е безспорно доказано, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в процесния ден и час, както и че е ударил лекия автомобил на св. И. и гаражната врата, като не е останал на местопроизшествието и не е установил какви са нанесените щети.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда за виновните участници наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и НП нарушения на правилата за движение по пътя, установени в чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Същият е извършил ПТП, не е спрял, отдалечил се е от мястото на ПТП, като не се отзовал и на виковете на св. И. да спре. Водачът е следвало да установи последиците от предизвиканото от него ПТП и нанесените от него щети. Нанесени са материални щети на МПС, собственост на св. И. – деформирана предна част на МПС, като са причинени и други материални щети на гаражната му врата. От субективна страна деянията са извършени умишлено.

Предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание "глоба" не е наложено в размер, който е в предвидения минимум, както и лишаването от правоуправление не е за срок от 1 месец, които съдът намира за пропорционални на извършеното деяние. Съдът съобрази както приобщената по делото справка за нарушител/водач, така и вида на засегнатите обществени отношения с извършените деяния. Предвиденото в чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание е в съответния на нормата размер, тъй като в нея няма предвидена долна и горна граница.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС. Налице е императивна забрана по чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП да се прилагат разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.

При оформяне на преценката си, дали да издаде наказателно постановление, въз основа на редовно съставен АУАН, административно-наказващият орган се е основал на фактическите констатации, установени в акта, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се ползват с обвързваща за АНО доказателствена стойност до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила за съда. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

С оглед изхода на делото, при наличието на потвърдена част от наказателното постановление, в полза на ОДМВР Стара Загора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото възнаграждение за юрисконсулт, което следва да е в размер на сумата от 80 лева, определено от съда в този размер съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът