Решение № 749 от 7.7.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 164/2025 г.

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, във връзка с чл.145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от П. В. Б. от [населено място], [улица], обл. Видин, против Експертно решение № 91125/02.05.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ, в частта с която на освидетелстваното лице е определен срок на инвалидност 1 година. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, в противоречие с материалноправните разпоредби, довело до неправилно определяне на срока на ТНР и при липса на мотиви. Претендира се отмяната на административния акт като незаконосъобразен и постановяване на решение, с което да се върне преписката на административния орган за определяне на срока на ТНР. Излага съображения в подкрепа на жалбата в писмени бележки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното ЕР. Представя писмено становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите лица: ТЕЛК към МБАЛ „Многопрофилна болница за активно лечение-Своге” ЕООД, Агенция за хора с увреждания-София, ТП на НОИ-Видин, РД „Социално осигуряване”-Видин и Център за подкрепа за личностно развитие-Видин, редовно уведомени, не изпращат процесуални представители и не вземат становище по оспорването. Административен съд Видин, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: с Експертно решение № 90078 от 13.12.2024 г. на жалбоподателя са определени 54% трайно намалена работоспособност за срок от три години, с водеща диагноза „Последици от мозъчен инфаркт”. Също така е отразено, че състоянието до експертизата е 50% ТНР. Това експертно решение е било обжалвано пред ответната страна НЕЛК, която при констатиране на описаните заболявания е отменила решението на ТЕЛК и е определен процент на ТНР 60%, като намалила срока от 3 години на 1 година, в която част именно е оспорването в настоящето производство. При така установената фактическа обстановка Административен съд Видин прави следните правни изводи: жалбата е допустима, подадена е в рамките на 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, адресат на административния акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл.103, ал.3 от Закона за здравето, във връзка с чл.3 от Наредбата за медицинската експертиза административен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При издаване на решението обаче са нарушени материалноправните разпоредби на чл.146, т.4 от АПК по отношение изводите на административния орган за определения срок на ТНР. От съдържанието на акта не става ясно при какви съображения е определен срокът на ТНР, при което е нарушена и разпоредбата на чл.49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение. НЕЛК е следвало да се произнесе и по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ, според която при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. По смисъла на §.1, т.5 от ДР на НМЕ „дефинитивни състояния” са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т.е. това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна, или разпоредбата на ал.5 според която при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидност се определя съгласно ал.1 на чл.69 НМЕ, а именно: от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Тези две разпоредби регламентират две различни хипотези на намалена работоспособност и са синхронизирани с разпоредбата на чл.101а от Закона за здравето, съгласно която срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата на чл.101, ал.7, в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Съгласно чл.101а, ал.2 от ЗЗ при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал.1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, а съгласно ал.3 на чл.101а от ЗЗ при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни състояния, срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя по реда на ал.1 или по реда на наредбата по чл.101, ал.7 от ЗЗ. В разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ попадат лица с „дефинитивни състояния”, а в ал.5 лицата, които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Безспорно е, че в случая разграничението се основава на определени медицински критерии, на които отговарят всички лица от една група по ал.4: които имат само едно състояние, което е дефинитивно и другата група по ал.5: лицата, които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Въведените от законодателя разграничения са единствено въз основа на медицински критерии. Съгласно приетата разпоредба на чл.69а от НМЕ, в ал.1 е предвидено допускането на изключение от случаите по чл.69, ал.5 при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, лицето да поиска да бъде освидетелствано/преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния, като в посочената разпоредба изрично е предвидено, че в тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност. В ал.2 на цитираната разпоредба изрично е предвидено преосвидетелстване на лицата по ал.1 да може да се извърши освен по искане на самите лица или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. С посочената разпоредба целта на законодателя е да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи еволюция във времето. В оспорваното решение на специализиран състав на НЕЛК по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ, в частта досежно определения срок, предмет на съдебната проверка, липсват мотиви, от които да следва извод, че от НЕЛК е извършена преценка дали с оглед приетата диагноза са налице едно или повече дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, съответно липсват указания в тази насока. Като е отменил обжалваното пред него решение на ТЕЛК в частта на определения срок Специализираният състав на НЕЛК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото в настоящото производство предмет на обжалване в съответствие с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето и чл.63, ал.1, т.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, е решението на НЕЛК, постановено в хода на административен контрол, като съдът няма правомощие да реши по същество спора, преписката по жалбата срещу това решение в атакуваната му част следва да бъдат върнати на специализиран състав на НЕЛК за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в мотивите на това решение указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените разноски по делото в размер на 10, 00 лева за заплатена държавна такса, съобразно представеното писмено доказателство. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин