Решение № 669 от 1.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 834/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград против решение № 637 от 24.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 884/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 2310200067/21.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че оспореното решение е вътрешно противоречиво. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство. Излагат се съображения, че по безспорен начин е установено противоправното деяние, неговият извършител и вината му от събраните в производството доказателства. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, алтернативно – отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прави се възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – А. Н. С., редовно призован, явява се лично и с адвокат С. В.. Жалбата се оспорва и се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е отменил Наказателно постановление (НП) № 2310200067/21.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград, с което на А. Н. С., за извършено административно нарушение по чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ, във връзка с чл.191, ал.1 от ЗГ и във връзка с чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ на основание чл.275, ал.1, т.2 от с.з. и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на касационния ответник и съответно са основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. Районният съд е приел, че както в АУАН, така и в НП е налице фактическа непълнота относно факти и обстоятелства, релевантни за отговорността на ответника. В тази се твърди, че в АУАН и НП не е посочено в какво качество е ангажирана отговорността на лицето А. С. и какви конкретно действия същият е следвало да предприеме по повод констатираната незаконна сеч, респ. кои законови задължения не е изпълнил. Съдът е приел още, че е налице неяснота относно датата на извършване на нарушението. Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. В конкретния случай административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана за това, че като лице по чл. 190, ал. 1 от ЗГ не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 13.01.2023 г. е установено на територията на ТП „ДСГ Симитли“, община Симитли, че А. Н. С. в качеството му на длъжностно лице не е изпълнил възложените му задължения от Закона за горите, като не е взел мерки по установяване, предотвратяване и спиране на незаконни дейности в поверения му охранителен участък – ДГТ, като в конкретния случай не е опазил от незаконни ползвания и увреждания в подотдел 140 „д“ ДГТ, на ТП „ДГС Симитли“, община Симитли, при което са отсечени общо 44 броя дървета от бук (30 броя без КГМ и 14 броя с КГМ), като за подотдела не е издадено Позволително за сеч в ТП „ДГС Симитли“. Настоящата инстанция намира, че фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, удовлетворява изискването за съдържание на актовете по чл. 42, ал. 1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – налице е ясно, пълно и конкретно описание на деянието, с посочени дата, място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Очевидно е от акта и от наказателното постановление, че се касае до неизпълнение на произтичащо от закона задължение за касационния ответник като лице от кръга на лицата по чл. 190, ал. 1 от ЗГ. Нарушението е извършено чрез бездействие и към 13.01.2023 г. не е преустановено, като посочената дата е и датата по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченият в НП период от 01.01.2022 г. до 20.12.2022 г. пояснява кога е извършена незаконната сеч на дървесина и не е дата на нарушението в смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ето защо, не е налице неяснота относно датата на извършване на нарушението, както неправилно е приел районният съд в мотивите на съдебното решение. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на районния съд за наличието на неяснота в какво качество е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, а съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ лицата по ал. 1 са длъжни опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. В чл.190, ал. 2 от ЗГ е въведено задължение за лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Тоест, самият Закон за горите регламентира функциите и отговорността на лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ. В този смисъл не се споделя изводът на първоинстанционния съд, че в НП не е посочено в какво качество е ангажирана отговорността на С..По делото са представени трудов договор и длъжностна характеристика на А. Н. С., от които безспорно се установява, че касационният ответник е длъжностно лице по чл.190, ал.1 от ЗГ.Като лице по чл.190, ал.1 от ЗГ именно ответникът е натоварен да следи за спазването на правилата за сеч по ЗГ, нормативен акт, чието познаване е задължение и по длъжностната му характеристика. С очертаното бездействие на касационния ответник по установяване, предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горска територия – сеч на дървета, за които няма издадено позволително за сеч, в подотдел 140 „д“ ДГТ, на ТП „ДГС Симитли“, община Симитли, неизпълнението на задължението по чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ е индивидуализирано от фактическа страна. Бездействието се изразява именно в неупражнените от ответника правомощия за предотвратяване на незаконно ползване и увреждане на горски територии чрез откриване и спиране на незаконните действия в отдели, които са общински горски територии, собственост на Община Симитли, и следователно, с оглед длъжностната характеристика – в обхвата на правомощията му съгласно чл. 191, ал. 1 във връзка с чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ. Фактически описаното деяние е нарушение по чл.190, ал.2, т.1 във връзка с чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ.Между фактите и приложения закон не съществува противоречие. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП са описани всички обстоятелства относно извършеното нарушение. В следствие на това бездействие на касационния ответник са отсечени, без позволително за сеч, 44 броя дървета от бук (30 броя без КГМ и 14 броя с КГМ). АУАН и наказателното постановление възпроизвеждат точно приложимите законови разпоредби, които са нарушени от ответника като лице по чл.190, ал.1 от ЗГ и отсъстват процесуални нарушения, които да са съществени за отмяна на наказателното постановление. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. За извършеното нарушение на горското законодателство наложеното административно наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност, като същото е определено в минимален размер, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг такъв, с който процесното наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. При този изход от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, фактическата и правната сложност на делото, обема осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 80.00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН Административен съд – Благоевград