Решение № 4566 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Б. А. А. – [държава], с адрес: ТЦ Пъстрогор, с. Пъстрогор, с [ЛНЧ], срещу Решение №8584/13.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Сочи, че решението било постановено в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решаващият орган не се съобразил с нормата на чл.75 ал.2 от ЗУБ. Сочи се, че за да постанови акта, решаващият орган преценил, че чужденецът оттеглил негласно молбата си за закрила, като отказът за предоставяне на закрила бил обоснован с наличието на хипотезата на чл.28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Обсъжда се нормата на чл.28 параграф 1 от цитираната Директива, и се сочи, че в настоящия случай административният орган най-вероятно приел, че е налице предпоставката, предвидена в б.“б“, тъй като се твърдяло, че чужденецът напуснал без разрешение мястото, където бил настанен да живее – ТЦ – Пъстрогор, и не били известни обстоятелства, които били извън контрола на чужденеца и които му попречили да стори това по установения ред. Оспорващият твърди, че не му било известно и не му било обяснено, че не може да живее на друг адрес, поради което напуснал ТЦ – Пъстрогор преждевременно, тъй като се нуждаел от средства за живот и си намерил работа. Сочи, че не проявявал незаинтересованост и не бездействал. Твърди, че решаващият орган правилно приел, че живота и сигурността му в Сирия били застрашени поради войната на територията на държавата му на произход, поради което били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, но неправилно и незаконосъобразно тълкувал и приложил закона, като приел, че не били налице основания да се счита, че чужденецът продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила. Жалбоподателят сочи, че се намира извън Сирия и е поискал да му бъде предоставена международна закрила в България, тъй като в Сирия животът и сигурността му били застрашени поради войната на територията на държавата му на произход. Избягал от редовната сирийска армия и не можел да се върне в страната си на произход, тъй като щял да отиде в затвора. Навежда доводи, че в случай, че административният орган считал, че е налице оттегляне на молбата на чужденеца за закрила, следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с който отказвал хуманитарен статут на кандидата. Твърди, че дори да се приеме, че административният орган можел да се позове пряко на чл.28 параграф 1 буква „б“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че чужденецът напуснал ТЦ-Пъстрогор, да приложи предвидената в последната норма фикция, че била налице негласно оттеглена молба за закрила. Това било така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила можел да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване – да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респективно, че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство можело да се вземе само, ако органът счита, че същата е неоснователна. Видно било обаче от фактическите съображения, изложени с оспореното решение, че органът възприел молбата за закрила на чужденеца, в частта за предоставяне на хуманитарен статут за основателна, а било безспорно, че не му били изисквани и не му била предоставена възможност да даде обяснения напускал ли и по какви причини ТЦ-Пъстрогор. Като не съобразил всички изложени в жалбата факти и обстоятелства, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че оспореното решение противоречи на закона, тъй като случаите, в които се приема, че молбата е оттеглена, са регламентирани в ЗУБ. В конкретния случай нито една от тези законово предвидени хипотези не била налице и неправилно административният орган отказал предоставянето на статут, приемайки, че молбата е оттеглена. Поради това се предлага решението да се отмени и преписката да се върне за ново разглеждане. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. №105450-2833 от 11.06.2024г. (под името Б. А. А. от Сирия) и подадена чрез ТЦ – с. Пъстрогор към ДАБ под вх. №662 от 17.06.2024г., Б. А. А. от Сирия е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-16362 от 17.06.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б.(собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Х., женен. На същата дата лицето е регистрирано с имената Б. (собствено име) А.(фамилно име) А. (бащино име), роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Х., със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност – •••, религия – •••, професия агроном, образование полувисше, женен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята, сестрите, жена, син и дъщери на чужденеца. С писмо с рег.№ УП-16362/18.06.2024г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-11465/29.07.2024г. (рег. № УП-16362/30.07.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На 19.06.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-16362/19.06.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Това било истинското му име. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал Сирия нелегално, без никакви документи, на 20.05.2024г. Имал документи, издадени от Сирия – лична карта и семейна книжка. Напуснал Сирия, като тръгнал от Хамешли до Хасак, Ракка и стигнал до [населено място]. Били 5 човека и минали през тръба в посока Турция, пеша. След като пристигнали в Турция, отишли в [населено място], били два дни там и заминали за Истанбул, където останали три дни. После бил в Одрин една седмица и влезли в България. Посочил, че останал в Турция 15 дни. Не подал документи за временна закрила в Турция, не искал да е в Турция, там бил нелегално. Крайната му цел била Германия, там имало работа, икономиката била силна. На въпроса какво ще прави там, отговорил, че ще работи всичко. Относно пристигането си в България разказал, че били 12 човека, срязали телената мрежа и влезли нелегално, било 02.06.2024г. Били един ден в гората и с кола заминали за София, но ги задържала полицията.Заявил, че в началото искал да отиде в Германия, но сега искал да вземе семейството си и да живеят в България. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил посещавал посолството на страната си в Република България или в друга държава. Само в България подал молба за закрила. Последният му адрес в страната му бил в градчето •••, цял живот живеел там, близо било до •••. Учил в Д. А.. Заявил, че е агроном, учил полувисше училище „Обучение за пустинята“. Посочил, че е женен, съпругата му се казва •••, живее в селото им, родена била през 1995г. Имали религиозен и граждански брак през 2014г. Оженили се в Хамишли. Посочил имената на децата си и кога са родени, като заявил, че са с майка си, в селото им, в дома му. Помагал им баща му. Имал брат в Дамаск, всички останали били в селото му. Не можел да живее при свои роднини или на друго място в страната си, заради войната и сложното икономическо положение – нямало бензин, ток, вода, нямало работа. Работил като бръснар от 10г. в селото си. На въпроса дали работил като агроном, отговорил, че нямало работа, затова работил като бръснар. Три от децата му ходели на училище. Разказал, че напуснал страната си заради войната, липсата на сигурност и икономическото положение. Воюващите страни в неговия район били турци и кюрди. Отбил редовна военна служба в Дамаск, редовен войник бил, сухопътна армия, през 2010г., за 2 г. Избягал през 2012г. Прибрал се вкъщи. Избягал, защото започнала войната. Взел си отпуска и не се върнал. Не му било проблем. Никой не го търсил. Споделил, че не членува в политически партии (пояснил, че не знае дали в армията са го записали в някоя партия), не бил арестуван, не бил осъждан, не влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия, не било оказвано насилие върху него и нямало заплахи към него, нямал проблеми поради етническата и религиозната си принадлежност, не членувал във въоръжена групировка. Заявил, че ако реши да се завърне в Сирия, нищо нямало да му се случи, но зависело по кой път ще се движи, ако бил по пътя на редовната армия, щели да го хванат и да влезе в затвора, защото избягал от армията. Можело да го мъчат и да умре в затвора. Напуснал едва сега, защото преди нямал пари, взел назаем от баща си и напуснал. От Република България искал работа, да живее и да се събере със семейството си. На 21.06.2024г. от Б. А. А. е подадена молба рег. №УП-16362/21.06.2024г. до Директора на ТЦ – Пъстрогор, с която чужденецът е поискал да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да напусне определената зона за движение към ТЦ – Пъстрогор за периода от 27.06.2024г. до 03.07.2024г. Посочил като причини за напускане на зоната – търсене на квартира за външен адрес, населено място/крайна дестинация – София. На 26.06.2024г., на основание чл.30 ал.2 от ЗУБ, от Директор на ТЦ – Пъстрогор е издадено разрешение на чужденеца да напусне определената за ТЦ – Пъстрогор зона за движение за периода 27.06.2024г. до 03.07.2024г. От съдържанието на Докладна записка вх.№988/31.07.2024г. (л.16) става ясно, че от 29.07.2024г. кандидатът за закрила е в неизвестност. От младши експерт в ТЦ – Пъстрогор до Председател на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП-16362/01.08.2024г., с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А.. С процесното Решение № 8584 от 13.08.2024г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75 ал.1 т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А.. Решението е връчено на лицето лично на 26.08.2024г., в присъствието на преводач. От съдържанието на Докладна записка вх.№1120/14.08.2024г. (л.9) става ясно, че на 14.08.2024г. Б. А. А. се е завърнал от неизвестност. На 15.08.2024г. от Б. А. А. е подадена молба рег. №УП-16362/15.08.2024г. до Директора на ТЦ – Пъстрогор, с която чужденецът поискал да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да напусне определената зона за движение към ТЦ – Пъстрогор за периода от 19.08.2024г. до 25.08.2024г. Посочил като причини за напускане на зоната – търсене на квартира за външен адрес, населено място/крайна дестинация – София. На 15.08.2024г., на основание чл.30 ал.2 от ЗУБ, от Директор на ТЦ – Пъстрогор е издадено разрешение на чужденеца да напусне определената за ТЦ – Пъстрогор зона за движение за периода от 19.08.2024г. до 25.08.2024г. Жалбата срещу решението е подадена на 26.08.2024г., видно от поставения входящ номер. По делото са представени молби рег. №УП-16362/27.08.2024г., рег. №УП-16362/11.09.2024г., рег. №УП-16362/25.09.2024г., подадени от Б. А. А. до Директора на ТЦ - Пъстрогор, с които чуждият гражданин е поискал да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да напусне определената зона за движение към ТЦ – Пъстрогор за посочени в молбите периоди, с цел посещение при роднини в София и търсене на правна помощ в София, като по посочените молби са издавани разрешения лицето да напусне определената за ТЦ – Пъстрогор зона за движение. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, и в указания 14-дневен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Решение № 8584/13.08.2024г. е издадено от компетентен административен орган - Председателят на ДАБ при МС, предвид чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, в установената писмена форма и с изискуемото съдържание, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При преценка относно спазване на административнопроизводствените правила и съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното: Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Б. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). В хода на производството с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ и в отговор е постъпило такова, като изрично е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Б. А. А. в случай, че отговаря на условията на ЗУБ. Спазено е и изискването по чл. 74, ал. 1 от ЗУБ за изготвяне на становище от интервюиращия орган преди вземане на решение по молбата за закрила. За да отхвърли молбата за закрила, Председателят на ДАБ е приел, че по отношение на Б. А. А. не са налице материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и тези по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, но са налице обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, даващи основание за предоставяне на хуманитарен статут. Независимо от наличието на основанието по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган е приел, че тъй като чужденецът самоволно е напуснал общежитието на ТЦ – с. Пъстрогор и от 29.07.2024г. е в неизвестност, което било видно и от Докладна записка с вх. №988/31.07.2024г. на ТЦ – с. Пъстрогор и не е уведомил по надлежния ред органите на ДАБ – МС за промяна на адреса си, то били налице сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. В тази връзка административният орган се е позовал на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и е приел, че при преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на Б. А. А. и на държавата му на произход, се налагал изводът, че искането му за предоставяне на международна закрила, разгледано в посочената в чл.73 от ЗУБ последователност, е изцяло неоснователно. Кумулативно, освен преценката на молбата по същество била направена и преценка на неговите конклудентни действия, а именно – показване на незаинтересованост от изхода на производството, неподкрепяне на молбата и неизчакване произнасянето по нея. Очевидно конклудентните действия на кандидата сочели за мълчалив отказ от самата молба за международна закрила. С. Б. А. А. не били налице основания да се счита, че той продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето му на хуманитарен статут, по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че на основание изложеното може да се приеме, че независимо от установената заплаха за живота на молителя, тъй като той не подкрепял докрай отказа си от закрилата на страната си на произход, не се установяват предпоставките за предоставяне на статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Съдът счита, че правилно на жалбоподателя е отказано предоставянето на бежански статут. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно Сирия. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут следва да се отбележи, че в случая от страна на чуждия гражданин не се твърди в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В тази връзка правилно е отказано и предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., отменена с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на сега действащата Директива 2011/95/ЕС), Съдът на Общността постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1558/01.07.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация относно Сирийска арабска република. Въз основа на изложеното в нея е приел, че се потвърждават основателните опасения на кандидата по отношение на неговия живот в страната му на произход. Независимо от това, е отказал предоставянето на хуманитарен статут на основание чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед конклудентните действия на кандидата, приемайки ги за сочещи, че той не подкрепял докрай отказа си от закрилата в страната си на произход. Съдът счита, че така обоснован, изводът на административния орган за липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, е неправилен, поради неправилно тълкуване и прилагане на закона. От самия административен орган в проверяваното решение е установено, че на територията на Сирия е налице въоръжен конфликт, в резултат на което обстановката в сирийската държава продължава да се характеризира с високо вътрешно напрежение. При подробното и задълбочено обсъждане на наличната информация за ситуацията в Сирия към момента на издаване на обжалваното решение, може да се направи извод, че степента на безогледно насилие там достига онова ниво на опасност от тежки посегателства, което е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и води до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Правилно административният орган е приел, че в Сирия е налице въоръжен конфликт и че за жалбоподателя съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, поради наличие на тежки заплахи срещу живота му, поради наличието на съществуващ въоръжен конфликт, както и че към момента за него е неприложима алтернативата за вътрешно разселване. Неправилни са обаче съображенията, че хуманитарен статут не следва да бъде предоставен на жалбоподателя, тъй като същият негласно е оттеглил или се е отказал от молбата си за закрила. За да достигне до този извод, административният орган е обосновал в оспореното решение наличието на хипотезата на член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Нормата на член 28, параграф 1 от цитираната Директива предвижда, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите - членки да гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата, или при условие, че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля. По смисъла на същата норма, държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. В конкретния случай административният орган явно е приел, че е налице предпоставката на цитираната буква „б“, тъй като е посочил, че чужденецът самоволно напуснал общежитието на ТЦ – с. Пъстрогор и от 29.07.2024г. е в неизвестност, което било видно и от Докладна записка с вх. №988/31.07.2024г. на ТЦ – с. Пъстрогор и не е уведомил по надлежния ред органите на ДАБ – МС за промяна на адреса си. Според настоящия състав на съда, за да достигне до този извод, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. По принцип директивите са обвързващи за всички държави – членки, до които са адресирани, но само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като на националните органи е предоставен избора на формите и средствата за прилагането им, за което обаче директивата следва да бъде транспонирана в законодателството на съответната страна. Следователно по принцип директивите не са пряко приложими, освен ако по изключение не бъде предвидена възможност за прякото прилагане на отделни техни разпоредби. Изрично в последното изречение на член 28 от Директива 2013/32/ЕС се сочи, че държавите - членки могат да определят срокове или да изготвят насоки за целите на прилагането на настоящите разпоредби. Цитираната Директива, на която се е позовал административният орган, безспорно е транспонирана в националното ни законодателство (Допълнителна разпоредба § 36 от ЗИД на ЗУБ ДВ бр.101 от 2015 г.), като ЗУБ е приведен в съответствие с нея и това не е спорен по делото правен въпрос. Транспонирайки същата Директива, в чл.15, ал.1 от ЗУБ законодателят е приел производството за предоставяне на международна закрила да се прекратява, в случаите, когато: (т.2) чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него; (т.3) чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това; (т.5) чужденецът оттегли молбата си за международна закрила. В чл.15, ал.2 от ЗУБ е предвидено също, че в случаите по ал.1, т.1 – 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл.75. Видно от цитираните норми, законодателят ни е възприел, че в хипотезата, предвидена в буква „б“ на член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, т.е. в случай, когато кандидатът напусне без разрешение мястото, където живее (в който случай може да съществува сериозно основание да се счита, че негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея), то производството следва да бъде прекратено, а молбата за международна закрила може да бъде разгледана по същество само при наличие на достатъчно доказателства за нейната неоснователност. Следователно, след като в процесната хипотеза ответникът е считал, че от страна на жалбоподателя е налице оттегляне чрез конклудентни действия на молбата му за закрила, то той е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата. Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на член 28, параграф 1, буква „б“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал адреса на ТЦ – с. Пъстрогор, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване – да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респ. че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе само ако органът счита, че същата е неоснователна. Видно обаче от фактическите съображения, изложени с оспореното решение, органът е възприел молбата на чужденеца, в частта ѝ за предоставяне на хуманитарен статут, за основателна, а безспорно от кандидата за статут не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да даде обяснения напускал ли е и по какви причини ТЦ. Видно е от представената с административната преписка Докладна записка, че жалбоподателят е бил в неизвестност от ТЦ – с. Пъстрогор от 29.07.2024г. - мястото, където е настанен да живее, но след това се е завръщал там, като на 21.06.2024г. /преди издаване на оспореното решение/ е подал молба за напускане на определената зона за движение към ТЦ – Пъстрогор за периода от 27.06.2024г. до 03.07.2024г. с цел търсене на квартира за външен адрес в София, заведена в ТЦ – с. Пъстрогор с рег.№УП-16362/21.06.2024г., по която освен това е налице положително произнасяне от страна на директора на ТЦ Пъстрогор. Следва да се посочи също, че Решение №8584 е издадено на 13.08.2024г. и връчено лично на жалбоподателя на 26.08.2024г., към която дата очевидно последният е бил в известност за административния орган. В представената по делото административна преписка по издаване на обжалвания акт не се съдържат писмени документи, от които да е видно към датата на издаване на Решението жалбоподателят да е бил търсен от административния орган на мястото, на което живее, и по какъв начин е установено, че към този момент той не пребивава в ТЦ – с. Пъстрогор. По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на хуманитарен статут, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта относно поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, и чл.85, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, съдът