РЕШЕНИЕ

№ 126

гр. С., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870100048 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Непълнолетният Г. Л. А. от гр. С., действащ лично и със съгласието на майка си Л., е поискал от съда да допусне промяна на собственото му име поради конкретно изложени в молбата важни обстоятелства, които налагат занапред то да бъде В.. В съдебно заседание молителят лично конкретизира, че поддържа молбата, както е предявена; майка му допълва обстоятелствата, на които тя се основава, а в хода на устните състезания пълномощникът му адв. Ц.Т. излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Община С. не заявява становище по молбата.

Районна прокуратура – С. не изпраща представител и не заявява становище по молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането е с правно основание чл. 19, ал. 1, предл. последно от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и е допустимо и основателно.

Видно е от представеното копие от акт за раждане, че при раждането си молителят е записан с имената Г. Л. А.. Установява се от съдържанието на представения социален доклад изх. № ПР/Д- СО-СК/20-001 от 10.4.2024 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С., че поради житейски неразбирателства между майката на молителя и сочения от нея за негов биологичен баща те се разделили още преди раждането на молителя – докато майката била бременна във втория месец с него. Бременността била желана от нея и тя родила детето, като при раждането му то било записано със собствено име Г. – името на дядото на детето по бащина линия, защото по този начин майката се надявала да съхрани отношенията си с бащата и двамата отново да заживеят заедно. Въпреки това бащата не припознал детето и от раждането му до подаване на молбата изобщо не проявявал интерес към него, не търсел контакт с него и по никакъв начин не участвал в неговото отглеждане и възпитание. След раждането на молителя всички негови роднини, близки, приятели и съседи трайно започнали да го наричат В. и той свикнал с това име от най-ранната си възраст, приел го като част от своята идентичност и личностна история, а не харесвал името Г.. Видно е от удостоверение изх. № 355/15.1.2024 г., издадено от Професионална гимназия по туризъм – гр. С., че молителят е редовен ученик в 10„б“ клас в това училище през учебната 2023/2024 г. Установява се от показанията на непълнолетните свидетели Александър Методиев и Фанка А.а, че те познават молителя от най-ранната му детска възраст с името В.; че с това име той е известен както сред своите роднини и съседи, така и сред по-голямата част от своите съученици и преподаватели; че това несъответствие често поражда у част от съучениците му подигравателни въпроси той как всъщност се казва – В. или Г. и възможно ли е да не си знае името, от които на молителя му ставало неприятно. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са житейски логични, последователни, безпротиворечиви, а и не са опровергани от никакви други доказателства.

С оглед възрастта на молителя (15-годишен при подаване на молбата) не може да се приеме, че искането му за промяна на собственото му име има за цел да постигне някаква форма на осуетяване или затрудняване на наказателно преследване спрямо него или на избягване на наказателна или друг вид юридическа отговорност.

Името не е само основен формално-юридически идентификационен белег на физическите лица, а е и нематериално благо – обект на основно гражданско субективно неимуществено право. Казано иначе, името на физическото лице позволява не само еднозначната му обективна идентификация в социалния живот, а и опосредява субективно в съзнанието му мястото и значението на собствената му личност в живота. Посоченото важи с особено силен интензитет за собственото име на непълнолетно физическо лице, което се намира в период на активно и непрекъснато социално съзряване и вграждане в обществото. Затова то подлежи на промяна при наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ЗГР – ако е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, или ако важни обстоятелства налагат такава промяна.

В конкретния случай, макар и собственото име на молителя – Г., с което той е записан в акта за раждане, напълно се вписва в българската именна традиция и изобщо не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установяват важни обстоятелства, които налагат занапред то да бъде променено от Г. на В.. От раждането си досега, т. е. в продължение на повече от 15 години, молителят е известен на роднините си и на близките си със собствено име В., а с това име той е трайно известен и в настоящата си социална среда, каквато е училищната. Освен това, във всяко съдебно производство, засягащо права или интереси на ненавършило пълнолетие дете, съдът при постановяване на съдебния си акт следва да преценява съответствието на искането с неговите интереси. В случая непълнолетният молител, в присъствието на майка си, изрично заявява пред съда, че желае да носи името В., а не името Г.. Установи се, че последното му носи душевен дискомфорт от внушенията на съучениците му, поставящи на изпитание обществената му идентичност и отражението й във все още неукрепналото му съзнание. Затова интересът на детето от промяна на собственото му име от Г. на В. също представлява важно обстоятелство, което налага поисканата промяна на собственото му име в този смисъл.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че допуска промяна в собственото име на молителя от Г. на В., а не на Васил (каквото правомощие на съда принципно не може да се отрече с оглед по-широко проявеното служебно начало в охранителните производства – чл. 533, изр. второ, предл. второ от ГПК), първо – защото такова е изричното искане на молителя, потвърдено и конкретизирано по този начин както в негово лично изявление пред съда, така и в изявление на пълномощника му; второ – защото собственото име В. не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо; трето – защото доказателствата по делото сочат молителят да е известен в обществото като В. и четвърто (най-съществено) – защото с оглед семейната и социална среда, в която живее молителят, името Васил, което иначе е едно традиционно и красиво българско име, би било също толкова трудно възприемано от околните му за общуване с него, колкото и Г.. Воден от гореизложеното, съдът