Решение № 494 от 6.6.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК. Образувано е по искова молба от с правно основание чл.49, вр.чл.45, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД от Т. Р. Е., ЕГН ••••••••••, •••••••••• чрез адвокат Б. Г. Г. от Адвокатска колегия - ••••••••••••••••• срещу Община Перник, представлявана от кмета С. В., ••••••••• - за осъждане на община Перник да й заплати сумата от 10000, 00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства и уплаха), причинени от ••••••••• и сумата от 1000, 00 (хиляда) лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатени медицински услуги), причинени от •••••••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - ••••••• година до окончателното изплащане на сумите за неимуществени и имуществени вреди. Претендират се съдебни разноски, съгл.своевременно и надлежно представен списък по чл.80 ГПК, в общ размер на сумата от 2050, 00 лева от които: 450 лева – платена държавна такса, 300 лева - депозит за вещо лице за СМЕ и 1300 лева – платен адвокатски хонорар. В исковата молба се посочва, че на ••••••• година около •••••••• ищцата се е намирала пред пред М.Д. в •••••••••• за урок по пиано. Когато посегнала с ръка да отвори входната врата, преди да влезе, я нападнало улично, бездомно куче, •••••••, като отхапало •••••••••• и избягало. Свидетел– очевидец на инцидента бил учителя по пияно на ищцата - Й. Д. Г.. Преминаващи хора и служители на М.Д. позвънили на телефон 112, за да повикат Бърза помощ. Болката й била силна, от ••••• Кучето, което я нападнало било едро, кафяво - черно на цвят, с обратна захапка, нямало нашийник на врата или стопанин с него. На следващия ден отишла при съдебен лекар, който прегледал раната, превързал я и издал съдебномедицинско удостоверение, според което в резултат на инцидента тя получила ••••••••• рана по •••••••••• на лявата ••••••••, откъм страната на пети пръст •••••••• (областта на хипотенара). В „Бърза помощ“ зашили •••••. В първите дни на лечението изпитвала силни и нетърпими болки, което създавало трудности от различно естество в личния живот, включително имала уплаха и сънувала кошмари, страхувала се да излиза и да се придвижва сама навън. Също така по време на лечението и възстановителния период търпяла неудобства, свързани с манипулациите по лечението, с обичайните ежедневни и трудови дейности. Община Перник е подала отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят. Счита, че липсвали доказателства, установяващи фактите, които са изложени в исковата молба. Счита, че общината не била отговорна, тъй като не било доказано кучето да се е намирало под неин надзор, а смята, че към датата на инцидента кучето не било чипирано и обработено, поради което се намирало под надзора на Общинския приют в ••••••• Твърди, че претендираното обезщетение за прекомерно завишено. Въвежда се възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищцовата страна бездействала за индивидуализиране на животното, което било свързано и с доказване на квалификацията „безстопанствено“ куче. Представят Констативен протокол •••••••••••• година – за заловено в •••••• часа черно кафяво мъжко куче, около 30 кг., по сигнал от дежурния към община Перник за •••••• пред „••••••“. В съдебно заседание ответникът се представлява от старши юрисконсулт А. А., която поддържа заявеното в отговора и претендира разноски в размер на 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.8 от ГПК. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск правно основание чл. 49, вр.чл. 45, ал. 1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствено куче срещу Община Перник за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Перник чрез своето действие или бездействие. Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че на ••••••• г. на посоченото в исковата молба време и място ищцата е била нападната от куче, в резултат на което са настъпили травматични увреждания. Посочените факти се изясняват безпротиворечиво от събраните по делото писмени и гласни доказателства – амбулаторен лист от ••••••• г., съдебно-медицинско удостоверение •••••••• СМЕ, Експертно решение на ТЕЛК, разпит на свид. Й. Г. и свид. Р. Е.. Спорното между страните обстоятелство е чия собственост е кучето, нападнало ищеца, съответно – дали ответникът е материално легитимиран по настоящата претенция. От разпита на свид.Й. Г., се установява, че на посочените в исковата молба време, място и обстановка, ищцата е била нападната ненадейно и ухапана по лявата •••••••• на •••••••• от безстопанствено куче, средно на ръст, черно-кафяво на цвят, с чипирано ухо. От инцидента пострадалата изпитала силни болки, дълбока разкъсна рана, кръвотечение и шок, като няколко месеца след това не можела да играе народни танци, а към момента и да свири на пиано, тъй като •••• не е в състояние пълноценно да се движи и свива. От показанията на свид. Р. Е. – съпруг на ищцата, в резултат на инцидента тя претърпяла труден възстановителен период, била подложена на хирургически и пластични интервенции, пиела около два месеца болкоуспокояващи медикаменти, изпитвала силни и продължителни болки в •••••••••, изпадала в чести ••••••• от инцидента, не можела да излиза сама навън, без придружител, към момента двигателните функции на •••• в областта на движенията на пръстите и ••••••••та не са възстановени. От констативен протокол •••••••••••• г. се установява, че на посочената дата ветеринарен лекар в ОПБК •••••• и негов колега са заловили куче в •••••• часа, черно – кафяво, мъжко, около 30 кг., по сигнал от дежурния към община Перник за •••••• пред „••••••“ в гр.Перник. Видно от фактура •••••••••• година, на стойност 1000, 00 (хиляда) лева, ищцата заплатила на „•••••••••••••“ ЕООД, гр.София разходи за локална оперативна манипулация. От заключението на назначената, извършена и приета по делото СМЕ се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила разкъсно- контузна рана в областта на ••••••••та ••••••••. Медикобиологичният характер на увреждането представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а механизмът му се изразява във въздействие в зоната на увреда на тъпи/тъпоръбести предмети, каквито са кучешките зъби. По отношение на ищцата било проведено хирургично лечение, чрез изрязване на мъртвите тъкани, почистване на раната и налагане на първично отложен шев на раната, последвано от етапни превръзки с антисептични медикаменти. При личен преглед на ищцата, извършен на •••••••• година се установил дъговиден белег в областта на пета ••••••••на кост на ••••••, под нивото на кожата с деформация на областта, поради липса на кожа и подкожна тъкан, съпътствано от променена чувствителност на кожата около раневия белег. Подобен инцидент винаги предизвиквал стресогенна реакция. По делото няма приложени документи за тежестта на тази реакция и евентуално провеждано лечение. При тези данни съдът намира, че ответникът е материално легитимиран по предявените искове. Съображенията за това са следните. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета. По делото бе установено, че към процесната дата и място, и през последната седмица кучето, описано от ищцата, свидетелите и по констативния протокол от общината е обикаляло района около „М.Д.“ в гр.Перник. Въпреки, че свидетелят Й. Г. установява процесното куче да е било чипирано, липсват данни именно кучето, нападнало ищцата да е било осиновявано или да е собственост на конкретно физическо лице. Наред с изложеното, в своята практика и ВКС нееднократно се е произнасял, че „безстопанствено“ по смисъла на чл. 70 от Закона за ветеринарно- медицинската дейност (отм.) е всяко животно, което „не е в определено за това място, или в дом и няма стопанин с него. Дори да го хранят хората от квартала, то по смисъла на посочения текст е безстопанствено“ (Решение №639/02.07.2009 г. по дело №2398/2008 г. на ВКС ). Същевременно липсват и данни кучето да е било регистрирано по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, вр. чл.48 и чл. 37 ЗЗЖ. Съдът намира, че макар общината да е въвела в известна степен мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно и не са били достатъчни, като по улиците на гр.Перник са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки телесни увреждания и психически стрес. В процесния случай не е положена дължимата грижа за изпълнение предписанията на закона и в този смисъл е налице противоправно поведение. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Перник чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално- гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД. По размера: Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Понастоящем при ищцата се установяват изразни симптоми на тревожност и възстановяване на фобийните изживявания, изразяващи се в многократно възпроизвеждане на събитието и блокиране на ежедневни дейности от стресовите изживявания. Благодарение на подкрепата на близките състоянието не прераства в по-тежко ••••••, но се оформя фобия към кучета, която може да даде отражение в поведението й. При определяне на заместващото обезщетение съдът съобрази, възстановителният период на физическите травми и интензитетът на същите, които не са прекомерни, с оглед други идентични случаи. Съдът подложи на внимателен анализ данните за възрастта, социалните и двигателни активностите, както и личностните характеристики на ищцата, събрани чрез СМЕ и гласните доказателствени средства. Процесният случай касае внезапно нападение от куче над човек, осъществило се докато последният се е намирал пред входа, на площада, преди посещение на курс по народни танци в М.Д. на гр.Перник. От гласните медицински и експертни доказателствени източници бе установено, че ищцата реално е изпитвала продължителен период от време (около два месеца) физическа болка, страх, симптоматика на посттравматичен стрес, с тенденция за трансформиране към фобийно състояние. И към момента двигателните функции •••••••• в областта на получената травма не са възстановени в пълен обем, налице са и негативни, страхови психически преживявания, които могат да имат относително дългосрочни последствия, свързани с нарушения в ежедневната дейност и отключване на фобията в зряла възраст. Същите не прерастват към по-тежко •••••• благодарение на подкрепата на близките. Ето защо съдът намира, че адекватното заместващо обезщетение за болките, белега за цял живот, невъзстановените към момента двигателни функции •••••••• и стреса, преживени от пострадалото лице, обуславящи и дългосрочни последици за нормалното психично функциониране, следва да бъде определен в размер на 10000, 00 (десет хиляди) лева. Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди трябва да бъде уважен за пълния предявен размер. Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането - ••••••• година до окончателното изплащане на сумата. Касателно претендираните имуществени вреди в размер на сумата от 1000 лева, същите се доказват по основание и размер от заплатената от ищцата фактура •••••••••• година, на стойност 1000, 00 (хиляда) лева, в полза на „•••••••••••••“ ЕООД, гр.София, установяващи сторени разноски за извършена локална оперативна манипулация. Те представляват необходими медицински разходи за подобряване на медико биологичното състояние на разкъсаната лява •••••••• на •••••••• на пострадалата ищца в резултат на деликта, причинен от ухапването от безстопанственото куче. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.80, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на общата сумата от 2050, 00 лева от които: 450 лева – платена държавна такса, 300 лева - депозит за вещо лице по СМЕ и 1300 лева – платен адвокатски хонорар. Въпреки, че ответникът не е направил възражение за прекомерност за платения и претендиран адвокатски хонорар от ищцата, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, за пълнота следва да се отбележи, че същият е определен в минимален размер от 1300 лева, съгл.чл.7, ал.2, т.2 и т.1, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, СЪДЪТ