Решение № 4721 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 1074/2025 г.

Районен съд - ВарнаГражданско отделение29.12.2025 г.докладчик Моника Жекова

Диспозитив

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка от 110.00 лв. (сто и десет лева) определена по силата на Решение № 4223/15.11.2016 г., влязло в сила на 15.11.2016 г. постановено по гр.д. № 11892/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, XVIII-ти състав, в полза на непълнолетното дете Т. И. Е., ЕГН ••••••••••, действащ лично, със съгласието на своя баща и законен представител И. В. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• посредством увеличаване като: ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК М. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: ••• ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния Т. И. Е., ЕГН ••••••••••, чрез неговия баща и законен представител И. В. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 450, 00 лв. (четиристотин и петдесет лева ), считано от 28.01.2025г. - датата на подаване на исковата молба в съда, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 450, 00 лв. до пълния предявен такъв от 600, 00 лв. месечно, като неоснователен. ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: ••• ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т. И. Е., ЕГН ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител И. В. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 460, 00 (четиристотин и шестдесет ) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат в производството пред настоящата инстанция, съразмелрно на уважената част на иска. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. И. Е., ЕГН •••••••••• действащ лично, със съгласието на своя баща и законен представител И. В. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: •••, сторените от ответницата съдебно-деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 40, 00 (четиридесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат в производството пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част на иска. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: ••• ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна СУМА в размер на 648.00 (шестстотин четиридесет и осем) лв. представляваща държавна таксав ърху увеличението на издръжката. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа от страните. ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители. ПРЕПИС от Решението да се връчи и на „Дирекция социално подпомагане „ - Варна. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Мотиви

Предявен е иск за изменяване на размера на присъдена издръжка в полза на детето Т. от своя родител - ответницата М. И. с правно основание чл. 150 от СК. Акцесорното искане за присъждане на законна лихва, намира правното си основание в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По предявената искова претенция, предвид характера й, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както следва: В тежест на всяка една страна в процеса е било да установи и докаже фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи за себе си положителни права (съгласно общата разпоредба на процесуалния закон - чл. 154 ГПК).Указано е било на ищеца Т. Е., действащ чрез своя баща и законен представител И. Е., че следва да установи и докаже, че ответницата е негов родител, че ответница е била осъдена с в законна сила Решение на ВРС да заплаща издръжката в посочения размер от 110.00 лева месечно в полза на Т. Е., чрез бащата и законен представител на детето Т. - И. Е..В тежест на ищеца е възложено да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване, че от присъждане на размера на издръжката с Решение на ВРС от 15.11.2016 г. до сега, са се изменили обстоятелствата, при които е бил определен размера на дължимата се от майката на детето в полза на детето Т. издръжка в размер на 110 лева, като установи и докаже, че в този период от време не само, че обстоятелствата при които през 2016 г. е присъдена издръжката са се променили, но и нуждите на детето нараснали. В тежест на ищеца е било възложено и да докаже, че увеличения размер на месечна издръжка, който търси за заплащане отговоря на нуждите й и на възможностите на родителя - ответник - майка на детето. Съдът е указал на ответницата по иска, че носи доказателствената тежест да установи и докаже размера на издръжката, който като майка на детето Т. може да заплаща в негова полза, без особени затруднения, респ. в случая да установи и доже, че търсеният размер на издръжка не съответства или на нуждите на детето и на възможностите на майката. В тежест на ответницата е възложено и да установи и докаже евентуални други възражения против основанието и размера на търсената издръжка, каквито е релевирала в отговора на искова молба. С доклада по делото съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства. За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото съдът е обявил, че детето Т. Е. е родено по време на съвместното съжителство на И. Е. и М. И., че с влязло в законна сила на 15.11.2016 г. Решение на ВРС, постановено от РС Варна, 18-ти състав по гр.д. № 11892/2016 г. родителските права над детето Т. са предоставени за упражняване на бащата И. Е., а майката на детето - М. И. е осъдена да заплаща месечна издръжка за сина си Т. от 110 лева, чрез бащата и законен представител на детето, считано от датата на съдебното решение - 15.11.2016 г. Обявено е на страните с доклада по делото, че по същество ответницата е заявила в отговора на искова молба, че може да заплаща издръжка в увеличен размер от 270 лв., но не от датата на подаване на исковата молба, както и че изразила желание за постигане на споразумение. Ищецът не е оспорил обстоятелството, че ответницата живее под наем и плаща тази сума, която е посочила в отговора, солидарно с бащата на другото си дете. С оглед и на становището на ищеца съдът е допълнил доклада по делото, като е обявил изрично, че страните не спорят и съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата живее в жилище под наем, за което заплаща наем солидарно с партньора си в размер на 600 лв. При така маркираното по-горе, настоящият съдебен състав извежда извода от фактическа и правна страна, че спорът по делото е не дали следва да се увеличи размера на присъдената на 15.11.2016 г. от РС Варна по гр.д.№ 11892/2016 г. в полза на детето и дължима от неговата майка издръжка от 110 лв., а какъв следва да е увеличения размер. От приобщените по делото на лист 7-ми по делото заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за раждане № 106709/12.01.2011 г., издадено въз основа на акт за раждане № 11-19/12.01.2011 г. и на листи 10 -12 заверено за вярност с оригнала копие от Решение № 4223/15.11.2016 г. по гражданско дело № 11892/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, 18 състав се установяват и доказват основните правопораждащи и подлежащи на доказване факти, включени във фактическия състав на исковата претенция по чл.150 СК, безспорни между страните. Доказано е и не е спорно, че Т. И. Е. е роден на ••• г. в гр.Варна от родители М. Ж. И. и И. В. Е., както и че с Решение № 4223/15.11.2016 г. постановено по гражданско дело № 11892/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, 18 състав, РС Варна е одобрил на основание чл.127, ал.1 СК постигнатото между родителите на детето Т. споразумение, по силата на което решение, считано от 15.11.2016 г. бащата упражнява родителските права над детето, определено е местоживеене на детето Т. при бащата на адрес •••, определен е РЛО на майката с детето и майката на детето е осъдена да заплаща в полза на детето Т. Е., чрез неговия баща и законен представител И. В. Е. месечна издръжка в размер на 110 лв., с падеж 1-во число на месеца, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменянето или прекратяването на издръжката. Видно от л.12-ти, въз основа на влязлото в законна сила на 15.11.2016 г. Решение, е бил издаден на 20.11.2016 г. изпълнителен лист за „ 110 лв. и др. „. Установено на база приобщеното на л. 13 по делото заверено за вярност с оригинала удостоверение, издадено от Е. М. П. на 07.01.2025 г., че детето Т. посещава частни уроци по български и английски език при Е.П. като уроците се провеждат три пъти седмично на цена от 30 лева за урок. Не се спори, че детето Т. е ученик, а и от приобщеното на лист 6 - ти по делото заверено копие от служебна бележка № УВД-25- 168/08.01.2025 г. от Второ ОУ „•••” - гр. Варна се установява, че Т. Е. е бил записан в дневна форма на обучение в 7“в“ клас през учебната 2024/2025 г. От приобщените по делото на л. 8 и л.9 удостоверения за постоянен и настоящ адрес е видно, че считано от 13.04.2018 г. детето Т. Е. има адресна регистрация в НБДН в гр.Варна, •••. Установено е още въз основа на приобщеното на лист 14-25 заверено за вярност с оригинала копие от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 307/0006/45044203/02.02.2017 г., че на 02.02.2017 г. И. Е. е сключил договор за кредит с „•••“ АД, в размер на ипотечния кредит 95 000 лв. и обща сума, дължима по кредита, включваща общия размер на кредита и общите разходи по кредита от 187 611.20 лв., който кредит е обезпечен с ипотека /чл. 8.1.1/ върху недвижимия имот апартамент •••, находящ се на адрес •••, със срок на договора 02.02.2052 г. Относно получаваните от бащата на детето Т. доходи по делото на лист 76 е приобщена в заверено копие служебна бележка издадена от Държавна агенция „Технически операции „ от която е видно, че от м. 01.2025 г. до м. 01.2024 г. И. Е. е получил доход от трудови и / или приравнени към тях правоотношения сумата от общо 47 064, 70 лв. НТВ или 46436, 64 лв. БТВ. Т.е. за 12 месеца от 01.2024 г. до 01.2025 г. И. Е. е доказал брутен доход от трудово правоотношение от по 3869, 72 лв. средно месечно или дохода му е 3, 5 пъти над размера от 1077 лв. от минималната работна за страната. По делото са представени писмени доказателства и от ответницата с оглед доказване на финансовото й и здравословно състояние (удостоверение за декларирани данни № 030192501893433/03.04.2025 г., издадено от НАП, ТД- Варна; Заповед № 135/21.03.2025 г. за прекратяване трудов договор № 223/09.09.2024 г.; Трудов договор № 11/02.04.2025 г.; разписка № 0200024935088128/05.03.2025 г.; разписка № 0200024639834918/05.02.2025 г.; разписка № 0200024423978046/14.01.2025 г.; разписка № 0200024935121853/05.03.2025 г.; разписка № 0200024639851490/05.02.2025 г.; разписка № 0200024372697134/09.01.2025 г.; амбулаторен лист № 250978087530/07.04.2025 г.; фактура № 1200000508/14.03.2025 г.; фискални бонове от АМЦС „Майчин дом” ЕООД - гр. Варна, издадени на 10.02.2025 г., 26.02.2025 г. и 07.04.2025 г. - 3 бр.; ). Ответницата е ангажирала доказателства за наличие на друго аллиментно задължение удостоверение за раждане № 002025••• г., издадено въз основа на акт за раждане № ••• г.; болничен лист за временна неработоспособност № Е20251409637/11.11.2025 г. Представени по делото от ответницата са и заверени за вярност с оригинала копия от 3 бр. фискални бона от дата 01.10.2025 г. на стойност съответно 1700 лв., 50 лв. и 90 лв.; разписка № 0200027391277663/04.11.2025 г.; разписка № 0200027145861200/10.10.2025 г.; разписка № 0200026886750051/16.09.2025 г.; разписка № 0200026610276381/19.08.2025 г.; разписка № 0200026410095460/30.07.2025 г.; разписка № 0200025987780009/17.06.2025 г.; разписка № 0200025662717839/15.05.2025 г.; разписка № 0200025391049447/17.04.2025 г.; От своя страна бащата на детето е представил в първото о.с.з. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: (освен цитираната по-горе служебна бележка изх.№ 31-15265/29.10.2025 г. от Държавна агенция „Технически операции”); фискален бон от 30.09.2025 г.; 2 бр. фискални бона от 08.01.2025 г. на стойност съответно 81, 58 лв. и 38, 15 лв.; фискален бон от 08.06.2025 г. и фискален бон от 04.05.2025 г.; фискален бон от 28.06.2025 г. и фискален бон от 21.06.2025 г.; фискален бон от 29.06.2025 г. и фискален бон от 28.06.2025 г.; фискален бон на стойност 112, 08 лв. и фискален бон от 30.06.2025 г.; 2 бр. фискални бона от 23.08.2025 г. на стойност съответно 136, 63 лв. и 150 лв.; фискален бон от 07.09.2025 г. и фискален бон от 06.09.2025 г.; 2 бр. фискални бона от 07.09.2025 г. на стойност съответно 160, 29 лв. и 269, 87 лв.; фискален бон от 12.04.2025 г. и фискален бон от 12.10.2025 г.; фискален бон на стойност 171, 72 лв. Изброените писмени доказателства адв.Е. е пояснил, че са във връзка с допълнителни разходи за детето за лекар и облекло. Бащата на детето Т. е пояснил, че първата бележка е за лекар, детски кардиолог, т.к. на детето му ставало много често лошо и било пред припадане, оказало се накрая, че най-вероятно било от пубертета нещо, защото бащата го водил и на кардиолог, и на невролог, и на ендокринолог/. При представяне на посочените писмени доказателства бащата И.Е. е посочил, че синът му не ходи на спорт, няма време за спорт, трябва да не ходи на частни уроци тогава. По принцип Т. искал да ходи на футбол, на фитнес. Освен посочените писмени доказателства гласни доказателства по делото не са събирани, а допуснатите в полза на ответницата такива са заличени поради отделянето за безспорно, че ответницата и новия й партньор живеят под наем и заплащат наем от 600 лв. Относимо към предмета на спора по същество е приобщеното на л. 88 писмено доказателство представено от ищцовата страна. Видно от същото при ЧСИ Л.С. е образувано ИД № 2020•••0401256, въз основа на издадения на 29.11.2016 г. изпълнителен лист от РС Варна на основание Решение по гр.д. № 11892/2016, 18 - ти състав, г.о., ГК, с длъжник М. Ж. И.. Главницата по това ИД е 4803.76 лв., лихви към главницата 153, 22 лв., обикновени такси 6 лв., т.26 – 440.94 лв., общо такси по Тарифата за ЗЧСИ 446.94 лв. По ИД от 01.01.2025 г. до 19.11.2025 г. е удостоверил ЧСИ С., че са постъпили 2545 лв. от длъжника М. И., от които преведени към взискател 2288.85 лв., към ЧСИ - такси по ТТРЗЧСИ 266.15 лв. Видно от приобщеното на л. 59-ти удостоверение за раждане № 002025••• г., издадено въз основа на акт за раждане № ••• г.; детето С. А. Я. е родено на ••• г. в гр.Варна от родители М. Ж. И. и А. И. Я., ЕГН ••••••••••. Видно е от приобщеното на л. 39 - ти писмено доказателство, че считано от 02.04.2025 г. ответницата е приела да работи на ТПО при АИППДП Д-р Г.К.Г. с. • като асистент на лекар по дентална медицина с договорено ОМВ 1077 лв., а от амбулаторния лист приложен на л. 46 се констатира, че 07.04.2025 г. след посещение при д-р Б. на ответницата е била поставена диагноза Z33 състояние, присъщо за бременността, констатирана е била вътрематочна бременност, предписан е бил магнерот. По повод проследяването на бременността на М.И. е било извършено изследване от 14.03.2025 г.- фетална морфология (л. 47) за което е сторен разход от 1580 лв., с вписано „комбинирано плащане „. Както бе посочено и по-горе ответницата е представила заверени копия за заплащане на издръжката дължима към детето й, както по ИД по описа на ЧСИ Л.С., така и по сметка на бащата на детето. Процесуалният представител на ищеца е оспорил твърдението на ответницата, че е правила предметни подаръци на детето и по отношение на приложената фактура от 14.03., е подчертал, че към нея няма доказателство за плащане. Обобщеното становище на ответницата, изразено чрез адв.И. е, че М.И. има друго дете, за което има алиментни задължения към момента и занапред. Същата след раждането плащала доста големи суми и за раждане, и за детето, плащала издръжка над размера 110 лв., който бил постигнат с влязлото в сила споразумение, както и болничен лист за ползване на майчинство след раждане, както и становище за всеки месец от януари до момента каква сума е плащала към ЧСИ и по сметка на ищеца за размера на издръжките, като моли съда да бъде приспаднат от общия размер, ако съдът постигне Решение за увеличаване на издръжката. Съдът е дал възможност на ответницата да уточни искането си, като адв.И. е заявила, че искането е да се приспадне общата сума, която М.И. надвнесла над 110 лв., от увеличения бъдещ размер, ако се увеличи на 300 лв. В този ред на изложение адв.И. е попитала ищеца дали държи от януари да бъде увеличението, на което адв.Е. е отговорил ясно, че промяната на обстоятелствата е настъпила от януари. След повторно дадена възможност на ответницата да уточни искането си, адв.И. е заявила, че иска „приспадане на това надвнесено.“. При така установената фактическа страна на спора, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива ( така т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За уважаване на иска по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В настоящото производство не е спорно и е доказано, че ответницата е майка на ненавършилия пълнолетие ищец и че е задължена да му престира издръжка. Съгласно Решение № 4223/15.11.2016 г., постановено по гр.д. № 11892/2016 г. по описана ВРС, 18-ти състав, влязло в сила на 15.11.2016г. (л. 10-12 от делото), с което е утвърдено постигнатото между родителите на ищеца споразумение, ответницата М.И. е задължена да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 110, 00 лв., считано от датата на постановяване на решението, платима чрез бащата и законен представител на детето. От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал период от около девет години, като към датата на устните състезания детето Т. е навършило 14 години и 10 месеца. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. По делото не е спорно, че детето живее при бащата, който полага грижи за него. Установено е, че Т. Е. за учебната 2024/2025 г. е бил записан в 7 клас във Второ основно училище“ Н.Й.Вапцаров“ във Варна, както и че посещава уроци по английски и български три пъти седмично на цена от 30 лв. за урок, или пресметнато от съда седмично по 90 лв. за уроци, а месечно 360 лв. Нуждите на ищеца, обичайни за непълнолетни на неговата възраст (за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и др..), както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 269, 25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице (а не общо за двамата родители). Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. Представените от ответницата писмени доказателства и удостоверението от ЧСИ Л.С., отбелязването на последния лист от влязлото в законна сила Решение на ВРС от 2016 г. обосновават извод, че за заплащане на издръжката присъдена през 2016 г. е образувано и висящо при ЧСИ С. изпълнително дело с длъжник ответницата. Разписките от „Изи пей“ представени от ответницата доказват твърденията на М.И., че е заплащала издръжка за детето си чрез преводи по изпълнителното дело и по сметка на бащата на детето И. Е.. Представени от ответницата са и доказателства свързани с бременността й, трудовата й заетост, разходи по наблюдение на бременността и раждането на детето С. на ••• г.(л.59), временната нетрудоспособност на М.И. установена с болничен лист (л. 69) от 10.11.2025 г. до 05.01.2026 г. с вписана причина „майчинство „. По отношение на бащата от приобщената по делото служебна бележка, договор за ипотечен кредит, удостоверения за настоящ и постоянен адрес се установява несъмнено, че бащата има доходи от трудово правоотношение над три пъти по-високи от тези на майката, като за една година от 01.01.2024 г.до 01.01.2025 г. средния месечен доход на бащата е около 3869, 72 лв. Бащата на детето както твърди ответницата живее с детето Т., а и този факт е виден от представения договор за ипотечен кредит и удостоверение за адрес на детето. Въпреки, че бащата живее в жилище, което ответницата определя като негово, съдът отчита факта, че имотът в който живее бащата и детето е придобит чрез ипотечен кредит, върху апартамента в който живеят двамата е наложена ипотека, а срока на договора за кредит е до 2052 г. Няма спор в съдебната практика, че задължаването на един родител към трети лица било то с потребителски кредит или друг вид задължения не рефлектира върху безусловното задължение на родителя да осигурява издръжка за непълнолетното си дете. Въпреки това, макар и определени от ответницата като “солидни „ доходите на бащата от трудово правоотношение очевидно служат за покрИ.е на месечни анюитетни вноски в полза на „УКБ „ АД, плащане на уроци по английски и български за детето и закупуване на дрехи за детето. В този смисъл съдът кредитира като относими представените от ищцовата страна касови бонове от които е видно, че основно са закупувани дрехи за детето, както и че бащата е извършил спорадичен разход за детски кардиолог. От друга страна по делото ответницата не е доказала, че е покривала нуждите на сина си чрез закупуване на подаръци, но е доказано, че от 2016 г. последната е в забава за плащане на задължението й от 110 лв. месечна издръжка в полза на сина й. В този смисъл съдът кредитира напълно удостоверението издадено от ЧСИ Л.С. от което се изяснява, че по образуваното през 2016 г. ИД все още има непогасена главница, дължима от М.И. към сина й Т.. Съдът съобразява и данните за последно получавано трудово възнаграждение от М.И. в размер равен на размера на МРЗ 1077 лв., раждането на детето й С. от връзката и с лицето А. Я., ползването на болнични, приложимостта на нормата на чл.53 КСО, факта, че ответницата няма собствено жилище или друг доказан личен неин доход от който да се издържа. Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед възрастта му, размера на получаваните от ответницата доходи до раждането на детето С. (•••г.) възлизащи на минималната работна заплата за страната, възникналото второ за ответницата алиментно задължение и към друго нейно ненавършило пълнолетие дете (дете на едва три месеца към момента ), намира, че искът с правно основание чл.150 СК се явява основателен до размер от 450, 00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния предявен размер от 600.00 лв., следва да бъде отхвърлена. За определяне на размера на издръжката съдът съобразява, че ответницата получава единствено обезщетение по чл. 53 КСО. Обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст , в действащата редакция на КСО е разписано по следния начин: чл. 53.

1

След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Ищцовата страна не е оспорила, че в момента обезщетенията за майчинство са 780 лева. Видно е от публичните данните, които могат да бъдат установени и след справка в интернет, че Коригираният проектобюджет за 2026 г. предвижда увеличение на обезщетението за отглеждане на дете през втората година до 460 евро (900 лева). Друга промяна предвижда майките, които се върнат на работа, да получават 75% от обезщетението, докато в момента процентът е 50%. Т.е. ако до момента майката на Т. е получава обезщетение по чл.53 КСО от 780 лв., то от 01.01.2025 г. ще получава обезщетение от 900 лв. При тези данни съдът намира, че ако се уважи иска на ищеца в размер от 600 лв., то ответницата би била поставена в невъзможност да покрива собствените си разходи за съществуване и за отглеждане на второ си невръстно дете, поради което и съдът приема, че най-справедливия и адекватен размер, до който следва да се уважи иска по чл.150 СК е не 270 лв., не 600 лв., а 450 лв. В този ред на мисли съдът акцентира и върху следното: Трайна е съдебната практика, че издръжка за непълнолетните деца се дължи от техните родители и че това задължение е безусловно. Обективно по делото е доказано, че от 2016 г., когато ответницата е приела да плаща издръжка за сина си Т. от 110 лв., до момента единствено бащата пряко и непосредствено се грижи за сина си. Преките впечатления на съда и доказателствата ангажирани от ищцовата страна мотивират съда да изведе извод, че бащата на детето Т. полага всички възможни и адекватни грижи за издръжка на детето Т., докато майката участва в издръжката на сина си само финансово - чрез заплащане на месечна издръжка в определения преди девет години размер от 110 лв. Очевидно е несъответствието в размера на издръжката за детето от 2016 г. до момента. И без да са събирани гласни доказателства в тази насока, съдът счита, че едно дете в тийнейджърска възраст се нуждае от храна, облекло, средства за училище и посрещане на обичайни разходи. Вярно е, че законодателят е разписал миниум на дължимата се за непълнолетните деца издръжка от една четвърт от МРЗ, но този минимум обичайно се прилага за деца в кърмаческа и невръстна възраст. При непълнолетни деца, на възрастта на която се намира ищеца, вече над 14 години, разходите на детето се доближават до тези на пълнолетните лица. Ето защо, предвид данните в НСИ обновявани постоянно, свързани и с линията на бедност, и екзистенциалните потребности на непълнолетния Т. Е., съдът приема, че месечната издръжка за непълнолетния не може да е по-ниска от 1000 лв., като в покрИ.ето на издръжката трябва да участват и двамата родители. Родителите на детето Т. са родени през 1982 и 1984 г. и двамата не се намират във влошено здраве, трудоспособни са и могат да реализират доходи от трудово правоотношение. Възникналото в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция ново алиментно задължение за майката е факт, който съдът съобразява съгласно чл.235 ГПК, но и отчита, че ползването на помощи по чл.53 КСО в настоящ и бъдещ размер не би затруднило ответницата да заплаща увеличен размер на издръжка от 450 лв. Участието на майката в издръжката на детето Т. следва да е по-голямо от това на бащата, т.к. бащата е родителят, комуто през 2016г. са предоставени за упражняване родителските права над детето и той има преките и непосредствени ангажименти по отглеждане на детето. Ето защо, при тези мотиви, предвид нуждите на непълнолетния и възможностите на майката съдът приема, че искът по чл.150 СК е доказан до размера от 450 лв. Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2025 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правнооснование чл.146 СК. На предпоследно място: по искането на ответницата за удържане на надвнесени суми за издръжка. Съдът не е приемал за съвместно разглеждане възражение за прихващане. Това е така, т.к. разпоредбите на чл.148 СК и чл. 105 ЗЗД не допускат прихващане на вземания за издръжка. Искането на ответницата да се намали размера на евентуално увеличената издръжка със сумите които е внесла за издръжка, определени от ответницата като надвнесени, по правната си същност е искане за определяне на по-нисък размер на евентуално уважения иск по чл.150 СК, което обаче е изцяло неоснователно. Това искане не е възражение за прихващане, а е възражение против размера на увеличената издръжка, като плащането на издръжка е вменено в тежест на ответницата с влязло в сила Решение на ВРС от 2016 г. Ответницата разполага с други правни способи да събере „надплатените „ от нея над 110 лв. суми за издръжка на собственото си дете Т., които не могат и не следва да се разглеждат в производството по чл.150 СК. По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните. По разноските: Двете страни по спора претендират разноски, като представят списъци по чл.80 ГПК. Страните не са въвели възражения по чл. 78, ал.5 ГПК, а и е видно от представените от ищеца и от ответницата договори за правна защита и съдействие, че двете страни са сторили един и същи по размер разход за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., близко до предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Частичната основателност и доказаност на иска по размер обосновават извод, че на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се дължат съдебно - деловодни разноски съразмерно на уважената част на иска, а на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответницата се дължат съдебно - деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на иска. При определяне на отговорността за разноски съдът се ръководи от трайната съдебна практика съгласно която цената на иска в случая възлиза на общо 17 640 лв. /600-110 лв.=490 х 36/. При уважена част на иска от 16200 лв. (сбора на тригодишните платежи на увеличения размер на издръжка ) в полза на ищеца следва да се присъдят 0, 92 процента от реално сторените разноски, а в полза на ответницата 0, 08 процента от реално сторените разноски. Видно от л. 104 -107, в списъците по чл. 80 ГПК двете страни по спора са поискали присъждане на разноски за процесуално представителство и са представили договори за правна защита и съдействие с посочен еднакъв размер на адвокатско възнаграждение от 500 лв., платен в брой. Съразмерно на уважената част на иска на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, съдът присъжда разноски в полза на ищеца за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 460.00 лв. Съразмерно отхвърлената част на иска, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, съдът присъжда съдебно-деловодни разноски в полза на ответницата за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 40.00 лева. Страните по делото не са поискали съдебна компенсация на разноски, поради което и съдът не извършва такава. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС сумата от 648.00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда. Така мотивиран, Варненският районен съд

Цитирани разпоредби

25