Решение № 1 от 5.1.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 386/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, предявена от Р. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••• чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: •••• против „••••••, ЕИК •••.

Ищцата твърди, че е съпруга на починалия вследствие на ПТП •••, на 50 г. На 15.03.2024 г., около 18: 25 ч., по път II-55, •••, водачът на л.а. марка и модел •• с peг. № ••, Ж. Д. З., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал МПС - „••“ с peг. № ••, управляван от К. К.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника в МПС „••“ - •••.

По случая е образувано ДП № 477/2024 г. по описа на РУ Казанлък, пр.пр. № 1053/2024 г. на ОП-Стара Загора, което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ж. З. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на З. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на •••.

Посочва, че за увреждащия л.а. •• с pen № ••, управляван от Ж. З., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „••••, обективирана в полица № BG/06/123000984353, със срок на валидност от 07.04.2023 г. до 06.04.2024 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „•••• с писмо, получено от застрахователя на дата 27.03.2024 г., към която са приложили всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета № 43072952400082, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, ищцата счита, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „••••, гр. ••• за причинените й неимуществени и имуществени вреди.

Излагат се съображения, че в резултат на инцидента е загинал •••, на 50 години. Загиналият е бил в работоспособна възраст, работещ, деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, познат и уважаван от всичките си съграждани, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. С Р. двамата са създали своето семейство преди повече от двадесет години. Отгледали са сина и дъщеря си с много любов и разбирателство. Никога не са се разделяли, живеели са в изключителен унисон и разбирателство. Споделяли са всичко и когато е трябвало да решават важни неща, решенията са се вземали от цялото семейство. •••, като глава на семейството е бил стожер и опора, на когото всички са разчитали, доверявали и са следвали неговите съвети. Целият им живот е бил обвързан един с друг изключително емоционално, изградили са изключително силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимно доверие, привързаност и подкрепа. Пострадалият ••• е бил грижовен и отговорен съпруг и баща, чувствал се е пълноценен и обичан от цялото семейство. Съпругата му Р. остава сама на възраст когато най-много има нужда от издръжка, опора и подкрепа на своя съпруг.

Твърди се, че внезапната смърт на ••• - неочаквана и насилствена, е причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще я следват през целият й живот, защото загубата на съпруга й е непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата. Счита, че моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на ••• ще я съпътстват през остатъка от живота й.

С оглед на изложеното, счита, че причинените неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани.

В исковата молба се твърди, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача Ж. Д. З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „••••. Посочено е, че съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Твърди, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „••••, гр. •••, да заплати на Р. С. С., обезщетение в размер на 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й •••.

Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 22.03.2024 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен относно л.а. •• с peг. № ••.

Оспорва твърдението на ищците, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования при ответното дружество водач, респ. договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД.

Счита, че доколкото във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП и фаталните последици от същото е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. •• с peг. № ••.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. •• Ж. Д. З.. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие от 15.03.2024 г. и смъртта на •••. Оспорва заявените в исковата молба обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

Оспорва твърдението, че лицето ••• е бил пътник в л.а. „••“ и е пострадал в резултат на процесното ПТП от 15.03.2024 г.Твърди, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка. В представения към исковата молба констативен протокол за ПТП посоченото лице не е вписано като пострадал.

Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява конкретния механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца. От представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не може да се установи твърдението, че застрахованият в дружеството водач виновно е причинил ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на това поддържа, че механизмът на настъпване на ПТП е неясен и недоказан, поради което не е възможно да се проследи наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

Отделно от горното, твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП от 15.03.2024 г. и фаталните последици от него е поведението на водача на т.а. „••“ с pen номер •• К. К., който е предприел изпреварване в момент, когато това не е било безопасно и се е движил със значително превишена скорост за съответния пътен участък. Във връзка с горното прави и възражение за независимо съпричиняване на ПТП и вредоносните последици и от водача на т.а. „••“. С оглед на това твърди, че основната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на т.а. „••“.

Твърди, че изключителният принос на водача на л.а. „••” следва да бъде съобразен при определяне на дължимото от ответното дружество обезщетение, т.к. причиняването на ПТП от две различни физически лица независимо едно от друго предполага възникване на отговорност при условията на разделност, а не солидарна такава. Аргумент за последното е и обстоятелството, че отговорността от вреди от непозволено увреждане на две лица се обезпечава от два различни договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Макар и разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД да предвижда солидарна отговорност на делинквентите, липсва изрична норма, която да указва, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на един от виновните причинители на непозволеното увреждане също отговаря при условията на солидарност спрямо другия делинквент/неговия застраховател.

Съгласно чл. 121 от ЗЗД, солидарността възниква само, когато е уговорена или по силата на закона. С оглед изложеното и доколкото не е налице нито една от двете правни възможности, предвидени в чл. 121 от ЗЗД, намира, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования при него водач. Не са налице условията на солидарност по чл.121 ЗЗД. Отговорността на застрахователите е разделна.

Посочва, че към датата на настъпване на ПТП л.а. „••“ с peг. номер ••, при управлението на който е причинено процесното ПТП, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в •••, обективирана в полица № 117751063. В случая, доколкото е налице независимо съпричиняване на ПТП, то отговорността на ответника следва да бъде ангажирана само за част от застрахователното обезщетение. За останалата част следва да бъде ангажирана отговорността като застраховател на гражданската отговорност на другия причинител на непозволеното увреждане, който има преимуществен принос за настъпване на ПТП. Счита, че искът следва да се уважи за такава част, съответстваща на приноса на извършителите за настъпване на ПТП.

Твърди, че посоченото обстоятелство се установява както от отбелязването в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така и от справката в информационния регистър на Гаранционен фонд. Ето защо счита, че ••• следва да бъде привлечено като трето лице- помагач на страната на ответника.

При условие на евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а. ••, респективно договорната отговорност на застрахователя твърди, че пострадалият има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания, довели до смъртта му. В тази връзка на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на •••, като твърди, че смъртта му не би настъпила, ако същият като пътник в МПС, беше използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП. В този смисъл счита, че пострадалият сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите фатални последици за него.

Твърди, че пострадалият също така се е намирал в състояние на алкохолно опиянение - със съдържание на етилов алкохол в кръвта от 1.055 промила. Счита, че това състояние се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите. Посоченото състояние на ••• също съществено е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и несъответстващ на реално претърпените и доказани от ищцата болки и страдания във връзка със смъртта на •••. Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са не субективните възприятия на ищците за търпените от тях болки и страдания, а обективно съществуващите обстоятелства. В този смисъл, твърди, че при определяне на справедливо застрахователно обезщетение следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищцата и съпруга й не са живеели заедно към датата на настъпване на ПТП и не са били в отношения на взаимна обич и близост.

При определяне на справедлив размер на обезщетение счита, че задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата ситуация в страната и в региона, където ищцата живее към момента на настъпване на застрахователното събитие - село Паничерево, община •••.

Съобразно изложеното, намира предявените искове за неимуществени вреди за неоснователни и недоказани. При евентуалност счита, че същите следва да бъде значително намалени по размер.

Твърди, че неоснователността на главните искове води неоснователност и на претенцията за лихва от посочената в исковата молба дата - 22.03.2024 г. Оспорва претенцията за законна лихва от дата 22.03.2024 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя. На първо място посочва, че претенцията на ищците е входирана при ответното дружеството с дата 27.03.2024 г. с вх. номер 0-92-4494, а не на 22.03.2024 г. Твърди, че дружеството не е изпаднало в забава, т.к. от страна на претендиращите лица не е изпълнено задължението по чл. 380, ал. 1 от КЗ да представят с предявяване на претенция пред застрахователя данни за банковата си сметка. Оспорва твърдението, че датата, от която застрахователят изпада в забава е датата на предявяването на претенцията пред застрахователя. Посочва, че срокът за произнасяне по предявена претенция, е уреден с разпоредбата на чл. 497 от КЗ - петнадесетдневен срок от представянето на всички доказателства или тримесечен - от предявяването на претенцията /съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ/. В настоящия случай в рамките на законоустановения тримесечен срок с писмо изх. номер 0-92- 4810/03.04.2024 г. ответникът твърди, че е уведомил ищците, че ще се произнесе по претенцията след представяне на документи от образуваното досъдебно производство, от които се установяват обстоятелствата за настъпване на ПТП, значими за установяване на вината на застрахования в дружеството ни водач, както и данни за банкова сметка на името на претендиращия изплащане на обезщетение.

С оглед на това поддържа, че искът за законна лихва е неоснователен, т.к. от една страна, дружеството се е произнесло в срок по предявената извънсъдебна претенция, а от друга, ищцата не е представила данни за банкова сметка, поради което по отношение на нея следва да бъдат приложени последиците на забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, ведно с всички законови последици.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач в процеса ••• взема становище, че предявения иск от ищцовата страна не се доказва по основание и по размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл. 45 КЗ.

В хода на производството се установява, че ПТП е настъпило на 15.03.2024 г., около 18: 25 ч. на двулентов път № II - 55. Било е светлата част на денонощието.

В хода на производството е назначена комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение се установява че видимостта е била нормална. Пътната настилка е била влажна. Автомобил •• с per. № •• се е движил в посока от юг на север, към гр. •••, а л.а. •• с per. № •• се е движил в обратна посока - от север на юг, към гр. •••. На км 53, в участък от пътя с последователни леви и десни завои в посоката на движение на л.а. Фолксваген, водачът на л.а. Фолксваген е предприел изпреварване на товарен автомобил и е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ПС, по която се е движил л.а. ••. Преди да предприеме изпреварването, видимостта на водача на л.а. Фолксваген е била ограничена от движещите се пред него товарни автомобили и от характера на пътя - последователност от леви и десни завои.

Няма данни видимостта на водача на л.а. •• да е била ограничена.

В хода на производството се установява следният механизъм на ПТП: На 15.03.2024 г., около 18: 25 ч., на път № II - 55, в посока от юг на север, към гр. ••• със скорост около 82 км/ч и опасна зона за спиране с дължина около 76 м се е движил л.а. •• с per. № ••, управляван от К. Д. К.. В автомобила са пътували осем пътника (всички места са били заети). В същото време, в обратна посока - от север на юг, към гр. •••, със скорост около 106 км/ч и опасна зона за спиране около 121 м се е движил л.а. •• с per. № ••, управляван от Ж. Д. З.. На предна дясна седалка е имало пътник. Било е светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална. Пътната настилка е била влажна. Участъкът от пътя, за посоката на движение на л.а. Фолксваген е с последователни леви и десни завои. На км 53, водачът на л.а. Фолксваген е предприел изпреварване на товарен автомобил и е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ПС, по която се е движил л.а. ••. Водачите на двата автомобила са възприели опасността за движението си и всеки от тях е предприел въртене на кормилния кръг наляво спрямо посоката си на движение, но на около 26, 00 - 26, 30 м южно от линията на ориентира и на около 1, 05 - 1, 90 м западно от източната граница на платното за движение е настъпил удар между двата автомобила. Мястото на удара е на прав участък от пътя и се намира в източната пътна лента, по която се е движил л.а. ••. Ударът за двата автомобила е настъпил в челните им десни състави. В резултат на удара л.а. •• се е завъртял около хоризонталната си ос обратно на часовата стрелка и е продължил движението си напред. Установил се е в покой в източната пътна лента на лявата си страница, с предните си състави насочени на северозапад, така както е описан в протокола за оглед и нанасен в мащабната скица. В резултат на удара л.а. Фолксваген се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка и е продължил движението си напред и наляво. Напуснал е платното за движение, наляво спрямо посоката си на движение. Установил се е в покой извън платното за движение, източно от него, обърнат на лявата си страница, с предните си състави насочени на юг. При спасителни действия двата автомобила са били обърнати на колелата си. В резултат на удара е причинена смъртта на двама от пътниците в л.а. ••, а •••, водача и другите пътници са получили травматични увреждания. В резултат на ПТП са пострадали водачът и пътникът в л.а. Фолксваген, а на двата автомобила са нанесени материални щети.

Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са:

• Субекивните действия на водача на л.а. Фолксваген, който преди да предприеме маневрата „Изпреварване“ не се е убедил, че има видимост, предприеме маневрата „Изпреварване“ не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ПС, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;

• Субекивните действия на водача на л.а. Фолксваген, който при изпреварването е навлязъл в пътната лента предназначена за насрещно движещият се л.а. •• и с действията си е създал опасност за движението му, като е поставил в невъзможност водачът на микробуса (л.а. ••) да предотврати ПТП;

-Субекивните действия на водача на л.а. Фолксваген, който не се е убедил, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, като се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещият се л.а. ••.

Видно от същото експертно заключение скоростта на движение на л.а. Фолксваген към момента на удара и скоростта на движение преди настъпване на ПТП е била около 106 км/ч. Скоростта на движение на л.а. •• към момента на удара и скоростта на движение преди настъпване на ПТП е била около 82 км/ч. Водачът на л.а. •• е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не предприема маневрата „Изпреварване“ без да има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваните ПС, като не създава опасност за движението на насрещно движещият се л.а. ••. Експертът установява, че непосредствено преди ПТП и към момента на удара, водачът на л.а. Фолксваген е бил в процес на изпреварване на товарен автомобил.Приносът за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на л.а. Фолксваген.

Процесният л.а. •• е бил оборудван с обезопасителни колани на всички места на пътниците и на водача. Автомобилът е оборудван с девет обезопасителни колана.

Пострадалият ••• е заемал мястото вдясно, на втория ред седалки, до вратата. Установява се също, че деформациите по л.а. •• са масивни и концентрирани в дясната челна част и странична дясна част: счупена предна броня; деформиран преден ляв калник; предно дясно окачване; скъсана предна дясна врата; деформирана предна дясна колона; счупено предно панорамно стъкло, счупено арматурно табло. Деформирани и усукани са предните десни седалки. При процес на изменение на движението на автомобил (изменение по големина, направление и посока), на телата в него, вследствие възникващите ускорения действат инерционни сили с определени големини и посоки. При интензивна промяна на движението на автомобила (особено в случай на удар), върху телата действат инерционни сили, получени от сумирането на различни компоненти, променящи се по големина, направление и посока. В общия случай инерционната сила, действаща върху тяло в автомобила е векторна сума от преносна и кориолисова инерционни сили. И двете са функция на скоростите - линейна и ъглова на лекия автомобил и положението на тялото в автомобила.

Според експертното заключение налице са обективни данни, че пътникът ••• е бил с поставен предпазен колан.

От заключението на комплексната експертиза в нейната медицинска част се установява, че пострадалият е получил следните травматични увреждания:

-Гръдна травма - счупване на IV до VIII ребро в ляво, набиране на кръв в лява гръдна половина, контузия на сърцето, контузия на двата бели дроба, кръвонасядане на меките тъкани в средостението.

-Коремна травма - кръвонасядане на голямото було, дръжката на тънките черва, мастната капсула на левия бъбрек и лявата задкоремница, набиране на кръв в коремната кухина.

-Счупване на дясната гаванковидна ямка.

-Малокръвие на трупа и вътрешните органи.

-Счупване на костите на лява подбедрица с оформен травматичен джоб по външната повърхност на подбедрицата.

-Послесмъртно счупване на IV до VI ребро в дясно.

Видно от експертното заключени описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите на досъдебното производство ПТП - травма в кабината на лек автомобил. Причината за смъртта на ••• ЕГН •••••••••• е гръдна травма, при която се е получила и контузия на сърцето.Всички травматични увреждания с изключение на счупените ребра в дясно са прижизнени. Счупванията на ребрата в дясно са получени при ресуститационни мероприятия.Налице е пряка причинно следствена връзка между получените травматични увреждания при ПТП и настъпилия смъртен изход.

Съдебно-медицинския експерт установява, че ползването или не на предпазен колан не повлиява върху вида, степента и характера на травмите, вкл. и контузията на сърцето, причина за смъртта. Към момента на ПТП •• е страдал от декомпенсирана хипертрофия на сърдечния мускул в областта на лявата сърдечна камера. Това е признак за нелекувана хипертонична болест с високи стойности и многогодишна давност.

От протокол № 100/2024 г. е видно, че е изследвана кръвна проба с резултат 1, 055 %о. Този резултат не е относим към момента на ПТП, в смисъл че към момента на ПТП е бил по-висок. Това състояние обаче в качеството му на пътник в автомобил, участващ в ПТП не оказва влияние върху крайния резултат. Това е така, защото пострадалият е подложен на големи инерционни сили и чрез собствената си мускулна сила не е в състояние да се противопостави.

За установяване механизма на ПТП в хода на делото са разпитани свидетелят Ж. Д. З., свидетеля К. Д. К., свидетелят П. К. Д. и свидетелката М. К. И.. От показанията на свидетеля Ж. З. става ясно, че същият е бил водач на автомобил •• по време на процесното ПТП. Той сочи. че на 15.03.2024 г. е тръгнал от гр. ••• в посока гр. •••, за да премине през Прохода на Републиката (Хаинбоаз) и да се прехвърли на магистрала „Тракия". По негови твърдения след около 15-20 минути движение със скорост около 30-35 км/ч е застигнал колона от три товарни автомобила (тирове). При прав участък от пътя е предприел изпреварване па първия тир, след което е решил да изпревари и втория. След изпреварването е видял светлини в далечината и е преценил, че трябва да се прибере. В този момент, според него първия тир внезапно е излязъл към осевата линия и е ударил автомобила му в предния десен калник. Вследствие на удара автомобилът му е променил траекторията си и е навлязъл към дерето, където е настъпил челен удар с насрещно движещ се „••". З. твърди, че ударът е бил лек, но е довел до загуба на контрол от негова страна. Той предполага, че бусът е извършвал маневра изпреварване и се е прибрал в последния момент, като според него водачът на микробуса е можел да избегне удара. Свидетелят заявява, че е бил е включени светлини, но не може да каже дали бусът е бил със светлини. Не може да опредени дистанцията от тировете, нито дали е имал възможност да натисне спирачки, за да избегне удара. Посочва, че времето е било сумрачно и асфалтът мокър. След катастрофата е видял пътниците от буса в контактно състояние, без тежки травми по негови наблюдения.

От показанията на свидетеля К. става ясно, че същият е водача на микробус •• и пътувал с пътници в буса от гр. ••• за •••. Па около 2 км след излизане от •••, при лек завой, е видял насрещен автомобил (••“), който идвал право срещу него, изпреварвайки колона тирове. Свидетелят се е движил в своята лента, без да изпреварва, и пред него не е имало други автомобили. За да избегне челен удар, К. е завил леко наляво, но ударът е настъпил странично. По негови наблюдения „Фолксвагенът" се е движил с висока скорост, изпреварвайки два тира и без възможност да се прибере зад третия. Той самият се движил със скорост от около 80 км/ч. След удара К. е оказал помощ на пътниците в буса, докато водачът на „Фолксваген“ не е направил това.

От показанията на свидетелката М. И. се установява, че същата е приятелка на виновния водач Ж. и е пътувала като пътник на предната дясна седалка в автомобила •• по време на процесното ПТП от 15.03.2024 г. Свидетелката сочи. че двамата с приятеля си са пътували от ••• към •••, като са се движили зад три товарни автомобила (тирове). След продължително движение зад тях, водачът Ж. е предприел изпреварване - първо на задния тир, след което и на средния. При опит да се прибере между средния и първия тир, е настъпил удар в предната дясна част на автомобила с първия тир. който според свидетелката внезапно е изнесъл задната си лява част. Вследствие на удара автомобилът е навлязъл в насрещното платно и е последвал удар с „••“, след което •• се е преобърнал в дерето. Свидетелката твърди, че е видяла светлини на насрещно движещ се бус, който според нея също е предприел маневра изпреварване, но се е прибрал обратно в своята лента. Тя не може да каже с каква скорост са се движили, нито на каква дистанция са били от тировете, както дали са пресекли осевата линия. Посочва, че времето е било добро, с лек дъжд, но затруднена видимост.

От показанията на свидетеля П. Д. става ясно, че същият е очевидец на процесното ПТП, тъй като е бил водач на един от товарните автомобили в колоната, която лек автомобил „Фолксваген“ е предприел да изпреварва. Колоната се е състояла от три— четири товарни автомобила. Свидетелят сочи, че джипът („Фолксваген“) е предприел маневра „изпреварване“ на десен завой, при липса на видимост, и непосредствено пред него е настъпило произшествието. Автомобилът се е блъснал в бял микробус, който се е движил в своята пътна лента, докато джипът е навлязъл в насрещната лента. Джипът направил опит да навлезе в канавката в ляво от него. Свидетелят категорично заявява, че не е имало контакт между джипа и друг товарен автомобил — ако такъв е щял да настъпи, това е следвало да бъде с неговия камион, но подобен удар не е имало. Микробусът се е движил правилно в своята лента, без други автомобили пред него. Д., който е бил трети в колоната от товарни автомобили, е спрял на около 50 метра след инцидента, за да окаже помощ. След него са спрели и останалите водачи. Той е бил сред първите, които са се обадили па телефон 112. Свидетелят сочи, че първо са извадени момче и момиче от джипа, които са били контактни, а след това е започнала помощ на пострадалите в микробуса, където е имало много хора.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия - поради това, че няма данни пострадалият да е бил с правилно поставен предпазен колан. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза пострадалият е бил с поставен предпазен колан по време на ПТП. Не е налице пряка причинно — следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия общественоопасен резултат. Изводът за съпричиняване не може да почива на предположение.За да е налице принос на увредения, е необходимо не само извършеното от него действие да нарушава предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.с. последният да е негово следствие, каквото по делото не се установи. Следва да се приеме, че възражението за съпричиняване е недоказано.

В хода на производството са събрани показанията на свидетелите ••• •• и •••.От показанията на свидетеля Тодор ••, става ясно. че същият е брат на починалия •••. Свидетелят сочи. че ••• е бил женен за ищцата Р. и са живели заедно повече от 30 години и имат две деца. Семейството първоначални пребивавало и работило в Гърция около 20 години, а през последните 5 години е живяло и работило в •••. Свидетелят заявява, че ••• и Р. винаги са живели заедно, никога не са се разделяли, като отношенията им са били хармонични - не са се карали, взаимно са се разбирали и са събирали средства за подпомагане на децата си. ••• временно се е върнал в България за около месец, за да помага на свидетеля при грижите за болния им баща. След инцидента свидетелят е посетил болницата и е разбрал, че състоянието на ••• е тежко, а Р. веднага е тръгнала от Холадния към България след като е научила за случилото се. На погребението ищцата е припаднала, наложило се е да бъде извикана линейка и да приема успокоителни. Свидетелят сочи, че преди инцидента Р. е имала само леки проблеми с високо кръвно налягане, но след смъртта на съпруга си състоянието й значително се е влошило — появили са се стомашни заболявания, световъртежи и психическа нестабилност, наложило се е да постъпва в болница. Вследствие на загубата ищцата е силно променена, не е същият човек и не може да работи. Тя изпитва дълбока скръб, често посещава гроба на съпруга си и заедно с децата си е поела разходите за погребението. След 3—4 месеца семейството се е върнало в •••, а на годишнината от смъртта на ••• Р. отново се е прибрала в България за помена. ' От показанията на свидетеля Тодор •• се установи, че ищцата Р. е живяла в дългогодишно и хармонично съжителство със съпруга си •••, чиято внезапна смърт е довела до тежки здравословни и психически проблеми за нея и значителна промяна в живота й.

От показанията на свидетеля ••, става ясно, че същият е роднина по съребрена линия на починалия •••. Свидетелят сочи, че Р. и ••• са били женени повече от 30 години, живели са в хармония, без конфликти, с взаимно уважение и добри семейни отношения. ••• е бил добър човек, трудолюбив, разбирал от строителство и е подпомагал семейството си, като при всяко завръщане от чужбина се е срещал със свидетеля. След смъртта на ••• ищцата Р. е изпаднала в тежко здравословно и психическо състояние. Свидетелят посочва, че тя е била два месеца в болница в Стара Загора поради високо кръвно налягане и проблеми със слуха, като впоследствие е диагностицирала с вертижен синдром, слабо сърце и нарушен слух в едното ухо, за което й е изписан слухов апарат. Преди инцидента не е имала сериозни здравословни проблеми. Свидетелят заявява, че след загубата на съпруга си Р. е постоянно наскърбена, плаче, няма настроение и не работи, като се грижи за своите внучета (момче на 12-13 години и момиче на 6-7 години). Децата й живеят в ••• и й изпращат средства за издръжка. Според свидетеля тя никога няма възстанови напълно, но се опитва да се държи заради децата и внуците си.

В хода на експертиза е назначена съдебно-психологична експертиза извършена от вещо лице Е. З.. От това заключение се установява, че вследствие на внезапната и неочаквана смърт на съпруга си ищцата е преживяла състояние на остра стресова реакция, последвано от развитие на разстройство на адаптацията. Към настоящия момент тя страда от тревожно- депресивно състояние, което представлява тежки психични страдания. Тези състояния са оказали крайно негативно въздействие върху личността на ищцата, довели са до загуба на качеството й на живот и до нарушаване на баланса, хармонията и равновесието в нейния психичен свят.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. -Ж. Д. З., а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото ••• - гр. •••.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира се установява безспорно е, че в резултат на причинената смърт при настъпилия инцидент ищцата търпи значителни болки, страдания и силен психо- емоционален стрес от загубата на своя съпруг •••. След инцидента тя е изживяла тежък психологически срив, като не може да спи спокойно поради мъката и тежката загуба. Вследствие на преживяното са настъпили сериозни здравословни проблеми, наложило се е да постъпва в болница и да приема медикаменти. ••• е бил на 50 години, жизнен, отговорен и активен човек, в добро здравословно състояние, който се е грижел за съпругата и децата си, като е осигурявал необходимото за тяхното благополучие. Връзката между него и Р. е била силна, основана на обич, уважение и привързаност, като двамата винаги са си оказвали взаимна подкрепа. ••• е бил нейна опора, на която тя е разчитала. Неочакваната му смърт е предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищцата, довела я е до неизмерима и непреходна скръб, която се отразява крайно негативно върху нейното психическо и здравословно състояние. Моралните страдания на Р., породени от внезапната смърт на съпруга й ще я съпътствуват през целия й живот.Преживяното се отразява изключително тежко на емоционалното й състояние - търпи болки и страдания във връзка с причинената смърт, като независимо от изминалото, време болката от загубата не утихва и ищцата продължава да страда и скърби.

С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., частичен от 220 000 лв. за причинените на Р. С. С. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на съпруга й ••• при процесното ПТП. В останалата част до претендирания размер 200 000 лв. частичен от 220 000 лв. предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска за законна лихва:

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „•••• с писмо, получено от застрахователя на дата 27.03.2024 г., към която са приложили всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета № 43072952400082, по която застрахователят не е изплатил обезщетение В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от считано от 22.03.2024 г., а в условията на евентуалност от 27.03.2024г г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 27.03.2024 г е датата, на която застрахователят е уведомен и от този момент се дължи законна лихва.

По отговорността за разноските:

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на адв. П. К. САК адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 6 543, 51 EUR / 12 798 лв. с ДДС /съобразно уважената част на иска.Ищцата следва да заплати на ответника сумата 61, 36 EUR /120 лв./-разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд –Ст.Загора сумата 697, 61 EUR /1364, 40лв./–разноски, платени от бюджета на съда, както и държавна такса в размер на 3 681, 30 EUR /7200 лв./.

Водим от горните мотиви, съдът