Решение № 5265 от 24.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3829/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Ю. О. срещу решение № 20211797/15.11.2021г. постановено по гр.д. № 76968/2018г. по описа на Софийския районен съд, III г.о., 82 състав в частта, с което:

-е осъдена да заплати на „М.С.“ЕООД на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 16 218, 54 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка – СМР в жилищен апартамент, обективиран в акт №5/21.08.2018г. и по договор от 15.06.2018г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.12.2018г. до окончателното й изплащане;

• е осъдена да заплати на „М.С.“ЕООД на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 220, 75 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 16 218, 54 лв. за периода 16.10.2018г. – 03.12.2018г. както и с което е осъдена да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, като изводите на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал, тълкуван превратно и с бланкетни правни изводи, съответно не са обсъдени направените от ответника възражения за безспорно установяващо се некачествено изпълнение на работата, разваляне на договора от страна на възложителя и които възражения обосновават и основателността на направеното в процеса възражение за прихващане. Твърди, че първоинстанционният съд е кредитирал единствено непълните и необосновани експертизи по делото, респективно не е зачел и свидетелските показания на свидетеля М. и архитект С., които безпротиворечиво установяват некачествена работа, така и такава, която не съответства на проектите. Посочва, че за ползването на работата не само по предназначение, а с оглед търсения естестически вид е било необходимо изцяло поправяне на работата т.е. извършването й на ново, поради което и не се дължи възнаграждение за негодно и некачествено извършеното от ищеца. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което иска се отхвърли като неоснователен при условията на евентуалност – поради погасяване с основателното възражението за прихващане със сумите, необходими за поправяне на работата, стойността на труда и вреди в размер на платен наем, поради невъзможност да ползва апартамента, тъй като освен некачествена, работата е извършена и със забава. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „М.С.“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и достигнал до логически, правилни и законосъобразни изводи, че ответника дължи заплащането на извършените СМР съобразно акт № 15/ 21.8.2018г., респективно – неоснователно е направеното от ответника възражение за прихващане със претендираните суми. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира решението в обжалваната му част за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции:

• с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 218, 54 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка – СМР в жилищен апартамент, обективиран в акт №5/21.08.2018г. и по договор от 15.06.2018г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.12.2018г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 225, 71 лв. – мораторна лихва върху главницата от 16 218, 54 лв. за периода 16.10.2018г. – 04.12.2018г.

С отговора на исковата молба ответникът - Ю. О. е направил възражение за прихващане в общ размер от 16 459, 59 лв, а именно:

-със сумата от 12 759, 59 лв. претендира намаляване на възнаграждението по реда на чл.265 ал.1 предл.3 от ГПК;

-със сумата от 1900 лв- разходи да труд за извършените коригиращи СМР на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД;

-със сумата от 1800, 00 лв. – представляваща вреди от забавено изпълнение в размер на платения едномесечен наем – за периода 13.08.2018г. – 12.9.2018г., поради невъзможност да ползва апартамента.

Решението в частта, с което е отхвърлен предявения от „М.С.“ЕООД срещу Ю. О. иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в законна сила.

Относно иска с правно основание чл.266 от ЗЗД във връзка с договор за СМР от 15.06.2018г.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да изработи възложеното съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266 ал. 1 изр. 1 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ.

Ищецът твърди, че в неговата правна сфера е възникнало притезателно право за получаване на възанграждение за изпълнената работа по договор за изработка.

Всяка от страните, предвид разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, носи доказателствената тежест да установи: за ищеца –договор за изработка и неговите съществени елементи – възлагане на опредЕ. работа от ответника възложител, изпълнение на работата и предаването й в уговорените срокове, съответно приемането й от възложителя без забележки, а с оглед конкретните възражения на ответника – разваляне на договора между страните, поради пълна негодност на изработеното, респективно – положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата, при което е упражнено надлежно право по чл.265 ал.1 предл.3 и/или 2 от ЗЗД и в срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД т.е. размера, с който трябва да се намали дължимото възнаграждение - точно кои са некачествените СМР по вид и количества и съответно каква е тяхната стойност, респективно стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на недостатъците, с които суми би следвало да се намали дължимото възнаграждение.; наличие на забавено изпълнение от страна на изпълнителя, причинна връзка с причинени вреди и тяхната стойност.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявено обстоятелството, че същите са обвързани от договор за изработка – договор за извършване на ремонтни СМР от 15.06.2018г. и със съдържание обективирано в представения по делото писмен документ и приложение № 1 към него – л.9-15 от делото на СРС.

Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като в договор от 15.06.20118г. между страните е уговорен срок за завършване и предаване на работата и за извършване на плащането – чл.4 – уговорените СМР по приложение № 1 следва да бъдат извършени до девет седмици считано от по – късната дата от подписването на протокола за предаване на строителна площадка по чл.3 от договора и превеждане на аванс от възложителя по чл.6 ал.2 т.1 от договора /15.06.2018г/.

Ищецът твърди, а и ответникът не спори, че част от извършени СМР са заплатени, както и че в хода на работата ответникът е възложил извършване на допълнителни СМР обективирани в акт № 5, издаден от ищеца и неподписан от ответника.

По делото не са представени двустранно подписани протоколи – нито за твърдяните извършени от ищеца и заплатени от ответника СМР /т.нар. в исковата молба – актове № от 1 до 4 включително/, нито за откриване на строителна площадка, нито за приемане на работата по акт № 5.

Двете страните по делото са представили на хартиен носител разменена по електронен път кореспонденция между тях.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК., а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.

В настоящият случай страните по делото, не само не оспорват изявленията направени по електронен път, напротив позовават се на същите, поради което съдът цени доказателствената им стойност съобразно чл.184 вр. чл.180 от ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото.

От цитираната имейл кореспонденция се установява, че в периода 12.07.2018г.- 13.08.2018г. ищецът е изпращал актове за извършени СМР до ответника, който е получавал същите, като не са правени изявления за неприемане на работата по тях или възражения, както и отетникът е извършвал плащания по тях – вж. електронно писмо от 23.7.218г. – л.17 от делото. Установява се още, че на 21.8.2018г. ищецът е изпратил до ответника по имейл акт № 5 за извършени СМР – л.20-22 от делото на СРС, след получаването на който ищецът на 22.08.2018г. предлага на възложителя на направят среща на обекта за установяване на извършените СМР с оглед заявено прекратяване на договора от последния и уговорена е такава среща на 23.8.2018г. – л.23 от делото на СРС.

Както от твърденията на страните, така и от показанията на свидетеля С., се установява, че такава среща между представител на ищцовото дружество и ответника се е състояла на обекта – 24.08.2018г, в която ответника е изразила възражения за некачествено изпълнение на работата и заявила, че «ще прекрати» договора поради некачествено изпълнение, като на 28.08.2018г. е изпратила до ищеца по електронна поща изявление за прекратяване на договор – л.24-25 от делото на СРС, в което е посочила, че на основание чл.14 вр. 19 от договор от 15.06.2018г. прекратява едностнранно договора поради извършване на СМР в несъотвествие с Правилника за изпълнение и приемане на СМР /приложим за изпълняваните работи/ и предоставената проектна документация. Изявлението е получено от ответника на същата дата – 28.8.2018г., като на 31.08.2018г. изразява несъгласие със същото, поради липса на конкретни възражения относно отделните СМР по акт № 5, като на 08.10.2018г. изпълнителят изпраща покана за изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на СМР в седмодневен срок, след което прави изявление за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на възложителя за плащане на уговореното възнаграждение. На 01.11.2018г. ищецът уведомява ответника за разваляне на договора, поради неплащане на възнагражедние в предоставения срок. – л.31 от делото.

Страните използват термина „прекратяване“, което е ирелевантно за правното действие и същност на юридическото действие – в случая право на страните с едностранно волеизявление да внесат промяна в правоотношението без да предизвестяват насрещната страна и пораждането на това право е обусловено от неизпълнението на задълженията на насрещната страна, т.е. касае се за потестативното право на разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. По принцип това разграничение има значение в случаите, в които развалянето и прекратяването на един договор имат различно действие, а именно развалянето води до отпадане на облигационното отношение с обратно действие, а прекратяването действа само за напред. При договорите за продължително изпълнение, какъвто е настоящият, развалянето също настъпва само за в бъдеще.

Отговорът на спорният между страните въпрос дали и кога, поради неизпълнение на какви задължения и на коя от страните договора е развален или прекратен, изисква изследване и установяване на извършените от изпълнителя СМР в обекта и съответно тяхната годност, респективно – вида на недостатъците и стойността както на изработеното, така и на негодните СМР.

Както изрично е посочено в решение № 120 от 20.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1032/2016 г., I т. о., ТК „недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.“ В този смисъл е и разпоредбата на чл.265 ал.2 от ЗЗД, като отказът да се изплати дължимото възнаграждение при фактически приета работа т.е. установена фактическа власт върху изработеното от възложителя не съставлява разваляне на договора поради пълно неизпълнение от страна на изпълнителя, а е необходимо изрично и ясно изявление.

В случая възложителят е направил изявление за разваляне на договора, като в същото е налице неяснота дали счита всички извършени СМР некачествени или има възражения по отделни позиции на актуваните извършени СМР с акт № 5, като в последния случая би могла да упражни правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД, като няма изрично предписан начин или форма за упражняването им /в случая ответника е упражнила правата си чрез възражение в хода на настоящия процес/.

Друго важно разграничение, което следва да бъде направено е дали е установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, като в зависимост от отговора на този въпрос дали ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с оглед обезценката на изработеното и с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265 ал. 1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното. /решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о./.

Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства – писмени, заключенията по единичната и тройна СТЕ, свидетелските показания, безпротиворечиво и еднозначно се установява, че СМР обективирани в акт № 5 е извършена от ищеца. Трите бани, предмет на изработката по допълнителното възлагане и акт № 5 могат да се ползват по предназначение т.е. не е налице пълна негодност на извършената работа, поради което и дори да са налице недостатъци в изработеното, за възложителя не е възникнало правото да развали договора по смисъла на чл.265 ал.2 от ЗЗД, тъй като изработеното не може да се приравни на пълно неизпълнение. /решение № 23/04.08.2014г. по т.д. № 1938/2013 на I т.о. на ВКС, определение № 1119/30.4.2024г. по т.д. № 996/2023г. на ВКС /.

Следователно с изявление изпратено по електронна поща от ответника на 28.08.2018г. договорът не е развален, поради пълно неизпълнение от страна на изпълнителя /изцяло негодно такова/ и за същия към същия момент е възникнало задължение за заплащане на извършените СМР, което не е отпаднало и въпреки идентичното по съдържание изявление на изпълнителя след извършване и предаване на процесните СМР.

Размерът на дължимото възнаграждение за извършените и предадени /фактически/ СМР на възложителя, следва да се определи както от вида и стойността на същите по акт № 5 /доколкото липсват възражение както относно вида на възложените допълнителни СМР, съответно уговорената единична цена на труд и материали, а именно – довършителни работи включващи настилки и облицовки на три броя бани в жилищен апартамент/, така и с оглед направеното възражение за намаляване на възнаграждението, поради некачествени СМР.

От обсъдените по – горе доказателства и установена фактическа обстановка, не се установява кои точно СМР възложителят не е одобрил и спрямо кои твърди да са некачествено изпълнени, но е налице несъмнено възражение по чл.264 ал.2 от ЗЗД.

От показанията на свидетелите Е.Е. и Г.И., които фактически са извършвали работата на обекта и ремонта на трите бани, предмет на акт № 5, първия от които - нает като подизпълнител от ищеца, установяват как е протичал процеса на работа. Настоящият състав кредитира показанията им, тъй като същите са ясни, логични, последователни, преки, а и липсват обстоятелства, които създават каквито и да са съмнения за безпристрастността им по смисъла на чл.172 от ГПК. Същите посочват, че всички указанията за работата са давани от арх. Д.Ц. – законен управител на ищцовото дружество и арх.- Е. /свидетеля Е. С. – изработила проектите, по които следва да извърши ремонта и по възлагане от ответника/, кото всичко е съгласувано и коментирано със свидетеля С., както на място на обекта, така и по телефона. Свидетелите посочват еднозначно и непротиворечиво, а и не се оспорва от ответника и от показанията на ангажирания от него свидетел – С., че в апартамента, който е старо строителство и по – конкретно в баните е имало проблем с геометрията – стените не са били прави, съответно липсвали прави ъгли, което създава проблем при поставянето на плочките и тяхното правилно застъпване. Както от съдържанието на акт № 5, така и от свидетелските показания, се установява, че арх. Слижевскя изрично е дала указания да не изграждат наново стените, да не се изправят, да се прави облицовката по съществуващите стени, като е изправен само вертикала, за да не станат плочките под ъгъл. Свидетеля Слижевския твърди, че в две от баните, в които е имало ниши и предвидени мебели по определени размери е имало проблем, тъй като са били криви и съответно мебелите не могли да влезнат в нишите, наложило се рязане на едната мебел с 5 см, за да може да бъде поставена на предвиденото по проекта място, а в третата баня, където не имало предвидена ниша се е получил естестетически проблем – плочката не е била доведена до тавана с определено отстояние и стената с декоративно мозаечна плочка не е била добре направена. Свидетелката заявява, че е изработила проектите с точни размери и които е следвало да бъдат спазени от изпълнителя. Заключението по тройната СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно, обосновано, мотивирано, обаче установява и дефицити в проектите – без обяснение дали дадените размери са зидарски или с мазилка.

Следва да се има предвид, че ищецът е изпълнил задължението си за уведомяване на възложителя по чл.267 ал.1 от ЗЗД – относно същестуващите проблеми и евентуално невъзможност да бъде изпълнено спрямо изискванията /вж показанията на свидетеля Е. – л.90 гръб от делото на СРС и на свидетеля И./.

Във връзка с горните обстоятелства е необходимо да се изясни доказателствената стойност на т.нар. „частна експертиза“, на която се позовава ответника и с която счита, че доказва по безспорен начин своите твърдения относно негодността на извършените СМР.– л.48-56 от делото на СРС. Експертната оценка изготвена от инж. В. М. и в кръга на неговата компетентност, не е експертиза по смисъла на чл.195 от ГПК, а е частен писмен документ, съставен от трето лице и непротивопоставим на ищеца. Показанията на инж. М., събрани в хода на първоинстанционното производство, не могат да бъдат ценени като разпит на експерт и установяващи специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., като фактът, че изготвилия експетната оценка извън процеса се разпитва като свидетел и потвърждава написаното от него в частната експертиза, не промяна доказателствената й стойност. В тази връзка, настоящият състав, кредитира показанията на свидетеля М. в частта кореспондираща със заключението по тройната СТЕ, установяваща вида и размерите на отклоненията в изработеното.

На следващо място самата свидетелка С. посочва, че се е наложило махане на плочки около двете ниши, поставяне на нов гипсокартон и върху него нови плочки за изправяне на геометрията, а при отговор на предходен въпрос потвърждава, че е дала указания да не се изправя геометрията, а да се прави облицовка по съществуващите стени, потвърдено от показанията на свидетелите Е. и И.. Налице е разминаване между твърденията на свидетелката С. и представения приемо – предавателен протокол от 15.09.2018г., от който се установява, че трето за спора лице по възлагане от ответника е извършил монтиране на стенно огледало в родитеската баня, монтиране на плочки /съществуващи/ нови на стена в родителска баня, монтиране на подова лайсна в трите бани. Т.е. само позиция 1.2 по цитирания протокол съвпада с описани от ищеца СМР по акт № 5 в трите бани, като е неясно дали е поставяне на нови плочки след премахване на вече поставени от ищеца или на една от стените на родителската баня е предадена от ищеца без да са били постановени плочки, като останалите дейности – по т.1.1 и 1.3 са предмет на договаряне за други СМР извън процесните.

На следващо място, видно от т.2 на проемо-предавателния протокол, са начислени и заплатени само възнаграждения за труд, като липсват представени документи за закупуване на допълнително количество плочки и съответно цената, на която са закупени – нито от възложителя, нито от новия изпълнител.

Липсват и други ангажирани доказателства, от които да се установи преправянето на две стени в две бани по начина описан от свидетеля С.. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че констатациите на вещите лица по тройната СТЕ, установяват вида и характера на недостатъците на изработеното, а именно:

В баня 1: установявят се разлики с размерите но представения проект, разлики в отвестирането и се отчита завъртане на „куфара“ затварящ ВиК пакета зад тоалетната чиния, челната стена сключва със стената, на която е монтирана мивката, ъгъл по – малък от 90 градуса, което е незабележимо с око - 2, 5-3 мм; изместване при душ кабината стената и облицованата мозайка и стената отдясно, отклонение при мозаечната стена във вертикала, в основата на стената – фуга с подовите плочи, а при монтаж на лайна – същата е вълнообразна, нехоризонтиране на гипсокартонът в зоната на душа, което е довело до отваряне на фуга – оформена с лайсна;

Баня 2: отново завъртане на куфара затварящ пакета зад конзолната тоалетна; поради наличие на ъгъл по – голям от 90 градуса между стената, на която е монтирана тоалетната чиния и и стената от дясно, а със стената - облицована с мозайка - ъгъл по – малко от 90 градуса и допълнително монтиране на вана, е довело до отваряне на фута с различна ширина; вертикалът на стената, облицована с мозайка и куфара при тоалетната чиния се отчита отклонение 1 см на 2м, линейният подов сифон при мивката не е позициониран правилно, което е довело до завъртане спрямо фугата на поводите плочи – отклонение от 1 см.;

Баня 3: челната стена не сключва прав ъгъл със страничните стени, като отклонението е 3-3, 5 см. за цялата дължина от 119 см.

За всички констатирани недостатъци, вещите лица посочват, че са незабележими с просто око, не налагат цялостен ремонт на санитарните помещения, баните вкл. и предвиденото интериорно обзавеждане са изпълнени по проект и се ползват по предназначение Като същите са непоправими и поради което със стойността на същите следва да бъде намалено дължимото възнаграждение В случая недостатъците на изработеното, вследствие на неравните стени – /неправилна геометрия на стените, която се установи несъмнено, че е съществувала и за което на ищеца са дадени указания да не се изпратя, а само вертикала/, са непоправими т.е. за да се отстранят следва да се премахне изцяло свършената работа и да се извърши наново. В същото време, недостатъкът не прави негодна за ползване по предназначение на баните, недостатъците са козметични и не е видим с просто око.

Завъртането на куфарите зад тоалетните в двете бани, също е неотстраним недостатък /т.е. отново е необходимо цялостно или частично премахване на изработеното/ и за който недостатък отговоря изпълнителя, като това води на извод за прилагане на обезценка на изработеното, като съдът, предвид характера и вида на недостатъка, намира, че възнаграждението следва да бъде намалено за сумата от 600, 00 лв./опредЕ. по реда на чл.162 от ГПК и предвид данните по заключенията на СТЕ/ по реда на чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Оправянето на подовия линеен сифон е възможна, като стойността на ремонта според заключението по тройната СТЕ е в размер на 190, 77 лв., но с която сума следва да се намали възнаграждението по реда на чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД, доколкото липсват твърдения и доказателства за плащане и извършване на ремонта.

Относно възражението за прихващане със сумата от 1800, 00 лв. – платен наем за периода 13.08.2018г. – 12.9.2018г.

Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил и задължението да предаде в уговорените срокове изработеното и поради което на възложителя са причинени вреди в размер на сумата от 1800, 00 лв.

Както беше посочено в горното изложение, страните по договор от 15.06.2018г. в чл.4 са уговорили срок за изпълнение на СМР по приложение № 1. За допълнителните възложени СМР по акт № 5, дори и да се приеме, че важат същите срокове, то ответника не е установила нито момента на превеждане на аванс, нито момент на подписване на протокол за строителна площадка и от които би могъл да се изчисли уговорения 9 седмичен срок за изпълнение. Следователно не се установява 9 седмичния срок да е започнал да тече, нито същия да е изтекъл към момента на предаване на работата от страна на ищеца – на 21.8.2015г. и същия са е бил в забава.

При липса на забавено изпълнение от страна на изпълнителя, претенцията за вреди от такова, е неоснователна, както правилно е посочил и първоинстанционният съд.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде частично отменено – за сумата от 790, 77 лв. и иска отхвърлен като погасен чрез прихващане, а в останалата част – потвърдено.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД Според разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

В настоящият случай се установи, че ищецът към дата 16.10.2018г. е имал изискумо вземане на претендираното основание – чл.266 ал.1 от ЗЗД.

Доколкото липсват конкретни оплаквания по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД вкл. и относно момента на изпадане в забава на ответника и присъдения размер на обезщетението за забавено изпълнение, то на основание чл.269 ал.2 от ГПК тези въпроси стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.

Разноски С оглед изхода на делото, отговорността за разноски се разпределя по следния начин: В първоинстанционното производство: -от направените от ищеца в общ размер 2160, 00 лв. /1200, 00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 660 лв. – държавна такса и 300, 00 лв. депозит за вещо за възнаграждение за вещо лице/ следва с оглед основателната част от искове на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се присъдят 2055, 47 лв. т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 2055, 47 лв. до присъдения размер от 2158, 71 лв.;

• от направените от ответника разноски в общ размер 2100, 00 лв. /30, 00 лв. – депозит за свидетел, 750, 00 лв.- депозит за възнаграждение за вещо лице и 1320, 00 лв. – адвокатско възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят 101, 61 лв.

Във въззивното производство: -на въззивника на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК следва да се присъдят разноски съобразно основателната част от жалбата. Претендираните и направени разноски са в общ размер от, а именно от общо направени 1648, 78 лв.

Въззиваемата страна е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ съдът приема, че не е ограничен от минимума, предвиден в цитираната наредба, предвид разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС, т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК и разпоредбата на.3 от ГПК. Във всички случаи определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на дължимото адвокатско възнаграждение е конкретниката на правния спор и проведеното съдебно производство. В настоящият случай се касае за облигационен спор със сравнително висок материален интерес, усложнена фактическа обстановка, подадена подробна въззивна жалба, както и становище по съществото на спора.

Отделно от това, и при съобразяване като ориентир разпоредба на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция преди измененията в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г., счита, че размерът от 1320, 00 лв. не е прекомерен.

Не на последно място е необходимо да се посочи, че претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е в почти значително по - висок размер /2400 лв/, поради което и оспорване на възнаграждението на насрещната страна като прекомерно се явява и злоупотреба с права.

Следователно на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 79, 31 лв.

На основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски – платено адвокатско възнаграждение 2400, 00 лв. /договор за правна защита и съдействие с отбелязване за изплащане на сумата в брой/ съобразно неоснователната част от жалбата, а именно – 2284, 55 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд