Решение № 957 от 26.5.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 127/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Б., против Решение № 11/09.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1633/2022 г. по описа на Районен съд - Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 273 от 12.09.2022 г., издадено от Кмета на О. Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районният съд за процесуална незаконосъобразност на НП, мотивирани по съображения за неправилно приложение на санкционната разпоредба. Оспорват се и изводите на съда за материална некомпетентност на наказващия орган. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а при установяването и санкционирането му правилно са приложени процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуален представител на касатора – надлежно упълномощен юрисконсулт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Депозирал е и писмено становище по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – “. О. представлявано от Г. А. М., чрез процесуалния си представител – адв. К. от АК – Б., в съдебно заседание и в приложен по делото отговор на касационна жалба, оспорва същата като неоснователна и моли решението на Районен съд – Б., като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от О. П. - Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление № 273 от 12.09.2022 г., издадено от Кмета на О. Б., с което на “. О. за нарушение на чл. 33, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 1400.00 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в разглеждания случай АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУО, тъй като визираното в НП неизпълнение на задължение по чл. 33, ал. 2 от ЗУО, е обявено за наказуемо с нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Наред с горното, съдът е констатирал, че кметът на общината не разполага с компетентност да санкционира нарушения от вида на процесното. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правните му изводи кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. От фактическа страна ответното дружество е санкционирано за това, че голямо количество отпадъци от търговската му дейност, били изхвърлени в контейнери за битови отпадъци. Нарушението е квалифицирано по текста на чл. 33, ал. 2 от ЗУО, съгласно който отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно. Правилни и обосновани са изводите на РС, че след като срещу дружеството е образувано административно-наказателно производство за неизпълнение на задължението му да събира разделно формираните от производствената му дейност отпадъци, то отговорността му е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗУО, именно която норма предвижда санкция при неспазване на нормативноустановените изисквания за разделно събиране, транспортиране или третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка. Очевидно е, че в случая словесното описание на нарушението, респективно правната му квалификация, не кореспондират на санкционната разпоредба. Правно единство между нарушената разпоредба и тази, предвиждаща съответното наказание, е задължителна предпоставка за законосъобразност на НП. Липсата на такова тъждество винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото накърнява правото на защита на соченото като нарушител лице, създавайки неяснота по отношение на вмененото му нарушение и съответното му наказание, поради което е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Тук е мястото да се отбележи, че за разлика от нарушената разпоредба (правната квалификация на нарушението), санкционната разпоредба се посочва единствено и само в НП, а доколкото последното има характера на санкционен акт, чиято основна функция е налагане на административно наказание, то коректното посочване на правното основание за това е абсолютна предпоставка за законосъобразност на наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правилни и обосновани за и изводите на съда относно липсата на компетентност у органа, издател на процесното НП. Доколкото в случая безспорно се установи, че чрез неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 2 от ЗУО, е осъществен състава на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗУО, то по аргумент на чл. 157, ал. 2, вр. с чл. 4 от ЗУО, нарушенията по чл. 135 - 138, се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, респективно наказателните постановления за тези нарушения се издават от директора на РИОСВ. Действително, ал. 4 на чл. 157 от ЗУО предвижда такава компетентност и за кмета на общината, но само касателно нарушенията по ал. 1 - по чл. 133, ал. 1, т. 1 – 3 и 5, ал. 2 и ал. 4, т. 1, чл. 134, ал. 1 и 2 и чл. 146 и чл. 133, ал. 1, т. 4, 6 и 7 от ЗУО. Очевидно е, че нарушенията от процесния вид – на чл. 136 от ЗУ не попадат сред така изброените по ал. 1, от което следва, че санкционирането им е в изключителната компетентност на директора на РИОСВ. Горното води до категоричния извод, че процесното НП е издадено от некомпетентен по материя орган. Предвид всичко изложено по-горе, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо, искането следва да бъде уважено като О. Б. следва да бъде осъдена да заплати на “. ООД разноски по делото в размер на 500.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, за която сума и нейното заплащане в брой са представени надлежни доказателства. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд - Б.