Решение № 10 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 333/2022 г.

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, чл.86 от ЗЗД. Делото е образувано по искова молба, с която са предявени субективно съединени искове от Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н.а Й., М. Н. А., Ю. А. А. и С. Й. А., чрез пълномощника им адв. М. М. от АК - ••••, на правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, да заплати на всеки един от ищците застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Н. Й. Н. и Н. Е. Н., вследствие на настъпило ПТП на 08.10.2020 година около 12: 00 часа на път I-2 /Е70/ (гр. Разград – гр. Русе), км. 60+230, в близост до с. Осенец между товарен автомобил, състав – товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“, с регистрационен номер •••, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD” с рег. № •••, собственост на „Примекс Логистик“ ЕООД, управляван от Г. К. М., който товарен състав е застрахован при ответника и лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. № •••, собственост на Н. Н. и управляван от него, следните суми: Първите трима ищци претендират всеки от тях обезщетение за претърпените болки и страдания от загубата на техния баща и наследодател Н. Н. в размер на 316 000 лв., като сумата представлява разликата между претендираното и определеното от застрахователя обезщетение за търпените от всеки от тях болки и страдания от смъртта на техния баща в р-р на 84 000 лева. Всеки един от първите трима ищци Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н.а Й. претендират и заплащане на сума в размер на 280 000 лева, явяваща се обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на Н. Е. Н., която е майка на Н. Й. и М. Й., като сумата представлява разликата между претендираното и определеното от застрахователя обезщетение за търпените от всеки от тях болки и страдания от смъртта на Н. Н. в р-р на 120 000 лева, изплатено на всеки от двамата, но не и на Н. Й., който не е заявявал такова пред застрахователя преди завеждане на иска. Двамата ищци М. Н. А. и Ю. А. А., като родители на починалия при ПТП Н. Н. претендират всеки един от тях сума в размер на 179 000 лв., която сума представлява разликата между заявеното в размер на 250 000 и определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на Н. Й. Н. в размер на 71 000 лева. Ищцата С. Й. А., сестра на починалия Н. Й. Н. претендира обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на своя брат в размер на 250 000 лева, толкова колкото е претендирала пред ответника и преди завеждане на иска и чието плащане й е било отказано. Исковите суми се претендират от всички ищци, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба /06.12.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че На 08.10.2020 г. около 12: 00 ч., на път 1-2 /Е-70/ (гр. Разград - гр. Русе), км. 60+ 230, в близост до с. Осенец е настъпило ПТП между товарен автомобил, състав - влекач „Мерцедес“, модел „Актрос“, с регистрационен номер •••, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“ с per. № •••, управляван от Г. К. М., собственост на „Примекс Логистик“ ЕООД и лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с регистрационен номер •••, собственост на Н. Й. Н., и управлявано от него. Подробно е описан механизмът на настъпилото ПТП. Образувано НОХД № 39/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, е приключило с влязла в сила на 06.01.2022 г. Присъда № 11/27.04.2021 година, с която Г. К. М. е признат за виновен за това, че на 08.10.2020 г., като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с per. № ••• и прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“, с per. № •••, по път 1-2 (гр. Разград - гр. Русе), при км 60+230, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и в зоната на действие на знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, с който е въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч, управлявал МПС със скорост 89 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Й. А. и Н. Е. Н., с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, буква „6“, предл. 1 във вр. ал. 1, буква „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Постановената по делото присъда е преминала триинстанционен контрол. В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на водача на лекия автомобил „Опел Фронтера“ Н. Й. А. и возещата се на предната седалка Н. Е. Н., като са нанесени значителни имуществени щети на автомобилите. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са описани получените от Н. А. и Н. Н. травми, които били несъвместими с живота. Сочи се, че за увреждащия товарен автомобил състав - влекач „Мерцедес“, модел „Актрос“, с регистрационен номер •••, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“ с per. № •••, управляван от Г. К. М., собственост на „Примекс Логистик“ ЕООД, са налице сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, обективирани в застрахователна полица за влекач „Мерцедес“, модел „Актрос“, с регистрационен номер ••• с номер BG/06/120000318009, със срок на валидност от 00: 00 ч. на 03.02.2020 г. до 23: 59 ч. на 02.02.2021 г. и застрахователна полица за полуремарке марка „Кроне SD“ с per. № ••• с номер BG/08/120002204238 със срок на валидност от 00: 00 ч. на 27.08.2020 г. до 23: 59 ч. на 26.08.2021 г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 08.10.2020 г. същите са имали валидно сключени застраховки „Гражданска отговорност“. Изложени са твърдения също така, че всеки един от ищците е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на Н. Й. Н. и Н. Н.. Подробно са описани негативните преживявания на всеки един от ищците, както и каква е връзката на всеки един от тях с починалите Н. А. и Н. Н.. Твърди се и са представени по делото писмени доказателства, за това, че всеки един от ищците е предявил своята претенция пред застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, съгласно чл. 380 от КЗ. Заявява се, че ответникът е определил и изплатил на всеки от ищците обезщетение за настъпилите неимуществени вреди в занижен размер, като платените суми не се оспорват от ответника и съответстват на посочените по-горе в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди се, че така определените от застрахователното дружество обезщетения били заплатени на ищците. В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество адв.К. И.. В него е застъпено становище за допустимост на предявените искове, а по същество за тяхната неоснователност, като ответното дружество счита, че вече заплатените на петима от ищците обезщетения преди завеждане на иска напълно обезвреждат търпените от тях болки и страдания, а на С. Й. изобщо не се дължи обезщетение.Заявените с исковата молба претенции са оспорени като изключително завишени и несъответстващи на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.Оспорват се всички твърдения в исковата молба, касаещи претърпените от ищците неимуществени вреди. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Н. Н., доколкото с поведението си е допринесъл за настъпването на произшествието, като подробно се описват причините за това. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави се искане за заплащане на сторените от тях съдебни и деловодни разноски. Окръжният съд, като съобрази събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Установява се от приложеното по делото НОХД № 39/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, , че с влязла в сила на 06.01.2022 г. Присъда № 11/27.04.2021 година, подс.Г. К. М. е признат за виновен за това, че на 08.10.2020 г., като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с per. № ••• и прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“, с per. № •••, по път 1-2 (гр. Разград - гр. Русе), при км 60+230, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и в зоната на действие на знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, с който е въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч, управлявал МПС със скорост 89 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Й. А., водач и Н. Е. Н., с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, буква „6“, предл. 1 във вр. ал. 1, буква „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Постановената по делото присъда е преминала триинстанционен контрол. В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на водача на лекия автомобил „Опел Фронтера “ Н. Й. А. на 35 г. и возещата се на предната седалка Н. Е. Н., негова фактическа съжителница, на 35г., с която двамата имат две рождени деца, ищците Н. Й. и М. Й.. От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците М. Н. А. и Ю. А. А. са родители на Н. Й. Н., а ищцата С. Й. негова сестра. Всички ищци, предвид разпоредбата на чл.380 от КЗ са заявили своите застрахователни претенции пред настоящия ответник „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на 25.02.2021г. чрез пълномощник, съответно Н. Н. Й., като син на Н. Й. Н. е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000 лв., като са му изплатени такива в размер на 84 000 лева.Не е заявил претенция по този ред за обезвреда на болки и страдания от смъртта на Н. Н.. За същата по размер сума са заявили претенция и всеки от ищците Н. Н. Й. и М. Н. Й. от смъртта на техния баща Н. Н., като са им изплатени от ответника и на двамата също по 84 000 лева, а по отношение заявената претенция за обезвреда от смъртта на тяхната майка Н. Е. Н. също в размер на 400 000 лева, като на всеки от двамата ответника е изплатил по 120 000 лева. Ищците М. Н. А. и Ю. А. А., като родители на Н. Й. Н. са заявили на същата дата застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество всеки от тях за сума в размер на 250 000 лева, а им е изплатена такава от по 71 000 лева. С. Й. А., сестра на Н. Й. Н. е заявила претенция за обезвреда от смъртта на своя брат в размер на 250 000 лева, като е получила пълен отказ за плащане. Няма спор по делото, че към датата на ПТП 08, 10.2020г., за ТА, с който е причинено същото е била налична задължителна застраховка“Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. За установяване търпените от всеки от ищците болки и страдания, свързани със смъртта Н. Н. и Н. Н. по делото е назначена и изслушана съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение по отношение на всеки един от ищците. По отношение на ищците М. А. и Ю. А., майка и баща на Н. Н. вещото лице заключава, че загубата на техните син и снаха имат дълбоко отражение върху психиката, съзнанието и поведението им. Преживяванията на всеки от тях са за трайна, дълбока и непреодолима загуба, която оставя отпечатък върху функционирането на всеки от тях, така че те не са способни да изпитват удовлетворение, удоволствие и да се радва на благоденствието в живота си. Всички резултати от тестовете и при двамата родители според същото показват тежка депресивна симптоматика с високи нива на тревожност, неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и цялостно безпокойство за бъдещето.Посочва също така, че най - силен ефект на шок и интензивна скръб има в първите 2 седмици от момента на фаталното събитие, последвана от 2 месеца на силна скръб и след това бавно възстановяване, което може да продължи от 2 до 5 години, като периодът на възстановяване е твърде индивидуален и скръбта може да трае цял живот до самата смърт на родителя.Но е установило, че както М. А., така и Ю. А. правят всичко възможно за да облекчат страданието на своите внуци, въпреки своята паралелна болка, като търсят и намират смисъл на живота си в тяхното добруване.Посочва също така, че и при двамата е налице допълнително утежняване на възстановителния процес свързано и с отминалите вече предишни загуби на син и зет.Сочи, че в случая въздействието на посоченото травматично преживяване е много по-голямо предвид възрастта на двамата родители и съпътстващите ги и здравословни проблеми. При изследването на ищцата С. Й. вещото лице е установило отново дълбокото негативно отношение върху психиката й, вследствие смъртта на нейния брат и нейната снаха. Посочва, че описаните от същата преживявания при изследването са за трайна непреодолима загуба отново с тежка депресивна симптоматика с високи нива на тревожност, неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и цялостно безпокойство за бъдещето, предвид променената й роля в семейството, изискваща да оказва подкрепа на всички негови членове, при преживяна и в личен план дълбока травма от загуба на съпруг. По отношение на ищците Н., М. и Н. Й., първите двама рождени деца на починалите Н. Н. и Н. А., а третият осиновен от Н. Н., но отгледан и от двамата починали от 4-5 годишна възраст вещото лице е установило, че те са имали изключително силна връзка на любов и привързаност и с двамата си родители, вкл. такава е била и връзката между ищеца Н. Н., осиновен от чичо си на 4 – годишна възраст и отгледан в неговия дом от него и фактическата му съпруга, Н. А., заедно с помощта на бабата и дядото по бащина линия. Всеки от тях е преживял много тежко загубата на двамата най- значими хора в живота си, изпадайки в отчаяние и дълбока тъга, с усещане за беззащитност.По-малките М. и Н., съответно към датата на инцидента на 14 г. и 13 години със склонност към изолация, изборност на контактите, затвореност и несподеляне- трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания.При Н. травмата е довела и до създаване на интимна връзка и обвързване, с цел търсене на допълнителна подкрепа и сигурност в тежкия момент. Сочени са и гласни доказателства от ищците във връзка с това как им се е отразила загубата на Н. Н. и Н. А., техни родители, син и снаха и брат. Според св.П. Н., леля на покойния Н. Н. и ищцата С. Й. и сестра на М. А., покойните Н. Н. и Н. живеели заедно с децата си и неговите родители в един двор в две къщи, като се разбирали изключително добре с родителите на Н..С родителите си живеела и ищцата С., заедно със сина си Н..Н. и баща му работели заедно по почистване на кораби, обсъждали всичко заедно.Смъртта му и тази на неговата съжителница им се отразила много тежко, все още не можели да се съвземат.Направили голям паметник на Н., редовно посещавали гроба му.Когато Н. бил жив, заедно неговото семейство и сестра му С. ходели на почивка. Св.М. М., б.р., която помага на семействата в чистене, готвене, пране сочи в показанията си, че Н./Н. и жена му Н./Н./ живеели заедно с трите си деца в един двор с неговите родители, заедно живеели, отношенията им били добри.Н. работел и той бил този който се грижел за финансите в семейството.Смъртта на двамата се отразила тежко както на децата им, така и на родителите на Н..Всички станали много затворени, често плачели, децата стояли в стаите си, както и бащата на Н., който не искал да говори с никого, но споделил с нея, че често сънува починалите и все едно вижда катастрофата.Големият син Н. работел и поддържал семейството. Като свидетел по делото е разпитан и Н. Х., син на С. Й., внук на М. и Ю. А.и и първи братовчед на останалите трима ищци.Заявява, че всички баба му и дядо му, децата на Н. и починалите Н. и жена му, ищците и починалите и той самия живеели на един адрес в гр.Русе в две къщи.Майка му С. също била често там при тях, само преспивала в дома си.Всички се разбирали много добре.Преди да починат Н. и Н. вече били закупили на сина си Н. кола.Катастрофата се отразила зле на всички, били стресирани, депресирани.Свидетеля лично водел на психолог ищцата М., която не излизала често, ходела на училище само и се прибирала и била затворена. Н. също ходел на училище и живеел при дядо си и баба си, а не с майка си.Н., който бил син на брата на Н., Никола, който починал през 2010 г. бил осиновен от Н., когато свидетеля бил още малък и не помнел точно.Н., големият син вече работел в семейния бизнес, но не постоянно, тъй като стоял при жена си, която очаквала бебе. Вещото лице по назначената и изслушана по делото единична автотехническа експертиза, основна и допълнителна такава заключава, че преди настъпване на ПТП скоростта на движение на товарен автомобилен състав - влекач марка „Мерцедес" модел Актрос, с рег.№ ••• и прикачено към него полуремарке марка „Кроне" с рег.№ •••, предвид оставените спирачни следи е била 88, 9 км/ч., а скоростта на движение на лек автомобил „Опел Фронтера", в който водач е бил Н. Н. и пътник Н. А. е била около 87 км/час.Непосредствената опасност за водача на лекия автомобил е възникнала в момента на навлизане на т.а. в лентата за движение, където се е намирал той. В момента на навлизане на т.а. в лентата за насрещно движение, движещият се по нея л.а. „Опел" е бил на разстояние 114, 46 метра от мястото на удара. Разстоянието между двата автомобила в този момент е било 188, 26 метра, при дължина на опасната зона за спиране - 100, 3 метра, като е видно, като при свовременно възприемане и реагиране на опасността, водача на лекия автомобил би могъл да спре аварийно преди мястото на удара.В случая обаче водача на л.а. е реагирал на опасността със закъснение от 1, 57 секунди на разстояние 76, 45 метра преди мястото на удара само със опит за завИ.е наляво, без употреба на спирачки, поради това, че видимостта му е била ограничена от кривата на завоя на разстояние около 75-80 метра, поради което той не е имал възможност да забележи и реагира своевременно.Вещото лице заключава, че и при движение на л.а. със скорост 70 км/час с опасна зона 70, 2 метра, ударът между двете МПС също е бил неизбежен, тъй като ремаркето след удара е продължило движението си по криволинейна траектория на около 10 метра след съприкосновението. По делото на назначена и изслушана и КСМАТЕ във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия водач на л.а. Н. Н., предвид управлението на л.а. преди удара със скорост над разрешената от 70 км./час и възможността да бъде избегнат удара, съответно навлизане на части от автомобила навътре в купето и получаването на по-леки увреждания от лицата в л.а., без летален изход за тях. Вещото лице съдебен медик е установило, предвид и изготвения на ДП протокол от аутопсия, че при починалия Н. Н. е налице тежка несъвместима механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците, придружена с остра кръвозагуба, подробно описани.Сочи, че механичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен ръб предмети и са получени от много силни удари, както и от притискане и сътресение на тялото в купето на автомобила, претърпял ПТП.По своята морфология инерционните увреждания - разкъсване на околосърцевата торбички и ляво предсърдие на сърцето, контузията на белия дроб, разкъсванията на черния дроб, слезката и хилуса на десния дял на белия дроб показват действие на огромна кинетична енергия.Локализацията на травмите сочи по-тежки поражения от дясната страна на главата, тялото и крайниците.Смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП- то. По отношение на пострадалата Н. Н., пасажер на предна дясна седалка, сочи, че същата е починала от съчетана механична и инерционна травма на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, корема и крайниците, всички подробно описани.Причина за смъртта на Н. Н. е описаната несъвместима с живота съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците.Установените механични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да бъдат получени от удари и притискане на тялото в купето на автомобила, претърпял ПТП.По своята морфология тежката механична травма на главата и тялото, както и инерционните увреждания - контузията на белия дроб, пукнатините и разкъсванията на слезката и черния дроб показват действие на огромна кинетична енергия, с по- тежки поражения от дясната страна на главата, тялото и крайниците.Смъртта също е била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП-то. Експертите в автотехническата част на същата експертиза заключават, че в случай, че скоростта на лекия автомобил е била 70 км/час, разрешената такава и водачът е предприел спиране от разстояние 76, 45 метра в дясната лента, автомобилът би се установил в покой в дясната лента на разстояние 6, 25 метра преди мястото на удара, където би се осъществил ударът при тези условия в т. МУ2.В този случай задната част на ремаркето би изминала още 3, 75 метра до установяването си в покой, като остатъчната скорост на товарната композиция в момента на удара би била 17 км/час, като в момента на удара двете МПС биха били перпендикулярно разположени, като лекият автомобил е насочен челно с предната си част към задната дясна странична част на ремаркето.При посочената скорост на л.а. ударът за него би бил челен централен удар в задната странична част на ремаркето в областта на колелата на трите моста. При този удар деформациите и за двете МПС биха били по-малки, тъй като ударът би се осъществил в по-малко еластичните и по-твърди на удар зони - в предната част на двигателя на л.а. и в джантите на трите оси на т.а. При този удар е възможно, поради въздействието на значително по-голямата маса и ударен импулс на т.а., лекият автомобил да се измести обратно назад и да се установи в десния банкет в близост до мястото на удара. При този удар деформациите и за двете МПС биха били по-малки, тъй като ударът би се осъществил в по-малко еластичните и по-твърди на удар зони - в предната част на двигателя на л. а. и в джантите на трите оси на полуремаркето. При този удар е възможно, поради въздействието на значително по-голямата маса и ударен импулс на т. а, лекият автомобил да се измести обратно назад и да се установи в десния банкет в близост до мястото на удара.Вещите лица приемат, че масата на товарния автомобил е около 8 пъти по-голяма от масата на лекия автомобил и разглеждат удара на лекия автомобил в ремаркето като в неподвижно препятствие.Посочват, че в случай, че ударът е настъпил в дясната лента при спряно положение на лекия автомобил и скорост 17 км/час на товарната композиция, деформациите биха били по цялата предна част на лекия автомобил с дълбочина около 42см по посока навътре към купето, при което ще бъдат напълно разрушени много части в предната част като: броня, маска, фарове, калници, радиатори (воден и на климатик), преден капак на двигателя, преден мост, кормилни щанги и др, които ще се изместят назад на около 25-30см. При такава дълбочина на деформациите ще се деформират назад предните колонки и предната част на тавана на купето, при което ще се счупи и предното стъкло.При този хипотетичен удар, най-вероятно ще има изместване назад към предната част на купето на около 10-15см. на целия двигател, съединител и скоростната кутия, при което ще настъпи огъване или скъсване на карданния вал и ще се предизвикат видими деформации по цялата предна част на купето. В резултат на това ще се получи изместване назад и навлизане в купето на около 8-10см. на волана, арматурното табло и педалите за управление. Тежестта на травмите при пострадалите, установени при аутопсиите, са резултат от много силни удари, притискане, сътресение и от инерционни сили, сочат действието на огромна кинетична енергия, При обсъждания сблъсък за спрян лек автомобил - челен централен удар в задната странична част на ремаркето в областта на колелата на трите моста, уврежданията биха били по-слабо изразени за механичната черепно-мозъчна травма и вероятно за инерционната, но поради голямата кинетична енергия водача и пасажера на предна дясна седалка биха получили съвкупни несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход, както това се е случило и при действително настъпилия инцидент и механизъм на ПТП от 08.10.2020г. Въз основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи: За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е необходимо установяване от ищците, че са претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на произшествието е застрахована при ответника и отправена писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ. По въпросите, обхванати от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а именно и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданският съд е обвързан от приетото с присъдата по НОХД № 39/2021 г. по описа на Окръжен съд – Разград от 27.04.2021г., влязла в сила на 06.01.2022г., преминала истанционен контрол, с която Г. К. М. е признат за виновен за това, че на 08.10.2020 г., като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с per. № ••• и прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“, с per. № •••, по път 1-2 (гр. Разград - гр. Русе), при км 60+230, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и в зоната на действие на знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, с който е въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч, управлявал МПС със скорост 89 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Й. А. и Н. Е. Н., с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, буква „6“, предл. 1 във вр. ал. 1, буква „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че ищцците Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й., деца на загиналия Н. Н., последните двама и на починалата при ПТП Н. А. са понесли изключително тежко тяхната смърт.Установява се по делото, че независимо, че не са били в официален брак Н. Н. и Н. А. са създали едно сплотено семейство, родили се две деца, Н. е осиновил и детето на своя брат, ищеца Н. Н., грижили са се за тях с любов и всеотдайност и внезапното прекъсване на тази връзка, когато само Н. Н. е едва навършил 18 години, а М. и Н. са били на по 13, 14 години е довело до изключително стресово състояние за всеки един от тях, оставането им без родители, с чувството на празнота и безпомощност, което ги е накарало да се затворят в себе си, да тъгуват дълго време, или в случая при Н. да потърсят утеха в друг човек и да създадат семейство.Този съд счита, че по отношение на тези трима ищци следва да се приеме, че същите са търпели болки и страдания от смъртта на Н. Н., които подлежат на обезщетяване в еднакъв размер. Съобразявайки изложеното за изживяванията на всеки от тези трима ищци, свързани със загубата на баща им при ПТП и икономическите условия в страната България счита, че на всеки от тях следва да бъде обезщетен за смъртта на техния баща Н. Н. с обща сума в размер на 250 хиляди лева, като в случая с решението им се присъдят суми в размер на по 166 000 лева, явяващи се разлика между определеното общо обезщетение и вече заплатеното такова от застрахователя, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от завеждане на исковата молба в съда, 06.12.2022г., така както е поискано, до окончателното й изплащане. По отношение претенцията на Н. Й. и М. Й. за обезвреда на неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Н. А., съдът съобразявайки изложеното по-горе, касателно техните негативни изживявания, свързани със загубата на родител, на възрастта на която са били същите и отражението на тази загуба върху живота им занапред намира, че всеки от тях следва да бъде обезщетен отново със обща сума в размер на 250 000 лева, като с решението им се присъдят допълнително по още 130 000 лева, явяващи се разликата между определеното общо обезщетение и вече изплатеното такова, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от завеждане на исковата молба в съда, 06.12.2022г., така както е поискано, до окончателното й изплащане. Над посочените размери предявените искове от тримата ищци, посочени по-горе следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. По отношение на претенцията на Н. Й. за обезвреда на неимуществени вреди от смъртта на Н. А. производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо, предвид на това, че преди завеждане на настоящия иск не е предявена претенция пред застрахователя-ответник по реда на чл.308 от КЗ. По претенциите на М. А. и Ю. А. за обезвреда, съдът намери, че безспорно е по делото, че и двамата са понесли изключително тежко смъртта на своя син Н. Н., с чието семейство са живеели в един двор в сговор и разбирателство и при взаимна подкрепа и уважение до смъртта му и тази на неговата жена.Установява се по делото, че въпреки изминалото време от смъртта на техните син и снаха, те не са преодолели тази загуба и трудно и биха я превъзмогнали до края на живота си. При съобразяване на възрастта на тези двама ищци към датата на деликта, съответно 57 години за М. и 59 за Ю. – възраст, в която все по-отчетливо започват да изпитват нужда от подкрепата и съдействието на своите деца, но не и към непосредствени лични грижи към него момент, този съд намира, че за обезвреда на преживените от тях болки и страдания е адекватна обща сума в размер на 170 000 лв. за всеки, като с решението им се присъдят по още 99 000 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от завеждане на исковата молба в съда, 06.12.2022г., до окончателното й изплащане. Над посочените размери предявените искове от тези двама ицщи следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Този съд счита, че определяне на обезщетения в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на претендиращите и в посочените по-горе размери ъщите са определени при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, в обичайните граници за подобни случаи, съобразно установената съдебна практика, и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По отношение претенцията на С. Й., съдът съобрази следното: Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и починалия й брат е била налице близка връзка, която обаче е обичайна с оглед на традиционните за българското общество семейни отношения, характеризираща се с привързаност, грижа, обич и помощ. Общоизвестен факт е, че между братя и сестри възниква силна емоционална връзка, като е нормално и естествено те да си помагат в трудни моменти, включително и материално, съобразно възможностите си. Макар и често да са се виждали и да са си гостували, ищцата и покойният й брат Н. Н. не са живели заедно в едно домакинство, което би могло да бъде предпоставка за създаване на привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. По делото обаче не е доказана особена близост, дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на тълкувателното решение. Към момента на смъртта на нейния брат Й. е живеела самостоятелно, като несъмнено смъртта на нейния брат й е причинила скръб и мъка, явяващи се нормална психологична реакция при загуба на близък. Съдът счита, че по делото не са доказани претърпени от нея страдания, които са над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената връзка мъка и тъга.От проведеното изследване при изготвяне на СПЕ по делото личи по-скоро притеснението на ищцата от това, че сега тя е тази, която ще трябва да оказва подкрепяща роля за децата на своите брат и снаха и да се грижи за своите родители, а не връзка между нея и нейния брат, която да се характеризира като дълбоко емоционална, надхвърляща обичайната привързаност и обич между такъв вид роднини и обосноваваща правото на С. Й. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Н. Н..Предвид изложеното предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, починалия Н. Н. съдът намира същото за неоснователно, поради което и определените от съда обезщетения не подлежат на редуциране поради наличие на такова. Съдът напълно кредитира заключението по КСМАТЕ, според което и при движение от страна на лекия автомобил с разрешената за участъка скорост от 70 км/час и предприемане на маневра спиране от страна на Н., удар между товарния автомобил и лекия автомобил също би настъпил и поради голямата кинетична енергия водача и пасажера на предна дясна седалка в л.а. биха получили съвкупни несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход, както това се е случило и при действително настъпилия инцидент и механизъм на ПТП от 08.10.2020г. По разноските: С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалният представител на ищците Адвокатско дружество “М. М. и съдружници“, гр.София, п.к 1303, ул.Странджа №4, ет.4 съразмерно уважената част от исковете, както следва: за процесуално представителство на Н. Н. Й. възнаграждение в размер на 11 290 лв., за процесуално представителство на Н. Н. Й. възнаграждение в размер на 11 290 лева по първия предявен иск и 9 850 лева по втория такъв или общо по двата предявени иска сума в размер на 21 140 лева и същото възнаграждение за процесуално представителство на М. Н. Й. по два иска, за процесуално представителство на М. Н. А. и Ю. А. А. сума в размер на по 8 570 лева за всеки от тях. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ОС – Разград държавната такса в размер на 38 240, 00 лева, от заплащането на която ищците са освободени, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 2 000 лева. На ответника също се дължат разноски, съобразно отхвърлената и прекратена част от исковете, при съобразяване на представения списък по чл.80 от ГПК за заплатено общо адвокатско възнаграждение в размер на 67 668, 00 лв.с ДДС и разноски в размер на 1 2510 лв., а именно такива в размер на 37 924, 00 лева, платими, както следва от Н. Н. Й. и С. Й. А. по 14 650 лв. и от Н. Н. Й., М. Н. Й. и М. А. и Ю. А. по 2 156 лева. Водим от горните съображения и мотиви, Разградският окръжен съд,