Решение № 287 от 4.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 326/2025 г.

Производството е по чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпили въззивни жалби от подсъдимия В. Л. В., чрез защитника адв.М. и от частните обвинители Е. П., К. А. и В. А., чрез повереника адв.Л., против присъда №161 от 17.09.2024г., постановена по нохд №189/2024г. по описа на ОС Перник. С жалбата на подсъдимия са оспорени правната квалификация на престъплението и наложеното наказание. Твърди се, че не е установено наличието на квалифициращия признак по чл.343, ал.3 от НК, пр. последно, а именно деянието да е осъществено на пешеходна пътека, както и че е безспорно, че подсъдимият е направил всичко възможно за оказване на помощ на пострадалия, но не е приложен привилегированият състав по чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК. Според жалбата е налице изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, извършеното не се отличава с изключително или грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата. Иска се изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на размера на наложеното наказание. В жалбата на повереника се сочи, че неправилно е бил приложен материалният закон с отлагането на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. Навеждат се доводи, че целите на закона относно наказанието не биха могли да бъдат постигнати с изтърпяването му условно, тъй като подсъдимият е бил реабилитиран за друго престъпление по чл.343 от НК, има множество нарушения по ЗДвП, т.е. е налична отрицателна градация в поведението му. След като е реализирал множество нарушения, санкционирани по административен ред, причинил е телесна повреда, е последвало настоящото деяние, всичко това има значение за определяне на наказанието му. Предходното осъждане, въпреки настъпилата реабилитация, следва да се съобрази като характеристични данни. Затова се твърди, че наказанието е явно несправедливо, и според жалбата, то следва да се търпи ефективно, като се измени присъдата и се отмени приложението на чл.66 от НК. С жалбите не са направени доказателствени искания. С присъда №161 от 17.09.2024г., постановена по нохд №189/2024г. по описа на ОС Перник, съдът е признал подсъдимия В. Л. В. за виновен в това, че на 12.10.2021г., около 06.25ч. в с.Владая, при управление на МПС, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №••••••••, по първоклА. път 1-1, с посока на движение от гр.Перник към гр.София, в района на кръстовището с ул.“Кайлъка“, приближавайки към пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна марК.ка М 8.1 от ППЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащия пешеходец Г. К. А. и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на ••••••••г. вследствие на причинените му от ПТП увреждания, като деянието е извършено на пешеходна пътека, престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, във вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от НК. В. е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 /пет/ години. На основание чл.343г от НК, В. е бил лишен от правоуправление на МПС за срок от 4/четири/ години, като е приспаднато времето, през което правото му е било отнето по административен път. На осн. чл.42а, ал.2, т.4 във вр. с чл.67, ал.3 от НК е постановено подсъдимият да бъде включен в курсове за професионална квалификация, осъден е и да заплати разноските по делото. Пред въззивния съд представителят на САП пледира, че въззивните жалби са неоснователни, изводите на първоинстанционния съд относно престъпното деяние са правилни и законосъобразни, при индивидуализацията на наказанието са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, така индивидуализирано, наказанието би изпълнило целите на индивидуалната и генералната превенция, затова предлага присъдата да бъде потвърдена. Повереникът на частните обвинители адв.Л. намира жалбата на защитата за неоснователна, като твърди, че липсва законна възможност за приложение на разпоредбата на чл.343а от НК в настоящия казус. По отношение на жалбата на частните обвинители поддържа изложените писмено съображения, твърди, че единственото смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало, както и че не е взета предвид справката за нарушения по ЗДвП, неправилно обаждането на телефон 112 е прието за смекчаващо вината обстоятелство при наличието на задължение по чл.123, ал.2, б.“а“ от ЗДвП, а също и се оспорва подсъдимият да е помагал при качване на пострадалия в линейката. Оспорват се показанията на свидетелите К. и Г. поради противоречия, както и доводите на съда за добро процесуално поведение и изразено съжаление от подсъдимия. Повереникът адв.С. поддържа писмената жалба и съображенията на адв.Л., акцентира, че липсва добро процесуално поведение на подсъдимия и иска ефективно наказание. Защитникът на подсъдимия адв.М. поддържа въззивната жалба на В. и оспорва жалбите на частните обвинители, като счита, че заключенията на вещите лица са базирани на предположения, съдът се е солидаризирал с тях, но всъщност не е доказано наличието на квалифициращия признак. Доводите за оказана помощ следва да доведат до промяна на квалификацията, като се приложи привилегированият състав, с оглед на това, че промяната преди изменението с ДВ бр.39/2024г. го позволява Отделно от това смекчаващите вината обстоятелства са многобройни – трудова ангажираност, несъществени нарушения по ЗДвП, семейно положение, отношение към процеса, оказаната помощ, всичко това според защитника налага да се редуцира съществено размерът на наказанието, което да се търпи условно, същите доводи се излагат и за лишаването от правоуправление. Подсъдимият В. поддържа становището а защитника си, изразява съжаление и моли за по-ниско наказание „Лишаване от правоуправление“. Пред въззивната инстанция са събирани нови писмени доказателства. С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на жалби от защитника и частните обвинители с искания за изменение на присъдата в санкционната й част, САС намира следното: Въззивните жалби са допустими като постъпили в срок и подадени от лица с надлежна процесуална легитимация, разгледани по същество, са основателна в частта, с която се иска отмяна на присъдата, но не по изложените в тях съображения. С присъда №161 от 17.09.2024г., постановена по нохд №189/2024г. по описа на ОС Перник, съдът е признал подсъдимия В. Л. В. за виновен в това, че на 12.10.2021г., около 06.25ч. в с.Владая, при управление на МПС, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №••••••••, по първоклА. път 1-1, с посока на движение от гр.Перник към гр.София, в района на кръстовището с ул.“Кайлъка“, приближавайки към пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна марК.ка М 8.1 от ППЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащия пешеходец Г. К. А. и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на ••••••••г. вследствие на причинените му от ПТП увреждания, като деянието е извършено на пешеходна пътека, престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, във вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от НК. В. е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 /пет/ години. На основание чл.343г от НК, В. е бил лишен от правоуправление на МПС за срок от 4/четири/ години, като е приспаднато времето, през което правото му е било отнето по административен път. На осн. чл.42а, ал.2, т.4 във вр. с чл.67, ал.3 от НК е постановено подсъдимият да бъде включен в курсове за професионална квалификация, осъден е и да заплати разноските по делото. При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната инстанция, настоящият състав установи, че при изготвяне на мотивите първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, неотстранимо е в настоящия етап от производството, затова е основание за отмяна на проверявания акт и връщане на делото за ново разглеждане по следните съображения: В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК, да посочи кои обстоятелства са установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за това, като изрази изрично становище по наличието или отсъствието на всички елементи от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, както и относно предложената от прокурора и оспорена от защитата правна квалификация. Мотивирането е извършено при игнориране на тази разпоредба на процесуалния закон, видно от мотивите към присъдата, след като е изложил кои обстоятелства е приел за установени, съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, не е посочил от кои от тях какви обстоятелства се установяват, единствено се е задоволил да посочи, че те са еднопосочни, не са противоречиви на останалите доказателства по делото, поради което са кридитирани изцяло. Изброени са имената на свидетелите, за чиито показания е направен този извод, а по отношение на свидетелите К. и Г. е било прието, че показанията им се разминават с тези на останалите свидетели относно мястото, на което е възникнало ПТП, в тази насока те са подкрепени от обясненията на подсъдимия, поради което не са кредитирани в тази част. Относно обясненията на подсъдимия В. са изложени общи доводи защо следва да бъдат анализирани внимателно, като доказателствено средство и едновременно средство за защита, като е посочено, че в частта за мястото на удара на пешеходеца те представляват защитна теза и не са кредитирани, а в останалите им части не противоречат на останалите доказателства и им е дадена вяра. По отношение на възражението на защитата, че следва да се приложи привилегированият състав по чл.343а от НК при преценка на правната квалификация, тъй като подсъдимият е оказал помощ на пострадалия непосредствено след ПТП, съдът не е никакви изложил съображения. Предвид изложеното, въззивният съд не може, в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.14 от НПК, да провери дали първоинстанционния съд е формирал вътрешното си убеждение обективно, всестранно и след пълно изследване на всички обстоятелства, тъй като по двата спорни по делото въпроса не е изразено обосновано защо е взето становището, обективирано в мотивите. Мястото на ПТП – на пешеходна пътека, е от съществено значение за приетата правна квалификация, затова необоснованото становище по наличието или отсъствието на елемент от квалифицирания състав на престъплението е равнозначно на липса на мотиви. Фактически в мотивите е посочено декларативно, че съществува противоречие между гласните доказателства, без съдът да изложи конкретни доводи защо кредитира с доверие едната група доказателства за сметка на другата. Свидетелските показания не са подложени на анализ, нито са съпоставени помежду си или с другите доказателства, за да се обоснове това становище. Изложението по отношение на обясненията на подсъдимия, че представляват единствено защитна теза, не може да се счете за достатъчно основание, без конкретно обсъждане на други противоречия, ако са налични, за игнориране на показанията на свидетелите Г. и К., без съпоставката им с останалите доказателства. Първоинстанционният съд не е аргументирал изрично преценката си по отношение на двете противоречащи си групи гласни доказателства, фактически липсва произнасяне по съществените по наказателното производство въпроси, което от своя страна не позволява да се проследи как е било формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. По същия начин стои въпросът с възражението за приложение на разпоредбата на чл.343а от НК. Изложеното дотук относно мотивите на присъдата сочи на пълна липса на отговор на спорните за делото въпроси. „Целта на мотивирането на съдебния акт е да направи видима волята на съда по фактите и по правото, като обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, а също и дава възможност на страните да разберат фактическите и правин основания за взетото решение и съоветветно да упражнят процсуалните си права.“ /Р №96/16.08.2019г. на ВКС по н.д №317/2019г./ Предвид това, не е възможно да се извърши проверка дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената фактология, след като липсват обективирани изводи по съществените въпроси по чл.305, ал.2 от НПК. Тези непълноти в мотивите обуславят наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, не позволяват на въззивната инстанция да ги преодолее чрез допълване на доводите, тъй като съдържащите се такива в мотивите са изцяло декларативни, лишении са от конкретика и липсва възможност да бъдат доразвити. Изложеното съставлява формално основание за отмяна на проверявания акт, мотивите са изготвени в нарушение на процесуалните правила, съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, то не може да се отстрани по никакъв начин в настоящата инстанция, от категорията на абсолютните е, отстранимо е само при ново разглеждане на делото. При наличието на това нарушение е безпредметно да се обсъждат доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на посочените основания в жалбите. Предвид изложеното, са налице отменителните основания, посочени в чл.335, ал.2 от НПК във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Исканията на подсъдимия и на частните обвинители, обективирани във въззивните жалби, свързани с квалификацията на деянието и наказанието за него, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, но биха могли да бъдат съобразени при постановяване на нова присъда от предходната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд, в настоящия състав