Решение № 146 от 22.4.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 109/2025 г.

Производството е въззивно - по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение на Пазарджишки районен съд №1557 от 09.12.2024г. постановено по гр.д.№20235220101146 по описа на същия съд за 2023 г., по предявените от И. И. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.В., ул. „П.“№19, обл. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, е осъден ответника да заплати на ищеца дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1120, 23 лева, както и обезщетение за забава в размер на 134, 81 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане. Отхвърлени са като неоснователни и недоказани исковете за главница над присъдената сума в размер на 1120, 23лв до претендирания размер от 2219.65 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 134, 81лв до претендирания размер от 266.19лв. Осъден е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) да заплати на адвокат А. Д. от САК, ЕГН ••••••••••, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 404 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете. Осъден е ищеца И. И. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 99 лв. Осъден е ответника ГДИН на основание чл.78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 176, 75 лв. Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция ГДИН, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Т. Р., с въззивна жалба с вх.№ 31608 от 16.12.2024 г., с доводи за порочност на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в обжалваните му осъдителни части. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд в конкретния случай с стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на правния спор. На първо място въззивният съд следвало разширено и глобално да се занимае с поставения пред първата инстанция проблем, доколкото през 2023 г. пред РС-Пазарджик били депозирани първоначално 91 искови молби от надзиратели, работещи в Затвора Пазарджик, с предмет положен допълнително труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа, от които частично оттеглени 8, като останалите 83-ма служители продължили съдебната битка, като предвид изхода на делото работодателят издал заповед за заплащане допълнително 30мин. към отработено за 12 и 24 часови наряди. Счита, че обжалваното решение е порочно, защото при постановяването му съдът нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването на акта. Акцентира се, че освен в Затвора гр.С., във всички останали затвори и арести в страната допълнителното време е 30 минути и за процесния период в конкретния случай, същото е заплащано не само на ищеца И. П., а и на останалите 82 ищци по дела със същия предмет. Излагат се доводи, за подобни искови производства в РС-Бургас и ролята на въззивната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика. Счита, че ОС- Пазарджик трябва да се съобрази с трайно установената практика из цялата страна с подобен род дела касаеща, че допълнителните 30 минути заплащани от работодателя са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време за всеки един надзирател. Акцентира се, че съдът не е взел под внимание показанията на свидетеля на ответника Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца-Б. като не се споделя изложеният в тази връзка аргумент на съда като неясен и необоснован. Коментира се, че в съдебното решение, съдът определя, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дал превес на показанията на свидетеля Б. Изтъква, че в същност вторият свидетел е заинтересован, защото също водел дело срещу ГДИН на същото основание (гр.д.№1080/2023г. по описа на РС- Пазарджик). Исковият съд неоснователно и необосновано не дал кредит на доверие на представените от затвора видеозаписи, предвид тяхната надеждност и невъзможност да бъдат манипулирани, въпреки обратното твърдяно от пълномощника на ищеца. Моли съдът да изследва проблема отначало, да съпостави събраните доказателства и съобрази трайната съдебната практика в останалите съдилища. На трето място, от особено значение за разкриване на обективната истина жалбоподателят счита за необходимо преглеждането на предоставените видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом, за оспорване достоверността им, като въпреки прегледа им от районния съдия, не ставало ясно защо се дава доверие на свидетелските показания на свидетеля Б. Твърди се, че първоинстанционният съд направил заключения, че в предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите и доколкото въпреки дадените в тази насока указания ГДИН, не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието им и че съдът също не е счел за необходимо да се ангажира такъв специалист. Акцентира, че представените видеофайлове са с налична сигнатура и лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани. Според жалбоподателя, именно видеофайловете потвърждавали свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и директно опровергавали показанията на свидетеля Е. Б. като в случая от съда е отхвърлено основно обективно доказателство по делото, водещо към необосновано решение. Допълва жалбоподателя, че претенцията на ищеца е за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови смени, което счита за необективна ищцова претенция. Допълва, че първоинстанционния съд заключил, че в ОИМ ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора - гр.Пазарджик. И не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото определено от работодателя, като на съда било детайлно разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и „това са част' от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно време съгласно заповед №Л-2271 от 13.05.2019г. на ГД на ГДИН. Според жалбоподателя, от съда е направено необосновано заключение, което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната реалност. Коментират се въпросите при приемането на първото заключение по назначената ССчЕ за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, поради несъвпадане на края на исковия период с края на отчетния период, отчитана от администрацията на затвора Пазарджик при което се получавало разлика от 8дни, и че по този проблем исковият съд не се е произнесъл с решението си. Като неправилно се отчита възприетата от съда и приложена към решението допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която отчитала извънреден труд от 30-минути, респективно един час извънреден труд за всеки наряд, което било в нарушение на предписанията за отчитане и сумиране на извънредния труд за тримесечие съгласно чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС, при положение, че първите 30 минути са били вече смятани към отработеното време спрямо положените наряди, което означавало, че те са признати за отработени и сумирано отчетени и остава единствено да се зачитат само допълнителните 30-минути, които не са били отчетени и че в случая не следва да се изплаща признат извънреден труд от 1-час за всеки положен наряд, а само извънреден труд от 30-минути за наряд. В обобщение жалбоподателят поддържа, че показанията на свидетеля Б. сочещи че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30минути, а именно повече от 1 час не се подкрепят доказателствата и такова доказване не е проведено от ищеца. Според жалбоподателя, свидетелите и на двете страни потвърдили че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите идват сутрин на работа могат да закусват и пият своето кафе след като преминат бариерата, но с това не започва тяхното работно време и че работното време на служителите започва съгласно заповедите за работното време в 08: 15ч. в стаята за развод на наряда. Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля Е. Б. който също бил ищец по граждански дела срещу ответната ГДИН и че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това и че в чл.305 ал.2 от ППЗИНЗС е посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В заключение жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение, съдът дава предимство на неверните показания на свидетеля Б. според който времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в рамките на 30 минути; че показанията на св.Б.не кореспондират с обективната истина и че твърдените от ищеца действия извършвани преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, и не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Акцентира, че факта, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд. И че определяйки си сам времето за явяване в затвора, служителят би могъл да се явява и два часа по-рано и да претендира за заплащане и на това време. Допълва, че записите от камерите е следвало да бъдат прегледани в съдебно заседание и да се отхвърли оспорването за достоверност, вместо да се вменява във вина на ответника, че не е проявил инициатива да възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите. И че на видеозаписите ясно се вижда, в колко часа идват и в колко часа си тръгват от работа служителите, назначени в наряд. Моли да се отмени решението в обжалваните му осъдителни части, да се потвърди решението в отхвърлените части. Направено е доказателствено искане по реда на чл.266 от ГПК да бъдат прегледани представените видеофайлове с цел, да бъде установена обективната истина относно реалната продължителност на работно време, на служителите в Затвора-Пазарджик, и с кои свидетелски показания резонира истината. Претендира присъждане на разноски като юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна ищеца И. И. П., чрез пълномощника адв.А. Д., с вх.№3111 от 31.01.2025г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че в първата част на подадената въззивна жалба не са посочени конкретни основания за обжалване, нито конкретни възражения за неправилност на първоинстанционното решение, а се прави анализ на други 83 висящи дела, заведени пред РС-Пазарджик, като се правят според ответника по жалбата излишни и нелогични предположения за причините за образуването им и оттеглянето на някои от тях, което било недопустимо. Въззиваемата страна счита, че в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в противен случай съдът би излязъл извън предмета на правния спор, с който е сезиран. На следващо място се поддържа, че с така подадената въззивна жалба, се иска от ОС-Пазарджик да се съобрази с трайно установената съдебна практика в страната, каквато обаче до този момент липсва, доколкото посочените от ответника решения на ОС-Бургас касаят съвсем различен период, като отделно от това за различните затвори действат различни Заповеди на началниците им предвид спецификата на всеки един затвор и че същевременно има съществени разминавания в предявените изначално искови претенции на надзирателите от Затвора-Бургас и надзирателите от Затвора- Пазарджик, което не можело да обоснове постановяване на еднородни съдебни решения. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд не взел под внимание показанията на свидетелят Ф. като се сочи, че в същност съдът в решението си на стр.7 изрично е посочил, че кредитира с доверие показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Като логични се определят изводите на исковия съд, че когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца. Акцентира се още, че свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп. Гр. Ф., приключва всеки ден работа по едно и също време в 16: 45 ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., или неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени, поради което съдът извел правилно своите правни изводи. Оспорват се и възраженията на жалбоподателя, че с отказа на първостепенният съд да вземе предвид предоставените видеозаписи при формиране на своите изводи по съществото на спора, са погазени принципите за безпристрастност и равнопоставеност между страните. Изтъква се, че първоинстанционният съд е уважил всички искания на ответника в тази посока, като в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел, е възпроизвел и прегледал предоставените 2 броя дискове, с всички обективни трудности случили се при възпроизвеждането им и идентифициране на отделните помещения от затвора за които се отнасят и почти невъзможно да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъства на самия запис. Посочва, че използването на звукозаписи и видеозаписи като доказателствени средства в гражданския процес е допустимо, но преди съдът да ги приеме, е необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице (чл. 195 ГПК), като целта на тази експертиза била да докаже автентичността на записа. Допълва, че съгласно практиката на ВКС е възможно приемането на това доказателство в процеса и без експертиза, но само в случай, че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено от страна на ищеца, но в същото време ответната страна не се възползвала от предоставената й законова възможност и не е поискала назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки че съдебният състав в съдебно заседание подсказал на ответника, че по негова преценка може да поиска назначаване на специалист със специални знания и умения. Според въззиваемата страна, няма как съда да задължи която и да е от страните да направи или не конкретно доказателствено искане, поради което няма как да се търси отговорност на съда, че не е дал указания в тази връзка и още повече да се търси порочност на съдебното решение на това основание. Посочва от друга страна, че от гледна точка на доказателствената стойност на видеозаписите от КПП 1, че същите могат да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото и от тези записи нямало как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. Изведен е правния извод, че от събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) ставало ясно, че началото на работното време започва още преди служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата и че въпреки, че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там не са представени и видеозаписи, като единствено от тях би могло да се придобие ясна представа за точното време на пристигане на служителя и точното време на тръгване. Предвид гореизложеното, счита, че и съобразно с задължителната съдебна практика на ВКС, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е ценил видеозаписите като годно доказателство в полза на ответника. Въззиваемата страна изрично се противопоставя на твърденията на ответника, че ищецът по свое желание се явява на работното си място по-рано и си тръгва по-късно и че от съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства, станало ясно както на страните, така и на съда, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия и че именно поради тази причина при нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, според свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични дейности, различни от делничните дни. Моли да отхвърли въззивната жалба на ответника и да се потвърди изцяло решението на РС-гр.Пазарджик като правилно и законосъобразно и бъдат присъдени направените разноски в тази инстанция, а именно адвокатски хонорар, съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция от въззиваемата страна. Окръжния, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното: Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба против ГДИН ищецът И. И. П., ЕГН •••••••••• сочи, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като ищецът бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН при МП, с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора-Пазарджик. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период. Твърди, че в периода от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от 01.12.22 г. до 24.03.2023г. на 12 часов режим на работа. Работното време на ищеца било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности. Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Сочи се, че ищецът се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че времето, през което той осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател. Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното лице. Така изброеното се твърди да продължава около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора Пазарджик. Твърди, че всички тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената продължителност на смените, без да се включва времето за посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото това време ищецът бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово възнаграждение. Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, или задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа. Твърди се, че през процесния период ищецът е изработил общо около 400 часа извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете реалната продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи, както на разпоредбите на Кодекса на труда, както и практиката на Съда на Европейския съюз. В тази насока цитира съдебна практика. Както бе посочено, ищецът твърди, че е отработил около 400 часа извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено със срок и на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500 лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендират се разноски. В последното съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А. Д. от САК. С протоколно определение от 08.11.2024 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за главница в размер на 5200 лева чрез намаляване на неговия размер от 5200лв на 2219.65лв и предявения иск за обезщетение за забава чрез намаляване на неговия размер от 500лв на 266.19лв. В срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрез юрисконсулт Р. Т. Р. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва, че правоотношения със служителите в ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не можела да превишава установената продължителност на работния ден, или държавните служители, работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в ОИМ заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Твърди, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата продължителност на работното време от 24, 5 часа заедно с почивките, като в това работно време били включени и всички мероприятия относно инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г. Посочва, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период. Заявява, че при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите от надзорно-охранителния състав не следва да взема предвид коефициентът за нощен труд от 0, 143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020 на ВКС, ОС на ГК. Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15 минути пред началото работното време сочи, че служителите нямат такова нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед № Л-1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – Пазарджик гл. инспектор Д.Д., Заповед № Л-148/31.01.2022г. на старши комисар В.К. и Заповед № 1551/24.11.2022 г. на старши комисар В.К., където било ясно посочено, че началото на работно време е 08: 15 часа до 08: 45 часа на следващия ден при 24-часов график за работа. По отношение на 12-часовия наряд посочва, че съгласно Заповед № 1551/24.11.22 г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05- 283/17.08.21 г. и чл. 16б.