Решение № 137 от 29.5.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е повторно след прекратяване на производството по в.гр.д.№ 754/2024г., по повод жалба на Й. И. И. ЕГН ••••••••••, гр. Добрич, •••, чрез адвокат В. Г., срещу размера на разноските, посочени в ПДИ изх.№ 31997/03.09.2024г. по изп.дело № •••г. по описа на ЧСИ Л. Т. и допълнително постъпила жалба на длъжника срещу постановление от 14.02.2025г., с което ЧСИ е отказал редуциране на приетия като разноска адвокатски хонорар на взискателя. Изложени са съображения, че задължението за разноски е незаконосъобразно определено. На 08.10.2024г. на длъжника била връчена ПДИ с обективирани в нея задължения по изпълнителното дело - 8 843 лв. разноски (по изпълнителния титул), 1 352, 78 лв. сторени до този момент съдебно-изпълнителни разноски съгласно ТТРЗЧСИ с включена такса по т. 26 в размер на 965, 18 лв., както и 960 лв. приет в производството адвокатски хонорар. Преди получаване на ПДИ, на 18.09.2024г., длъжникът депозирал по електронен път молба до взискателя, с която отправил предложение за сключване на споразумение по повод задължението по изпълнителния лист. На 19.09.2024г. той получил електронно писмо, с което бил уведомен, че неговата молба е регистрирана под №7007547/19.09.2024г., като тя станала и причина кредиторът да поиска спиране на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. Плащане от длъжника не било направено след започване на изпълнителното производство, но това било поради факта, че същото било спряно по искане на взискателя по повод сключването на спогодба между страните. Именно с оглед липсата към датата на жалбата на утвърдени нейни параметри, длъжникът бил в невъзможност да погаси своето задължение. Таксите, определени за изпълнителни способи, които не са приложени и попадащи в изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, не следвало да бъдат поставяни в негова тежест. Въпросните такси били определени във връзка с насочване на изпълнението върху евентуално получавано трудово възнаграждение от длъжника, ППС, недвижими имоти, дружествени дялове, притежавани от него, както и върху налични парични средства в Б.ите му сметки. Тези действия касаели изпълнителни способи, които не били осъществени (поради причина, че взискателят бил удовлетворен по друг начин) и длъжникът не следвало да носи отговорност за заплащането на начислените за тях разноски, доколкото била налице индиция за сключване на спогодба с взискателя. В този смисъл била и съдебната практика (напр. решение № 251/04.09.2012г. по гр.д. № 517/2011г. на ВКС, ІV г.о.), според която длъжникът не отговаря за разноските по предприетите изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване. Длъжникът възразява и срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 960 лв., като счита същия за прекомерен и поради това подлежащ на редуциране до сумата от 240 лева с вкл. ДДС. Извършените действия от неговия процесуален представител се свеждали до молба за образуване на изпълнително дело с посочени в нея способи за събиране на дълга и искане за спиране на производството, което не можело да обоснове извод за справедлив размер на поискания за репариране хонорар. Така Длъжникът обосновава, че той следвало да понесе единствено разноските по изпълнението за образуване на изпълнително дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. и за връчване на ПДИ по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължала към момента, доколкото по делото нямало събрана сума. Едва след сключване на спогодбата между страните и постъпилата от длъжника сума, същата следвало да бъде определена съобразно параметрите на съглашението. Длъжникът счита, че следва да бъде зачетено и правилото на т. 27а от ТТРЗЧСИ, според което размерът на всички разноски не може да надхвърли една десета от паричното вземане, в случая да е над 884, 39 лв. Фактът, че от съдебният изпълнител били приети такива от 1 352, 78 лв., бил допълнителна индиция за незаконосъобразното им определяне. Отправено е искане за отменяване размера на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ с изх. № 31997/03.09.2024г. по и.д. № ••• по описа на ЧСИ Л. Т. с per. № ••• от КЧСИ, за горницата над сумата от 48 лв. до посочените 1 352, 78 лв., както и съдът да редуцира размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера от 240 лв. Претендират се разноските в настоящото производство. В подадената до окръжния съд жалба се е съдържало искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя поради неговата прекомерност. Тъй като компетентен да се произнесе за пръв път по това възражение на длъжника е ЧСИ и независимо, че искането не е отправено отделно до него, а е обективирано в подадената жалба, окръжният съд, доколкото не е имал правомощието да разгледа оплакванията на длъжника в тази посока, с определение № 66/29.01.2025г. е прекратил в.гр.д.№ 754/2024г. и е върнал делото на ЧСИ Л. Т. за произнасяне по обективираното в подадената от длъжника по изп.дело № •••г. Й. И. И. жалба срещу размера на разноските, посочени в ПДИ изх.№ 31997/03.09.2024г., възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. ЧСИ е поставил на разглеждане искането на длъжника и с постановление от 14.02.2025г. е отказал редуциране на приетия като разноска адвокатски хонорар на взискателя. Горното постановление е обжалвано от длъжника с жалба с вх.№ 110771/20.03.2025г. В писмено становище насрещната страна „Енерго-Про Продажби“АД възразява за неоснователност на жалбатите и счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение. В мотивите на съдебния изпълнител се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на жалбите. Двете жалби са допустими. Първата е подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК (изпратена по пощата на 22.10.2024г. след получаване на ПДИ на 08.10.2024г.) от длъжника в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, постановление на ЧСИ за определяне на дължимите от него разноски. Втората също е подадена в срок, след получаване на съобщението на дата 07.03.2025г. След като обсъди становищата на страните и се запозна с делото, съдът намира за установено следното: Изпълнителното производство е образувано под номер ••• по описа на ЧСИ Л. С. с район на действие ВОС по повод подадена на дата 06.08.2024г. молба от „Енерго-Про Продажби"АД срещу Й. И. И. по представен изпълнителен лист № 260077/26.02.2024г., издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК с разпореждане по гр.д. № 19868/2019г. по описа на PC – Варна, за сумата от 8843, 92 лв. – съдебни разноски за три инстанции. В молбата за образуване взискателят е посочил като способ за изпълнение запор на суми на длъжника по банкови сметки и запор на трудовите му възнаграждения, както и е поискано събиране на разноски за адвокатска защита в размер на 960 лв., за направата на които са приложени договор, пълномощни, фактура и платежно нареждане за внесен хонорар. С разпореждане от 12.08.2024г. е постановено изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки в ГРАО, НОИ, НАП и БНБ, налагане на запор върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД, насрочване на опис на движими вещи на 24.09.2024г., изпращане на ПДИ на длъжника и е изискано от взискателя да внесе 95 лв. по ТТРЗЧСИ - т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, т. 31 – 5 лв. за ел.справки, детайлизирани в уведомление изх.№ 23245/13.08.2024г. така: 24 лв. с ДДС по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на ИД; 24 лв. с ДДС по т. 3 от ТТРЗЧСИ за 4 бр. справки (на л. 11, л. 12, л. 13, л. 14 от делото); 24 лв. с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ (ПДИ на л. 63 и сл. от делото); 18 лв. с ДДС по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор; 5 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ за ел.справка (такса РБНБ). Горното е извършено. Справката в НБД „Население“ е показала, че длъжникът има постоянен и настоящ адрес в гр. Добрич, •••. ЧСИ Л. С. е изпратил ПДИ на постоянен/настоящ адрес на длъжника в гр. Добрич (по пощата), както и на адреса в гр. Варна, посочен в молбата на взискателя (чрез призовкар). Двете ПДИ са върнати в цялост - тази, изпратена на адреса в гр. Добрич, с удостоверяване от пощенския служител, че не е потърсена, а тази, изпратена на адреса в гр. Варна - чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК (л. 58-67). С разпореждане от 19.08.2024г. е изискано от взискателя да посочи ЧСИ с район на действие ОС - Добрич за продължаване на изпълнението, като съобщение е изпратено на 20.08.2024г. На 19.08.2024г. по делото е постъпила молба от взискателя за вдигане на запора във връзка с водени разговори за постигане на споразумение за разсрочено плащане на задължението (л. 22). Запорът е вдигнат от ЧСИ с разпореждане от същия ден, за което е изпратено съобщение до банката на 21.08.2024г. по ел.поща. На 22.08.2024г. по делото е постъпила молба за прехвърлянето му при ЧСИ Л.Т.. Получено е на 28.08.2024г. и за продължаване на изпълнението е преобразувано под № ••• по описа на ЧСИ Л.Т.. Към този момент по изпълнителното дело не са били върнати отрязъците от изпратените от ЧСИ Л.С. две ПДИ. На 28.08.2024г. ЧСИ Л.Т. е разпоредила да се изпрати съобщение до ТД на НАП; да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника в следните институции: НАП, СВ /СК/ гр. Добрич, ТР, БНБ, НБД „Население“, НАП и НОИ; да се връчи ПДИ на длъжника на адреса му в гр. Добрич чрез призовкар; да се изпрати съобщение до ЧСИ С. за номера, под който е преобразувано делото. С разпореждането (л. 29) ЧСИ Л. Т. е определила такси и разноски по същото, както следва: 24 лв. с ДДС по т. 3 от ТТРЗЧСИ за 4 броя справки; 24 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата; 24 лв. с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване; 9, 60 лв. с ДДС по т. 31 от ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски. В сметка № 47936/30.08.2024г. (л. 46) е отразено, че взискателят е платил по сметка на ЧСИ такса от 12 лв. с ДДС по т. 10 от ТТРЗЧСИ за искане до СлВп за вписване на възбрана и 20, 40 лв. с ДДС по т. 31 от ТТРЗЧСИ – допълнителни разноски. Със съобщение от 03.09.2024г. взискателят е уведомен за установеното имущество на длъжника, както и за възможността да поиска налагане на обезпечителни мерки. На 19.09.2024г. взискателят е регистрирал изпратено от длъжника писмо, чието съдържание е според приложенията към жалбата – за плащане на сума в размер на 4 000 лв., която да се счита за пълно изпълнение на задължението за съдебни разноски. На 08.10.2024г. длъжникът е получил лично ПДИ, изпратена му от ЧСИ Л. Т. (л.54). На 11.10.2024г. по делото са получени от ЧСИ Л. С. изпратените от него ПДИ, с удостоверяване за връчването им по посочения по-горе начин. На 16.10.2024г. с писмена молба взискателят е поискал спиране на производството на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК (л. 69). Производството е спряно с постановление от същата дата. На 18.10.2024г. взискателят е уведомил длъжника по ел.поща, че е регистрирал неговото искане от 19.09.2024г. (приложено към жалбата). На 30.10.2024г. по делото е постъпила жалбата на длъжника с вх.№ 6756/25.10.2024г. по регистъра на ДОС, първоначално депозирана неправилно в деловодството на ОС – Добрич, която след надлежно администриране е изпратена за разглеждане от ДОС. На 01.11.2024г. взискателят е поискал с молба (л. 72) възобновяване на производството и прилагане на изпълнителен способ - възбрана, опис и публична продан на недвижим имот на длъжника в гр. Добрич. С разпореждане от същата дата възбраната е наложена, а описът е насрочен за дата 17.12.2024г. На 04.11.2024 г. по сметка на ЧСИ са постъпили 208 лв. с ДДС авансови такси по поисканите от взискателя действия, а на 05.11.2024г. е постъпила молба от взискателя, според която е получил плащане в размер на 8843, 92 лв. на 01.11.2024г. (сумата по изпълнителния лист). На 18.11.2024г. длъжникът е отправил искане за вдигане на възбраната, на което взискателят се е противопоставил с писмено становище от 22.11.2024г. до окончателно заплащане на задължението по делото. Предмет на разглеждане са само таксите и разноските по изпълнителното дело, определени от ЧСИ с ПДИ от 03.09.2024г., връчена на длъжника на дата 08.10.2024г. Начислените по-късно такси и разноски са извън предмета на делото. Видно е, че изпълнителното производство не е приключило, нито е прекратено, като платената направо на взискателя сума след образуване на делото покрива само размера на задължението по изпълнителния титул. В писмените си мотиви ЧСИ излага, че поради допусната техническа грешка неправилно са начислени и отразени в ПДИ като дължими разноски в размер на 91 лв. Дължимите разноски от длъжника били: По изп.дело № •••г. на ЧСИ Л. С.: 24 лв. с ДДС по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на ИД; 24 лв. с ДДС по т. 3 от ТТРЗЧСИ за 4 бр. справки (на л. 11, л. 12, л. 13, л. 14 от делото); 24 лв. с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ (ПДИ на л. 63 и сл. от делото); 18 лв. с ДДС по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор; 5 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ за ел.справка (такса РБНБ), които са първоначално начислени, както и допълнително направените такива: 60 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения (л. 17, 24, 26, 30, 58 – 62). Общо разноските по това дело възлизали на 155 лв. По изп.дело № •••г. на ЧСИ Л. Т.: 78 лв. с ДДС за 13 бр. справки по т. 3 от ТТРЗЧСИ (л. 33, л. 37, л. 38, л. 39, л. 41, л. 42, л. 43, л. 44, л. 45, л. 47, л. 48, л. 49, л. 50); 36 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за 3 бр. изпратени уведомления (л. 51, л. 52, л. 56); 24 лв. с ДДС за едно връчване по т. 5 от ТТРЗЧСИ (л. 54); 3, 60 лв. с ДДС за пощенски разноски по т. 31, буква „к" от ТТРЗЧСИ. Общо разноските по това дело били 141, 60 лв. с ДДС. Така дължимите от длъжника такси и разноски, без таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, възлизали на 296, 60 лв. с ДДС, а не посочените в ПДИ 387, 60 лв. с ДДС (разликата между посочените в ПДИ 1 352, 78 лв. и 965, 18 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ). Постановлението на ЧСИ за разноските е частично незаконосъобразно по следните съображения: Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК и разноските са за негова сметка, освен в изрично предвидените в алинея първа случаи. Когато взискателят не е внесел авансово тези такси, сумите се събират от длъжника. В случай, че взискателят ги е внесъл, те следва да му се възстановят за сметка на длъжника, съгласно чл. 79 от ГПК, което означава, че и в двата случаи сумите за такси следва да се съберат от длъжника. Таксите и разноските по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изключенията са три: 1. когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител – съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Щом взискателят е поискал вдигане на наложения запор върху сумите по банковата сметка на длъжника, последният по изключението на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК не дължи начислените такси и разноски във връзка с налагането и вдигането на запора – това са таксата от 18 лв. с ДДС по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор и таксата от 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение до банката за вдигане на запора (л. 24). Тези такси са за сметка на взискателя. За изпратените по електронна поща 2 съобщения (л. 17 и 26) такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ (24 лв. с ДДС) са незаконосъобразно начислени. Такива в хипотеза на изпращане на съобщение не по пощата или по куриер, а на електронен пощенски адрес, ТТРЗЧСИ не предвижда. Следователно те не са и за сметка на длъжника. Така сумата на начислените разноски по изп.дело № •••г. на ЧСИ Л. С. от 155 лв. следва да бъде намалена на 101 лв. (след приспадане на 18 лв., 12 лв. и 24 лв.). Извършените от ЧСИ справки за длъжника и за неговото имущество са надлежно документирани по делото. За всяка от тях дължимата такса е в размер на 6 лв. с ДДС (общо 78 лв.). За изпратените съобщения са начислени такси т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС (общо 36 лв.). По делото има данни само за едно изпратено по пощата съобщение (на л. 56), за което се дължи такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС. За начисляване на другите суми над 12 лв. до 36 лв. с ДДС основание няма, защото изпращане на уведомления по пощата не е осъществено. ЧСИ Л. Т. е начислила като дължими допълнителни пощенски разноски в размер на 3, 60 лв. с ДДС по т. 31, буква „к" от ТТРЗЧСИ. На л. 56 от делото е отразено приемане от ЧСИ на допълнителни разноски в размер на 3 лв., като на следващият лист от делото е отложено известие за доставяне. Не се касае за такса за извършено от ЧСИ действие, а претърпени разноски във връзка с изпращане на съобщение. Върху тези разноски ДДС не следва да се начислява от ЧСИ, защото те представляват сума, която ЧСИ е платил на трето лице (пощенския доставчик) с вече вкл. ДДС. Дължимата сума за този вид разноски е без начислен ДДС и възлиза на 3, 00 лв., а не на 3, 60 лв., колкото ЧСИ е начислил. Така без основание са начислени такси от ЧСИ Л. Т. в размери от 24 лв. с ДДС и 0, 60 лв. като ДДС върху 3, 00 лв., или общо 24, 60 лв. Сумата за такси и разноски от 141, 60 лв. с вкл. ДДС по изп.дело № •••г. на ЧСИ Л. Т. следва да бъде намалена с 24, 60 лв. Длъжникът не отговаря за повече от 117 лв. Общият размер на обикновените такси и разноските по изпълнителното дело, за които длъжникът отговаря на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК, е 218 лв. (117 лв. и 101 лв.). За посочените от ЧСИ с обжалваното постановление за разноските, обективирано в изпратената на длъжника ПДИ, над тази сума разноски длъжникът не отговаря и актът му следва да бъде отменен. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена от ЧСИ като 965, 18 лв. по правилото на б „в“ от нормата. Начисленията са направени върху сбора от сумата по изпълнителния лист и приетия адвокатски хонорар (8843, 92 лв. и 960 лв., общо 9803, 92 лв.), без включване в базата на авансовите такси, съгласно забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 79, ал. 2 от ГПК, чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ и т. 34 от ТТРЗЧСИ, според приетото с решение № 278 от 25.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 414/2012г., IV г.о., сочи на извода, че направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). Затова правилно при определяне на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител е включил в базата не само размера на дълга по изпълнителния лист, а и приетия адвокатски хонорара. Правилно с постановление от 14.02.2025г. ЧСИ е приел, че с оглед размера на вземането и извършената от адвоката на взискателя работа платеното възнаграждение не е прекомерно. То е съобразено с минималния размер по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.). Уговорено и заплатено е за действия по образуване на делото и по неговото водене. Възнаграждението подлежи на намаляване, ако още изначално към момента на договарянето му е било прекомерно - несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото, или когато адвокатското възнаграждение е платено от взискателя за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, но пълномощникът единствено е подал молба за образуване на изпълнението и не се е наложило да се извършват действия за принудително събиране на дълга - тогава би могло да се постави въпрос за прекомерност на така платеното за пълна процесуална защита адвокатско възнаграждение. Такива са случаите, в които след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е платил задълженията и по делото не са предприети действия за принудителното им събиране. Настоящият случай не е такъв и предоставеното на взискателя от адвоката му съдействие не се изчерпва с подаването на молбата за образуване на производството, като са налице условия и необходимост от осъществяване в пълен обем на договорените помежду им процесуално представителство и защита в изпълнението. Вярно е, че длъжникът е превел по сметка на взискателя сумата от 8843, 92 лв. (дълга по изпълнителния лист), за което самият взискател е уведомил ЧСИ с молба от 05.11.2024г., но това е извършено след образуване на делото на дата 06.08.2024г. и след срока за доброволно изпълнение, а и с плащането на тази сума не е погасено задължението за такси и разноски по изпълнението, което лежи върху длъжника. Последното е наложило продължаване на изпълнителното производство, в хода на което упълномощеният от взискателя адвокат е предприемал активни действия, които преди това са били съобразявани и с отправяното преди плащането предложение от длъжника за спогодба. Непостигането на спогодба не влияе на отговорността на длъжника за разноските по делото, в т.ч. и адвокатското възнаграждение. Понастоящем изпълнителното производство не е приключило със събиране на всички дължими от жалбоподателя суми за разноски на ЧСИ и на взискателя, като представителството на последния от адвокат продължава до пълното удовлетворяване на вземанията, вкл. и по повод отправяни от длъжника възражения и жалби с изготвяне на становища и отговори. По тези съображения жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, не е основателна. Съответно на горното няма основание за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена пропорционално на посочения размер на задължението на длъжника за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Тя е правилно определена от ЧСИ в размер от 965, 18 лв. с ДДС. Съгласно т. 27а от ТТРЗЧСИ максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането, т.е. 884, 31 лв. По правилото на т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ, таксата възлиза на 804, 31 лв. без ДДС, т.е. в по-малък размер от 884, 39 лв. С вкл. ДДС таксата по т. 26 възлиза на начислената от ЧСИ сума от 965, 18 лв. Не е налице нарушение и на т. 27а от ТТРЗЧСИ. Неоснователно се твърди от длъжника, че поради отправеното от него предложение за постигане на спогодба бил в неизвестност каква сума трябва да плати на взискателя. Задължението на длъжника е установено с влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и относно размера на дълга си длъжникът не е имал каквато и да било неяснота. Общият размер на дължимите такси и разноски по изпълнението възлиза на сбора от 218 лв. (обикновени такси и разноските по изпълнителното дело) и 965, 18 лв. (пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ) – 1 183, 18 лв., като дължимо е и адвокатското възнаграждение в размер на 960 лв. Като резултат, обжалваното постановление за разноските, обективирано в изпратената на длъжника ПДИ, следва да бъде отменено само в частта за разликата над 1 183, 18 лв. до 1 352, 78 лв. такси и разноски с вкл. такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. В останалата част същото е законосъобразно. Производството по обжалване на разноските в изпълнителното производство е аналогично на предвидената в разпоредбата на чл. 248 от ГПК възможност в исковото производство. Производството е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените разноски, не е самостоятелно, а способ за защита срещу неправилен акт на съдебния изпълнител в частта за разноските. За незаконосъобразността на оспорените актове на ЧСИ във връзка с отговорността за разноските страните не носят отговорност и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса относно разноските, поради което в настоящото производство разноски не се дължат, независимо от постигнатия с жалбата резултат. Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд