Решение № 1386 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 411/2024 г.

Административен съд - Видин25.10.2024 г.докладчик Биляна Панталеева-Кайзерова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-1257/26.07.2024г. на Директора на дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ при МРРБ и Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния–България 2014-2020, с което на Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин“ по проект ROBG-399 „Драконови лодки“ е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани по ЕСИФ, направени по бюджетна линия „персонал“ по трудов договор №98/14.08.2018г. и допълнително споразумение от 31.05.2019г. към него. ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройство-гр.София, да заплати на Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин“, представлявано от К. Н. Л., със седалище и адрес на управление-гр.Видин, разноски по делото в размер общо [рег. номер], от които 244 лв, заплатени за държавна такса по делото, и 850 лв, заплатени за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Eвропейските фондове за споделено управеление(ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център–Видин“, представлявано от К. Л.-председател на УС, против Решение № РД-02-14-1257/26.07.2024г. на Директора на дирекция „Управление на териториално сътрудничество при МРРБ и Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния–България 2014-2020. Твърди се, че оспорването решение е незаконосъобразно. Сочи се, че е неправилна преценката за наличие на конфликт на интереси поради факта, че Е. П. С. в качеството му на изпълнителен директор е бил назначен и за ръководител на проекта. Прави се възражение и за изтекла давност с оглед чл.3, ал.1 от Регламент /ЕО ЕВРАТОМ/ от 18.12.1995г. Иска се от съда да бъде отменен оспореният административен акт като незаконосъобразен. Претендират се разноските за производството. Ответникът по делото, в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски по делото. След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Видно от договор за субсидия от ЕФРР, сключен между Министерството на регионалното развитие и публична администрация-Румъния и „Агенция за регионално развитие и бизнес център–Видин“, жалбоподателят е водещ бенефициер по договора с предмет предоставяне на финансиране по линия на ЕФРР от УО за изпълнение на проект ROBG-399 „Драконови лодки“ по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014-2020г. С договора са определени правата и задълженията на страните по него, стойността на договора, допустимите разходи, възстановяване на разходите, срокът на договора. Видно от същия-§.2 „Срок на договора“, договорът е в сила между страните, считано от 31.07.2018г., след която дата започва да тече срокът за изпълнение на проекта. Периодът за изпълнение е 18 месеца, но не може да продължи след 31.12.2023г. Изрично е посочено в договора, че договорът за субсидия приключва 5 години след окончателното плащане към водещия бенефициер. Съобразно §.6 от Договора, разходите за проекта следва да бъдат платени най-късно в срок от 2 месеца след периода на изпълнение на проекта, посочен в чл.2, пар.3, но не по-късно от 31.12.2023г., като ВБ изготвя доклади до Съвместния секретариат, който включва и напредъка по проекта. Въз основа на Договора за субсидия от ЕФРР е сключен и Договор за предоставяне на национално съфинансиране с рег.№ РД-02-29-296/28.08.2018г. на проекта. В изпълнение на горните договори със Заповед № 28/01.08.2018г. изпълнителният директор на „АРРБЦ-Видин“ Е. С. е определил екипа за изпълнение на проекта като за ръководител проект е определил себе си. Въз основа на заповедта между „Агенция за регионално развитие и бизнес център–Видин“, представлявано от В. П. Г.- Председател на УС, и Е. П. С., на 14.08.2018г. е сключен трудов договор № 98, съобразно който сдружението е наело на работа Е. С. за периода 15.08.2018г. до 31.01.2020г. на длъжността „мениджър екип“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1177, 26 лв., впоследствие изменено в размер на 1306, 26 лв за периода от 01.06.2019г. до 31.01.2020г. с допълнително споразумение от 31.05.2019г. Със заповед № РД-02-14-567/29.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е възложено на директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" да ръководи и организира дейността на Националния партниращ орган по Програмата Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020. Във връзка с регистриран сигнал за съмнение за нередност, до жалбоподателя е изпратено уведомление за съмнение за нередност от Ръководителя на Националният орган по Програма "Interreg V-A Румъния-България 2014-2020г. - Директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" МРРБ. Изложени са съображения за установен конфликт на интереси при извършена проверка за цялостното изпълнение на проекта по отношение на определяне на членовете на екипа, конкретно относно лицето Е. С., което е определило сам себе си за ръководител на проекта и въз основа на сключен в тази връзка трудов договор е получило възнаграждение. Посочено е, че е налице конфликт на интереси поради компроментиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на служител за съответната позиция поради наличие на икономически интерес от представляващия сдружението-бенефициер. Прието е, че е налице нарушение на чл.61 от Регламент /ЕС/2018/1046, като е прието, че е налице пряк личен икономически интерес за лицето Е. С., който в качеството си на ръководен орган на бенефициера е определило сам себе си на длъжността „ръководител на проекта“ и въз основа на сключения трудов договор е получило възнаграждение от средствата, предоставени за финансиране на проекта. Прието е, че е налице нередност съгласно т.1 от Приложение №2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., в ред. бр. 19 от 06.03.2020 г./Наредбата/. Посочено е, че се установява нарушение с финансово влияние, за което на основание т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата следва да се наложи финансова корекция при прилагане на диференциалния метод, поради което следва да бъде в размер на реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства-допустими разходи, а именно 100% от допустимите средства, финансирани със средствата на ЕСИФ, направени по бюджетна линия персонал по проекта „Драконови лодки“, направени по трудов договор №98/14.08.2018г. и допълнителното споразумение към него. Указана е на бенефициера възможността в 14-дневен срок, в съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, да представи възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В указания срок от бенефициера са депозирани писмени възражения против описаното твърдение за нарушение с писмо вх.№ 99-00-3-79(49)16.07.2024г. При горните констатации е издадено оспореното решение от Ръководителя на НО, с което е прието, при идентични обстоятелства и доводи, че е извършено описаното в уведомлението нарушение, което е с финансово влияние, поради което на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с §.5, т.4 и §.70 от ДР на ЗУСЕФСУ за същото, като нередност по смисъла на т.36 от регламент /ЕС/ № 1303/2013, е определена финансова корекция в размер съгласно т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от наредбата за посочване на нередности, а именно 100% от допустимите разходи, финансирани със средствата на ЕСИФ, направени по бюджетна линия „Персонал“ по проект №ROBG-399 „Драконови лодки“, направени по трудов договор №98/14.08.2018г. на стойност 1177, 26 лв, финансиран по програмата за периода 15.08.2018г.-31.01.2020г., и допълнителното споразумение към него на стойност 1306, 26 лв за периода 01.06.2019г. – 31.01.2020г. В решението си административният орган е обсъдил възраженията на бенефициера, които не е приел за основателни. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресат на акта, в законоустановения срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е издадено от компетентен орган. Програмата ИНТЕРРЕГ е програма за междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕФСУ, законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. Съгласно § 1, т. 2 ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, наредбата се прилага и за Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“. Със Закон за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“ Народното събрание е ратифицирало Меморандума за изпълнение. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 2016 г., в сила за Република България от 28.03.2016г. Съгласно Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“ (Меморандума), Национален орган (НО), съответстващ на Управляващия орган, с координационна роля за територията на Република България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, действащо като Национален орган (НО). Разписани са функциите на НО, сред които / §.2, т.2.1: Национален орган-т.3, б.„к“/, е и предотвратяването, откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в Република България. Съгласно т. 4 от правомощията на Националния орган, той гарантира, че е създаден ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите средства по програмата. Съгласно §.2, т.2.3. от Меморандума: Приложими разпоредби в случаи на трудности при изпълнението, А. Финансови корекции, т.1 „Всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия. Страната членка налага финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени по проектите или програмата. Финансовата корекция се състои в отмяна на част или на цялата сума на публичните средства, разплатени по отделен проект или по програмата.". Видно от горните разпоредби НО е компетентен да определи финансова корекция, с оглед на задължението му по Меморандума и на разпоредбата на §.5 от ДР на ЗУСЕФСУ. По отношение на финансовите корекции за нередности, налагани от Комисията на Европейския съюз, Меморандумът препраща към Регламент № 1303/2013г. на Европейския парламент и на Съвета, поради което за целите на Програмата „ИНТЕРРЕГ“ нередност има при изпълнение на предпоставките по чл. 2, т.36 от Регламент № 1303/2013. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Със заповед № РД-02-14-567/29.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е възложено на директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" да ръководи и организира дейността на Националния партниращ орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020. Предвид горното обжалваното решение е издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен с посочената заповед. Същото е представено възпроизведено на хартиен носител, в надлежно заверен препис съобразно разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК, като валидността на електронния подпис на издателя се установява и от съда чрез справка в Публичния регистър на доставчика на удостоверителната услуга, достъпен на www.b-trust.bg. Оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, но в нарушение на административно-производствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ преди издаването на решението Управляващият орган, в случая Националният орган, е осигурил възможност бенефициерът да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства, като същият се е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал такива. Националният орган обаче е постановил решението си без да изясни всички относими обстоятелства и приложими правни разпоредби. Съобразно чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, „нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Видно от горните разпоредби и легалната дефиниция на понятието „нередност”, за налагане на финансова корекция следва да са налице три предпоставки: действие или бездействие на икономически оператор, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане; нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет; вредата да е в резултат на това действие или бездействие на икономическия оператор. В случая жалбоподателят по делото има качеството на икономически оператор по смисъла на чл.2, т.37 от Регламент от № 1303/2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от посочените правни основания, в частност чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ-приложеното основание от административния орган в случая: когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Прието е от органа, че е налице „конфликт на интереси“ по смисъла на посочената разпоредба, предходната такава на чл.57 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/№1605/2002 на Съвета, както и по чл.26 от Договора за национално съфинансиране във вр. с §.1 от ДР на договора, поради обстоятелството, че Е. С. е определен за ръководител на проекта, а същият е изпълнявал и длъжността изпълнителен директор, като сам е определил себе си за такъв, с което е получил икономическа облага по сключения трудов договор-полученото трудово възнаграждение. Съгласно чл.49, ал.1 от ЗУСЕФСУ бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност, като за дейностите по ал.2 следва да се спазват посочените в алинеята разпоредби, но съобразно ал.3 правилата на ал. 2 не се прилагат, когато за изпълнител се определя лице, което е било обект на оценка в качеството на експерт при одобряване на проекта по реда на глава трета и/или е наето по трудово или служебно правоотношение от бенефициента. Когато дейността по изпълнението и/или управлението на проекта се извършва извън установеното работно време и длъжностната характеристика на лицето, тя се възлага от органа по назначаването или работодателя срещу възнаграждение при условия и по ред, определени с акта по чл. 59, ал. 1. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ доколкото със закон не е предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Конкретната програма не попада в обхвата на програмите, посочени в нормативната уредба на Постановление № 189 на Министерския съвет от 28 юли 2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г., поради което приложими са конкретните правила на програмата, които обаче не са конкретизирани и изяснени от административния орган. Единственият извод, който е направен за наличие на „конфликт на интереси“ е с оглед обстоятелството, че посоченото лице, с оглед качеството си, е било определено за член на екипа и е получил икономическа облага, която не му се следва по проекта. Горният извод противоречи на посочените по-горе законови разпоредби. Видно от разпоредбата на чл.49 от ЗУСЕФСУ същата не изключва възможността на служители на трудово или служебно правоотношение на бенефициера да бъдат възлагани дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, като видно от самата разпоредба е, че това е принципното положение. В този смисъл възлагането на дейности по управление на проекта на служители на бенефициера не може да се приеме за конфликт на интереси. Изложени са съображения за наличие на такъв с оглед обстоятелството, че лицата са извършили тези дейности срещу възнаграждение, в частност изпълнителния директор Е. С., но съобразно чл.49, ал.3 от ЗУСЕФСУ, когато дейността по изпълнението и/или управлението на проекта се извършва извън установеното работно време и длъжностната характеристика на лицето, тя се възлага от органа по назначаването или работодателя срещу възнаграждение при условия и по ред, определени с акта по чл. 59, ал. 1., т.е съобразно разпоредбите на ЗУСЕФСУ такова се дължи и на тези лица, когато се извършва извън установеното работно време и длъжностна характеристика на лицето. Същите са и допустими разходи съобразно чл.3, т.2, б.“а“ от Д. Р. (Ес) № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество. В случая органът е направил извод за наличие на конфликт на интереси само въз основа на заеманата длъжност на лицето-изпълнителен директор, и обстоятелството, че именно той е определил екипа на проекта, в частност себе си за ръководител на проекта, въз основа на която заповед впоследствие е сключен и трудовия договор, но не е установил всички относими обстоятелства и приложими разпоредби, едва след което би могъл да направи обоснован извод налице ли е конфликт на интереси. Видно от приложимите разпоредби, дейностите по управление на проекта се извършват и от служители по трудово или служебно правоотношение на бенефициера, на които заплащането е поставено в зависимост от наличие на посочените предпоставки. В случая от вписаните обстоятелства в Търговския регистър-общодостъпни и като такива установени от съда чрез справка в него, които обаче не са установени от ответника, е видно, че сдружението към относимия за делото период се е представлявало както от изпълнителния директор, така и от Председателя на Управителния съвет, а съобразно чл.34 от Устава председателят на УС представлява сдружението пред всички органи и институции и назначава или прекратява трудовия договор на изпълнителния директор, съгласно решението на УС, който съобразно чл.33 от Устава го избира и освобождава и определя неговите правомощия. Съобразно чл.35 от Устава–т.9, правомощията на изпълнителния директор се определят и специфицират в длъжностна характеристика, като същите изобщо не са били изяснени с оглед обстоятелството, че Сдружението се управлява и представлява от Управителен съвет и неговия председател, а изпълнителният директор е служител по трудово правоотношение. В случая трудовият договор, въз основа на който е получено възнаграждението от лицето, е сключен с органа по назначаване/работодателя, който съобразно устава на сдружението е именно УС, чрез неговия Председател. Всички тези обстоятелства не са изяснени от административния орган, поради което направеният от него извод за наличие на конфликт на интереси е формален и необоснован. Видно от изложените съображения в акта и подробно развитата защитна теза на процесуалния представител на ответника, същият приема, че самият факт на сключване на договор между бенефициера като работодател и неговия изпълнителен директор като служител, въз основа на който договор изпълнителният директор е получил средства от бюджета на проекта, представлява конфликт на интереси. Т.е органът не отрича възможността лицето да бъде ръководител проект, в който смисъл са и разпоредбите на чл.49 от ЗУСЕФСУ, а се отрича възможността да извърши тази дейност възмездно. Изрично обаче законовата разпоредба допуска извършване на тази дейност възмездно от служители на трудово или служебно правоотношение на бенефициента, каквото съобразно устава е и лицето Е. С., чийто орган по назначаване е Председателят на сдружението-представляващ орган на същото съобразно вписванията в регистъра. Съобразно чл.61, §.3 от 3. от Регламент № 2018/1046, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. От конкретните обстоятелства по делото не следва обоснован извод, че е опорочено безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник-бенефициера по проекта. За пълнота следва да бъде посочено, че е неясен и размерът на финансовата корекция. Същата е посочена в размер на 100% върху допустимите разходи по трудовия договор с посочено месечно възнаграждение, но е абсолютно неясно как същите са/ще бъдат определени-върху едно месечно възнаграждение или върху всички получени такива, които не са отразени, не е ясно и дали същите са изцяло допустим разход съобразно правилата на програмата или в съответна част, което също сочи, че решението е постановено без да се изяснят всички необходими обстоятелства, а е подходено формално. Също за пълнота следва да бъде посочено, че доводът на жалбоподателя за изтичане на предвидените давностни срокове за налагане на финансова корекция не могат да бъдат споделени. По делото няма данни кога е направено и дали е направено окончателното плащане по проекта, предвид §.2, т.4 от Договора, но доколкото се касае за многогодишна програма съобразно член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Видно от Меморандума програмата не е изрично приключена с акт на Комисията с оглед разпоредбите в меморандума относно приключване на програмата/б.Г, т.2.4/. Предвид гореизложените съображения обаче, не е извършено от бенефициера нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, поради което не е налице нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент от № 1303/2013г., поради което не е налице основание за налагане на финансова корекция на същия. Обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на административно-производствените правила-чл.36 във вр. с чл.35 от АПК, довело до неправилно прилагане и на материалния закон, поради което следва да бъде отменено на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК. С оглед изхода от спора и направено от жалбоподателя искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено Министерството на регионалното развитие и благоустройство, в чиято структура е органът – ответник, да заплати направените по делото разноски в размер [рег. номер], от които 244 лв, заплатени за държавна такса по делото, и 850 лв, заплатени за адвокатско възнаграждение по делото. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Цитирани разпоредби

33