Решение № 735 от 28.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 846/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Т. М. Г., чрез адв. И. В., срещу отказ № 20250416131128/17.04.2025 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с входящ № 20250416131128/17.04.2025 г., подадено от него по партидата на Сдружение „Българска топлоенергетика“, ЕИК 130872404 с искане да бъде заличен като представляващ Сдружението. В жалбата са изложени доводи, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице е следвало да приеме по аналогия на закона, че представляващият юридическо лице с нестопанска цел може да заяви сам заличаването си, каквото право е признато на управителя на ООД и на членовете на съвета на директорите на АД. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, като бъдат дадени указания на АВ за вписване на заявените обстоятелства. Съдът не обсъжда други доводи, освен тези на жалбоподателя, тъй като не намира основание съображенията за отказ да се попълват с мотиви по друг начин, освен чрез излагането им в самия отказ и от длъжностното лице, което го е постановило. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Със заявление с входящ № 20250416131128/17.04.2025 г., подадено по електронен път по партидата на Сдружение „Българска топлоенергетика“, ЕИК 130872404 е поискано заличаване на Т. М. Г. като председател на Сдружението, като със заявлението са представени пълномощно за адв. В., учредяващо й представителна власт спрямо сдружението, подписано от Т. Г., уведомление от него до сдружението с искане за заличаването му като представляващ, адресирано до Сдружението и получено от друг член на управителния му орган и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от Т. Г., в качеството му на представляващ Сдружението. По заявлението е постановен обжалвания отказ, който е мотивиран с доводи, че съгласно Устава на сдружението изборът и освобождаването на представляващия е правомощие единствено на общото събрание на членовете, както и че освободеният Председател на сдружението не е надлежен заявител, тъй като не е измежду посочените в чл.15 ЗТРРЮЛНЦ лица, като при промяна в представляващия легитимиран да я заяви е само новоизбраният представител. Жалбата е подадена в установения преклузивен 7 (седем) дневен срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно ал. 1 на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от: 1. търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел /респ. лицето, осъществяващо органното му представителство/, 2. прокуриста, 3. друго лице в предвидените по закон случаи, 4. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията като съгласно ал. 3 на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ актовете по чл. 6, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, препращащ към чл. 38, ал. 1, 3 и 5 от ЗСч може да се заявят и представят за обявяване и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на ЗСч с нотариално заверено пълномощно. Съгласно чл.15, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, при промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител по реда по ал. 1 и 5. Подаденото заявление е именно такова за промяна в органите на управление на Сдружението, поради което и легитимирано да я заяви на основание чл.15, ал.6, вр. ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ е само лицето, което получава правото да го представлява занапред, какъвто по собствените си твърдения заявителят Т. Г. не е. Неоснователни са съображенията на длъжностното лице, че съгласно Устава на сдружението освобождаването на представляващия е правомощие единствено на общото събрание на членовете на сдружението, тъй като съгласието на избрания представител е задължителна предпоставка за учредяване на органно представителство, респективно независимо от решението на общото събрание на сдружението липсата му/оттеглянето му води до отпадане на мандатното отношение. По същите причини и с оттегляне на съгласието за представителство заявилото го лице вече не е легитимирано да представлява Сдружението, респективно не може от негово име да заявява никакви обстоятелства за вписване, както и да учредява представителна власт спрямо Сдружението за други лица по пълномощие. Следователно заявеното за вписване обстоятелство е настъпило, но заявлението не изхожда от легитимирано да го заяви за вписване лице. Неоснователни са доводите за приложение по аналогия на правилата за търговските дружества. Разпоредбите на чл. 141, ал.5 и чл.233, ал.5 ТЗ, регламентиращи правото на напусналия управител или член на съвета на директорите да поиска вписване на заличаването си в ТРРЮЛНЦ са изрични, касаят установяване на изключение от правилото, поради което и не могат да се прилагат по аналогия. Както е посочено в мотивите по т.5 от Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСТК на ВКС, разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е императивна и изброяването на легитимираните лица е изчерпателно, а вписване допуснато по заявление на нелегитимирано лице е недопустимо, като тези съображения включват и изискването на чл.15, ал.1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, а именно, че заявител извън изрично изброените в останалите точки лица, може да бъде такова, за което е предвидено в закон. Няма основание по отношение легитимацията на лицата, които могат да заявяват вписване в регистъра да се приложи по аналогия и разпоредбата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не се касае за празнота в закона – кръгът от заявители и ясно дефиниран. По изложените по-горе, съдът счита, че заявлението изхожда от нелегитимирано лица и следователно по него не може да се извърши вписване, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът