Решение № 3407 от 13.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 14964/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК №№№№№, представлявано от Д. Н. Д. - управител срещу наказателно постановление № ЗППР-00064/15.09.2021 г., издадено от Константин Димитров Райков – член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество са наложени пет отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500, 00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, а на основание чл. 225в ЗЗП са наложени и две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500, 00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП.

В депозираната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв. Пламен Механджийски от САК, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв. Петя К. от САК, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По повод постъпила жалба от потребител с вх. № Ц-03- 2968/29.03.2021 г. е отворен интернет сайтът /УЕБСАЙТ/ на 06.04.2021 г. в сградата на КЗП, находяща се в гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 5, стая 511 от служители на контролния орган.

В хода на проверката е установено, че в интернет сайта дружеството-жалбоподател „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ предлага за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние стоки, като търговецът не е предоставил на потребителите по ясен и разбираем начин информация относно:

1.името/наименованието на търговеца;

2.седалище и адрес на управление на търговеца;

3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване;

4. условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители;

5.наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба;

6.информация относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чиито обхват на дейност попада;

7.електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове.

Констатациите от проверката са обективирани в КП № К- 0000293/06.04.2021 г. С акт за установяване на административно нарушение № ЗППР- 00064/07.07.2021 г., съставен от Ж. Н. Б. – ст. експерт в дирекция ЗППР при КЗП и в присъствието на К.О.А. – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 06.04.2021 г. в гр. София, след извършена в сградата на КЗП, находяща се в гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 5, стая 511 проверка на интернет сайта /УЕБСАЙТ/ е установено, че жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД предлага за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние стоки, като търговецът не е предоставил на потребителите по ясен и разбираем начин информация относно името/наименованието на търговеца, седалище и адрес на управление на търговеца, крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване, условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители, наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, информация относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чиито обхват на дейност попада, както и електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, както и чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП, като препис от него е връчен на представляващия юридическото лице на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № ЗППР-00064/15.09.2021 г. от Константин Димитров Райков – член на Комисията за защита на потребителите КЗП, оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 ЗЗП, съответно чл. 225в ЗЗП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД са наложени седем отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500, 00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, респективно по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП.

Препис от НП е връчен на управителя на дружеството-въззивник на 12.10.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 19.10.2021 г., видно от поставения печат върху нея.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на имуществената отговорност на дружеството- въззивник, поради допуснати неотстраними съществени процедурни пороци, довели до ограничаване правото му на защита.

В предходната фаза на административнонаказателното производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, изводимо от липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на акта. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел участие единствено при неговото съставяне.

В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40, ал. 4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необходимо наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението, всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен орган, извън системата на администрацията към която принадлежи актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това, респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване. Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от страна на администрацията, в частност на изискването за участие на свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна опора.

На следващо място - от прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган некоректно са фиксирали мястото на твърдяното нарушение. Константната е практиката на съдилищата, че при нарушения, извършени в интернет пространството, съответните правни задължения следва да бъдат изпълнени в седалището на юридическото лице, което в конкретиката на настоящия казус се намира в гр. Ихтиман /в този смисъл вж. определение № 136 от 02.12.2019 г. ч.н.д. № 1100/2019 г. по описа на ВКС, I н.о., докладчик-съдия Валя Рушанова, определение № 117 от 18.09.2017 г. ч.н.д. № 816/2017 г. по описа на ВКС, I I н.о., докладчик-съдия Биляна Чочева, определение № 100 от 27.10.2017 г. ч.н.д. № 1014/2017 г. по описа на ВКС, III н.о., докладчик-съдия Даниела Атанасова, постановени при възникнали спорове за подсъдност между съдилищата/. Нещо повече – идентичен порок е бил допуснат от контролните органи на КЗП и при предходно санкциониране на дружеството- жалбоподател, видно от представеното от наказващия орган решение № 6639/23.11.2020 г. по КНАХД № 8653/2020 г. по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Маргарита Немска, като повече от очевидно установената неправилна практика във ведомството не е преустановена. В тази връзка, не бива да има спор, че мястото на извършване на нарушението представлява съществен реквизит от възведеното административно обвинение /чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/, тъй като освен, че определя неговите пространствени рамки, фиксира и реципрочната функция по упражняване правото на защита от привлеченото към отговорност лице. Съдът не разполага с правомощия да измени първоначалните фактически положения в очертаната насока, доколкото това неминуемо би рефлектирало неблагоприятно върху процесуалните права на жалбоподателя.

Визираните драстични процесуални пороци представляват самостоятелно формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на доказателствения материал и последващата преценка по същество дали твърдяното административно нарушение е налице. При все това обаче следва да се подчертае, че напълно неоснователно се отрича авторството на извършените нарушения, доколкото макар домейн името „/УЕБСАЙТ/” да е било заплатено от ЕТ „Д.Д.“, то от справката на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД става ясно, че лицензът за използване на онлайн магазин /УЕБСАЙТ/, на която платформа е установено неизпълнение на процесните правни задължения, e заплатен и ползването му е предоставено именно на „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на дружеството-жалбоподател.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът да се произнесе по извършените от страните разноски. От представеното по делото пълномощно е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в размер на 500, 00 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано възражение за прекомерност, поради което КЗП следва да бъде осъдена да заплати процесните разноски в пълния претендиран размер.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав