Решение № 169 от 30.5.2023 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 679/2022 г.

Предявен е иск от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е регресен за заплащане на сумата от 19 401.72 лева. с правно основание чл. 288, ал. 12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /КЗ/. В подкрепа на иска са представени: Протокол за ПТП, обвинителен акт по описа на РП Червен бряг, справка ИЦ ГФ, уведомление по щета №•••; писмо, решение по гр.д. №10954/2015г. на СГС, 13- с-в ПДИ по изп.дело 636/2017г., изп. лист, платено нареждане, уведомление, платено нареждане, решение по в.гр.д. №3521/2017г. САС, 7 с-в ПДИ, изп.лист, платежно нареждане, уведомление, платежно нареждане, ПДИ, изп.лист, платено нареждане; справка, регресна покана; документ за платена държавна такса; пълномощно. От фактическа страна Ответникът Е. А. Й. на 21.01.2014 г., управлявал л.а. „••• с ДКН ••• по ул. „•••“ и пред №••• поради движение с несъобразена скрост губи управлението над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в крайпътно дърво от ляво на пътя по посока на движение на автомобила. Ударът е настъпил в лявата странична задна част, средна колона и задна лява врата на автомобила. В резултат на същото са причинени щети на лекия автомобил. От протокол за ПТП и Декларация от ответника се установява, че управляващия, причинилия ПТП-то лек автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбите на кодекса за застраховането Гаранционен Фонд е изплатил на собственика на увреденото МПС обезщетение в размер на 10 389.38 лева. Ищеца е отправил до ответника регресна покана за внасяне на изплатената на увредените лица суми. Към датата на о.с.з. ответника не е представил доказателства за направени плащания. От правна страна Разпоредбата на чл. 288, ал.12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането постановява, че Гаранционният фонд изплаща по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (арг.чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а"), като след изплащането на обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се установи по делото, че ответникът с поведението си е причинил ПТП, вследствие на което е увредил автомобил, чийто собственик е сезирал Гаранционният фонд за причинените имуществени вреди, тъй като деликвентът не е притежавал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и са получили обезщетение от фонда. Размерът на претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП е безспорно доказан от приложените писмени доказателства по цитираните щети и не се оспорва от страните. С изплащането на обезщетение по силата на чл. 288, ал. 12 от КЗ фондът е встъпил в правата на увредените, като е получил правото да му бъде възстановено платеното обезщетение. За да предяви този иск е достатъчно ищеца да е погасил дълга на причинителя на вредата чрез изпълнение. Основанието за предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите, възниква от момента на извършване на плащането от лицето, което отговаря за вредите – в случая ГФ, а не от момента на настъпване на произшествието. За това изискуемостта на задължението настъпва от този момент и не е погасено по давност. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата от 19 401.72 лева., представляваща вземане по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за изплатено обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. По разноските: Предвид изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски – сумата от 2146.00 лева за особен представител и 776, 07 лв. държавна такса за образуване на делото. Водим от гореизложеното, съдът