РЕШЕНИЕ

№ 996

Велико Търново, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: РОСЕН БУЮКЛИЕВ При секретар С.А. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20247060700963 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Д. Х. Д. от [населено място], чрез •••Д. С. от ВТАК срещу ответника по иска Областна дирекция на МВР – Велико Търново.

С исковата молба се претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 2 500 лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени с оглед незаконосъобразно задържане на свидетелство за управление на МПС на ищеца при връчване на наказателно постановление от служителите на ответника по иска.

Излага се в молбата, че въпросното СУМПС е било фактически задържано без основание, което е установено в производството по АД №519/2024 година по описа на АСВТ, като е разпоредено незабавно и безусловно действията на началника на сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново да се прекратят. Съответно СУМПС е било върнато на ищеца на 29.07.2024 година, като в продължение на три месеца и половина той е бил лишен от възможността да управлява МПС, като това е затруднявало упражняването на професионалната му дейност на адвокат. Сочи се, че ищецът живее в Горна Оряховица, а кантората му е във Велико Търново, като сдружението „Първокласна правна грижа“, в което има функциите на управляващ, е в Трявна, като това налага ползването на леки автомобил всекидневно. От това принудително задържане на СУМПС е претърпял психически и физически дискомфорт и стрес, безпокойство, притеснения. Почувствал се е омерзен и унизен от незаконосъобразните действия на полицейските органи. Извършеното оставило в него чувство за произвол, злоупотреба с власт и служебно положение, превишаване на власт и прочие. Случката се отразила и на отношенията в семейството на ищеца. Твърди се и, че се е чувствал конфузно и неудобно пред професионалните му партньори и близките му. Бил е лишен от възможността да транспортира близките си, както и от възможността да работи пълноценно. Намира, че тези му състояния следва да се обезщетят със сумата [рег. номер]. в едно със законната лихва.

Ответникът по иска, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността на исковата претенция. Алтернативно поддържа становище за частичната му основателност с оглед размера на исканото обезщетение от ищеца. Тази страна претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за частично основателен иск, който следва да се уважи при редуциране на размера на исканото обезщетение.

По допустимостта:

Съдът счита, че исковата молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от твърдени като незаконосъобразни действия на орган, който е част от персоналният състав на сочения ответник по иска, които са отменени. Видно е от влязлото в сила разпореждане №2418/19.07.2024 година, постановено по АД №519/2024 година по описа на Административен съд – Велико Търново, че с него е разпоредено на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново незабавно да преустанови действията по задържането на СУМПС на Д. Х. Д., отнето на 13.04.2024 година, като същото бъде върнато незабавно на настоящият ищец. Същото е издадено в производството по 250 от АПК, като според разпоредбата на чл.255 от АПК защитата по тази глава /Г. П. на АПК/ не е пречка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 или по чл. 203.

От друга страна искът, обективиран в предявената искова молба, е предявен срещу надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК, предвид обстоятелството, че извършителят на соченото незаконосъобразно действие е административен орган, който е част от състава на Областната дирекция на МВР – Велико Търново, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Предявеният иск е допустим и с аргумент от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като се твърди, незаконосъобразност на действие от сочения в молбата орган, което обстоятелство следва да се установи от съда в хода на диренето, като с оглед приобщеното АД №519/2024 година по описа на АСВТ, което е влязло в сила, посоченото в исковата молба е несъмнено доказано.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

По делото не е спорно, че ищецът е адресат на наказателно постановление №23-1275-002735 от 29.12.20203 година, което, видно от съдържанието му, е връчено на 13.04.2024 година. Отново от съдържанието на това постановление е видно, че ищецът е предал /нне доброволно, както е записано/ СУМПС на полицейския служител, който е връчил постановлението. Най – сетне, отново от съдържанието на постановлението се установява, че същото СУМПС е върнато на ищеца на 29.07.2024 година. Постановлението е издадено от Р. М. В., в качеството му на началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново.

Съответно, ищецът е депозирал искане пред Административен съд – Велико Търново, видно от което е, че е поискано от съда по реда на производството по чл.250 от АПК да се нареди на ОДМВР – Велико Търново да преустанови незаконосъобразното задържане на СУМПС. Искането е депозирано в съда на 17.04.2024 година, като с разпореждане №1560/30.04.2024 година, постановено по АД №1560 от 30.04.2024 година, постановено по АД №310/2024 година на АСВТ, същото е отхвърлено. С определение №8230 от 03.07.2024 година състав на ВАС е отменил това разпореждане и е върнал делото на друг състав за ново произнасяне. Образувано е АД №510/2024 година по описа на АСВТ, като съдът е констатирал, че наказателното постановление, по повод на което е иззето СУМПС на ищеца, е предмет на административно наказателно производство във ВТРС. На 19.07.2024 година е постановено разпореждане №2418 от 19.07.2024 година на съдия от АСВТ, от мотивите на което се установява, че към момента на отнемането на въпросното СУМПС, наказателното постановление, по повод на което е отнето, не е било стабилизирано с оглед висящо пред съд производство по оспорването му. Прието е и, че следва да се разпореди на Началника на Сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново да прекрати безусловно незаконосъобразното задържане на въпросното СУМПС. Съответно, разпоредено е именно на посоченият орган незабавно и безусловно да прекрати задържането на въпросното СУМПС, като в тази му част разпореждането не е обжалвано и влязло в сила с изтичането на срока за обжалване. Не е спорно, че МПС, с което е извършено претендираното нарушение, по повод на което е съставено посоченото по – горе НП и съответно е иззето въпросното СУМПС, е собственост не на ищеца, а на Сдружение „Първокласна правна грижа“.

Според показанията на свидетеля Т. И., който е адвокатски сътрудник на ищеца отнемането на СУМПС е станало в период, който е натоварен за кантората и свързан с доста пътувания. Имало е дело в Елена, за което е следвало ищеца да присъства, но е нямало как да шофира и свидетеля е изпълнявал ролята на шофьор. Имало е и други пътувания, включително и до Родопите, както и до София със семейството на ищеца. Невъзможността да шофира е създала сериозно неудобство за ищеца, променил се е ритъма на работа в кантората. Имало е и закъснения, вероятно заради затрудненото придвижване. Необходимостта свидетелят да управлява МПС е довел и до количествено натрупване на работата в кантората.Свидетелят не е сигурен дали ищеца има собствен автомобил. Услугите на кантората са търсени в цялата страна.

Свидетелката С. дава показания, които са в смисъл, че ищецът е клиент на банката и води доста клиенти в клона и, като са били заедно когато са връчвали въпросното НП. Свидетелката описва обстоятелствата около връчването на постановлението и задържането на СУМПС на ищеца. Сочи, че на ищеца не му е било приятно, а след въпросната случка е видяла промяна на ищеца, като преди това е бил позитивен и усмихнат, а след това не е бил същия човек.

Какви са изводи на съда при така констатираното? Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като от състава на нормата не се изисква наличието на вина под форма на умисъл или небрежност.

В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по повод изпълнението на административна дейност. При това във фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Едно от условията за реализацията на фактическият състав на чл.1, ал1. от ЗОДОВ е наличието на незаконосъобразно действие на администрацията, извършено при осъществяване на административните му функции. Всъщност, с влязло в сила разпореждане на съд е прието, че следва Началникът на Сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново да прекрати безусловно незаконосъобразното задържане на иззетото при осъществяването на връчването на издадено наказателно постановление СУМПС, при което законната последица е връщането му в държане на ищеца, доколкото задържането му представлява незаконосъобразно фактическо действие, което не се опира на законова разпоредба или на влязъл в сила административен акт.

Съдът намира обаче, че претендираните от ищеца неимуществени вреди не са установени като настъпили по делото, както не е установена надлежно при условията на първоначално главно доказване и причинно – следствената връзка между извършването на незаконосъобразното действие и неблагоприятните неимуществени последици.

Няма легална дефиниция за понятието неимуществени вреди, но съдебната практика е извела наличието на две основни групи случаи, които попадат в обхвата на понятието – физически болки и емоционални страдания.

Видно е от исковата молба, че се претендират както емоционални страдания и дискомфорт, така и физически болки и дискомфорт.

Не се сочи какъв именно характер имат посочените физически болки и страдания, като декларативно се поддържа общото им наличие. Свидетелските показания на посочените двама свидетели изобщо не съдържат никакви данни и доказателства за конкретни физически травми и болки от които да е страдал ищеца след датата на отнемането на СУМПС до момента на връщането му, при което описаното в исковата молба остава недоказано и голословно.

Съдът намира, че описаните по-горе свидетелски показания на двамата разпитани свидетели не могат да установят нито факта на настъпили неимуществени вреди под формата на емоционални болки и страдания, нито факта на породената от изземането на СУМПС причинно следствената връзка между такива вреди и това изземване.

Обстоятелството, че според свидетеля И. автомобилът на Сдружението, което обслужва правно или в което участва като съдружник ищеца, се е управлявал след задържането на СУМПС, няма отношение към емоционалното състояние на ищеца. Посоченото от този свидетел неудобство за ищеца при липсата на възможност сам да управлява чужд автомобил също е ирелевантно за вътрешното му емоционално състояние. Неубедително е за съда изявлението на този свидетел за констатиран от него стрес на ищеца, доколкото от една страна не става ясно и категорично, че въпросният стрес, за който свидетеля прави изявление, че му се струва, че преживява ищеца, е единствено и само причинен от фактическото изземане на СУМПС, като от друга страна следва да се има предвид обстоятелството, че И. е сътрудник в кантората на ищеца, при което показанията му са със сравнително ниска стойност. Що се касае до изнесеното касателно влиянието на невъзможността на ищеца да управлява МПС и оттам влиянието на този факт върху възможността на адвокатската кантора, в която упражнява дейността си, да поема определена работа, то следва да се отбележи, че въпросните факти биха имали отношение към претендирани имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, но нямат отношение към твърдените емоционални болки и страдания.

Конкретни данни, които да установяват еднозначна връзка между изземането на СУМПС на ищеца и последващи именно това изземване емоционални болки и страдания, не се съдържат и в показанията на свидетелката С.. По никакъв начин не се установява от тези показания, че впечатлението и за различно и меланхолично последващо поведение на ищеца е проява на емоционален и/или психически стрес, причинен от въпросното изземане на СУМПС. В останалата си част показанията касаят обстоятелствата около неправомерното поведение на органите на МВР при връчване на НП, съпроводено с фактическото отнемане на СУМПС.

Накрая следва да се констатира, че показанията на свидетелите не намират потвърждение при съпоставка с други безспорни доказателства по делото, които да ги подкрепят. Още с разпореждането за насрочване При това положение е недоказан състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото не се установява настъпването на неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от изпълнението на незаконосъобразната заповед за задържане.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и на разпоредбата на чл.24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ ответника по иска се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав