Решение № 581 от 29.5.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 18575/27.02.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България (ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез Ж.Кехецикян – прокурор при Районна прокуратuра-Варна, срещу решение № 500/13.02.2025 г. по гр.д. № 992/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е осъден въззивникът да заплати на С. Й. С. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато незаконно обвинение по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ в ОД на МВР – гр. Варна и пр.пр. № 15755/2022 г. по описа на РП-Варна, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.08.2023 г., поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати 400 лв. съдебно-деловодни разноски на въззиваемия (ищец), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и 10 лв. държавна такса в полза бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем в наказателното производство по реда и при условията на НПК, като понятието не може да се тълкува в широк смисъл. Оспорва извода на съда, според който наказателното производство е водено срещу ищеца още на 18.11.2022 г., когато е бил задържан по реда на ЗМВР, дал е сведения пред полицейския орган, издаден е талон за изследване на урината му, съставен му е АУАН и е издадена заповед за налагане на ПАМ. Поддържа, че тези действия не са извършени от орган по разследването по смисъла на чл. 52 от НПК и не са насочени към установяване на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НПК, за което е водено производството. Излага, че Прокуратурата не е имала никакво отношение спрямо издаването на АУАН и ЗППАМ, които актове са изцяло от компетентността на органите по ЗМВР и са издадени по реда на ЗДвП, като не съдържат белезите на процесуално-следствено действие по НПК и не са извършени под ръководството и надзора на прокурора по смисъла на чл. 52, ал. 3 от НПК. Затова и намира, че Прокуратурата не носи отговорност за действията на тези органи, стоящи извън съдебната власт. Изтъква, че името на ищеца не е споменато нито в писмото от 21.11.2022 г., с което Прокуратурата е уведомена за образуваното досъдебно производство, нито в началната част на мнението на разследващия полицай по чл. 235 от НПК, съдържаща описание на деянието, за което е водено производството. Отделно намира, че тези актове не представляват обвинение по смисъла на чл. 219 от НПК. Намира за невярно заключението на съда, според което административно-наказателното производство е погълнато от наказателното и търпените вреди в рамките на първото подлежат на обезвреда чрез Прокуратурата. В тази връзка излага, че иззетите документи и регистрационни табели не са станали веществени доказателства по наказателното дело, нито прокуратурата е могла да се разпорежда с тях преди или след приключването му. Намира за неверен и извода на съда, че снемането на 18.11.2022 г. на сведения от ищеца може да бъде квалифицирано като разпит на свидетел, доколкото тази дейност не отговаря на изискванията на чл. 139 от НПК и не е съставен надлежен протокол по реда и при условията на чл. 129 от НПК. Изтъква, че биологичните проби не са иззети от ищеца по реда на НПК и в случая изземането им е негово право, а не задължение, а назначената експертиза е била съответният способ за изследване на така предоставените биологични проби. След изготвяне на експертното заключение, с което не е доказано наличието на наркотични вещества у ищеца, прокурорът е прекратил ДП, поради което с нито едно свое действие прокуратурата не е допринесла за претендираните от ищеца вреди. Излага, че няма данни да е извършена полицейска регистрация на ищеца по чл. 68 от ЗМВР и мотивите на съда в тази насока не кореспондират с доказателствения материал. Счита за недоказани и твърдените неимуществени вреди, тъй като не са представени медицински документи за установяване на сочените депресивни съС.ия у ищеца, които счита, че не може да се установяват със свидетелски показания. Поддържа, че прокуратурата няма касателство и с отнемането на СУМПС на ищеца, респ. не носи отговорност и за вредите от невъзможността му да управлява МПС. Намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и предявеният на това основание иск е неоснователен. В условията на евентуалност оспорва размера на присъденото обезщетение от 1000 лв. като завишен. В тази връзка сочи, че наказателното производство е приключило за кратък срок и спрямо ищеца не са били предприети каквито и да било действия по НПК. С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение и съответно редуциране на възложените в негова тежест разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С. Й. С., действащ чрез адв. Т. Г., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и съобразено със съдебната практика на ВКС и СЕС по аналогични случаи. Счита, че няма значение за възникване отговорността на ответника дали ищецът е бил привлечен като обвиняем или не, доколкото неговата лична сфера е засегната още от момента, в който спрямо него са извършени действия във връзка с образуваното наказателно производство, в случая – със съставянето на АУАН и отнемане на СУМПС. Намира, че вредите по ЗОДОВ по принцип не се нуждаят от доказване, тъй като всякога висящото и безрезултатно наказателно производство води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз, стрес, неудобство пред обществото и пр., особено при човек с чисто съдебно минало, какъвто е ищецът. Счита, че искът е доказан по основание и правилно е уважен, като размерът на присъденото обезщетение съответства на установените по делото релевантни обстоятелства относно тежестта на престъплението, продължителността на наказателното преследване и интензитета на производството. По изложените съображения по същество моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез прокурор Женя Енева, поддържа въззивната жалба. В депозирана писмена защита излага аналогични аргументи. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемият не се явява лично и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Т. Г. предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Съдът констатира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Й. С. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато незаконно обвинение по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ в ОД на МВР – гр. Варна и пр.пр. № 15755/2022 г. по описа на РП-Варна, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.08.2023 г., поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба ищецът твърди, че на 18.11.2022 г., около 08: 30 часа, по път I-9 срещу бензиностанция „Еко“, до резиденция Евксиноград, е настъпило ПТП между управлявания от него лек автомобил „Ауди А6“ с рег. ••• и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. •••. Сочи, че за настъпилото произшествие е подаден сигнал на телефон 112, въз основа на който мястото на ПТП е посетено от контролните органи. Последните са иззели от двамата водачи проби за алкохол и наркотици, като резултатът от неговия тест за употреба на наркотични вещества е бил положителен за наличието на „бензодиазепини“. Впоследствие му е бил съставен АУАН, серия ГА, № 771550, ведно с издаден талон за медицинско изследване № 133312, както и ЗППАМ № 460з-125/18.11.2022 г., въз основа на който е била прекратена регистрацията на автомобила му за срок от шест месеца. Образувано е и ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ към ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Твърди, че не е бил съгласен с показанията на пътния тест, поради което веднага е посетил болнично заведение, където е дал кръвна проба, а в допълнение е посетил и лабораторията по химико –токсикологични изследвания във Военно- медицинска академия, както и „МДЛ Сити Лаб“ ЕООД, като на двете места е дал кръв и урина за изследване. Резултатите от тези изследвания, както и от назначената в хода на досъдебното производство експертиза, категорично показали отсъствие на наркотични вещества в организма му. Затова и образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление от 14.08.2023 г. поради липса на доказателства за извършване на престъпление. Поддържа, че процесното събитие е оказало траен негативен ефект върху живота му, като в периода след образуване на наказателното производство бил силно разтревожен, получил сърцебиене и силно главоболие, появили се проблеми със съня и концентрацията, които продължили дълго време. Бил задържан за срок от 24 ч. в Пето РУ към ОДМВР – Варна и разбрал, че срещу него ще бъде образувано наказателно производство за шофиране след употреба на наркотици. След проведено проучване разбрал, че за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три години, което силно го стресирало, особено като знаел, че е невиновен. Събитията се отразили негативно и върху неговата репутация, както и върху тази на семейството му, тъй като дълго време в квартала се говорело, че е наркоман, което станало доС.ие на негови познати и роднини, пред които изпитал неудобство и срам. В приятелската му среда също се разчуло за започнатото наказателно производство, което довело до дистанциране на хората от него, като в резултат от това той избягвал да излиза от дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част тях не го поздравявали като го срещнат на улицата. Излага, че значителни затруднения в ежедневието му внесъл и фактът на прекратяване на регистрацията на личния му автомобил, тъй като му се налагало да ходи пеша, да ползва градски транспорт или да моли свои близки за превоз. По същество моли за уважаване на иска и претендира разноски по делото. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не сочи никакви доказателства за трайния негативен ефект на образуваното срещу него наказателно производство. Поддържа, че липсва материално основание за ангажиране на отговорността му, тъй като ищецът не е бил привличан като обвиняем по досъдебното производство. Сочи, че последното не е било водено конкретно срещу ищеца, съобразно измененията в НПК от 2017 г., и предприетите мерки срещу него са били изцяло от административен характер. Намира, че не носи отговорност за действията на полицейските органи, които са констатирали, че ищецът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и впоследствие на основание чл. 212, ал. 2 НПК е било образувано досъдебно производство. Счита, че не отговаря и за негативните последици от отнемане на правото за управляване на МПС, наложено на ищеца от административнонаказващ орган. Оспорва причинно- следствената връзка между твърдените вреди и обвинението в извършено престъпление от общ характер. Оспорва иска и по размер, който намира за завишен. В тази връзка сочи, че продължителността на наказателното производство повече от два месеца се дължи на времето, което е отнело изготвянето на заключението по назначената съдебно-химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози в организма на ищеца, като отрицателните резултати от направените по желание на ищеца изследвания не биха могли да послужат като доказателство в наказателното производство. Твърди, че наблюдаващият прокурор е положил всички зависещи от него усилия за бързото изготвяне на експертизата, като с постановление от 09.12.2022 г. е указал същата да бъде изготвена в най-кратки срокове. Поддържа още, че в исковата молба не са посочени конкретни факти, доказващи твърдяното негативно отношение към ищеца на лица от обкръжението му поради това, че срещу него се води наказателно производство. Затова и счита, че твърдените негативни чувства са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, а не са провокирани от външната среда. По същество моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално - за присъждане на обезщетение в намален размер. След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно, а се установява и от материалите по приобщеното досъдебно производство № 556/2022 г. по описа на 05 РУ-Варна, пр.пр. № 15755/2022 г. на Районна прокуратура-Варна, част от които са приложени и към исковата молба, че на 18.11.2022 г., около 08: 30 ч., в гр. Варна, на главен път I-9, срещу резиденция „Евксиноград“, до бензиностанция „Еко“, е спрян за проверка от мл. автоконтрольор към 05 РУ при ОД на МВР-Варна лек автомобил „Ауди А6“ с рег. •••. В 10: 01 ч. на същата дата на водача С. Й. С. е извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drеger Drug test 5000 с фабр. № ARJF-0034, проба с пореден № 185, е отчел положителен резултат за бензодиазепини. Тези обстоятелства за описани в докладна записка № 460р-13954 от 18.11.2022 г., съставена от мл. инспектор И.З.Я., както и в нарочен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от същата дата, последният подписан от същия мл. инспектор и от проверяваното лице. При същите обстоятелства и предвид положителния резултат от теста, на водача е съставен АУАН № 771550 от 18.11.2022 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В акта е отразено, че са иззети като доказателства СУМПС № 284878076 и контролен талон № 6913311. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 460з-125 от 18.11.2022 г., издадена от упълномощен от Директора на ОД на МВР-Варна мл. автоконтрольор в Пето РУ И.Я., на основание чл. 22 от ЗАНН, на водача С. Й. С. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Непосредствено след проверката с посоченото по-горе техническо средство на водача е издаден талон за изследване № 133312 и същият е придружен до МБАЛ-Варна към ВМА за вземане на проба за химичен анализ. Такива проби от кръв и урина са взети от С. Й. С. на 18.11.2022 г. в 11: 42 ч. от медицински специалист в посоченото лечебно заведение, видно от приложения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, амб. № 6753/18.11.2022 г. Не е спорно, а е посочено и в съставената докладна записка № 460р- 13954 от 18.11.2022 г., че ищецът С. С. е задържан в Пето РУ при ОД на МВР – Варна за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – поради наличие на данни за извършено престъпление. На 18.11.2022 г. са разпитани като свидетели И.З.Я. и О.К.С. - мл. автоконтрольори при 05 РУ при ОД на МВР – Варна, извършили проверката и подписали съставения АУАН. На същата дата сведения е дал С. Й. С.. С Постановление на ст. разследващ полицай от 18.11.2022 г. е назначена съдебно-химична експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса „Установява ли се наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на лицето С. Й. С., иззета на 18.11.2022 г., и ако да, какъв е техният вид“. С писмо изх. № УРИ 460 000-8116/21.11.2022 г. разследващият полицай е уведомил РП-Варна, на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, че на 18.11.2022 г. е образувано досъдебно производство № 556/2022 г. на 05 РУ при ОД на МВР- Варна, за това, че на същата дата в гр. Варна управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. ••• след употреба на наркотични вещества - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С писмо изх. № 460р-14180/23.11.2022 г. разследващият полицай е изискал изготвянето на справка с характеристични данни за лицето С. Й. С., както и справка за криминалистически регистрации на същото лице и за водени срещу него досъдебни производство. Съгласно изготвената справка за нарушител/водач за лицето С. Й. С., последният е правоспособен от 1986 г., като в периода 1997 г. – 2022г. са му съставени 10 бр. АУАН за извършени нарушения на ЗДвП, като по девет от тях (с изключение на този от 18.11.2022 г.), са издадени и влезли в сила наказателни постановления. В същия период са издадени и платени също и 6 бр. фишове. Съгласно изготвената справка относно характеристични данни по местоживеене на ищеца С. С. е не е осъждан и не е познат на полицейските органи по местоживеене. Същият няма и криминалистическа регистрация. С молба от 28.11.2022 г. С. С. е сезирал РП-Варна с искане за възлагане на специализираната лаборатория при ВМА-Варна да изготви назначената СХИ на дадените от него проби от кръв и урина с приоритет и най-кратки срокове. Към молбата са приложени и отрицателни резултати от медицински изследвания за наличие на наркотични вещества от МДЛ „Сити лаб“ ЕООД от дата 18.11.2022 г. и от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ – Варна, ВМА, от дата 21.11.2022 г. С постановление от 08.12.2022 г. наблюдаващият прокурор е указал на Началника на Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ-Варна заключението на СХЕ по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна да бъде изготвено приоритетно в максимално кратък срок. По искания на разследващия полицай срокът на разследването по ДП № 556/2022 г. е удължаван по реда на чл. 234 НПК трикратно с по два месеца, последно до 18.07.2023 г., с прокурорски постановления от 06.01.2023 г., 10.03.2023 г. и от 05.05.2023 г. Съгласно заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-химична експертиза № Е-167/13.06.2023 г. в предоставените за изследване биологични проби (кръв и урина), иззети на 18.11.2022 г. от лицето С. Й. С., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, включително бензодиазепини, което е установено по имунохимичен метод посредством газ-хроматографски анализ. Заключението е изпратено до разследващия полицай с писмо от 30.06.2023 г. и на 10.07.2023 г. същият е съставил мнение за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С влязло в сила прокурорско постановление от 14.08.2023 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 556/2022 г. по описа на 05 РУ-Варна, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на осъществен състав на престъпление. За установяване на твърдените неимуществени вреди пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на водените от ищеца двама свидетели. В показанията си св. Ю. Й.а (във фактическо съжителство с ищеца) твърди, че във връзка с процесния инцидент от м.11.2022 г. ищецът бил задържан в 05 РУ в к.к. „Златни пясъци“ за няколко часа и го пуснали някъде по обяд или следобед. Разказва, че в резултат от инцидента ищецът се е променил, станал много нервен, избухлив. Всички техни приятели и познати започнали да странят от тях. Нощно време не можел да спи, кръвната му захар се вдигнала и му били изписани хапчета от ендокринолог. Докато траел наказателния процес, ищецът бил много притеснен и затворен в себе си. Бил лишен от право да управлява МПС за девет месеца, през които се наложило свидетелката да го вози. В показанията си св. С.Я. (племенница на св. Й.а) потвърждава задържането под стража на ищеца за няколко часа в деня на инцидента, както и негативното отражение на положителната проба от пътния тест в живота на ищеца. Разказва, че последният имал коренна промяна в поведението, станал затворен и не искал да говори за случилото се, станал по-сприхав и отговарял сопнато. Бил видимо притеснен. Не можел да повярва, че на тези години са го изкарали наркоман, при положение че той дори цигари не пушел от над 15 години. Хората започнали да странят от него, което било потискащо. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на преценка относно нейната основателност. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира решението за валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност, съобрази следното: Предмет на разглеждане е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Посочената разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая се претендира обезщетение за вреди от прекратено наказателно производство поради липса на престъпление. Следователно основателността на иска е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличие на обвинение в извършване на престъпление; 2.) прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 3.) настъпване на сочените неимуществени вреди, както и 4.) наличието на причинно- следствена връзка между обвинението и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното обезщетение. Налице е противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса за тълкуването на употребения в разпоредбата на 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ – дали същият следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ или предполага привличане на лицето като обвиняем по реда и при условията на НПК. Затова и с разпореждане от 14.04.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“. Понастоящем няма постановено тълкувателно решение по делото, което да дава задължителен отговор на така поставения въпрос. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в решение № 50009/08.02.2023 г. по гр.д. № 932/2022 г. на ВКС, III г.о. и посочените в него други решения на ВКС, според която практика употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Последната хипотеза е актуална и след измененията в НПК, ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. В обсъждания смисъл е и практиката на ЕСПЧ по въпроса кога едно лице е обект на наказателно обвинение. В настоящия случай ДП № 556/2022 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР-Варна е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокола за разпит на свидетел, като първо действие по разследването, и в този акт не са посочени имената на ищеца като извършител на престъплението, съобразно изискванията на чл. 214, ал. 3 от НПК. Същият не е привлечен и като обивняем по реда на чл. 219 от НПК в рамките на наказателното производство. Въпреки това, предвид състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е водено производството, предвиждащ наказание за управляващия МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, безспорно и несъмнено точно ищецът се явява непосоченият изрично извършител на деянието, тъй като именно той е управлявал МПС при проверката, него са тествали полицейските служители за употреба на наркотици, от него са иззети биологични проби и неговите проби са обект на назначената химическа експертиза, отрицателното заключение по която е било основание за прекратяване на производството. Затова и формалното отсъствие на името на ищеца в писмото по чл. 212, ал. 3 НПК и началната част на мнението на разследващия полицай по чл. 235 от НПК, на които обстоятелства се позовава въззивникът, е ирелевантно. Още повече, че в установителната част на мнението имената на С. Й. С. фигурират. При това положение и с оглед цитираната съдебна практика, съдът приема, че спрямо ищеца е налице обвинение в извършване на престъпление в смисъла на понятието, изяснен по-горе. Ищецът е узнал за същото от момента на проверката на полицейските органи, извършена на 18.11.2022 г., при която е тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drеger Drug test 5000 с фабр. № ARJF-0034 и след отчетен положителен резултат е задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, отведен е до ВМА-Варна за вземане на биологични проби за кръв и урина и е разпитан по образуваното ДП. От тогава е възникнало и правото му на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателствени средства, че наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление от 14.08.2023 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК - поради липса на извършено престъпление. По отношение на вредите в съдебната практика се приема, че с незаконното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление се причиняват обичайни неимуществени вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. По време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Когато предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за действия или бездействия на съответните органи, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на обичайните неприятни чувства, усещания и преживявания и отговорността на държавата следва да бъде реализирана до размера на тези вреди. Когато обаче се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба и доказани от ищеца при условията на пълно и главно доказване в процеса (в този смисъл - решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.). В случая неимуществените вреди за ищеца са установени по делото от свидетелските показания на разпитаните лица, които съдът, отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите при условията на чл. 172 от ГПК, цени като достоверни, тъй като са непротиворечиви, последователни и дадени от лица с непосредствени лични впечатления. От тях се установява негативната промяна в поведението на ищеца в резултат от инцидента, затварянето му в себе си, притесненията и тревогите през времетраенето на наказателното производство. Тези вреди са обичайни такива, поради което установяването им с медицински документи не е необходимо. Евентуалното неточно квалифициране на съС.ието на ищеца като депресивно такова от първоинстанционния съд, не изключва установените факти, сочещи на негативно отражение на воденото ДП в психичната (емоционална) сфера на ищеца, респ. процесните неимуществени вреди. Отделно, предвид направения извод, че спрямо ищеца е налице обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, същият несъмнено е претърпял обичайните неимуществени вреди от водения срещу него наказателен процес, изразяващи се в тревожност, страх и притеснение, свързани с неизвестността относно развитието на процеса, неговата продължителност и завършек, вкл. възможността да бъде осъден несправедливо. Нормално е да се приеме, че по време на наказателното производство лицето, срещу което фактически то е насочено, изпитва неудобства, чувства се унизено и несигурно. Касае се за вреди, които всеки човешки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това ищецът е претърпял неимуществени вреди още и от неоснователно упражнената спрямо него принуда – същият е задържан до 24 часа по реда на ЗМВР, наложена му е ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, иззети са му СУМПС № 284878076 и контролен талон № 6913311, СРМПС и рег. табели. Така е било нарушено правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му. Бил е лишен и от възможността да управлява МПС за срок от половин година. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите, тъй като последните са търпени от ищеца в резултат от образуваното досъдебно производство или по повод на престъплението, за което е образувано то. В частност, задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага данни, че е извършило престъпление, а съгласно чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП принудителната административна мярка е взета с цел предотвратяване на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, което е погълнато от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Така на практика наложените от органите на МВР мерки обслужват и обезпечават образуваното наказателно производство и същите са наложени при условията на обвързана компетентност заради него, без възможност за преценка на административния орган. Затова и няма пречка търпените вреди от тези мерки да подлежат на обезщетяване при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, чрез прокуратурата. В горния смисъл е налице и съдебна практика – решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.д. № 1961/2022 г. на ВКС, III г.о., според което Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал.3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Вредите от тези действия на органите на МВР са взети предвид при определяне на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и в решение № 43/31.01.2025 г. по гр.д. № 242/2024 г. на ВКС, III г.о. Не следва друго и от обстоятелствата, че иззетите документи и регистрационни табели не са станали веществени доказателства по чл. 109 от НПК, ищецът не е разпитан като свидетел по реда на чл. 139 от НПК и биологичните проби не са иззети при условията на чл. 146 от НПК. Отговорността във всеки случай е на държавата и тя е безвиновна, като законодателят е предвидил тя да се представлява от различни органи, за да променят практиката си и да се предотврати за в бъдеще нарушаване правата на гражданите (така – мотивите на ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС). Освен това е предвидена и солидарна отговорност при няколко ответници - чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. По изложените аргументи възражението на въззивника, според което Прокуратурата не носи отговорност на процесните вреди, понеже същите не са резултат от нейни действия, а от действия на органите на МВР, са неоснователни. Без значение е и редът, по който е образувано наказателното производство - отново с акт на разследващ орган, а не с постановление на прокурор. С оглед обективната отговорност на държавата по чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ и приложимият в този случай принцип на риска, а не на вината, при наличие на образувано наказателно производство рискът е за прокуратурата, на която съгласно чл. 127, т. 1 от КРБ и чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК е предоставена държавната функция по контрол за законността, ръководството и надзора на разследваното. Тази функция на прокуратурата не зависи от начина, по който е сложено началото на наказателния процес, поради което отговорността й не може да бъде изключена поради това, че досъдебното производство е образувано с акт на разследващ орган по чл. 212, ал. 2 от НПК, а не с прокурорско постановление по ал. 1. Още повече, че разследващият орган има задължение за незабавно уведомяване на прокурора относно извършеното от него първо действие по разследването – чл. 212, ал. 3 от НПК, след което наблюдаващият прокурор би могъл да упражни правомощията си по ръководство и надзор. В случая разследващият орган е изпълнил задължението си по чл. 212, ал. 3 от НПК, като на 21.11.2022 г. е уведомил РП-Варна за образуваното на 18.11.2022 г. ДП № 556/2022 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР-Варна, след което наблюдаващият прокурор е имал обективна възможност да упражни правомощията си. Освен това прокуратурата е поддържала висящността на процеса, като е удължавала трикратно срокът на разследването по реда на чл. 234 НПК с общо шест месеца. Фактът, че наблюдаващият прокурор не е могъл да прекрати производството преди да бъде изготвено заключението по назначената химическа експертиза също е ирелевантно, тъй като отговорността на държавата по ЗОДОВ е независима от това дали конкретно извършените действия на съответния държавен орган са били законосъобразни или не. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки, включени в предметния обхват на приложимата правна норма, и предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по основание. По отношение на неговия размер, съобрази следното: Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от решаващия орган. В разглеждания казус такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, действията, които са извършени с участието на ищеца, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, както и данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и положението му в обществото. Съдът счита, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 1000 лв. Същата определя, съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: че за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е водено досъдебното производство, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, респ. същото не е „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; че наказателният процес е продължил около девет месеца от образуването до прекратяването му и същият е приключил на фаза досъдебно производство, като ищецът е бил разпитан еднократно и не е бил привлечен като обвиняем, съответно спрямо него не е взета мярка за неотклонение. Отчита също негативните емоции на ищеца, провокирани от задържането му до 24 часа по реда на ЗМВР. Взема предвид и прекратената регистрация на ППС за срок от шест месеца, както и отнетото негово СУМПС, в който период ищецът е бил лишен от възможността да управлява лек автомобил, което е правил активно в последните 26 години (в периода 1996 г. – 2022 г.). Съобразява още и чистото съдебно минало на ищеца, както и събраните положителни данни за личността му. С оглед на изложените релевантни за спорното право обстоятелства, както и общото ниво на икономическо благосъС.ие в страната, горепосоченият размер на обезщетението напълно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. В полза на ищеца е дължима и законна лихва за забава върху обезщетението, считано от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство (т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). В случая лихвата е претендирана от по-късен момент – 29.01.2024 г., когато е депозирана исковата молба, поради което същата следва да му бъде присъдена от поисканата дата. Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., доказателства за реалното заплащане са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото адвокатското възнаграждение е уговорен в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ред. ДВ. бр.14 от 18.02.2025 г.), като няма основание за редуцирането му под този минимум, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия по делото, вкл. депозиране на отговор на въззивната жалба и на писмена молба преди проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд. Съобразно изхода на делото, разноски на въззивника не се следват. Водим от горното, съдът