Решение № 4012 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 968/2024 г.

Производството е по чл. 268 от ДОПК, вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК вр. чл. 145 и следващите от АПК. Делото пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на Г. И. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, [улица], чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А. Х., против Решение № ПИ-188/ 26.06.2024 год. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) – София, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба, депозирана от Г. И. Т., [ЕГН] срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите (ТД на НАП) – София, офис Благоевград. Твърди се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно, обосновано от допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон в подкрепа, на което се сочат конкретни фактически и правни твърдения. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразно, Решение № ПИ-188/ 26.06.2024 год. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба, депозирана от Г. И. Т., [ЕГН] срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № 240001-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград. С жалбата не се претендира присъждане на сторени по делото разноски. В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се представлява от процесуалния представител по пълномощие. С писмени становища, представени по делото, с подробни съображения, претендира отмяна на оспореното решение. В хода на производството не се навеждат допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Ответникът - Директорът на ТД на НАП – София, редовно призован не се явява. Не изразява становище по основателността на жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното: В ТД на НАП София е образувано изп. дело №1040004199/2004 г. срещу Г. И. Т., [ЕГН] за принудително събиране на изискуеми публични задължения към 05.06.2024 год., общо в размер 28 165. 79 лева, от които главница – 18 462. 28 лв. и лихви - 9 703. 51 лв. В рамките на образуваното изпълнителното дело №1040004199/2004 г. от страна на публичният изпълнител са предприети множество принудителни и други действия, включително и такива целящи обезпечаване на събирането на дължимите публични задължения. В тази връзка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №[рег. номер]-022-0091778/14.12.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис Благоевград е наложена обезпечителна мярка запор върху притежавани от лицето банкови сметки в 3 търговски банки, посочени в него, за обезпечаване на изискуемите задължения в общ размер към 14.12.2022 г. на 23 138, 68 лева. Постановлението е обжалвано пред директора на ТД на НАП – София, който с решение №ПИ-88/16.03.2023 г. е оставил без уважение жалба с вх. № 5281/07.03.2023 г. Същото е влязло в сила на 20.03.2024 г. С настоящото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № 240001-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград са наложени като обезпечителна мярка запор върху същите притежавани от лицето банкови сметки в 3 търговски банки, посочени в него, за обезпечаване на изискуемите задължения по изп. дело №1040004199/2004 г. в общ размер на 28 165, 79 лева към 05.06.2024 г. В постановлението като основание за налагане на процесните обезпечителни мерки, публичният изпълнител е посочил, че същото дообезпечава предходно наложения запор, като сочи допълнително обезпечената сума в размер на 4 911. 32 лева. Като мотиви се сочи, че лицето не е спазило разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ДОПК и срокът за доброволно плащане е изтекъл. Сочи се също така, че лицето не е обявил цялото си имущество, не е предложил начин изпълнението да бъде насочено към друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено чрез някои от регламентираните способи по арг. на чл. 214 от ДОПК. Според публичния изпълнител обезпечителната мярка се налага с цел да се защитят интересите на държавата, когато събирането на публичните вземания е невъзможно или затруднено, в частност в случая със същата се цели да се избегне възможността задълженото лице да се разпореди с имуществото му, респективно да се гарантира погасяването на просрочените му публични задължения. По делото не се ангажират доказателства, установяващи връчването на постановлението на адресат. С. П. за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград е депозирана жалба, вх. № 13006/ 14.06.2024 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от Г. Т.. С оспореното Решение № ПИ-188/ 26.06.2024 год. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата вх. № 13006/ 14.06.2024 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от Г. Т. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград. Решението е връчено на жалбоподателя на 12.07.2024 год. по електронен път на декларирания от задълженото лице ел. адрес. Жалбата срещу решението е подадена на 12.07.2024 год., видно от датата поставена на пощенското клеймо върху пощенския плик. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването. Данните сочат, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7 - дневен срок по ДОПК, както и при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. Горното налага извода за нейната процесуална допустимост. В съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 2 вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК, предмет съдебен контрол в настоящото производство са решението на директора на ТД на НАП – София заедно с потвърденото от него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно от директора на ТД на НАП – София. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК, 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – [населено място] да потвърди обжалвания пред него акт. От своя страна и обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – [населено място], офис Благоевград съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. В постановлението са изложени фактическите основания, т. е. юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил упражнените от него права. Горното сочи на извода, че актовете на приходната администрация са постановени в съответствие с процесуалните норми, приложими в случая. В тази насока и с оглед направеното изрично възражение с жалбата, съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград не е надлежно връчено на задълженото лице. Следва да се отбележи, че това обстоятелство би имало значение за срочността на жалбата срещу Постановлението, а оттам – и за допустимостта на оспорването. Доколкото в случая този въпрос не е спорен, а жалбоподателят, видно от настоящото производство, е упражнил в пълен обем правото си на защита, съдът приема, че не е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на акта на това основание. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на обжалване в процесното производство е Решение № ПИ-188/ 26.06.2024 год. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба, депозирана от Г. И. Т., [ЕГН] срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград Според разпоредбата на чл. 195, ал. 3, т. 2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се извършва с постановление на публичния изпълнител, когато наложеното обезпечение не е достатъчно след получаване на изпълнителното основание. Според чл. 200 от ДОПК налагането на обезпечение се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Това означава, че постановлението на публичния изпълнител е процесуален акт, удостоверяващ реализирането на процесуално действие налагане на определената обезпечителна мярка. Едно от изискванията за формална законосъобразност на този процесуален акт е посочването в него на вида на съответната обезпечителна мярка и на имуществото, върху което тази мярка се налага - чл. 196, ал. 1, т. 6 от ДОПК. От логиката на закона следва и, че за да е законосъобразно по същество, постановлението следва да налага конкретна и нормативно предвидена обезпечителна мярка. Предвидените в ДОПК обезпечителни мерки са изброени изчерпателно и изрично /принцип numerus clausus/. Това изчерпателно изброяване се съдържа в нормата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК. Съдържанието и процесуалните правила за налагането на тези изчерпателно изброени обезпечителни мерки, както и процесуалните последици при валидното им налагане са разписани подробно в разпоредбите на чл. 200 - 207 от ДОПК, които систематично се намират в Раздел II от Глава 24 на ДОПК, който е именуван "Обезпечителни мерки". Друг вид обезпечения, за които да важат различни процесуални правила за налагането им и различни процесуални последици, са недопустими и противоречащи на закона. В процесният случай се претендира, че става въпрос за наложена чрез потвърденото от ответника постановление обезпечителна мярка запор. Всъщност претендира се налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, както и вложени вещи в трезори, включително и задържането на касети и суми предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги. Последното според съда обосновава извода, че процесните обезпечителни мерки са наложени законосъобразно в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК и уточнени като процесуално действие и последица от извършването им в разпоредбата на чл. 201 от ДОПК. В контекста на гореизложеното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК предвижда, че обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение е недостатъчно, след получаване на изпълнителното основание. В случая безспорно установено е наличието на втората хипотеза - наложеното обезпечение е недостатъчно. Безспорно установен е и публичният хърактер на задълженията на жалбоподателя, по арг. на чл. 162, ал. 2 от ДОПК и представляват годно изпълнително основание, съгласно нормата на чл. 209, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. В ал. 3 на чл. 195 ДОПК е предвидено, че обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание. Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са строго регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия – 1. представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. ако не съществува изпълнително основание, или 3. не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Това означава, че съдът не може да изследва наличието или липсата на предпоставки, които стоят извън изчерпателно посочените в чл. 197, ал. 3 ДОПК. В тази връзка, доводите на жалбоподателя, че обезпечителната мярка е несъразмерна на обезпечителната нужда и на вземането, за обезпечаването на което се налага, са ирелеватни, тъй като адекватността на обезпечителната мярка и съизмеримостта с обезпечителната нужда не са сред възможните условия за отмяна на мярката от съда, визирани в чл. 197, ал. 3 ДОПК. Следвайки поредността на направените в жалбата твърдения, включително и за изчерпателност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и следното: Налагането на процесните обезпечителни мерки в случая е във връзка с гарантиране събирането на дължимите се изискуеми публични вземания на длъжника в общ размер на 28 165. 79 лева, от които главница – 18 462. 28 лв. и лихви - 9 703. 51 лв. Предвид размера на установените задължения на длъжника и липсата на плащане с оглед на погасяването им от страна на последния, включително и чрез предлагане на начин за принудително изпълнение по чл. 214 от ДОПК, публичният изпълнител е направил законосъобразен извод, че събирането на публичното вземане ще бъде затруднено по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, което налага и неговото обезпечаване. Видно от материалите по административната преписка от страна на публичният изпълнител са предприети множество конкретни действия за проучване на длъжниковото имущество, преди да се пристъпи към налагане на процесната обезпечителна мярка. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че в обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а именно, че целта е да се съхрани имуществото в патримониума на длъжника и да му се отнеме възможността да се разпореди с активите си. Налагането на обезпечение се мотивира и с опасността удовлетворението на публичното вземане да бъде невъзможно или да бъде значително затруднено. Наложените мерки са мотивирани с посочване на конкретния размер на публичното задължение, като то определя и обхвата на налаганата мярка по отношение на субекта, спрямо когото тя се налага. Изложените мотиви на публичния изпълнител в това производство касаят само и единствено нуждата от налагане на обезпечителни мерки с оглед затрудняване на събирането на установените по размер публични задължения, които в настоящия случай са посочени в ПНПОМ. От своя страна, преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя е в компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението, и който при извършването й действа в условията на оперативна самостоятелност, по арг. на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В допълнение, съдът намира за необходимо до посочи, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ДОПК, като в резултат на извършената от публичния изпълнител преценка запорът върху вземането е наложен до размер на очакваните задължения. Несъмнено, всеки запор върху вземане, лишава търговеца, спрямо който се налага, от възможността да оперира със сумите по запорираното парично вземане и има неблагоприен ефект върху него. Въпрос на доказване е обаче по какъв начин и в каква степен запорът се отразява неблагоприятно на ревизираното лице и дали действително сериозно възпрепятства дейността му. В случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за възпрепятстване дейността му вследствие на наложените обезпечителни мерки. С оглед на това съдът приема, че оспореното ПНПОМ и потвърждаващото го решение са издадени и при спазване изискванията на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Всичко изложено по-горе води до извод, че обжалваното Решение № ПИ-188/ 26.06.2024 год. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба, депозирана от Г. И. Т., [ЕГН] срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0043123 от 05.06.2024 год., издадено от публичен изпълнител Б. Й. при Национална агенция по приходите – София, офис Благоевград, е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода от спора и поради ненаправено искане за присъждане на разноски, от ответната страна лично или чрез процесуален представител по пълномощие, съдът не дължи служебно произнасяне в тази насока. Предвид изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, приложим във връзка с разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК съдът