Решение № 3718 от 14.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 116/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на разглеждане в съдебното производство е жалбата на Н. Н. П. от [населено място] против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., с изх. № 02-260-6500/3224 от 14.11.2024г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“, [населено място], в частта му с която от оспорващата са прихванати следните оторизирани суми: по СЕПП сума в размер на 6990.55 лева, по СЕПП сума в размер на 59.73 лева, по Подмярка 13.1 сума в размер на 216.12 лева, по подмярка 13.2 сума в размер на 248.39 лева, по Мярка 12/Натура 2000 сума в размер на 800.3 лева, по СПП сума в размер на 4224.3 лева, по СПК сума в размер на 136.60 лева и по ЗДП сума в размер на 4426.98 лева. Твърди се, че административният акт, в оспорената му част, бил незаконосъобразен. Сочи се, че от уведомителното писмо не ставало ясно дали органът твърдял, че сумите са прихванати от издаден АУПДВ, други изискуеми задължения или данък общ доход. Твърди се, че на оспорващата не е издаван АУПДВ, същата няма изискуеми задължения към ДФЗ и не дължи данък общ доход. Недопустимо било да се прихващат суми, които не са изискуеми както било сторено в процесния случай. За да възникнело правото на ДФЗ да извърши плащане било необходимо установяване на вземанията му с акт на компетентния орган, който да е влязъл в сила. В случая тези обстоятелства не били налице. Прихващането се уреждало от чл.103-чл.105 от ЗЗД. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане било регламентирано в Регламент № 1122/2009 година и Регламент № 885/2006 и според чл. 5б от последния задължението на бенефициера следвало да представлява установено вземане за разплащателната агенция. Приложимостта на посочената разпоредба към намаленията, респ. санкциите и прихващанията се извеждала от нормата на чл. 58 от Регламент 1122/2009. Разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗПЗП определяла, че публичните държавни вземания на РА които били установени с административен акт се събирали по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДПК пък категорично разпореждала, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършвало въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да уреждал друг ред за събиране на публични вземания съгласно тази разпоредба, същите можели да се удържат само след като актът за тяхното установяване бил влязъл в сила. В случая органът дори не бил посочил актовете, въз основа на които се твърди да са наложени прихващанията, а от друга не се твърдяло да е налице влязъл в сила АУПДВ издаден в производство по установяване на държавно вземане. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски. Ответникът - Заместник - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в подадена писмена молба и изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на същото. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Н. Н. П., като физическо лице, е подала на 29.04.2022г. общо заявление, а на 25.05.2022г. и заявление за подпомагане- форма за физически лица, за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 вкл. по Схема за единно плащане на площ – СЕПП; Схема за преразпределително плащане – СПП; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания – ЗДП, Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури – СПК; ПНДП, Мярка 10, Мярка 11, Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите – Мярка 12; Компенсационни плащания в планински райони – Подмярка 13.1/НР1; Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения – Подмярка 13.2/НР2. По отношение на заявлението са стартирани автоматични проверки на въведените данни. С резултатите от извършените автоматични проверки на заявлението й Н. П. е запозната на 25.05.2025г. На 14.11.2024г.Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ – РА е издал оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., с изх. № 02-260-6500/3224(л.6), с което в обжалваната му част са извършени прихващания на оторизираните със същото суми по таблица 1, както следва: по СЕПП сума в размер на 6990.55 лева, по СЕПП сума в размер на 59.73 лева, по Подмярка 13.1 сума в размер на 216.12 лева, по подмярка 13.2 сума в размер на 248.39 лева, по Мярка 12/Натура 2000 сума в размер на 800.3 лева, по СПП сума в размер на 4224.3 лева, по СПК сума в размер на 136.60 лева и по ЗДП сума в размер на 4426.98 лева. Прихващанията са обективирани в Таблица 2 на уведомителното писмо. Уведомителното писмо е връчено на адресата си 13.01.2025г. (л.9), а жалбата срещу същото, в частта на осъществените с него прихващания е депозирана в съда на 15.01.2025г. По делото е представена Заповед №03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – П. Д. С. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, допълнително представени от ответника по указания на съда документи – УП с изх.№ 01-6500/7373 от 31.07.2023г. за кампания 2020г., което се твърди, че е съставлява основание за извършеното прихващане, както и допълнително представени такива от оспорващата страна, с които се установява, че това уведомително писмо не е придобило стабилитет. Съдът, като взе предвид съдържанието на акта, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл.11а ал.1 т.1 и т.2 от ЗПЗП, органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т.13 от §1 от ДР на ЗПЗП изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед №03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на И. Д. на ДФЗ последният е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган. ИАА е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган. Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо в табличен вид са посочени схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал, оторизираните по тях суми, респ. извършените прихващания. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В разглеждания случай в уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически съображения, от които да стане ясно на база на какво правно основание е извършено процесното прихващане – налице са само общи изявления че възможността за това произтича от наложени санкции, дължим данък общ доход издаден АУПДВ. Трайно в практиката си ВЪрховният административен съд приема, че мотивите следва да са конкретни и пряко свързани с конкретния казус, а общи и неконкретизирани изявления се приравняват на липса на мотиви. Уведомителното писмо не се съдържа и препращане към друг подготвителен документ по издаването му, в който да е налице надлежна конкретна мотивировка, от която да станат ясни съображенията на органа за постановеното прихващане. Предвид това оспорения акт като немотивиран подлежи на отмяна само на това основание. Само за пълнота на изложението и поради наведените доводи на ответника за извършване на прихващането на база Уведомително писмо изх. № 01-6500/73#7 от 31.07.2023г. на заместник-изпълнителният директор на ДФ”Земеделие” с което на Н. Н. П. на основание чл.19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията, са наложени санкции за кампания 2020г. подлежащи на прихващания от бъдещи плащания, а именно: по СЗ-ДККП – 14130.90 лева и по СЗ-КЛЧ – 52 113.52 лева, е необходимо да се посочи следното: Процесното уведомително писмо е представено за пръв път по делото след насрочването му в о.с.з. и то по указания на съда, което е недопустим начин за мотивиране, тъй като към датата на зидаване на обжалваният акт за оспорващия е неясно на какво основание е издаден той и на тази база адекватно да осъществи правото си на защита. С ъгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП /Нова - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г./ оспорването по реда на АПК на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон не спира тяхното изпълнение. Тази разпоредба е с процесуален характер, в сила е от 01.01.2023 г., но същата не е приложима по отношение на конкретния казус, независимо, че обжалваното уведомително писмо е издадено на 14.11.2024г., а административният акт, с който са наложени санкции за бъдещ период съответно е от дата 30.07.2023г., защото съгласно §32, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ, бр.102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г./ започналите производства по чл.33а и 43, във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане, се довършват по досегашния ред. Процесното уведомително писмо касае кампания 2022, а УП от 30.07.2023г. с което се налагат санкции за бъдещи периоди се отнася за кампания 2021г. И двете уведомителни писма са издадени по схеми за директни плащания, т.е. налице е хипотезата на чл.43 от ЗПЗП. Заявлението за подпомагане за кампания 2022 е подадено на 29.04.2022г., а заявлението за подпомагане за кампания 2021 - на 11.05.2020г. видно от Решение № 1096/10.02.2025г. по адм.дело № 571/2024г. приложено по настоящото дело. Т.е. и двете производства по чл.43 от ЗПЗП са образувани във връзка с подадени заявления за подпомагане с дати, предхождащи 01.01.2023 г., започнали са преди влизането в сила на разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗПЗП, поради което се довършват по досегашния ред. С обжалването на уведомителните писма е спряно изпълнението им, по аргумент от разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗПЗП, вр. с чл.43 от ЗПЗП, вр. с §32, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ, бр.102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г./. В тази насока и сформираната практика на ВАС по напълно идентичен случай Решение № 11519 от 29.10.2024 г., постановено по адм.дело № 5930/2024г. на ВАС. Т.е. дори да би могло да се предположи, че действително правното и фактическо основание за издаване на обжалваното уведомително писмо в оспорената му част е действително това процесно УП от 31.07.2023г., то въз основа на цитираната практика на ВАС следва да се приеме, че органът неправилно не е съобразил разпоредбата на с §32, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ, бр.102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г./ и вместо да изчака влизане в сила на това уведомително писмо за да осъществи прихващане, го е разпоредил преди това. Ето защо жалбата се явява основателна, а оспореното писмо като издадено при наличие на отменителни основания по чл. 146, т.2 и т.4 от АПК подлежи на отмяна като незаконосъобразно, в частта му на осъщественото прихващане. При този изход на спора основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 1010лева, от които 10.00 лева дължимо внесена ДТ и 1000 лева действително заплатен адвокатски хонорар. Възражението на прекомерност на ответника е своевременно заявено но по същество неоснователно - заплатения хонорар незначително надвишава посочения в Наредба №1/2004г., съответства изцяло на фактическата и правна сложност на делото и е в унисон с чл. 36 от Закона за адвокатурата. Вадим от което, съдът