РЕШЕНИЕ

№ 689

гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20225300101162 по описа за 2022 година Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът Л. А. М., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••••••••••, е предявил срещу ответниците „Гиро Ленд“ ООД, ЕИК 205207962, и А. Х. К., род. на •••••••••• г. в гр. •••••••• осъдителни искове за заплащане солидарно на сумата 35 204, 94 лв., представляваща наем на приземния етаж от сградата на ул. ••••••••••• дължим за периода 22.10.2021 г. – 21.04.2022 г., ведно със законните последици.

Твърди, че на 22.10.2018 г. заедно с баща си А. Л. М.., като наемодатели, сключили договор за наем с „Гиро Ленд“ ЕООД, като наемател, на недв. имот – приземния етаж на сградата на ул. ••••••••••• както и договор за поръчителство, обективиран в същия документ, по силата на който А. Х. К. е поръчител на всички задължения на дружеството – наемател към наемодателя. На 31.12.2019 г. А. М.. починал и ищецът Л. М. като негов единствен наследник по закон е и единствен наемодател по договора от 22.10.2018 г. На 22.10.2021 г. наемателят не е заплатил дължимия наем за 6 месеца в размер на общо 38 518 лв. или за периода 22.10.2021 г. – 21.04.2022 г. по 6 419, 76 лв. месечно. Затова на 23.03.2022 г. ищецът подал пред ПРС заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и ИЛ срещу двамата солидарни ответници за сумата 35 204, 94 лв. – главница по договора за наем за посочения по-горе период, заедно с лихви и разноски, но получил отказ.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно двамата ответници да му заплатят общо 35 204, 94 лв. – главница по договора за наем за периода 22.10.2021 г. – 21.04.2022 г. в размер на левовата равностойност на 3 000 евро месечно, ведно със законните последици.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и ССЕ.

Ответниците „Гиро Ленд“ ООД, ЕИК 205207962, и А. Х. К., и двамата със съд. адрес: гр. ••••••••••••, чрез адв. Н. Г., са подали отговор, в който заявяват, че оспорват изцяло исковете по основание и по размер и молят съда да ги отхвърли като неоснователни.

Твърдят, че за исковия период ищецът не е осигурил достъп и не е предоставил ползването на наетия обект на наемателя, поради което не му се дължи наем за периода. След проведени разговори за прекратяване на наемния договор, ответното дружество ползвало същия до 02.12.2020 г., след което го освободило, но не могло да осъществи контакт с наемодателя и затова му върнало ключовете на 10.01.2021 г. След тази дата ищецът не позволил на наемателя да има достъп и да ползва имота, но и отказвал да подпише споразумение за прекратяването му, въпреки настояванията на ответниците.

Ето защо, договорът за наем продължава да е действащ, но наемодателят не е изпълнил виновно задължението си да предостави на наемателя ползването на наетата вещ. Ищецът е получил на ръка (по негово настояване) наемите за периода 22.10.2018 г. – 21.04.2021 г., въпреки че ключовете от имота са му върнати през м.01.2021 г., и независимо от това е завел срещу ответниците още 2 дела - гр.д.№ 65/2022 г. и гр.д.№ 1161/2022 г., ПОС, за плащане на наем за същия имот.

Правят евентуално възражение за прихващане на исковите претенции с насрещно вземане на дружеството – ответник срещу ищеца в размер на общо 35 204, 94 лв. – платени при начална липса на основание в периода март – април 2019 г. Претендират и присъждане на разноски.

Съображения в тези насоки излагат в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират гласни доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 22.10.2018 г. между Л. А. М. и А. Л. М.., в качеството им на наемодатели, и „Гиро Ленд“ ЕООД, ЕИК 205207962, с управител А. Х. К., като наемател, е сключен Договор за наем с нот. заверка на подписите с рег.№ •••/24.10.2018 г. на нотариус Е. Н., рег.№ ••• на НК, на следния недвижим имот: партерния /приземен/ етаж от сградата, намираща се в гр. •••••••••••••••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.806.3.1 по КККР на гр. Пловдив, последно изменени със Заповед № КС-14-16-2088/18.10.2010 г. на СГКК - Пловдив, намиращ се в ••••••••••, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.806, с предназначение на обекта – •••••••••••••е, брой нива – 1, с площ от 168 кв.м, със срок на договора от 22.10.2018 г. до 21.10.2022 г., като държането на имота е предадено на наемателя в деня на подписване на договора.

Според чл. 4 от договора, наемна цена за периода 22.10.2018 г. – 21.10.2019 г. е в размер на левовата равностойност на 3 000 евро месечно, платими авансово в началото на всеки 6-месечен период за шест месеца напред, съответно на 22.10.2018 г. и на 22.04.2019 г. Според чл. 6 от договора, за периода 22.10.2019 г. – 21.10.2020 г., както и за всеки следващ период от 1 г. наемната цена ще се изчислява по формулата В=А+А.Х/100, където В е текущия месечен наем за текущата година; А е месечният наем за предходната година; Х е нарастването на потребителските цени в РБ в проценти, публикувано от НСИ, но независимо дали Х е положително или отрицателно число, наема няма да се намалява. Според уточнението на размера на наемната цена, направено от ищеца в съдебно заседание на 16.11.2022 г., за процесния период 22.10.2021 г. – 21.04.2022 г. се претендира месечен наем в размер на левовата равностойност на 3 000 евро.

Съгласно чл. 16 от договора за наем А. Х. К. се е задължил като поръчител да отговаря заедно с представляваното от него дружество – ответник за задълженията на последното към наемодателите.

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№ ••-••- ••••/10.06.2020 г. на Община ••••••••••••, наемодателят А. Л. М.., ЕГН ••••••••••, е починал на ••.••.•••• г. и е оставил за свой единствен наследник по закон ищеца Л. А. М.. По делото са разпитани свидетелите Й. А. Х. (чрез преводача от гръцки език П. А. М.), Е.Г. П., З. А. К. и Е. Г. Ч., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечи.

От показанията на свид. Х., който работи „ в магазина на А., правя гироси, работя в магазина на •••••••••••••••“ в ••••••••••“ се установява, че през 2019 г. е „имал срещи с г-н Л. М.. Тогава г-н М. дойде в обекта, седна на масата и изчака да дойде Е., която е приятелка на А.. А. ми се обади, че аз трябва да дам на Е., на приятелката му, 1 250 лв., но не знам за какво … аз ги дадох на Е. и тя даде тези пари на г-н М., както и други нейни 34 000 лв. Общо му даде сумата 35 250 лв. в мое присъствие.

Аз, Е. и А. потърсихме Л. М., за да говорим за намаляване на наема на този обект, това беше октомври месец 2020 г. Видяхме се с г-н М. и разговаряхме в колата на А., ние тримата. Искахме наемът да се намали, но г-н М. каза, че има и други хора, които искат да го наемат, и не се съгласи да се намали наема. … Аз работих в обекта на А. до 02.12.2020 г., след това обекта затвори. За Нова година аз си отидох в ••••••••• и се върнах отново на 08.01.2021 г. Моята жена работи точно до обекта на ул.•••••••••••• … в магазин за дрехи точно до обекта на А. … Неделята, когато отидох при нея на 10.01.2021 г., видях г-н Л. М. и му върнах ключовете от обекта на А.. … Два различни ключа са, като бройка са два. … Винаги когато съм виждал г-н Л. М., той е бил сам. Предадох му ключовете вън на улицата пред обекта и пред магазина на съпругата ми, тогава той беше сам.

Обектът има две стъклени врати и имаше само един ключ за тези врати, които бяха заключени с два катинара и аз ги предадох на г-н М.. На мен А. ми каза, че е говорил с г-н М. отново да започне работа в този обект, но г-н М. не е искал отново да даде магазинът под наем на А.. Срещата ни беше на края на месец март 2019 г. …

Бях сам, когато предодох ключовете на Л. М. на 10.01.2021 г. …

Предадох ключовете на г-н М. пред магазина на ул. „•••••••••••••••“, която се пресича с ул. •••••••••••• на ъгъла, където е заведението на А.. Дадох ключа на г-н Л. М. от обекта и му казах, че няма да работим повече. … А. ми каза да предам ключовате на г-н М., защото тогава А. беше в ••••••••••••. …

Ключовете бяха при мен. А. ми каза, когато видя г-н М., да му върна ключовете от обекта. Всеки ден карах жена ми на работа в магазина, който е съседен на магазина на А.. … ключовете, които стояха у мен. … Срещата, когато върнах ключовете, беше следобед. След като предадох ключовете г-н М. ми се обади и ми каза, че вътре в заведението има вода, а аз му казах: „Л., аз нямам ключ, какво да направя“ и той затвори телефона. … Този разговор беше през 2022 г. … Г-н М. ми каза аз да отида в обекта, за да видя от къде е тази вода, а аз му казах, че нямам ключове и няма как да отида. … Докато обектът работеше трима човека имахме ключове - аз, чистачка и други работници. А. нямаше ключ от обекта“.

Според свид. П., която живее на съпружески начала с ответника А. от • години и „от момента от самото създаване на дружеството „Гиро Ленд“ ЕООД аз му помагам, говоря ••••••••••. … А. говори много добре български, но някои думи не са му ясни много и затова аз съм винаги до него. Познавам г-н М. от 2018 г., когато влезнахме с него в преговори, за да наемем обекта на ул. „•••••••••••••••••. В края на лятото 2018 г. наехме обекта, според уговорката на г-н М. платихме предварително наем за шест месеца напред, след което подписахме изготвен договор от него.

В края на м.03.2019 г. в същия обект занесох в обекта 34 000 лв., там беше Й., който работи в този обект, там беше и г-н М., който ме чакаше, и аз му дадох общо 35 250 лв. Не знам за какво бяха тези пари. А., който не беше тогава тук ми каза: „Занеси тази пари на Л.“ и аз влязох, при което трима влязохме в кухнята и аз му предадох парите. Тези 34 000 лв., които аз занесох, бяха пари на дружеството. В края на м.10.2020 г. се срещнахме аз, А., Й. и Л. М.. Срещнахме се в колата на Й., която беше до обекта. Валеше дъжд и затова бяхме вътре в колата. Дадохме парите за наема за следващите шест месеца. А. ги подготви, не си спомням точно сумата. Тогава А. помоли г-н М. да намали наема, тъй като бяхме в условията на пандемия, като му обясни, че всички останали наемодатели, с които А. работи, са намалили цената.

Г-н М. каза, че няма да намали цената, държи на така уговорената и А. му каза, че в такъв случай не може да издържи финансово и ще се наложи да освободи обекта за следващия период.

А. плати предварително за следващите шест месеца, след което щеше да освободи обекта. След тази среща работихме около месец – два, след което обекта спря да бъда посещаван от клиенти, работата намаля и А. и Й. решиха, че при това положение няма смисъл обекта повече да работи, като искаха оборудването да се пренасочи към ••••••. Това се случи м.12.2020 г. От А. разбрах, че Й.е върнал ключовете на г-н М.. Трудно се свързвахме с г-н М., случвало се е дори да се наложи да ходим до жилището му в ••••••••••••, за да се свържем с него. …

Не си спомням конкретното работното време на обекта мисля, че затваряше някъде около 01: 00 ч. през нощта. Най-вероятно Й. заключваше обекта, ако е бил на смяна, а ако Й. не е бил на смяна, някой друг, който е бил, е заключвал. Не мога да кажа след като си тръгнат работниците 01: 00 ч. през нощта, кой отключва на тези от първата смяна. Може и да е чистачката.

За последно видях г-н М. при срещата в колата на 20.10.2020 г. Присъствах на разговор през м. 04.2021 г., който се проведе по телефона между А. и г-н М.. А., тогава искаше тогава да си вземе ключовете и да отвори отново обекта, но г-н М. каза, че си е намерил други наематели и не желае да бъде занимаван повече. …

След този разговор април месец, аз и А. не сме се свързвали с г-н М., защото не можехме да го открием по телефона. Дори ходихме отново до ••••••••• и разпитвахме съседите как можем да го намерим. Разговорът се проведе от моя мобилен телефон, като аз набрах мобилния телефон на г-н М.. Разговорът беше на високоговорител, датата на разговора беше на 20.04.2021 г., защото тогава бях още студентка и имах изпит по „••••••••••“ на 18.04.2021 г. Нямам представа дали в периода до м. 04.2021 г. и след това някой е ползвал обекта. Ние си изнесохме нещата и не сме го ползвали. Не мога да отговоря, когато се изнесе оборудването декември месец, дали се свалиха рекламните табели, които са отвън. Не съм присъствала при изнасяне на оборудването на процесния обект“.

От показанията на свид. К. – съученичка на ищеца, която преди 20 г. живеела в ••••••••••, а сега ходи често там при болната си майка, се установява, че тя е работила „в М•••••••••••••а“ и ми се налагаше ежедневно да минавам през •••••••••••• и самата аз съм била клиент на тази обект. Този обект се намира на ул. „••••••••••••“, харесваше ни храната и много хора търсихме обекта. 2020 г. обектът работеше, не съм много сигурна, но мисля, че до края на 2020 г. обектът работеше с клиенти. След това имаше пандемия и вече не работеше с клиенти. След като обектът вече не работеше, виждах кабели някакви вътре както в обект, в който си е тръгнал наемателя. Нямаше ги вече масите и оборудването го нямаше, но имаше нещо остатъчно, където се слагаха питките и се слагаха добавките, беше нещо от ламарина. Това се виждаше отвън, не съм влизала вътре, не съм забелязала дали вратата е била заключена. Не мога да си спомня с подробности …

От леля ми Д., която е наемател в същата сграда на Л., но на друг етаж знам, че долу в обекта е имало някакъв теч и хора от сградата са уведомили Л. като собственик, че има теч. Тогава заведението отдолу не е било работещо и тя ме попита дали съм се виждала с Л., за да го уведомя за този проблем.

С Л. се виждаме в магазин „••••••“ случайно, когато пътувам с мотрисата за••••••••••. След това питах Л. какво е станало с този теч и той ми каза, че не е могъл да го отстрани, тъй като той не имал тогава ключ от заведението. … Не мога да кажа кой е отстранил теча и дали той продължава и сега. …

Бях наета декември месец в •••••••••• и след това март месец вече обявиха официално пандемията, тогава започнах да пътувам по-често до ••••••• при майка ми и започнахме да се виждаме с Л.. Близки са ни собственици на хотела срещу заведението и с тях сме коментирали защо ги няма тези хора“.

Според свид. Ч., също съученик на ищеца, „На 10.01.2021 г. се видях с Л. в домът му в ••••••••••••, беше следобед след 14: 00 ч. Тогава се навършваха 1 г. и 10 дни от смъртта на бащата на Л. и трябваше да го отбележим. Забавихме се малко, защото имаше Новогодишни празници - •••••••••, •••••••••••••, затова избрах неделята и отидох при него. Поне 3 часа стоях при Л., говорихме за много неща. …Л. дойде при мен на мястото, където работя, и ми каза, че има някакъв теч в имота му в •••••••••••, да отидем да видим какво можем да направим. До тази сграда се стига с кола по единствената възможност през •••••••••••. Аз се бях подготвил с инструменти, с ъглошлайф. Л. нямаше ключ за имота, а аз си мислех, че можем с ъглошлайфа да резнем и да проникнем вътре, за да отстраним теча. Когато отидохме на място видях, че са скъпи бравите и се отказах от тази идеята да ги режа с ъглошлайфа. Нямаше катинари, бяха брави, бяха скъпи стъклени врати. През стъклата се виждаше струя вода, която излезе през дограмата, но вътре беше тъмно… Теча беше на първо ниво там, където беше заведението. Заведението не работеше тогава, когато отидохме. Вътре нямаше маси, столове, кухненско обзавеждане. Нищо нямаше вътре, беше изоставено“.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД са процесуално допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 228 и сл. ЗЗД, договорът за наем е двустранен, възмезден и консенсуален, и се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда права и задължения и за двете страни по него, като за наемодателя възниква задължение да предостави на наемателя наетата вещ, а за последния - да заплаща уговорената наемна цена в определения срок. Между страните по делото не спори, че 22.10.2018 г. между А. Л. М.. и неговия баща, като наемодатели, и „Гиро Ленд“ ЕООД, като наемател, е сключен валиден писмен договор за наем на недвижими вещи по смисъла на чл. 228 и сл. ЗЗД с нот. заверка на подписите, с който ищецът е отдал под наем на дружеството за периода 22.10.2018 г. - 21.10.2022 г. процесния недв. имот - партерния етаж от сградата, намираща се в гр. ••••••••••••••••••, като държането на имота е предадено на наемателя в деня на подписване на договора за наем, поради което съдът приема, че наемодателят е изпълнил задължението си да предостави на наемателя процесната недвижима вещ за временно възмездно ползване по смисъла на чл. 228 от ЗЗД.

Според чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, а в чл. 4 от договора е уговорено, че плащането на наемната цена ще се извършва авансово за всеки 6 месеца занапред, като за първите 6 м. (22.10.2018 г. – 21.04.2019 г.) наемната цена в размер на левовата равностойност на 3 000 евро е платена при подписване на договора.

От кредитираните гласни доказателства по делото се установява, че наемателят е развивал дейност в наетия обект до началото на м. 12.2020 г. След неуспешни преговори с наемодателя за намаляване на наемната цена, поради пандемията от Ковид-19, свид. Х. върнал на наемодателя със съгласието на наемателя (чрез управителя А.) ключовете от наетия обект на 10.01.2021 г. и след тази дата наемателят не е имал достъп до имота, предмет на наемния договор – „Аз работих в обекта на А. до 02.12.2020 г., след това обекта затвори. … на 10.01.2021 г., видях г-н Л. М. и му върнах ключовете от обекта на А.. … Два различни ключа са, като бройка са два. …Предадох му ключовете вън на улицата пред обекта и пред магазина на съпругата ми, тогава той беше сам“ (свид. Х.); „обекта спря да бъда посещаван от клиенти, работата намаля и А. и Й. решиха, че при това положение няма смисъл обекта повече да работи, като искаха оборудването да се пренасочи към ••••••••••. Това се случи м.12.2020 г.“ (свид. П.). Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свид. К. – „След това имаше пандемия и вече не работеше с клиенти. След като обектът вече не работеше, виждах кабели някакви вътре както в обект, в който си е тръгнал наемателя. Нямаше ги вече масите и оборудването го нямаше, но имаше нещо остатъчно, където се слагаха питките и се слагаха добавките, беше нещо от ламарина. Това се виждаше отвън, не съм влизала вътре.“, както и частично от показанията на свид. Ч. - „Заведението не работеше тогава, когато отидохме. Вътре нямаше маси, столове, кухненско обзавеждане. Нищо нямаше вътре, беше изоставено“.

Ето защо, съдът намира, че наемателят е преустановил дейността си в наетия недв. имот в края на 2020 г. и го е освободил, като е върнал ключовете му на наемодателя през м. 01.2021 г., с което е изпълнил задължението си по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да върне вещта на наемодателя. След м. 01.2021 г. наемателят не е имал достъп до имота и не го е ползвал, поради което не дължи наем за претендирания от ищеца период 22.10.2021 г. – 21.04.2022 г. Показанията на свид. Ч.относно срещата му с ищеца на 10.01.2021 г. в дома му в гр. ••••••••••• са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Сами по себе си тези твърдения не опровергават установените фактически обстоятелства по делото и не изключват възможността за среща на ищеца М. и със свид. Х. в същия ден.

Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване от ищеца Л. М., че през периода 22.10.2021 г. – 21.04.2022 г. ответникът „Гиро Ленд“ ЕООД е ползвал недв. имот, предмет на Договор за наем от 22.10.2018 г., и е имал достъп до него, поради което дружеството – наемател не дължи претендираната наемна цена от 3 000 евро месечно за исковия период, а искът по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.

Тъй като в чл. 16 от Договора за наем е уговорена солидарност между двамата ответници по смисъла на чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, и тъй като искът е неоснователен спрямо главния длъжник, то същият е неоснователен и по отношение на солидарния длъжник – поръчителя А. К. и следва да бъде отхвърлен и по отношение на него.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на всеки от ответниците направените от тях разноски по съдебното производство в размер на общо 4 000 лв. или по 2 000 лв. на всеки от тях – платени адв. възнаграждения.

Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд