Решение № 3726 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 837/2024 г.

производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно, че електронният фиш е издаден след изтичане на законоустановения давностен срок по чл, 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твръди, че в чл.189, ал.5 от ЗДвП не е предвиден срок за връчване на електронния фиш.Твърди се, че приложението на чл.34 от ЗАНН по отношение на давностните срокове е неотносимо към настоящия спор. Излага доводи, че съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на ЕФ е изключение от общите правила на ЗАНН, относими при съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбата на чл.34 ЗАНН установява сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. Според касатора относно форма, съдържание, реквизити, давностни срокове и процедура по издаване нормите на ЗАНН са неприложими. По отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.З, във връзка с чл.80, ал. 1, т.5 от НК. В този смисъл при издаване на ЕФ според касатора няма как да намерят приложение правилата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два отделни акта /АУАН и НП/. Според Тълкувателно постановление № 1 от 27 02 2015 г на ВКС и ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК следва да се прилага във връзка с чл. 80, ал 1, т. 5 от НК или в случая абсолютната погасителна давност е 4 години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл. 80, ал. 3 НК вр. чл. 11 ЗАНН/. Счита, че процесният ЕФ е връчен преди изтичане на давностния срок. С оглед на подборно изложени в жалбата съображения моли оспореното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Ответникът – И. Л. Г., чрез редовно упълномощен адвокат, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи, подробно изложени в писмена защита. Поддържа, че началото на производството по налагане на административни наказания и имуществени санкции посредством електронен фиш съвпада с момента на изготвяне на веществените доказателствени средства, чрез които се установяват административните нарушения – заснемането на нарушението заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл.40 от ЗАНН и има същото правно значение, като слага начало на производството. Електронно изявление, записано върху магнитен, хартиен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа именно на данните за нарушението, събрани от техническото средство, е самият електронен фиш, който има значението на наказателно постановление – с него се налага административното наказание. Съгласно чл.1 от ЗАНН законът се прилага във всеки случай, когато липсва специална уредба за установяване на административни нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания. ЗДвП въвежда особени правила за производството по налагане на административно наказание посредством електронен фиш, но без да дерогира сроковете по ЗАНН за упражняване на административнонаказателна компетентност. Следователно срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН тече от момента на установяване на административно нарушение посредством технически средства и е изтекъл, преди да бъде съставен нов ЕФ. По силата на Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН погасяват административнонаказателна компетентност – те са давностни, а за тяхното спазване съдът следи служебно. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага въззивното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди процесният електронен фиш. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на И. Л. Г. срещу Електронен фиш № 8505283653 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на И. Л. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. за извършеното нарушение на чл.137, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б от същия закон. Описани са следните фактически обстоятелства: на 11.04.2022 г. в 21, 41 ч е установено нарушение, извършено с ППС – Товарен автомобил Волво ФХ с рег. №[рег. номер] с технически допустима максимална маса 26500т, в община Стара Загора, за движение по път І-5 км.237+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т. 2 от Закона за пътищата – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За да отмени обжалвания електронен фиш, въззивният съд е приел, че същият е издаден след изтичане на едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е било заснето на 11.04.2022 г., което се установявало от приложения към ЕФ снимков материал и справка за нарушение, а най–ранната дата, на която би могъл да се състави ЕФ, е датата на нулирането му поради представена декларация. Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че на 11.04.2022 г. в 21, 41 ч е установено нарушение, извършено с ППС – Товарен автомобил Волво ФХ с рег. №[рег. номер] с технически допустима максимална маса 26 500 т, в община Стара Загора, за движение по път І-5 км.237+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, поради което и на основание чл.137, ал.5 във вр. с чл. 179, ал.3а от Закона за пътищата е издаден електронен фиш № 8505283653 за налагане на имуществена санкция за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от и съответно наложена имушествена санкция на „Транспрес Грийн „ЕООД. Посоченият електронен фиш е връчен на дружеството на 27.02.2024 г. При спазване на разпоредбата на чл.187а, ал.3 от ЗДвП то е подало декларация, с която е декларирано, че на 11.04.2022 г., в 21, 41 ч, МПС с рег.№ [рег. номер] е било управлявано от И. Л. Г.. На основание на постъпилата декларация и в изпълнение на разписаната в чл.187а, ал.5 от ЗДвП процедура издаденият на „Транспрес Грийн“ ЕООД ЕФ № 850528653 на агенция „ Пътна инфраструктура“ е бил анулиран с решение № 8505283653/25.03.2024 година на директора на Национално Тол управление към агенция „Пътна инфраструктура“ и е издаден оспореният електронен фиш серия К, № 8505283653 на агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на глоба на И. Л. Г. за нарушение, установено с електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. При така установената фактическа обстановка съдът споделя мотивите на въззивния съд, че електронният фиш е издаден след изтичане на законово установения давностен срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. От датата на извършване на нарушението /11.04.2022 г./ до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на И. Л. Г. - 25.03.2024 година, датата на нулиране на ЕФ, издаден срещу „Транспрес Грийн“ ЕООД, е изминал период от две години, т.е давността по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН – една година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла. С изтичането на този давностен срок се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу И. Г. Т. извод не се променя от обстоятелството, че анулирането на електронен фиш 8505283653 на Агенция „Пътна инфраструктура“ и издаването на новия електронен фиш, извършено в изпълнение на регламентираната в чл.187а, ал.4 от ЗДвП процедура – провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване – тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението, който едногодишен срок в случая не е спазен. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл.187а. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. В случая очевидно несвоевременното връчване на първоначално издадения ЕФ и провеждането на нормативно предвидената процедура по чл.187а от ЗДвП за анулиране на ЕФ две години след неговото издаване е довело до издаването на процесния електронен фиш серия след изтичане на едногодишния давностен срок от извършване на санкционираното нарушение, което е недопустимо от гл.т на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. От момента на извършване на нарушението се поражда административнонаказателната отговорност и правомощието за нейното реализиране, т.е. материалноправни са последиците от това юридическо събитие. Те се погасяват, когато в рамките на една календарна година не бъде упражнена административнонаказателна компетентност чрез извършване на действия по образуване на административнонаказателно производство – съставяне на предвидените актове, с които се установява и нарушението. По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд