РЕШЕНИЕ

№ 554

гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Т. като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100115295 по описа за 2021 година Предявен е от Н. Г. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от Столична община срещу „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По главния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата Н. Г. Г. твърди на 17.07.2018 г., около 21, 30 ч., излизайки от магазин „Кауфланд“ в гр. София, ж.к. „Младост“ 4 част, при движение по тротоара на ул. „Филип Аврамов“ в посока метростанция „Ал. Малинов“ се е спънала в неравност (дупка), обхващаща целия тротоар. Била видяна от неин познат – П.Н., който й помогнал да се изправи, заедно с двама младежи, непосредствено вървящи след ищцата. Ищцата не могла да се задържи права, прималяло й и паднала отново на тротоара, като си ударила главата. В този момент получила мозъчно сътресение. Била повикана линейка. Ищцата била приета в болница „Света Анна“ АД, където била оперирана по спешност поради фрактура на дясна лъчева кост и на лакътна кост, както и счупване на фибула. Ищцата твърди от 17.07.2018 г. в резултат на процесния инцидент движенията на лява китка и ляв глезен са с ограничен обем. Лечението продължило общо 121 с отпуск за временна нетрудоспособност. На 26.05.2020 г. при преглед било констатирано, че поради щадене е необходима операция, като в периода 26.05.2020 г. – 02.06.2020 г. ищцата претърпяла болнично лечение и операция в УМБАЛ „София Мед“. Били й издадени болнични листове за общо 8 месеца нетрудоспособност. Впоследствие ищцата била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК и й била опредЕ. 75% трайна неработоспособност. Твърди се ищцата да изпитва силно психическо и нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх. Постоянният стрес довел до влошаване на здравословното й състояние. Не си позволявала да тича, постоянно се страхувала да не падне. В лошо време се чувства неустойчива, затруднено е изкачването на стълби, нощем се буди поради крампи. В началния период на лечение разчитала на грижите на трето лице, поради което изпитвала неудобство. Ищцата твърди на основание чл. 31 ЗП и Наредба № 4/01.07.2009 г. ответната страна да дължи осигуряване на безопасни условия за движение от собственика на вещта. Чл. 11, ал. 1 ЗОС вменявал на общината задължение за поддръжка на тротоарите, като част от земното платно – без дупки и неравности. Това задължение общината следвало до осигури чрез дейността на свои служители или лица, на които е възложила изпълнението. По изложените съображения ищцата претендира осъждане на ответника да й заплати претърпени в резултат на процесния инцидент вреди:

• 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

• 2953, 58 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и медикаменти;

• 3568 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода 18.07.2018 г. – 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Столична община оспорва предявения иск. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените вреди при стъпване в дупка. Липсвала информация по кое тротоарно платно се е движела ищцата – лявото или дясното, в кой конкретен участък, с какви размери е била дупката. Снимковият материал не е от часа на инцидента. При спокоен ход ищцата е могла да забележи дупката и да съобрази как да премине без да стъпва в какъвто и да е предмет върху тротоара. Като живееща в района ищцата е била запозната с този участък. Касае се за падане, което е предизвикано от нещо друго, напр. внезапно влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат на заболяване, нарушено равновесие или друга увреда, доколкото в епикризата при снемане на анамнезата ищцата е посочила, че докато е ходила е усетила че „все едно някой я бута“. От история на заболяването е видна констатирана деформация на десен горен крайник и остеопораза на дясна ръка. Ищцата е имала еднопротеза по повод коксартроза. Оспорва втората операция да е в резултат на ексцес по повод процесния инцидент и оспорва определянето на % неработоспособност да има връзка с процесния инцидент, същото се дължало на общото състояние на костната система на ищцата. Оспорва твърденията за влошаване на психичното състояние на ищцата. По делото няма данни за необходимостта от пълно обездвижване и ищцата не се е нуждаела от чужда помощ. Възразява относно необходимостта от посочените разходи за лечение по отношение на конкретно посочени разходи по фактури. Оспорва момент на дължима лихва за забава, тъй като ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение. Ако съдът приеме претенцията за основателна моли същата да бъде на намалена поради съпричиняване, поради несъобразена грижа към собственото здраве. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди ответникът възразява, че е завишено.

По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът по обратния иск Столична община твърди че с ответника „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД е сключил № СО15-РД-55- 272/04.05.2015 г. с предмет дейност по поддържане, превантивен и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоражения по смисъла на ЗП и подзаконовите нормативни актове за районите „Младост“, „Изгрев“, „Студентски“ и „Панчарево“. В приложение № 11 към договора са определени улиците, сред които попада и тази, на която ищцата по главния иск твърди да е претърпяла инцидент в резултат на дупка на тротоара. Страните по договора са се споразумели възложителят да не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, възникващи вследствие изпълнение предмета на договора в резултат на злополука за физически лица, както по отношение на имуществени, така и за неимуществени вреди. Твърди се ответникът да не е изпълнил задълженията си по поддръжка на тротоарното платно на ул. „Филип Аврамов“, което е констатирано в протоколи от 04.07.2018 г., 23.08.2018 г. и от извършени месечни инспекции. Абонаментната поддръжка на улицата не е приета от възложителя и за това изпълнителят е уведомен с писма от 25.07.2018 г., 04.09.2018 г. Моли съда при уважени главни искове да осъди на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД да заплати на ищеца по обратния иск сумите, за които главния иск е уважен: 70 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 2953, 58 лв. – разходи за лечение, както и 3568 лв. – пропуснати ползи, ведно със законната считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С молба от 30.05.2022 г. ищецът прави изменение чрез намаляване на исковите претенции до размера от 1000 лв. – частично от сбора от 100926, 31 лв.

В отговор на обратния иск „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД не оспорва сключването на Договор СО15-РД-55-272/04.05.2015 г. с посочен от ищеца предмет. Посочва, че липсва яснота в кой участък на ул. „Филип Аврамов“ се твърди да е настъпил процесния инцидент. Твърдението за действие/бездействие при изпълнение на договорното задължение, констатирано в рамките на месечните инспекции, не е подкрепено с писмени доказателства. В протокол от 04.07.2018 г. общината констатира, че на ул. „Филип Аврамов“ няма налични дупки и пукнатини по тротоарната настилка. Протокол от 06.08.2018 г. касае констатации почти месец след настъпване на инцидента и не е относим. Протокол за налагане на санкции не е съставян. В допълнение се посочва, че ул. „Филип Аврамов“ е добре осветена, поради което при полагане на дължима грижа увреждането е било изцяло предотвратимо. Моли съда да отхвърли предявения обратен иск.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с Л., поддържа предявения иск. Ответникът Столична община оспорва иска. Трето лице- помагач и ответник по обратния иск „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За установяване на механизма на процесния инцидент по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Д.Н.. Познава ищцата – тя е майка на М., който е познат на свидетеля. В деня на инцидента видял как качват ищцата в линейка. Попитал хората наоколо как се е случило и те отговорили, че вероятно е стъпила в дупка и е паднала. Самият свидетел казва, че е било тъмно и не е гледал имало ли е дупка на мястото на инцидента.

По делото са приети епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология е отразено проведено болнично лечение на 18.07.2018 г. с оплакване за болки и ограничени движения на дясна гривнена става и лява глезенна става, а в епикриза за лечение в периода 18.07.2018 г. – 23.07.2018 г. от Клиника то неврохирургия е отразено, че докато ходела, ищцата усетила все едно някой я бута и паднала, след около 30 минути преживяла същото усещане, но вече загубила съзнание, като се събудила, видяла, че се е изпуснала по малка и голяма нужда, имала главоболие, гадене, световъртеж, дразнимост от светлина, изтръпване в дясната половина на главата, болки в крайниците.

Приети са болнични за временна нетрудоспособност в периода 18.07.2018 г. – 17.08.2018 г., 17.08.2018 г. – 16.09.2018 г., 17.09.2018 г. – 16.10.2018 г., 17.10.2018 г. – 15.11.2018 г., 26.06.2020 г. – 02.07.2020 г., 03.07.2020 г. – 01.08.2020 г. 02.08.2020 г. – 31.08.2020 г. 01.09.2020 г. – 20.09.2020 г., 01.10.2020 г. – 30..10.2020 г., 31.10.2020 г. – 07.12.2020 г., 08.11.2020 г. – 06.01.2021 г., 07.01.2021 г. – 05.02.2021 г. Приети са фискален бон и фактура за заплатен на 21.08.2018 г. Allaga san gel на стойност 9, 10 лв., фактура за преглед на 26.05.2020 г. в ДКЦ „София мед“ ЕООД, 01.06.2020 г. – медицински изделия по повод операция на тазобедрена става за сумите: 1830 лв., 560 лв., 70 лв., 02.06.2020 г. – за сумата от 135, 65 лв. от аптека „София мед“, 24.05.2020 г. – СМДДЛ „Рамус“ за сумата от 100 лв., 02.11.2021 г. – такса за преглед в УМБАЛСМ „Александровска“ ЕАД за сумата от 50 лв. 13.10.2021 г. копие ИЗ на стойност 90 лв., 28.05.2020 г. – аптека „Софиямед“ за сумата от 60, 72 лв., 01.06.2020 г. – за сумата от 8, 11 лв., Вещите лица по приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Г. О. (невролог) и д-р Б. К. (ортопед-травматолог). Вещите лица приемат, че при инцидент на 17.07.2018 г. ищцата е получила фрактура в дисталната (долна) трета на десните лъчева и лакътна кости и външния (фибуларен) малеол на левия глезен. Касае се за две ниско енергийни фрактури, получени по индиректен механизъм, който може да се реализира при спъване и падане от собствен ръст, но да се твърди, че такива фрактури са закономерна последица при всяко падане експертите определят като „несериозно“. На ищцата е проведено консервативно лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – манулна репозиция (наместване) на фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина. Гипсовата имобилизация е носена от пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол е била лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип „ботуш“. Вещите лица посочват като очакван срок на зарастване на фрактурите 25-40 дни и общ възстановителен период 2, 5 – 3 месеца. По делото няма данни за развитие на дълбока венозна тромбоза или белодробна тромбоемболия – възможни усложнения, които се профилактират с „Фраксипарин“). Прекарана към предходен момент флеботромбоза на двете подбедрици представлява значителен рисков фактор при ищцата. Според експертите получените травматични увреждания в резултат на процесния инцидент не биха могли да окажат някакви съществени трайни последици върху общото здравословно състояние и нормалното функциониране на жизнените процеси на ищцата. Същевременно за периода на имобилизация ищцата почти не е могла да се придвижва самостоятелно, дори и с помощта на патерица или проходилка. Имала е непрекъсната нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности: обличане и събличане, поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна, както и при дейности, свързани с напускане на дома, пазаруване, плащане на сметки и др. При правилно проведено консервативно лечение с последваща рехабилитация и при липса на настъпили усложнения, процесните фрактури са напълно възстановими. Ищцата е била освидетелствана от ТЕЛК за първи път на 04.12.2008 г. със 75% трайно намалена работоспособност, като ищцата е била в запазено общо състояние с походка без помощни средства, но с накуцване вляво, с ограничен обем на движения на двете ТБС поради болка, артрозно променени крайници МКФС и ИФС. Двете тазобедрени стави са били протезирани преди настъпване на инцидента – дясната през септември 2014 г., лявата – март 2015 г. Към момента на клиничния преглед с цел изготвяне на експертизата експертите констатират самостоятелна походка без помощни средства, с накуцване надясно. Не е констатирана разлика в силата на захвата между двете ръце. Няма данни за хипотрофия или обемна разлика в мускулатурата на двете бедра и подбедрици, циркулаторни смущения на дисталните отдели на долните крайници. Експертът констатира активните и пасивни движения в засегнатите стави да са частично болезнени. Налице е пълно зарастване и на двете счупвания с остатъчно ограничение в обема на воларната флексия на ръката. Преди процесния инцидент, през 2015-та година ищцата е претърпяла фрактура на лява лъчева кост при битова злополука. Експертите отбелязват, че наличието на предходна фрактура само по себе си не оказва влияние за появата на нова фрактура, но е най-сигурният индикатор за остеопороза. В заключение вещите лица посочват, че предвид заболяванията на ищцата теоретично е възможно внезапна криза в нейното състояние да стане причина за падане. Например, диагностицираният при ищцата ЦОНС при обостряне се проявява със световъртеж, нарушена координация и евентуално възникване на хипертонична криза. Възможно е наличието на диабетната полиневропатия също да бъде причина в за затруднения в походката поради болки, слабост в краката и нестабилност, които се наблюдават при по-тежки случаи и стават причина за падане. Вещите лица отчитат, че ищцата посочва като причина за падането наличието на механично препятствие в рамките на придвижването й, а не са отразени данни за възникнали усложнения от съпътстващи заболявания.

В съдебно заседание експертите конкретизират, че през 2014 г. на ищцата е подменена дясна тазобедрена става, ревизирана през 2020 г. поради асептично разхлабване на стеблото на протезата, което в някаква степен се дължи и на натоварване на десен долен крайник след инцидента от 2018-та година, но не се дължи единствено на това. Отразяването на амнестичните данни в епикризата на УМБАЛ „Св. Анна“ може да се свърже с падане в резултат на нарушение – централно мозъчно или световъртеж, но следва да се държи сметка и че е възможно информация да бъде пропусната в това описание – факта на спъване и падане. Същевременно констатираното интуитивно подпиране води до извод, че ищцата не пада поради загуба на съзнание. Няма описание на неврологичен дефицит или нарушения, които да се свържат с инцидента. На ищцата е правен скенер, който не показва никакви нарушения в мозъка. Няма данни инцидентът да е предхождан от хипертонична криза, отразените граници на кръвно налягане са в рамките на нормата. Дори и да е имало лек световъртеж, той би улеснил падането при стъпване на неравност, но при липса на неравност ищцата би се овладяла и не би паднала. Според експертите показанията на свидетелката С. за проведена от нея рехабилитация по съвет на съседка не са в съответствие с добрата медицинска практика.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.Б.С.. Свидетелката била медицински работник в Център по хигиена. Свидетелката сочи, че след инцидента през 2018 г. и счупването на дясна ръка и ляв на ищцата свидетелката започнала да я посещава в дома й и да се грижи за нея – всеки ден от 9: 00 до 15: 00, а при нужда – и след този час. Първите 20 поставяла на ищцата инжекции за кръвоспиране, впоследствие – с витамини. За придвижване ищцата използвала инвалиден стол – около месец. След това продължила с патерици за около месец, впоследствие – с бастун. Впоследствие свидетелката придружавала ищцата при излизанията й навън. Свидетелката, в дома на ищцата, извършвала рехабилитация по съвети на съседка на самата свидетелка, която съседка никога не е виждала/преглеждала ищцата. Свидетелката дава противоречиви показания за това дали ищцата е ходила на рехабилитация в „Овча купел“.

По делото е приета Съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза, изготвена от клиничен психолог А. А. и д-р Е. Н. М. (психиатър). По делото няма данни ищцата да се е водила на диспансерен учет, да е посещавала специалист психолог или психиатър преди или след инцидента, както и да страда от психично заболяване. Самият инцидент е довел до преживяване на силен шок, около месец ищцата е била обездвижена, като претърпените болки и необходимостта от помощ от трето лице са довели до преживяване на неудобства и дискомфорт. Не се наблюдават поведенчески изменения у ищцата.

В приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза вещото лице А. Б. посочва, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за период а навременна нетрудоспособност е 13484, 20 лв.

По делото не се спори, че на 04.05.2015 г. между Столична община и „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД е сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в това число и тротоарите, индивидуализирани в списък-приложение към договора, като между страните не се спори, че участъкът, в който ищцата твърди да е настъпил процесния инцидент, попада в обхвата на договора. Срокът на договора е 48 месеца. В т. 11.2.3. е предвидена отговорност на изпълнителя за действия или бездействия, довели до смърт или злополука на физическо лице. В протоколи за месечна инспекция към м. юли 2018 г. е констатирано неизпълнение по критерий 3 за ул. „Филип Аврамов“, като изпълнителят е уведомен за общо наложена санкция и приспадане от дължимата сума за месечен абонамент.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца). 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Работникът да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши опредЕ. работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 е всякога налице. (Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС).

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съобразно чл. 30 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на ответника по главния иск.

Основен спорен момент по делото е дали ищцата е паднала вследствие на прилошаване или по повод стъпване на неравност на тротоара – дупка. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Н., който обаче не е възприел самия инцидент и не дава отговор на въпроса на мястото на инцидента имало ли е дупки на тротоара. Видял е единствено момента на качване на пострадалата на линейка, както и по преразказ от минувачи е чул, че вероятно пострадалата е стъпила в дупка. Същевременно от изискания запис от подаден сигнал на тел. 112 не се установява подаващия сигнал също да е възприел инцидента, общо се дава информация за ищцата: „прилошало й е“. В приета по делото епикриза от клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ АД се сочи, че ищцата усетила, сякаш някой я бута и паднала, а след 30 минути преживяла същото усещане, при което вече загубила съзнание, а след идването в съзнание разбрала, че „се е изпуснала по малка и голяма нужда“. Това описание е коментирано от вещите лица по приетата съдебномедицинска експертиза, както и от вещото лице-психиатър. Експертите изразяват колебание доколко за целите на епикризата е отразено изцяло случилото се преди падането на ищцата, като вземат предвид последващите резултати от проведено лечение. Ето защо съдът взема предвид становището на вещите лица, че факта на интуитивно подпиране на ищцата при падането (оттам и фрактура на китката) сочат, че падането не е предхождано от загуба на съзнание (свличане като „чувал с картофи“). Същевременно дори при лек или по-ясно изразен световъртеж ищцата би могла да залитне, но и да се овладее и да предотврати падането (вещо лице О. – невролог). Ето защо при двете противоречиви версии съдът приема за достоверна тази, според която именно стъпване в дупка (неравност в тротоара) е довела до падането на ищцата. Последвалият опит да бъде изправена при наличните фрактури, вкл. счупен глезен, са довели до изключително силна болка, която на свой ред е провокирала загубата на съзнание и изпускането на тазови резервоари. За да достигне до този извод съдът не кредитира представените от третото лице-помагач снимки от google street view, отразяващи състояние на тротоара при измерване от кръстовището между булевардите „Ал. Малинов“ и „Филип Аврамов“ към период, различен от м. 07.2018 г. Няма данни за степента на осветеност на този участък в тъмната част на денонощието, поради което и липсва яснота в каква степен препятствието е било видимо. Не се твърди препятствието да е било подходящо означено/сигнализирано, въпреки констатациите за ненадлежно изпълнен договор за поддръжка в този участък, както и наложените санкции спрямо третото лице-помагач..

Съдът намира за установено, че бездействието на ответника в пряка причинно-следствена връзка е довело до неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки първите седмици от деликта, като следоперативно се е нуждаела от помощ на трето лице - при придвижване, поддържане на хигиена. След месец започнала да се придвижва с помощни средства. Същевременно съдът отчита, че по делото не се събраха доказателства ищцата да е провела рехабилитация съобразно добрата медицинска практика, според отговора на вещото лице К.. Събраните гласни доказателства от страна на свидетелката С., която твърди да е медицински работник, са за осъществени от нея упражнения за раздвижване по препоръка на съсед на свидетелката, който макар и рехабилитатор не е преглеждал ищцата. Съдът отчита, че с днешна дата фрактурите са консолидирани при остатъчно ограничение в обема на воларната флексия на ръката и ревматоидни болки. Съдът взема предвид и периодът от 3 месеца като достатъчен за възстановяването на ищцата, поради което както неимуществени, така и имуществени вреди след този период не следва да бъдат възлагани в тежест на ответната страна.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 25 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 70000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен Върху тази сума ответникът дължи заплащане на законна лихва считано от настъпване на деликта – 17.07.2018 г. Върху така опредЕ.та главница претенцията за законна лихва е основателна за сумата от 8715.28 лева за периода 17.07.2018 г. – 21.12.2021 г. Възражението на ответника за необходимост от покана не следва да бъде съобразявано предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, уреждаща начален момент на забавата в хипотезата на деликт.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в частта, с която се иска заплащане на сумата от 2953, 58 лв. – заплатени разходи за операция и лекарства съдът взема предвид заключението на вещите лица по приетата съдебномедицинска експертиза. От събраните по делото доказателства основателна се явява претенцията за заплащане на сума от 9, 10 лв. – за заплатен на 21.08.2018 г. Allaga san gel. Всички останали разходи са за период от 2020 г. насетне, вкл. по повод операция на тазобедрена става, която ревизия според експертите е била очаквана и без процесния инцидент. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 3568 лв. – пропуснати ползи по вече изложени съображения следва да се отчете общо посочения от експертите времеви период като необходим за лечение – до около 2, 5-3 месеца от процесния инцидент. При съобразяване на отговора на вещото лице Б. в съдебно заседание и по реда на чл. 162 ГПК съдът намира претенцията в тази част за сумата от 2 592, 34 лв., съответно за период 17.07.2018 г. – 30.11.2018 г. По обратния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Събраните по делото доказателства установяват сключен между страните договор за текущ ремонт и поддръжка на пътно платно и прилежащи тротоари вкл. и за участъка, касаещ процесния инцидент. По вече изложени съображения съдът намира за установено наличие на неравност (дупка) на тротоара, стъпването в която е довело до процесния инцидент и последващо увреждане на ищцата. Ето защо и при съобразяване на частта от исковете, за която претенциите са уважени, предявените частични обратни искове се явяват основателни както следва: за сумата от 800 лв. – частично от 70 000 лв. – неимуществени вреди, 9, 10 лв. – имуществени вреди – разходи за лечение съставляващи претърпяна загуба, частично от 100 лв. и 100 лв. – имуществени вреди – пропуснати ползи, частично от 3568 лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 585, 07 лв., в това число държавна такса и депозити за вещи лица. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Т. Л. сумата от 2 874, 84 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ищцата следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 737 лв.

По обратния иск: на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца разноски в размер на 737 лв. – в това число държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица.

Водим от горното съдът