Решение № 4020 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 760/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агро-хранителната верига /ЗУАХВ/. Образувано е по жалба на „А. - К. - 2011“ ЕООД с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: [населено място], [област], [улица], представлявано от Управителя А. М., срещу Заповед № Бл-3-910/30.05.2024 г. за спиране на цялата дейност на обект, издадена на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАХВ от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - [област], с която е спряна цялата дейност на обект „Хранителен магазин“ с адрес: [населено място], [област], [улица], стопанисван от оспорващото дружество, считано от 29.05.2024 г. Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна като немотивирана, издадена при липса на посоченото нея правно основание за издаването й, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа жалбата с депозирана по делото молба от процесуалния му представител. Претендира присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - [област], чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на претендираните за присъждане от жалбоподателя при съответния изход от спора, разноски за адвокатско възнаграждение. Като анализира събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Констативен протокол от 29.05.2024 г. /на л. 13 от делото/, на посочената дата е извършена проверка от служители на ОДБХ – [област] на Обект „Хранителен магазин“, находящ се в [населено място], [област], [улица], стопанисван от оспорващото дружество, при която проверка е установено, че магазинът не е регистриран в Регистъра на търговските обекти на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ на името на „А. - К. - 2011“ ЕООД съгласно издадения при проверката касов бон. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството А. М. и в същия е посочено, че във връзка с установеното, ще бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и ще бъде издадена заповед за преустановяване на дейността. Отразено е, че М. следва да се яви на 30.05.2024 г. в офис „Контрол на храните“ в [населено място] за връчване. На 31.05.2024 г. е съставен Констативен протокол от посочената дата /на л. 11 от делото/, подписан от М., в който е отразено, че на управителя на дружеството А. М. е връчена оспорената заповед - № Бл-3-910/30.05.2024 г. за спиране на цялата дейност на обекта /на л. 2 от делото/. Същата е издадена от и.ф. Директор на ОДБХ – [област], оправомощена по силата на Заповед № РД-11-2148/20.09.2023 г. на Изпълнителния директор на БАБХ /на л. 15 от делото/, по силата на която последният е оправомощил всички директори на областни дирекции по безопасност на храните при изпълнение на своите служебни задължения да издават заповеди за спиране на дейността в обект, в който се извършва дейност по агро-хранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред /т. I.1 от заповедта/. В оспорената заповед е описано процесното нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/, а именно – извършване на търговска дейност – продажба на храни и напитки в обект, който не е вписан /регистриран/ в Националния регистър на обектите за обществено хранене и търговия на дребно с храни на БАБХ и е постановено спиране на цялата дейност на обекта, считано от 29.05.2024 г. Видно от отбелязването в заповедта, същата е получена от управителя на дружеството на 31.05.2024 г., а жалбата срещу акта е подадена на 04.06.2024 г. направо в Административен съд – [област]. Като доказателство по делото е прието Предложение за споразумение от оспорващото дружество /на л. 35 от делото/, с което на основание чл. 58г, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, се изразява желание за сключване на споразумение във връзка със съставен и връчен на дружеството АУАН № 01-00730/30.05.2024 г. Представено и прието е и Споразумение № 169-КХ 54/06.06.2024 г., сключено между ОДБХ – [област] и дружеството-жалбоподател /на л. 36 – л. 38 от делото/, според което страните са постигнали съгласие относно извършеното нарушение – че процесният хранителен магазин извършва дейност, без да е рагистриран и одобрен като обект по ЗХ, като за извършеното нарушение на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 2 800.00 лева, представляваща 70 % от минимума, предвиден за това нарушение съгласно чл. 128, ал. 2 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ. В споразумението е отразено, че нарушителят на основание чл. 58г, ал. 10 от ЗАНН, приема да заплати имуществената санкция в 14-дневен срок от сключване на споразумението, като в случай, че същата не бъде заплатена, административно-наказващият орган обявява споразумението за непостигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване и протест, и издава наказателно постановление. В случая имуществената санкция не е заплатена от оспорващото дружество и с Постановление по чл. 58г, ал. 13 от ЗАНН от 15.07.2024 г. /на л. 39 от делото/, споразумението е обявено за непостигнато и е разпоредено на дружеството да бъде издадено наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт. Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗУАХВ, съгласно които разпоредби БАБХ е компетентна по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се прилага законодателството в областта на храните и фуражите. В тази връзка, с цитираната по-горе Заповед № РД-11-2148/20.09.2023 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, на директорите на ОДБХ са делегирани правомощия да издават заповедите по чл. 24, ал. 2 от ЗУАХВ. Актът е мотивиран, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Посочено е, че нарушението е описано в съставения Констативен протокол образец КХ-№ 13 от 29.05.2024 г., както и е посочено релевантното правно основание – чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАХВ. Съгласно тази разпоредба, контролните органи издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агро-хранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че: 1. обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. Т.е. заповедта е издадена в изпълнение на посочената разпоредба във връзка с установено на 29.05.2024 г. неспазване от страна на жалбоподателя на изискванията чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗХ, изразяващо се в това, че процесният обект извършва дейност, без да е одобрен и без да е вписан в Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход на БАБХ. Обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта, са установени в цитирания по-горе Констативен протокол от 29.05.2024 г., който е подписан от управителя на дружеството без възражения относно редовността на проверката и установените обстоятелства и чиято истинност не е оспорена в хода на делото. С оглед изложеното, съдът счита, че заповедта съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗУАХВ. При проверката за спазването на административно-производствените правила, съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на тези правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Производството е проведено в изпълнение на правомощията на БАБХ чрез ОДБХ като компетентен орган по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2017/625 във вр. с чл. 7, т. 4 във вр. с чл. 10 и чл. 35 от ЗУАХВ за осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните с оглед спазването на изискванията на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Обектът на проверката е такъв по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ, като по делото е доказано, че към датата на проверката /29.05.2024 г./ в процесния магазин е извършвана дейност по продажба на храни и напитки, респ. дистрибуция на храна по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ. Проверката е проведена в присъствието на управителя на дружеството, като няма данни по делото за доказателствени искания или възражения от страна на дружеството, направени в хода на проверката на място или до момента на издаване на заповедта. В този смисъл, съдът намира, че същата е издадена при обезпечено право на участие и защита на дружеството като страна в административното производство, както и при изяснена фактическа обстановка, респ. спазени са изискванията на чл. 34 – чл. 36 от АПК, противно на наведените в жалбата доводи. По отношение спазването на материалния закон, съдът намира, че също не е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на акта. Заповедта е издадена в изпълнение на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАХВ, която норма предвижда издаване на заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агро-хранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. Жалбоподателят и не оспорва изобщо това обстоятелство, респ. признава извършеното нарушение, вкл. и е подписал споразумение по чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 6, § 2 от Регламент /ЕО/ 852/2004 г., всеки оператор на предприятие за храни в частност уведомява съответния компетентен орган по начин, изискван от последния, за всяко предприятие под негов контрол, което извършва дейност по производство, преработка и разпространение на храни, с оглед на регистрацията на всяко подобно предприятие. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗХ, компетентен орган за регистрация за целите на Регламент /ЕО/ № 852/2004, е директорът на областната дирекция по безопасност на храните – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни. Редът за регистрация е уреден в чл. 26, ал. 1 – ал. 7 от ЗХ, като предвижда издаване на заповед за регистрация и вписване в съответния регистър по чл. 24 от ЗХ на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни за заявените дейности. Съгласно чл. 24 от ЗХ, БАБХ поддържа на интернет-страницата си публичен национален регистър на бизнес-операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. С оглед изложеното и като съобрази, че по делото не е доказана регистрацията на процесния обект, съдът намира за законосъобразна наложената принудителна административна мярка по чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАХВ. Въпросът за съразмерността на мярката и съответствието й с целта на закона, в случая не може да бъде предмет на разглеждане, тъй като налагането й по своето основание е функция от изпълнението на правомощията на издателя на акта при условията на обвързана компетентност. При така изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което подадената срещу акта жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Вод ен от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд - [област]