Решение № 4354 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от Зам. кмет на Община Варна срещу Решение № 1374/22.11.2024г., постановено по АНД № 3652/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № СК-853/14.08.2024г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на М. Д. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.23а ал.1 от ЗУЧК вр. с чл. 15 ал. 1 от ЗУЧК. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Навеждат се доводи, че решението е неправилно, тъй като събраните писмени и гласни доказателства изцяло отговарят и кореспондират на описанието на нарушението и приложимата към деянието правна норма – извършвани са СМР от лицето, посочено като нарушител. Прави се искане за отмяна на решението. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от ст. юриск. А. Р., която поддържа жалбата, като представя подробни писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – М. Д. М., чрез адв. М. Ц. от ••• оспорва касационната жалба, като счита решението на ВРС за правилно, постановено в съответствие с установените по делото факти относно липсата на яснота на обвинението, неприложимост на разпоредбата на чл. 15 от ЗУЧК, както и това, че посоченото в АУАН и НП лице е извършител на описаните СМР. Прави искане за оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен договор за правна помощ и списък на разноските. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалба от М. Д. М. срещу НП № СК-853/14.08.2024г., издадено от Зам. Кмет на Община Варна, с което на основание чл. 23а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 15 ал. 1 от ЗУЧК, му е наложена глоба в размер на 1000 лева за това, че на 02.07.2024г., около 13.00 часа, извършва строително-монтажни работи, изразяващи се в монтаж /чрез заваряване/ на предпазни парапети на строеж: хотел „Грифид Ноа“, к.к. „Златни пясъци“. Констатирано е, че СМР се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в курортните комплекси по Черноморското крайбрежие в периода 15 май – 1 октомври. За констатираното срещу М. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 15 от ЗУЧК. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. При произнасянето си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като едва с него се конкретизира, че е налице общовалидна забрана за извършване на СМР в националните курорти по Черноморското крайбрежие, която забрана била нарушена от посочения нарушител, което ограничавало съществено правото му на защита. Приел е и че в административнонаказателната преписка липсвали доказателства, че именно М. бил извършител на описаните СМР. Така мотивиран, ВРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Оспореното решение е неправилно. Съгласно чл. 63в от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл. 348 ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което, по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания. Настоящият касационен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти административнонаказващият орган е приложил материалния закон. Неправилно въззивният съд е приел, че от АУАН не могат да бъдат изведени конкретни признаци на състав на нарушение на чл. 15 от ЗУЧК. Неправилен е изводът на съда, че в НП не може да се конкретизира извършеното нарушение, доколкото достатъчно е от една страна, посочването в АУАН на разпоредбата на чл. 15 от ЗУЧК, която забранява извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври, както и възможността по чл. 53 ал. 2 от ЗАНН АНО да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Описано е какво е извършвало лицето в момента на проверката, времето и мястото на деянието, поради което неправилен е изводът на съда, че не може така описания фактически състав да бъде приравнен на нарушаване на законовата забрана, съответно че това представлявало съществено нарушение правото на защита на обвиненото лице. От събраните в хода на въззивното производство доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството му на строителен работник на строежа на хотел „Грифид Ноа“, е извършвал заваряване на парапети. Ноторно известен факт е, че мястото на извършване на деянието е курортен комплекс. Съдът счита, че правилно АНО е квалифицирал извършваните дейности като строителни и монтажни такива. Легално определение на „строителни и монтажни работи“ се съдържа в разпоредбата на § 5 т. 40 от ДР на ЗУТ, според която към тази група се отнасят работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. От установената въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства фактическа обстановка е безспорно, че в проверявания обект са извършвани дейности по монтажа на парапети на строящия се хотел, които имат характер на строителни и монтажни такива. Съдът счита, че от показанията на свид. К., дадени пред въззивния съд, се установява, че обектът е строителен, не е въведен в експлоатация и извършващите се на него работи не са нито аварийни, нито такива, които да не могат да се определят като строителни. Съгласно чл. 15 ал. 1 от ЗУЧК, се забранява извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Нормата на чл. 23а ал. 1 от ЗУЧК предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица в случаите, когато същите осъществят деяние, с което нарушат разпоредбата на чл. 15 от същия закон. Настоящият касационен състав счита, че правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на ответника по касация, доколкото същият е реализирал умишлено действие, с което е нарушил текста на чл. 15 от ЗУЧК като е осъществявал СМР в посочения обект, в период, по отношение на който подобни дейности са забранени от цитираната разпоредба. Правилно АНО е посочил като правно основание нормата на чл. 23а от ЗУЧК, в хипотезата на която санкционна норма е предвидено нарушението на чл. 15 от същия закон. Размерът на наложената от АНО глоба от 1000 лева съответства на тежестта на извършеното нарушение и липсата на отегчаващи вината факти, като определената в този размер глоба настоящият тричленен състав намира за съответстваща на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, тъй като отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН. Отменяйки обжалваното НП, ВРС е постановил един неправилен съдебен акт, поради което въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което НП № СК-853/14.08.2024г. на Заместник-кмета на Община Варна бъде потвърдено. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане в полза на касационния жалбоподател, на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН, следва да се присъдят разноски, които съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП. Водим от горното, съдът