РЕШЕНИЕ

№ 4244

гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100113340 по описа за 2021 година Предмет на производството е предявен от И. Ч., гражданин на Република Турция, против Окръжен съд-Хасково и Народно събрание на Република България осъдителен иск по чл.2в ЗОДОВ за заплащане солидарно на сумата 54 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.07.2020г. до изплащането.

Твърденията на ищеца са, че е собственик на л.а.БМВ с румънски рег.№ ••••••• LOP. Автомобилът бил използван от друго лице Х.М. за извършване на престъпление- контрабанда, за което образувано НОХД № 305/2020г. по описа на Окръжен съд- Хасково. По същото е постигнато споразумение на 20.07.2020г. по чл.381, ал.1 НПК с обвиняемия и с определението за одобряването му съдът постановил на основание чл.242, ал.8 НК отнемане на автомобила в полза на държавата. Твърди отнемането да е в противоречие с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, § 1 от ХОПЕС, тъй като е трето добросъвестно лице, нямащо общо с извършеното престъпление. Твърди по този начин да е претърпял имуществена вреда, съизмерима с пазарната стойност на отнетия автомобил. Навежда ответниците да са солидарно отговорни с доводи, че като правораздавателен орган съдът е следвало да приложи пряко правото на ЕС, а не противоречащата му разпоредба на чл.242, ал.8 НК, съответно Народното събрание, като законодателен орган, бездействал в упражняване правомощията си по изменение на НК с хармонизиране националното право в посочената част с нормите на общностното право.

Ответникът Окръжен съд-Хасково поддържа, че не е пасивно легитимиран по иска и излага подробни съображения за неговата неоснователност. Оспорва ищецът да е собственик на автомобила, както и да е трето добросъвестно лице. Навежда още, че е разполагал с ефективни правни средства за защита в рамките и след приключване на наказателното производство.

Ответникът Народно събрание на Република България също излага съображения за липса на пасивната му легитимация, тъй като актовете и действията във връзка с осъществяваната законодателна дейност не подлежат на съдебен контрол и в този смисъл не попадат в обхвата на чл.7 КРБ, поради което и като орган не може да носи отговорност за вреди по ЗОДОВ. Навежда доводи за неоснователност на иска.

Представителят на Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не се спори образувано против турския гражданин Х.М. досъдебно производство № 32/2020г. по описа на отдел „МРР Южна морска“ и привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ НК за това, че на 16.06.2020г., през ГКПП Капитан Андреево, пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България, с л.а. БМВ с рег.№ ••••••• LOP, без знанието и разрешението на митническите органи стоки за търговски цели в големи размери, а именно златни бижута и изделия с нетно тегло 1851.61 грама на обща стойност 142 223.05лв.

Видно от материалите по приложеното досъдебно производство заедно с обвиняемия са пътували ищецът И. Ч. и С.А., също турски граждани, за които не са събрани доказателства да са знаели за пренасяните в лекия автомобил златни изделия и спрямо тях не са били повдигнати обвинения. Лекият автомобил бил оставен на съхранение и отговорно пазене в склад на Агенция „Митници“.

Въз основа сключено от Окръжна прокуратура-Хасково с обвиняемия споразумение по чл.381, ал.1 НПК е образувано НОХД № 305/2020г. по описа на Хасковски окръжен съд. С определение в проведеното съдебно заседание на 20.07.2020г. съдът одобрил споразумението, с което Х.М. се признава за виновен в извършване на престъплението, на основание чл.242, ал.7 НК отнемане в полза на държавата златните изделия, предмет на контрабандата и на основание чл.242, ал.8 НПК отнемане в полза на държавата л.а. БМВ с рег.№ ••••••• LOP, като превозно средство послужило за тяхното пренасяне. Съгласно чл.382, ал.9 НПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

По делото е представено удостоверение за регистрация на МПС на румънски език, придружено с превод на български език, видно от което л.а. БМВ с рег.№ ••••••• LOP е регистриран в Република Румъния и от 10.06.2012г. е собственост на ищеца И. Ч.. Доказателства за промяна в собствеността след тази дата и към деня на отнемането с одобреното споразумение не са ангажирани, поради което съдът приема, че принадлежи на ищеца.

Според заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ пазарната стойност на лекия автомобил към датата на отнемането в полза на държавата възлиза на сумата 54 000лв.

Въз основа тези фактически обстоятелства съдът обоснова следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.7 от КРБ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица, която е деликтна и обективна, защото се поражда независимо от виновното поведение на съответния орган или длъжностно лице. Като държава-членка Република България е длъжна да спазва и прилага правото на Европейския съюз, неизпълнението или нарушението на което съобразно чл.4, §3 ДЕС също поражда отговорност за вреди. Редът за реализирането й е по ЗОДОВ. Съгласно чл.2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на ГПК в случаите извън административна дейност по чл.1, ал.1.

Ищецът е насочил претенцията за обезвреда срещу Окръжен съд-Хасково с твърдението, че е постановил съдебен акт в противоречие с правото на ЕС, и срещу Народното събрание с твърдението, че е бездействало в задължението да отмени противоречащата на общностното право разпоредба от националното законодателство.

Съгласно утвърдената съдебна практика държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл. 7 ЗОДОВ/. Приема се, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание /чл. 49 ЗЗД, който урежда най- общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа/. Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато е, когато законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението /в случая държавата/ да вземе участие в процеса като главна страна и в това се изразява смисъла на процесуалната суброгация и разпростиране действието на съдебното решение /Решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 14/15.02.2021г. по гр.д.№ 5165/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 72/21.04.2020г. по гр.д.№ 23877/2019г. на ВКС, IV г.о./. В посочените решения е обосновано становището, че Народното събрание е държавен орган, легитимиран да отговаря като процесуален субституент на държавата по искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, произтичащи от приемането или поддържането на национален закон, за който се претендира да противоречи на правото на ЕС. Легитимацията му обаче не изключва тази на съда, постановил съдебен акт в противоречие с общностното право, от който са настъпили вредите. В Решение № 72/2020г. на ВКС е посочено, че когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, процесуални субституенти, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект- държавата. Ето защо съдът намира възраженията на ответниците за липса на пасивна легитимация за неоснователни.

Възможността да се ангажира отговорността на държавата за вреди причинени на частноправни субекти от нарушение на правото на Съюза е последователно установена в практиката на съда на ЕС. Фактическият състав обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.

Наред с наказателната отговорност за престъплението по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, съгласно чл.242, ал.8 НК превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението. Нормата е останала непроменена след приемането на Република България за член на Европейския съюз и по съдържание постановява конфискация на вещи при отчитане единствено връзката с извършване на престъплението и неговата тежест, но не и на кого принадлежат, което означава, че в предметния обхват попада и отнемането на вещи собственост на трети добросъвестни лица.

Конфискацията на имущество от престъпна дейност е регламентирана в правото на ЕС, като относими към настоящия случай са Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Те уреждат реда и условията за обезпечаване и отнемане на имущество от престъпна дейност при съобразяване възможността конфискацията да засегне трети лица. Така в съображение 3 от Рамковото решение е посочено, че съгласно §50, б.“б“ от Виенския план за действие най-късно пет години след влизане в сила на Договора от Амстердам трябва да се развият и сближат, когато е необходимо, националните разпоредби за запориране и конфискация на облагите от престъпленията при зачитане правата на добросъвестни трети лица, а съгласно чл.4 от него всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които са засегнати от мерките по членове 2 и 3, разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си. В съображение 33 от Директива 2014/42/ЕС е посочено, че настоящата директива засяга в значителна степен правата на лицата, не само на заподозрените лица или обвиняемите, но и на трети лица, които не са обект на наказателно преследване. Следователно е необходимо да бъдат предвидени специални гаранции и правни средства за защита, за да се гарантира спазването на техните основни права при прилагането на настоящата директива. Това включва правото на трети лица, които твърдят, че са собственици на въпросното имущество или че притежават други вещни права като право на плодоползване, да бъдат изслушани. Решението за обезпечаване на имущество се съобщава на засегнатото лице по най-бързия начин след неговото изпълнение. В хипотезата на конфискация от трети лица по чл.6, §1 от Директивата, §2 постановява параграф 1 да се тълкува така, че да не засяга правата на добросъвестни трети лица, а съгласно чл.8, §1 държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, засегнати от предвидените в настоящата директива мерки, имат право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си. От тази правна уредба следва, че конфискация на имущество от престъпна дейност, принадлежащо на трето лице е възможна, но само когато това трето лице е недобросъвестно, т.е. по някакъв начин е свързано с извършеното престъпление или резултата от него.

По въпроса за съответствието на чл.242, ал.8 НК с правото на ЕС относно отнемането в полза на държавата на вещи от престъпление, собственост на трети лица СЕС се е произнесъл с Решение от 14.01.2021г. по дело С-393/2019г. след отправено предициално запитване от национален съд и по сходни с настоящия случай фактически обстоятелства за тълкуване на чл.17, §1 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с посочените рамково решение и директива. С решението съдът е постановил, че чл.2, §1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, §1 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, както и че чл.4 от същото рамково решение във връзка с чл.47 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. Посочено е, че съгласно чл.52, §1 ХОПЕС могат да бъдат налагани ограничения в упражняването на признати от нея права и свободи, но при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право. Такава непропрционалност с преследваната цел и нетърпима намеса е налице, когато чрез конфискация окончателно е отнето правото на собственост на трето за престъплението лице, което е добросъвестно, т.е. не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление.

На следващо място, разпоредбата на чл.242, ал.8 НК в частта „и когато не е собственост на дееца“ е прогласена за противоконституционна с Решение № 12/30.09.2021г. по к.д.№ 10/2021г. на Конституционния съд поради противоречие с общия принцип на правовата държава по чл.4 КРБ и пряко нарушаваща защитените права на частна собственост по чл.17, ал.1 и ал.3 КРБ. Мотивите на съда са, че ограничението в правото на собственост трябва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане. Конфискацията като част от наказателноправната санкционна система е насочена към имущество на лица, осъдени за престъпление и се явява справедлива и съразмерна реакция на обществото срещу определено противоправно поведение на лице, извършило престъпление.

Същевременно следва да се отчита баланса между неприкосновеността на частната собственост и оправданата намеса на държавата в защита на обществения интерес, който обаче се нарушава от разпоредбата на чл.242, ал.8 НК в оспорената част /заедно с други норми от НК, също предвиждащи отнемане/. С препратка към решението на СЕС по дело № 393/2019г. Конституционният съд приема, че разпоредбата създава предпоставки за лишаване от собственост върху вещи на значителна стойност по отношение на лица, които нямат връзка и с поведението си не са предизвикали вредните последици от престъплението.

В разглеждания случай Окръжен съд-Хасково е одобрил споразумение по реда на чл.382 НПК, с което освен наказателната отговорност на обвиняемия Х.М. за извършеното престъпление контрабанда на стоки-златни изделия по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, е отнет в полза на държавата по чл.242, ал.8 НК лекият автомобил, собственост на ищеца. При установеното, че е пътувал заедно с М. и при извършената проверка накитите са били отрити в собствения му автомобил, т.е. били са пренасяни в него, в рамките на проведеното наказателно производство не са събрани никакви данни, които да сочат, че ищецът е знаел за това или по какъвто и да е начин съпричастен към извършване на престъплението. Следователно е трето добросъвестно лице и с прилагането на чл.242, ал.8 НК по отнемане на превозното средство съдът е допуснал съществено нарушение на посочените норми от правото на ЕС, пряко накърняващо правото му на собственост.

При осъществяване правораздавателната дейност националния съд е длъжен да прилага правото на ЕС, ползващо се с примат пред националното право, и да остави без приложение норма от вътрешното право, която му противоречи. Във всички случаи в рамките на своите правомощия е задължен да подлага на преценка съответствието на национална правна норма с относима от правото на ЕС, а ако последната се нуждае от тълкуване да отправи преюдициално запитване. Съгласно чл.267, ал.3 ДФЕС национална юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира съда на ЕС по относим за главния спор въпрос по тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика несъответна на разпоредбите на правото на ЕС, което в случая не е било направено, доколкото съдът е постановил окончателен съдебен акт по одобрение на споразумението със значение на влязла в сила присъда /чл.382, ал.9 НПК/. Нещо повече, както е посочено в писмения отговор към деня на одобряване на споразумението на Окръжен съд-Хасково е било известно вече постановено Решение от 13.10.2015г. на ЕСПЧ по дело Unsped Paket Servisi saN. Ve Tic. A.S. срещу България, с което при сходни фактически обстоятелства на отнемане на превозно средство от лице, нямащо отношение към престъпното деяние, е прието нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, изразяващо се в лишаване от право на собственост без осигурена ефективна възможност за оспорване на отнемането.

Като страна по ЕКЗПЧ Република България е обвързана от нейните разпоредби по същия начин, както от правото на ЕС, и чрез своите органи и длъжностни лица е длъжна да съблюдава спазването им, които по силата на чл.5, ал.3 КРБ имат приоритет пред националното право, респ. постановените от ЕСПЧ решения имат същия задължителен характер, като тези на СЕС. Защитаваното от чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията право е идентично и след като с решението на ЕСПЧ още през 2015г. е констатирано нарушение на конвенцията, то ХОС е могъл и е бил длъжен да не прилага чл.242, ал.8 НК. Обратно, като е постановил отнемане в полза на държавата лекия автомобил, е допуснал в равна степен нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧ, имащо едни и същи правни последици за възникване отговорността на държавата за вреди по чл.7 КРБ, подлежащи на обезщетяване по ЗОДОВ.

Неоснователни са доводите, че ищецът е разполагал с ефективни правни средства за защита, тъй като не е участвал в досъдебното производство /бил е разпитан само като свидетел с разясняване правата му като такъв/, нито участвал в делото пред ХОС по одобряване на споразумението. Възможността да поиска връщане на автомобила от прокурора по чл.111 НПК, не е ефективно правно средство, защото по този ред подлежат на връщане само предмети-веществени доказателства, за които не е предвидено отнемането им, а разпоредбата на чл.242, ал.8 НК постановява друго. Възможността да сезира главния прокурор за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1 НПК също е неприложима, защото основанието по т.4 е свързано с нарушаване права въз основа решение на ЕСПЧ, имащи съществено значение за делото. Отделно от това, дори и да има на разположение тези правни възможности, това не прегражда правото на ищеца да търси обезщетение за претърпените вреди в хипотезата на чл.2в ЗОДОВ и не освобождава държавата от отговорност, когато те са причинени от съществено нарушение правото на ЕС. В случая то е допуснато от ХОС, чието поведение по изложените съображения е противоправно и в този смисъл обуславящо тази отговорност.

Народното събрание осъществява законодателната власт в държавата, като приема закони и ратифицира международните договори, включително тези, които се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение, както и тези, които предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от Конституцията /чл.62, чл.85, чл.86/. Отговорност на Народното събрание съгласно чл.5, ал.4 от КРБ е съответствието на приетите закони с правото на ЕС и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. От тук произтича материалната му легитимация да отговаря за вреди от прилагане на норми, които нарушават правото на ЕС, дори когато нормата е заварена по отношение на присъединяването на държавата към съюза. Бездействието на ответника НС, изразяващо се в непредприемане на законодателни действия за привеждане на нормата на чл.242, ал.8 НК в съответствие с правото на ЕС, е противоправно и съставлява достатъчно съществено нарушение за ангажиране отговорността на държавата.

Причинената на ищеца имуществена вреда е в причинна връзка с допуснатото съществено нарушение на правото на ЕС и съизмерима със стойността на отнетия му в полза на държавата лек автомобил, според заключението на вещото лице възлизаща по пазарна стойност към отнемането на 54 000лв.

Горното обуславя основателност на предявения иск в пълния предявен размер, върху който в приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от 20.07.2020г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца солидарно направените от ищеца разноски за платена държавна такса от 10лв.

Ищецът е представляван безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което ответниците следва да заплатят също солидарно на процесуалния представител адв.И. Ч. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2 от наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С от 4970лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на СГС сумата от 350лв., представляваща платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното съдът