Решение № 297 от 31.10.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 291/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД - Варна против Решение № 70/14.07.2022 год., постановено по т.д. № 67/2021 год. по описа на ДОС, с което „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, е осъдена да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, гр. Добрич, следните суми: 25 446.97 лв., представляваща платена без основание сума, сумата 9 679.94 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 05.12.2016 г. – 26.07.2019 г. ), разноски в размер на сумата от 3 700.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 356.00 лв. В предявената въззивна жалба се излага, че решението е неправилно поради липса на мотиви. ДОС не е обсъдил правните доводи на страните и събраните доказателства. Между ищцовото дружество и „Енерго Про Продажби“ АД е налице облигационно отношение, свързано с доставка на електрическа енергия. В периода 05.12.2016 год. – 26.07.2019 год. доставката е извършвана от „Енерго Про Продажби“ АД в лицензионното му качество на доставчик от последна инстанция. Съгласно чл. 29 ПТЕЕ клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната млежа, дължат цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и за други мрежови услуги. Съобразно СТЕ връзката на съоръжението на ищцовото дружество не е директно с подстанцията, а е опосредена от съоръжения на ответното дружество, находящи се в подстанция „Шабла“. Горното обуславя извод за предоставяне на мрежовата услуга. Като краен клиент ищецът несъмнено е ползвал както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно напрежение. На основание чл. 29, ал.4 ПТЕЕ единствено производители на електрическа енергия, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на електроразпределителното предприятие, са освободени от заплащането на цена за пренос. Ищецът не е производител, а краен клиент по смисъла на §1, т.27 ДР на ЗЕ. Задължението е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми. Цена за пренос се дължи от всички клиенти независимо дали са присъединени към съоръжения, тяхна собственост или собственост на съответното преносно или разпределително предприятие. Цената е определена в съответствие с Методиката за определяне на цените на електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция. Собствеността на въздушния електропровод и ел.мрежа след него, както и ползването им от ответното дружество, биха могли да бъдат предмет на производство по чл.117, ал.8 ЗЕ, но са ирелевантни за настоящия спор. Поддържа се още, че вземанията по процесните фактури относно мрежова услуга „пренос средно напрежение“ /с изключение на фактура № 0270494884/12.09.2018 год./ са заплатени на годно правно основание – двустранни извънсъдебни споразумения, които съставляват недвусмислено извънсъдебно признание за дължимост. Фактурите са осчетоводени при ищеца и същият е позвал данъчен кредит по тях. Ищцовото дружество не е активно легитимирано да претендира връщане на даденото по фактура № 0270494884/12.09.2018 год., тъй като вземането на ответното дружество е прехвърлено на „Водоснабдяване и канализация“ АД – Бургас с договор за цесия от 18.04.2019 год. Цесионерът е извършил плащане на кредитора като цена по сключения договор. Длъжникът е уведомен за цесията и не е престирал парични средства на ответника. Въззивникът поддържа и възраженията си за изтекла погасителна давност. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на претенциите. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. По делото е постъпил и отговор от ответника „Водоснабдяване и канализация“ АД - Добрич, в който се претендира потвърждаване на обжалвания съдебен акт, ведно с присъждане на сторените разноски. Поддържа се, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е собственик на въздушен електропровод 20 kV Ябълка. Ответникът не е осъществявал пренос СрН на ВЕЛ 20 kV Ябълка, а ищецът е заплатил без основание сума в размер на 25 446, 97 лева по издадени фактури. По делото е постъпила и въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД против Допълнително решение № 83/15.09.2022 год., с което съдът е присъдил законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.05.2021 год. до окончателното заплащане. Недължимостта на акцесорното задължение за законна лихва се поддържа единствено с оглед неоснователността на главните претенции. Основателността на жалбата се оспорва в писмен отговор на насрещната страна. Предявените жалби са редовни и надлежно администрирани. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Търговско дело № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба, подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, с която при условията на обективно съединяване срещу „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД са предявени следните искове: 1/иск за сумата 25 446.97 лв., представляваща платена без основание цена на пренос „средно напрежение“, начислена по фактури, подробно описани в исковата молба, издадени в периода 12.10.2016 год. – 13.05.2019 год., претендирана на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и 2/иск за сумата 9 679.94 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (05.12.2016 г. – 26.07.2019 г.), претендирано на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД е използвало услугите на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, включващи доставка на ел. енергия и достъп до електроразпределителната мрежа, за които „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е издавало фактури в периода 01.08.2016 г.- 30.04.2019 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД е платило без основание мрежова такса „пренос средно напрежение“ за обект въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кВ от ЕП 110/20 кВ „Шабла“. „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД не е осъществявало услугата „пренос по разпределителната мрежа“, тъй като мрежата е собственост на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД. Подстанция „Шабла“ е собственост на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ АД, който осъществява оперативно управление на товара за „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД не притежава качеството на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което за него липсва основание за дължимост на цена за пренос „средно напрежение“. Електроразпределителното дружество не е собственик по смисъла на чл. 88, ал. 1 ЗЕ на електроразпределителната мрежа. Собственик на мрежата е „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД. „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е получило без основание исковите суми, поради което следва да ги върне. Ответникът „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД оспорва исковете по основание и размер. Излага доводи, че за всички начислени суми през процесния период е съществувало правно основание, а заплащането им от ищеца е извършвано в изпълнение на поетите задължения по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия. „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в посочения период е извършвал доставка на електрическа енергия в качеството на доставчик от последна инстанция, по цена, определена по „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“, приета от КЕВР. Позовава се на сключени споразумения, установяващи дължимостта на цена за престирана мрежова услуга. Ищцовото дружество не е активно легитимирано да претендира връщане на даденото по фактура № 0270494884/12.09.2018 год., тъй като вземането на ответното дружество е прехвърлено на „Водоснабдяване и канализация“ АД – Бургас с договор за цесия от 18.04.2019 год. Цесионерът е извършил плащане на кредитора като цена по сключения договор. Длъжникът е уведомен за цесията и не е престирал парични средства на ответника. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по платените фактури, издадени в периода 05.12.2016 г. – 26.07.2019г. Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По правото на собственост на ищеца върху електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кV „Ябълка“ В производството пред ДОС, вкл. и в производството пред въззивния съд, не се оспорва, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижимо имущество № 2, том І, рег. № 25, дело № 2/17.01.2012 г. на нотариус П.М., вписан в регистъра на Нотариалната камара № 538 с район на действие Районен съд – Каварна, ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД е признат за собственик на следното съоръжение: Въздушен електропровод на 20 kV с дължина 4 713.20 м. от ВС „ГОРИЧАНЕ“ до РОС „ЯБЪЛКА“, като тази част от електропровода започва от стълб № 200, разположен в поземлен имот с идентификатор № 16095.28.33 с площ на имота 1 464.00 кв. м. в землището на с. Горичане, община Шабла, област Добрич и завършва на стълб № 256, разположен в поземлен имот с идентификатор № 32768.9.24 с площ на имота 74 087.61 кв. м. в землището на с. Иречек, общ. Каварна, област Добрич. Тази част от трасето е изградена от 8 бр. желязнорешетъчни стълба, 49 бр. стоманенобетонни стълба, проводник тип АС-95, разположена на територията на община Шабла и община Каварна, заведен в инвентарната книга на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД под № 20105/01.10.1983 г. Гореописаното съоръжение снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Шабла. Предходен съдебен спор между страните: Настоящият спор се предхожда от постановяването на влязло в сила решение от 15.06.2017 год. по т.д.№ 1418/2015 год. по описа на ВОС, с което “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д обрич“ АД, в качеството му на универсален правоприемник на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, сумата от 416960.33лв, представляваща платена без основание цена за такса пренос средно напрежение и такса пренос ниско напрежение, платена за периода 02.09.2010 г. до 02.09.2015 г. по фактури, издадени за периода 05.06.2009 г. до 26.07.2013 г. за „Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Приморци“ от подстанция „Нона“ до помпена станция „Приморци“ на територията на общ. Добрич“; „Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Сонди“ от подстанция „КаВ.“ до ВС „Македонка“ на територията на общ. Балчик, обл. Д. попадащо в землището на с. Гурково“; „Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Сонди“ от подстанция „КаВ.“ до ВС „Македонка“ на територията на общ. Каварна., обл. Добрич, попадащо в землището на гр. Каварна., с. Селце и с. Могилище“; „Въздушен електропровод 20KV с диспечерско наименование извод „Ябълка“ на територията на общ. Каварна и общ. Шабла, обл. Добрич, попадащ в землището на гр. Шабла, с. Горичане, общ. Шабла и с. Видно и Иричек, общ. Каварна., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2015г. до окончателното й изплащане на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В решаващите си мотиви ВОС е приел, ищецът се легитимира като собственик на процесните изводи „Приморци“, „Сонди“ и „Ябълка“, с които захранва собствените си обекти, включващи помпени станции. Правото на собственост е възникнало с акта на преобразуване по Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Процесните електропроводи захранват единствено обекти на ищеца, поради което последният е от категорията лица по чл. 18г и чл.30 от Правила за търговия с електрическа енергия /отм./ и дължи само такса достъп. В допълнение съдът е изложил, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Електромерите за измерване на електрическата енергия за трите извода „Приморци“, „Сонди“ и „Ябълка“ не са били монтирани на по – високата страна за достъп и не отговарят на изискванията на чл.14 от ПИКЕЕ. На посоченото основание таксата пренос остава неопределяема, поради което не се дължи, а искът за връщане на сумата за плащането й се явява доказан по своето основание. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Разглежданият в настоящото производство иск е свързан с недължимостта на такса „пренос СрН“, но за друг времеви период. СПН обхваща само частта от правоотношението, която е съдебно предявена и която съставлява предмет на делото /чл.298, ал.1 ГПК/. Разрешените в решението преюдициални въпроси са част от мотивите, които не са предмет на делото. Отделно от изложеното, както ищецът, така и ответникът навеждат нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в предходно разрешения спор, касателно начина на свързване на въздушния електропровод с ПС и начина на разполагане на измервателните уреди. В тази връзка не се спори между страните, че след извършване на преустройство съгласно Договор № М12-53/14.05.2012 год., считано от 02.08.2016 год. е променена съществуващата оперативна схема на извод „Ябълка“ и начина на измерване на ел.енергия за 20 кV Ябълка. Навеждат се още доводи, свързани с промяна на нормативната уредба, регулираща процесните обществени отношения и в частност- промени в ЗЕ и ПТЕЕ. Отменени са и ПТЕЕ, на които съдът се е позовал. Твърдят се още нововъзникнали факти – споразумения между страните за дължимостта на спорното вземане. Твърденията и възраженията на страните не се преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по предходния спор и следва да бъдат разгледани по същество. Правоотношения между страните Ответникът „Енерго Про – Продажби“ АД е краен снабдител с електрическа енергия, за което му е издадена лицензия № Л – 139- 11/13.08.2004 год. на КЕВР. Не се спори между страните, че в исковия период между ищцовото дружество и „Енерго Про – Продажби“ АД са налице облигационни отношения, свързани с доставката на ел.енергия. Горният извод се потвърждава и от издадените от ответника, респ. осчетоводени от ищеца фактури, сключените споразумения, вкл. и водените между страните дела за оспорване на отделни компоненти от цената, приключили с влезли в сила решения по т.д.№№ 84/2019 год., 124/2019 год. и 133/2019 год. по описа на ОС – Добрич, служебно известни на настоящия съд. Доставката на ел.енергия е осъществявана от ответника в лицензионното качество на доставчик от последна инстанция. Законът не предвижда нарочна писмена форма на договора с доставчик от последна инстанция - арг. чл. 95а, ал.2 ЗЕ. По делото е представен писмен договор за доставка на елекрическа енергия от доставчик с дата 24.08.2018 год. Доставчикът от последна инстанция е нормативно определена фигура в ЗЕ и издадените на основания чл. 91, ал.2 от с.з. ПТЕЕ. На основание чл. 95а ЗЕ доставчикът от последна инстанция /ДПИ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. ДПЕ обезпечава непрекъснатостта на снабдяване на потребители с ел.енергия за периода, през който клиентът е останал без постоянен доставчик - от свободния или от регулирания пазар. На основание чл. 104, ал.2 ПТЕЕ ДПИ продава ел.енергия по цена, определена в Методика за определяне на цените на електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция, приета от КЕВР. На основание чл. 28, ал.2 ПТЕЕ (в редакция, приложима за процесния период - Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г.) крайният клиент заплаща всички мрежови услуги за съответния ценови период на ДПИ, който събира и заплаща на оператора на ЕРМ суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия. Следователно оспорената цена за мрежова услуга „пренос срН“ е нормативно предвиден компонент от паричното към ДПИ. Активно материалноправно легитимиран да я получи е доставчикът/ краен снабдител, респ. пасивно материалноправно задължен е крайният клиент. Само във вътрешните отношения между доставчика и оператора на разпределителната мрежа, цената на мрежовата услуга се дължи на оператора на ЕРМ. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основан на твърдения за недължими плащания на цена за мрежова услуга „пренос срН“ за конкретно определен обект - въздушен електропровод 20 кV Ябълка от ЕП 110/20кV Шабла по конкретно посочени фактури. Надлежен ответник по иска е лицето, в чийто патримониум е осъществено ненадлежното плащане. Ищецът твърди, че спорната цена е претендирана като част от паричното задължение на ДПИ /ответник/ и че е платена на последния. Горното обуславя извод за надлежно предявяване на иска срещу пасивно процесуалноправно легитимиран ответник. С оглед очертаната спецификата на обществените отношения, спорният въпрос за дължимостта на цена за мрежова услуга „пренос срН“ в полза на ДПИ по необходимост налага изследване на въпроса дължи ли се такава в полза на оператора на разпределителната мрежа - „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго – Про Мрежи“ АД/ като оператор на разпределителната мрежа по силата на § 1, т.34б, б.“а“ ДР на ЗЕ. Горната свързаност произтича от нормативното разрешение /ЗЕ и ПТЕЕ/, съобразно което изпълнител на услугата е оператора на разпределителната мрежа, а титуляр на вземането – доставчика на ел.енергия. По дължимостта на такса за мрежова услуга пренос СрН Спорът в настоящото производство е относно дължимостта на такса пренос срН за доставената ел.енергия в нормален работен режим в ПС „Шабла“, извод „Ябълка“. Отношенията между "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД и оператора на електроразпределителната система "Електроразпределение Север" АД се основават на сключен между тях договор и на обявените от оператора общи условия. Между ищеца и „Енерго-Про мрежи“ АД е сключен договор № 4220615/02.08.2016 год. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за обект ВЕЛ „Ябълка“, аб.номер 0925030. На 3.05.2019 год. е сключен договор между ищеца и „ЕРП Север“ АД за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа за множество обекти, вкл. и гр.Шабла с аб. номер 0925030. На основание чл. 14, ал.1 ПТЕЕ сключените договори имат за предмет предоставяне на услугите достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. На основание §15. ДР на ЗЕ "Достъп" е правото за използване н а разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Преносът на електрическа енергия е общото снабдяване на електричество до потребителите. От друга страна между „ЕСО“ ЕАД /системен оператор, оператор на преносната мрежа/ и „Е.ОН. България Мрежи“ АД е сключен договор от 30.12.2011 год., по силата на който системният оператор предоставя на разпределителното дружество достъп до електропреносната мрежа срещу цена върху цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в собствената му разпределителна мрежа. Договорът е със срок на действие до 30.06.2012 год., но с уговорка за автоматично трансформиране в безсрочен. В нормален работен режим процесният електропровод снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група "Шабла", като се захранва от подстанция /ПС/ "Шабла" – извод „Ябълка“, собственост на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. На основание чл. 1130 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии подстанцията представлява съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи. Съобразно заключението на СТЕ в ПС се извършва приемане на електрическа енергия от преносната мрежа, като се осъществява понижаване н а напрежението от високо ( 110 кв) в средно ( 20 кв). По въздушен електропровод /“Балик“, „Дропла“ и „Тертер“/ в ПС постъпва енергия с напрежение 110 кV. Два броя силови входни трансформатори преобразуват постъпилата енергия в такава с напрежение 20 кV На основание §1, т.20 от ДР на ЗЕ, същите са част от "Електропреносна мрежа" като съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Средствата за измерване за постъпилата енергия от „ЕСО“ АД към „ЕРП Север“ АД са монтирани на въводните полета Трафо 1 и Трафо 2, след което енергията се разпределя към различни части на мрежа средно напрежение. Закритата разпределителна уребда /ЗРУ/ включва въводните силови трансформатори, трансформатори за измерване на напрежението на шинни системи А и Б и защита от пренапрежение; едно поле „шиносъединител“, едно поле за захранване на собствени нужди, , 17 изводни полета и 5 резервни. Изводно поле № 17 „Ябъка“ е разположено в килия 17 и включва напреженови измервателни трансформатори, токови измервателни трансформатори, предпазители и др. съпътстващи устройства, собственост на „ЕРП Север“ АД. Проводниците на ВЕЛ „Ябълка“ са свързани към външните клеми на трите проходни изолатора, монтирани в килия 17 на ЗРУ 20кV. След 02.08.2016 год. границата на собственост на електрическите съоръжения са изходящите клеми на извод „Ябълка“ /чл.120, ал.2 ЗЕ/. Мястото за търговско измерване е поле № 17, извод „Ябълка“ в ЗРУ 20 kV на ПС „Шабла“ и се извършва чрез един електромер. Съобразно заключението на СТЕ, кредитирано от съда като компетентно и неоспорено от страните, СТЕ е монтирано в съответствие с нормативните технически изисквания. Между страните няма спор относно измереното количество ел.енергия /така т.1.4.3 от допълнителната искова молба на ищеца/. Следователно – на основание чл. чл. 1130 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. в ПС се осъществява свързването на преносната и разпределителната мрежи. ВЕЛ „Ябълка“ е присъединен към мрежа СрН след СТИ, отчитащо постъпилата енергия от системния оператор към оператора на електроразпределителната мрежа. Между местата за търговско измерване се извършва пренос на енергия. Ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Следва да се има предвид, че съгласно постановеното по дело С-31/18 Решение на Съда на Европейския съюз от 17.10.2019 г., не се допуска национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия като разграничителен критерий между разпределителна и преносна мрежа се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации. Според параграф 53 от мотивите на Решението "... доколкото съгласно член 2, точки 4 и 6 от Директива 2009/72 както операторът на преносната мрежа, така и този на разпределителната мрежа могат да отговарят за съответните взаимовръзки между мрежите, държавите членки са свободни да определят, при спазване на определенията в точки 3 и 5 от същия член, дали точките на свързване спадат към преносната, или към разпределителната мрежа. Съобразно дадените разрешения от националния законодател и в частност - § 1, т.20 и т.22 ДР на ЗЕ, както и чл. 125, ал.1, т.2 Наредба № 6 от 24.02.2014 г. ВЕЛ „Ябълка е свързан към разпределителната мрежа. Цената на мрежовата услуга – пренос се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа - чл. 28, ал.3 ПТТЕ / идентичен с чл. 29, ал.3 ПТЕЕ, действал в процесния период/. Задължението за плащане на мрежовата услуга е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми. Това задължение не зависи от от принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната система, от фактическото им ползване или от дължината на трасето. От значение е единствено присъединяването към електроразпределителната мрежа и доставката на енергия. Цената за пренос се заплаща съобразно измереното количество доставена енергия и се разпределя между всички клиенти по цялата електроразпределителна мрежа. Съгласно чл.82, ал.1 ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. На основание чл. 82, ал.2 ЗЕ електроенергийната система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия, съоръженията за съхранение на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите. Изграденият от "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД въздушен електропровод е част от електроразпределителната мрежа по смисъла на §1, т.22 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Законът за енергетиката и издадените подзаконови нормативни актове уреждат само по изключение случаи, при които изграждането на съоръжение като част от електроразпределителната мрежа с произтичащото от това право на собственост може да доведе до прекратяване или незаплащане на дадена услуга, предоставяна на краен клиент от лицензирания за съответната територия оператор. Изключение е предвидено при изграждането на директен електропровод по смисъла на § 12а ДР на ЗЕ – чл.104, ал.2 ЗЕ, който обаче касае производителите на електрическа енергия. В чл.29, ал.4 ПТЕЕ (в редакция, приложима за исковия период - Изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г.), е предвидено, че производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Ищецът няма качеството на производител на ел.енергия. В допълнение следва да се отчете, че по делото няма данни ищецът да е предприел постъпки за проучване на условията за присъединяване директно към преносната мрежа чрез електропровод 20 кV “Ябълка“ в подстанция „Шабла“ 110/20кV / без задължителното междинно участие на мрежовия оператор. Неоснователно е и позоваването на ищеца на отмяната на Решение Ж – 118/27.02.2018 год. на КЕВР, с което производството по жалба с вх.№ Е – 17-15.13/07.09.2017 год., подадена от „В и К –Добрич“ АД е прекратено. С влязло в сила решение № 394/20.01.2020г. по адм. дело № 3337/2018г. на Административния съд-град София решение № Ж-118/27.02.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е било отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и задължително изследване на собствеността на електроразпределителната мрежа и реалното предоставяне на услугата "пренос средно напрежение". На настоящия съд е служебно известно постановеното решение № Ж-662 от 17.09.2021г. на К ЕВР, с което е прекратено административното производство по жалбата на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. В мотивите на решението Комисията за енергийно и водно регулиране е посочила, че „Водоснабдяване и канализация Добрич" дължи утвърдените от комисията цени за мрежови услуги за обекта. С окончателен съдебен акт – Решение № 8487/31.08.2023 год. по административно дело № 3204 / 2023 г. по описа на ВАС, жалбата на „В иК – Добрич“ АД е отхвърлена като неоснователна. При съвкупната преценка на гореизложеното се формират изводи, че плащането за мрежова услуга „пренос СрН“ е извършено на годно правно основание и не съставлява недължимо платено. Предявеният главен и акцесорен иск са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Постановеното в обратен смисъл решение на ДОС /основно и допълнително/ следва да бъде отменено. При този изход от спора в полза на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна следва да бъдат присъдени сторените при двуинстанционното разглеждане на спора разноски в размер на 5406, 53 лева. Водим от горното, съдът