Решение № 3521 от 6.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1078/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на М. А. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез проц. й представител по пълномощие – адвокат С. Г., със съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], срещу Решение № 259/ 03.07.2024г., постановено по н.а.х.д. № 586/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7825142, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Благоевград, с който на касационния жалбоподател М. В. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400. 00 лв., като съдът е преквалифицирал вмененото на Варадинова нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. ал. 2 и ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички възражения и доказателствени искания на касационния жалбоподател, в т.ч. не е обсъдил довода, че разпечатката на хартиен носител от паметта на техническото средство, с което е заснето нарушението, е нечетлива и не съдържа регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението, както и данни за лицето, което я е изготвило, поради което същата не представлява годно веществено доказателствено средство по см. на чл. 135 от НПК във вр. чл. 163, ал. 7 от НПК. Твърди се, че в случая не са били налице основанията по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за преквалификация на процесното нарушение. Оспорват се и изводите на районния съд за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Твърди се, че за едно и също деяние, извършено от касационния жалбоподател, са издадени два електронни фиша – ЕФ серия К № 7827533 и ЕФ серия К № 7825142 /предмет на разглеждане в производството пред РС/, като процесния електронен фиш се явява втори по ред, с което е нарушена забраната “ne bis in idem” за недопустимост на двойното наказателно преследване и наказване на едно лице за едно и също деяние, прокламиран в чл. 17 от ЗАНН. Оспорват се и изводите на съда за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. Конкретно, се твърди, че в случая не е представена снимка на разположението на уреда, в нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол с АТСС /Наредбата/, не е представен анализ от органа на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи /АТСС/, в нарушение на чл. 6 от Наредбата, в електронния фиш не се съдържат данни за това дали нарушението е извършено в населено или извън населено място. Сочи се още, че в електронния фиш е налице разминаване между установената скорост на движение на МПС и измерената такава, както и че не е посочен издателят на електронния фиш. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш, алтернативно – решението на районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа с депозирана на 11.10.2024г. молба-становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С представено по делото писмено становище от 04.09.2024г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от касационния жалбоподател при съответния изход от спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира пъровинстанционното решение да бъде оставено в сила, тъй като счита, че в случая не са налице касационни основания за отмяната му, в т.ч. не е нарушен принципът “ne bis in idem”, доколкото ЕФ серия К № 7827533 не е влязъл в сила. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7825142 на ОДМВР – Благоевград, с който на касационния жалбоподател М. В. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лева/. Районният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че в обжалвания електронен фиш при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е посочено местоизвършването на деянието и авторството на същото, поради което се съдържат достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на нарушението. Приел е, че нарушението е безспорно доказано, при отсъствие на съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя с налагане на глоба в законовопредвидения размер. Наред с горното, съдът е приел, че в случая е налице неточност по отношение на посочената от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и в съответствие с правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е преквалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е приложил закон за същото нарушение. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че посоченият в ЕФ знак Д11 не въвежда ограничение на скоростта за населено място, различно от предвиденото такова в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въззивният съд е приел още, че в случая не е нарушена забраната за двойна наказуемост на едно и също лице за едно и също деяние /non bis in idem/, тъй като за същото нарушение срещу М. В., освен процесния ЕФ серия К № 7825142, е издаден и втори такъв ЕФ серия К № 7827533, който обаче към момента на постановяване на обжалваното решение не е влязъл в сила. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за липса на съществени процесуални нарушения в хода на адм. нак. производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. С процесния ЕФ серия К № 7825142, издаден на 26.07.2023 г., М. В. е санкционирана за това, че на 22.07.2023 г., в 08: 30 часа, в област Благоевград, ПП1-Е79, км 376+800, в [населено място], в посока на движение към [населено място], при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ ч, въведена с пътен знак Д11 и установена с АТСС ARH CAM S1, е управлявала собствения си лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение от 84 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ ч, т.е. с превишение от 34 км/ ч над максимално допустимата скорост. Същевременно на 27.07.2023 г. срещу М. В. е издаден ЕФ серия К № 7827533, за това, че на 22.07., в 08: 30 часа, в област Благоевград, ПП1-Е79, км 376+800, в [населено място], в посока на движение към [населено място], при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ ч, въведена с пътен знак Д11 и установена с АТСС ARH CAM S1, е управлявала собствения си лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение от 87 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ ч, т.е. с превишение от 37 км/ ч над максимално допустимата скорост. Според предмета на двата електронни фиша - ЕФ серия К № 7825142 и ЕФ серия К № 7827533, същите са издадени за едно и също деяние, извършено от М. В., при идентичност на фактите, въз основа на които е наложено административното наказание по процесния ЕФ и тези по издадения впоследствие ЕФ серия К № 7827533, като е налице пълно съвпадение на датата, мястото и начина на извършване на действията. Съгласно чл. 17 от ЗАНН никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. С Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК, чието разрешение е потвърдено с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/2017 г., са очертани основните въпроси по прилагането на принципа „non bis in idem“ при тълкуването на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Забраната за повторно съдене и наказване на едно лице за едно и също деяние – non bis in idem е международен принцип, който е уреден в чл. 4, ал.1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Установеното в чл. 4, ал. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер и е съществен елемент на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Според утвърдения от ЕСПЧ критерий за приложение на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 съдът се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и взема предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на „idem“ /същото деяние/ нарушението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. „Преценката на „idem“ изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца“ /ТР № 3/22.12.2015 г./. Следователно, приложението на принципа „non bis in idem“ не се изключва поради различия в правната квалификация на деянието или с оглед критерия “тъждество на защитения правен интерес”, който може и да не е еднакъв. Когато и двете производства са основани на едни и същи факти, ангажирането на отговорността на дееца води до нарушаване на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията. Както е прието в мотивите на ТР № 3/22.12.2015 г., това е така, защото „дублирането на наказателни процедури е недопустимо /“bis“/, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение. В конкретния случай, принципът „Non bis in idem“ /не два пъти за едно и също/, прокламиран в чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в сила от 24.10.2000 г., ратифициран със Закона за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към КЗПЧОС /обн. ДВ бр. 87/24.10.2000 г./, не е нарушен, тъй като ЕФ серия К № 7827533 не е влязъл в сила. Процесният ЕФ серия К № 7825142 е издаден на 26.07.2023 г., видно от данните на гърба на приложената на л. 8 от н.а.х.д. № 1355/ 2023 г. по описа на РС- Благоевград снимка, а ЕФ серия К № 7827533 е издаден един ден по- късно - на 27.07.2023 г. /данни от гърба на снимка към ЕФ серия К № 7827533- на л. 29 от н.а.х.д. № 1355/ 2023 г. по описа на РС- Благоевград/. Отделно от това, в кориците на първоинстанционното дело по н.а.х.д. № 586/ 2024 г. по описа на РС – Благоевград е налична информация /на л. 18/, от която се установява, че ЕФ серия К № 7827533 е бил обжалван от М. В. пред РС - Благоевград, във връзка с което е образувано н.а.х.д. № 1354/ 2023 г. по описа на същия съд, както и че производството по това дело е спряно от съда до решаване на отговорността по н.а.х.д. № 1355/ 2023 г. по описа на РС- Благоевград /образувано по жалба на М. В. срещу процесния ЕФ серия К № 7825142/, с окончателен съдебен акт. Предвид обстоятелството, че производството по обжалване на ЕФ серия К № 7827533 е спряно, то няма пречка и съдът е бил длъжен да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на издадения първи по време ЕФ серия К № 7825142, както в случая районният съд правилно е процедирал. В този смисъл, в случая не е налице влязъл в сила електронен фиш или решение на съда, което да представлява пречка за образуването на производство по обжалване на ЕФ серия К № 7825142. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователно поддържаното с касационната жалба възражение за нарушаване на принципа по чл. 17 от ЗАНН. В конкретния случай, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си М. В. е осъществила фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 22.07.2023г. в 08: 30 часа, в област Благоевград, ПП1-Е79, км 376+800, в [населено място], в посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта в населено място, въведено с пътен знак Д11, е управлявала собствения си лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение от 84 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, т.е. с превишение от 34 км/ ч над максимално допустимата скорост, което се установява и от приложената по делото разпечатка от видеоклип. Деянието е извършено виновно, доколкото М. В., като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая не е изпълнила. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта на движение в населено място, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай не е спорно, че процесното МПС е собственост на М. В., а по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая собственикът не е посочил друго лице, на което да е предоставял МПС, от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно. Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 182, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл, правилно районният съд е преквалифицирал описаното в ЕФ деяние като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото посоченият в ЕФ знак Д11 не въвежда ограничение на скоростта за населено място различно предвиденото в тази разпоредба ограничение от 50 км/ ч. Констатираната от районния съд неточност в правната квалификация на нарушението, посочена в ЕФ, не е съществена, тъй като не води до неяснота относно мястото на извършване на нарушението – а именно в населено място, което напълно кореспондира и с фактическото описание на деянието и приложената санкционна разпоредба. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР /л. 14 от н.а.х.д. № 1355/ 2023 г. по описа на РС- Благоевград/, който съдържа всички изискуеми реквизити по посочената Наредба, като не оставя никакви съмнения относно инкорпорираното в него изявление на съставителя му. Протоколът съдържа данни за точното местонахождение на мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, местоположението на пътен знак Д11, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС /900 метра/. Верността на този официален удостоверителен документ не е опровергана от доказателствата по делото, поради което същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Нарушението е установено с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта АТТС/ARH CAM S1 № 120ccb0, която, видно от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство е била временно разположена на участък от пътя, във връзка с чието използване е представена снимка на мястото, на което е била поставена АТСС /л. 20 от н.а.х.д. № 586/ 2024г. по описа РС - Благоевград/, като по този начин е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Именно протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал. Същата в случая е налице. При наличие на данни за време и място на заснемане от АТСС, разположено с вписани координати в снимката към електронния фиш, не следва да има съмнение за фактическата установеност на време и място на осъществения контрол, който в случая е осъществен от доказано изправно техническо средство. По отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съдът намира за нужно да отбележи, че Законът за измерванията (ЗИ) предвижда две самостоятелни процедури. Първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 29 – чл. 37, при която се одобрява тип средство на измерване (а не конкретен уред) преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка, на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура е регламентирана в чл. 38 – чл. 46 от ЗИ и се отнася до проверка на конкретното средство за измерване, като посредством същата се установява съответствието му с действащите технически изисквания. Към административно- наказателната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 /на л. 13 от н.а.х.д. № 1355/ 2023 г. по описа на РС- Благоевград) и Протокол от проверка № 053-СГ-ИСИС/ 28.04.2023 г. на Български институт по метрология на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /л. 15 от същото дело/. Видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 е, че същото съдържа знак за одобрен тип относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и е със срок на валидност до 07.09.2027 г. Данни за извършена последваща метрологична проверка в периода 24.04.2023 г. – 28.04.2023 г. на преносимата система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 се съдържат и в протокола от проверката, от което следва, че преносимата система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 22.07.2023 г. и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Противно на наведените от процесуалния представител на касатора доводи, оспореното решение е съобразено с посоченото в ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, а именно, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции и се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие / чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя изискване за посочване в съдържанието на електронния фиш и на датата на издаването му. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Неоснователни са и доводите за нарушение на процедурата, тъй като мястото на контрол не е било обозначено и не е представен анализ на местата за контрол с автоматизирани технически средства или системи. В случая съответните служби от МВР не е следвало да означават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участък от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, доколкото към датата на процесното нарушение – 22.07.2023 г. е отменена т.8 на чл. 165, ал.2 от ЗДвП, регламентираща такова изискване. Анализът по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е относим към съставомерността на нарушението. Определянето на местата за контрол е в правомощията на съответните органи за контрол на пътя и преценката за разполагането на автоматизираните технически средства не подлежи на съдебна ревизия от съда, нито може да е предмет на анализ при преценката за законосъобразност на електронния фиш. Неоснователни са и доводите за разминаване между установената скорост на движение на МПС и измерената такава. По отношение на признака „скорост на движение на МПС“ са налице данни за установената, разрешената и наказуемата скорост, която е определена при отчетен 3 км/ ч толеранс в полза на нарушителя, поради което възраженията на касационния жалбоподател и в тази връзка, са неоснователни. Ето защо, касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. За пълнота следва да се отбележи, че в хода на развилото се пред първоинстанционния съд производство, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на релевантните за спора факти, като е събрал по надлежния процесуален ред всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, и след тяхната съвкупна преценка и анализ, е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи. Предвид всичко изложено по- горе, като е изменил процесният ЕФ, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна, поради което такива не следва да му се присъждат.