Решение № 115 от 11.6.2021 г. на Районен съд - Перник по дело № 4585/2020 г.

Производството е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ. по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, против АНГ. СТ. ВЛ. ЕГН•••••••••• гр.Перник ул.•••• •••••• бл.1 А ап.12 Аб.№ 0030200012 за сумата 1020.20лв.-за доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която главница 938.37лв.за периода 01.05.2018- 30.04.2019г. изтекла лихва 81.83лв. за периода 10.07.2018 - 25.02.2020г. както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.03.2020г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 01530/ 2020г. ПРС Претендират се и разноските по УИ и по запов.производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника-чрез назначения ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ адв.Е.Василева - В него искът е оспорен иска по основание и по размер, като се твърди, че -не е потребител / ползвател на топлофицирания имот - твърди, че не собственик, Оспорва размера на сумите като начислени размери и по периоди Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното: По допустимостта Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането Срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. По същество: За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника. Установи се по делото че ищцовата страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия като топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ. По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени доказателства. По доказателствата относно собствеността на жилището се установи следното: Топлофицираното жилище е собственост на ответника, като наследено от починал наследодател, и декларирано като жилище у на което е единствен собственик в ДМДТ Перник, с приложено удостоверение за наследници – така че по този въпрос не се спори, а именно – че ответникът е единствен собственик и ползвател на топлофицирания апартамент. Следователно, към процесния период той е ползвател на подаваната топлоенергия и отговаря за задълженията по същото. Що се касае до размера на сумите- по този въпрос съдът е приел за безспорно, че сумите се дължат, както са предявени по размери и периоди. По този въпрос са приети СТЕ експертиза: според която сумите са начислени служебно поради неосигурен достъп за 2019г., като начислението за 1 бр. лице.Налице са изравнителни сметки, необжалвани и влезли в сила както и СИЕ според която –няма погасени по давност суми, няма частични плащания. Установява се, че сумите се дължат така както са предявени като размери и периоди по исковата молба. По разноските: Предвид изхода на делото, се дължат разноски: от ответника на ищците, в общ размер 825лв. по уст.иск и 75лв. по запов.производство Мотивиран от горното, Съдът