Решение № 609 от 25.3.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 48/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София, чрез пълномощник - •• В. В. М., срещу Решение № 358/ 27.11.2023г., постановено по АНД № 1031/2023г. по описа на на Районен съд - Враца, с което е отменено Наказателно Постановление /НП/ № 11-01-314/31.08.2023г., издадено от касатора, с което на К.А.К., в качеството му на • на община ••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено нарушение по Закон за обществените поръчки /ЗОП/. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато процесуално нарушение на съдо-производствените правила. Излагат се подробни доводи в тези насоки и се прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът К.К., в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, прокурор Николай Лалов, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за обосновано и правилно. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 358/27.11.2023г., постановено по АНД № 1031/2023г. по описа на на Районен съд - Враца е отменено Наказателно Постановление /НП/ № 11-01-314/31.08.2023г на Директора на АДФИ-София, с което на основание 256а от ЗОП на К.А.К., в качеството му на •на община ••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С НП е прието извършено нарушение на чл.29, ал.3, вр. ал.1 във вр. чл.36, ал.1, т.6 ЗОП – затова, че в качеството му и на публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5 ал. 2 т. 9 от ЗОП, до 16.11.2020г. /вкл./ не е изпратил за публикуване Обявление за приключване на Договор за обществена поръчка № Д-238/21.12.2018г., в срок до 30 дни от изпълнение на договора. В решението въз основа на установената по делото фактическа обстановка е прието от въззивния съд, че нарушението е по чл. 185, ал.1, т.3 вр. чл. 36 ал.1 т.6 от ЗОП по отношение на конкретната обществена поръчка и е извършено, за което няма спор, но неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на кмета, доколкото подаване на процесната информация към електронния регистър е било възложено със Заповед № 1113/30.06.2017г. на друго длъжностно лице от Община•••, а именно лицето М. М. -•Отдел “Обществени поръчки“ при Община •••. В тези насоки са изложени подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно, и същото е отменено. В решението на съда не е обсъждан случая дали е маловажен. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че неправилно е ангажирана отговорността на кмета на общината. Доколкото подаването на процесната информация към електронния регистър е било възложено със Заповед № 1113/ 30.06.2017г. на друго длъжностно лице – М. М. - Началник на Отдел „Обществени поръчки“ при Община••• е видно, че кметът в качеството си на възложител е делегирал функциите /правомощията/ си като публичен възложител – включително и относно публикуване на задължителна информация в регистъра на обществените поръчки, което съставлява определяне по реда на чл.7, ал.1 ЗОП, на длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. В подкрепа на направения извод, че отговорността при неизпълнение се носи от лицето, на което са делегирани правата на възложител, се явява и разпоредбата на чл. 259 от ЗОП в актуалната й редакция към настоящият момент (изм. ДВ. бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), а именно – „ В случаите на чл.7 ал.1 и 2 наказанията по чл.247-256г се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществени поръчки, съответно на лицето, което замества възложителя в негово отсъствие“. Изведените в тази насока изводи на въззивният съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да преповтаря същите в решението и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях. Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. Неправилно РС Враца е приел в решението си, че е извършено нарушение по чл. 185 ал.1 т.3 във вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП, тъй като видно от АУАН и НП нарушението е квалифицирано по чл. 29 ал.3 вр. ал.1 във вр. чл.36, ал.1, т.6 ЗОП. В случая и двете квалификации по ЗОП са за извършено нарушение във връзка с чл.36 ал.1 т.6 от ЗОП и наказанието е определено по реда на чл.256а от ЗОП. Това обстоя-телство, обаче не променя извода на съда за отмяна на НП, както и налице ли е нарушение и по коя разпоредба от ЗОП е извършено, тъй като неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на • на Общината, с оглед на посоченото по-горе. Не се споделя и възражението на касатора относно допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводсвените правила при разглеждане на делото от въззивния съд, като е даден ход на делото и е разгледан спора по същество, въпреки че подалото жалбата срещу НП лице К.К., не се представлява от лице от кръга на посочените в чл. 91 НПК. Видно от жалбата, доказателствата и становището по делото на РС същите са подписани лично от К.. В действителност в проведеното с.з. същият се е представлявал от гл. юрисконсулт, но не са представени доказателства, не е изразено и становище различно от депозираното лично от жалбоподателя К.. От друга страна следва да се посочи, че наложеното с НП наказание на ответника е именно в качеството му на кмет на общината, за нарушение извършено във вр. с неизпълнение на задълженията му като кмет на общината. Участието на юрисконсулт в проведеното открито с.з., като представител на наказаното лице, което към момента на представител-ството също е кмет на общината, не води до извод за опорочаване на постановеното съдебно решение до степен, че решението да бъде отменено на това основание, още повече, че същото е постановено на база събраните доказателства и материалния закон, без да е свързано с участието на ю.к. и изразеното от него становище в с.з. за отмяна на НП, като неправилно по изложени в жалбата съображения. С оглед на изложеното решението на РС е правилно, като краен резултат и следва да остане в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. При този изход на спора на касатора Директора на АДФИ-София не следва да се присъждат разноски, тъй като не се дължат, а от страна на ответника К.К. не са претендирани разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд - Враца