Решение № 738 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 81/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). О бразувано по касационна жалба на АГРОТРАНС ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЕООД.... А. Ч. със съдебен адрес: гр. В. Търново, бул.“България“ №3, вх. Б против Решение № 490/12.12.2024г. постановено по НАХД 1265/2024г. на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2099/28.8.2024г. издадено от Директор на Басейнова дирекция-„Д. район“, с което на касатора за извършено от него нарушение по чл. 44, ал.1 от Закон за водите и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 201, ал. 2 от ЗВ му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 6950 лева и е осъден да заплати на Басейнова дирекция Д. район Център Плевен към МОСВ сумата от 100 лева разноски за процесуален представител. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и определеното наказание е явно несправедливо чл. 348, ал.1.т. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.. Касаторът намира, че съдът неправилно е приел, че липсва съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е основание за отмяна на НП. Правото на защита е било ограничено именно с оглед пълната неяснота на повдигнатото обвинение, неговата правна квалификация, доколкото чл. 44, ал.1 от ЗВ има четири хипотези, поради което АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 т. 3, 4 и 5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Самото нарушение се явява недоказано, не е установена самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния казус АНО не е доказал наличието на водовземане, съгласно легалната дефиниция по §1 т. 7 от ДР на ЗВ, както и съответния размер на същото -69, 5 литра. Неправилно е приложена и санкционната норма на чл. 200, ал.1, т.1 предл 1в от ЗВ, като не е направил разграничение между понятията водоползване § 1 т. 25 от ДР на ЗВ и водовземане по §1, т. 7 от ДР на ЗВ. От съда се иска да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, с което да отмени НП. Претендира направените по делото разноски за въззивна и касационна инстанции. В о.з. се представлява от...Ч., който поддържа така подадената жалба като прави уточнение, че начина на изчисляване на имуществената санкция не е законосъобразен, което и самият ВТРС е установил, че липсва такава нормативна уредба, каквато е приложил АНО. Ответникът по жалбата – Директор на Басейнова дирекция-„Д. район“ редовно призован се представлява от юк С., който намира подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана, следователно обжалваното решение като законосъобразно, правилно и мотивирано следва да бъде оставено в сила. Поддържа писмения отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че решението на съда е постановено при вярно изяснена фактическа обстановка, законосъобразни фактически и правни изводи. Намира нарушението за безспорно установено, както и неговия извършител. Предлага решението да бъде оставено в сила. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на настоящото производство е Решение № 490/12.12.2024г. постановено по НАХД 1265/2024г. на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2099/28.8.2024г. издадено от Директор на Басейнова дирекция“Д. район“, с което на касатора за извършено от него нарушение по чл. 44, ал.от Закон за водите и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 201, ал. 2 от ЗВ му е наложено наказание „Имуществена санкция в размер на 6950 лева и е осъден да заплати на Басейнова дирекция Д. район Център Плевен към МОСВ сумата от 100 лева разноски за процесуален представител. За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка: След получен сигнал контролните органи при Басейнова дирекция Д. район към МОСВ в състав гл. експерт Б. и технически сътрудник Х. на 25.7.2024г. извършили проверка на място, при което установили, че се извършва водовземане от страна на касатора от река Негованка със специална техника, което е обективирано в Констативен протокол № 4-ГБ-330/25.7.2024г. В него е посочено, че е установено наличието на бетонови плочи до реката, до които е разположен помпен агрегат и във водата е било поставено всмукателно съоръжение, при което към момента на проверката този агрегат е работел и изпомпвал вода от реката. Установени са три водни инсталации в нивите, като най- голямата била с дължина 500 м, която работела и напоявала земеделските земи, които се стопанисват от касатора. В констативния протокол е отбелязано местоположението с географски координати на хидранта, от който се свързва системата, както точното му наименование и технически характеристики. На дружеството е била изпратена покана с изх № КД -05-85/1.8.2024г. за явяване при ответник жалба за съставяне на АУАН, като на посочената дата и място се явил Управителя на дружеството Р.. Св.Б. в присъствието на св. Х. и св.Б. съставил АУАН № 1439/14.08.2024г. за извършено нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗВ, подписан и предявен на Управителя Р.. В същия подробно е описано нарушението, типа и вида на поливната инсталация, диаметър на подземен водопровод, вида на агрегата за напояване – монопомпен, съответната марка, тип и двигател, вид на помпата монопомпа с минимален дебит от 250 м+ / час, което се равнява на 69, 5 л./сек. Посочено е, че техниката е монтирана върху хоризонтална площадка с площ от 15 кв. м., изградена от стоманобетонови панели, с посочени географски координати, на агрегата, помпата и водополивната система. В АУАН е посочено, че се напояват към момента на проверката част от земеделски масиви с №№№ 23, 24, 27, 28 в землището на [населено място], засети с царевица, стопанисвани от касатора. В законоустановения срок са били депозирани от касатора писмени възражения, които АНО е приел за неоснователни и съответно е издал процесното пред ВТРС НП. Съдът е установил горната фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя Б., свидетеля на установяване на нарушението Х., като обективни и безпристрастни, които са установили на посочената дата 25.7.2024г. водовземане от р. Негованка от касатора, като в реката е имало вода, образувано е вирче, тъй като е направен бент, поставени са съответния агрегат, помпи, и е изградена подземна водопроводна система- три инсталации, като към момента на проверката работела само най- голямата от около 500 м.По искане на касатора са разпитани св. И. и св.К., които твърдят, че през м. юли 2024г. е нямало вода в реката и съответно не е осъществявано поливане на горепосочените земеделски земи в землището на [населено място]. Тези показания съдът не е кредитирал, тъй като първия е син на управителя на дружеството, а втория служител на същото дружество, поради което същите се явяват заинтересовани лица. При така установените факти, РС е направил извод, че НП се явява законосъобразно и правилно. АУАН и НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като съдът е намерил за неоснователно възражението, че нарушението и обстоятелства, при които то е извършено не са посочени в тях. Съдът е намерил, че датата на извършване на нарушението и датата на неговото констатиране съвпадат 25.07.2024г, а мястото на нарушението е посочено чрез географски координати, поради което е формирал извод, че датата и мястото на нарушението са посочени в АУАН и НП. След като съдът не е кредитирал показанията на св. И. и св.К. като такива на заинтересовани лица и с оглед официалните документи Констативен протокол от 17.07.2024г.и приложената към него снимка, както и този от 25.04.2024г.съдът е намерил за недоказани твърденията на касатора за неизвършване на нарушението, поради обективна невъзможност- пресъхване на реката. ВТРС е изложил подробни мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Посочената в НП правна квалификация на деянието по чл. 40, ал.1 от ЗВ, както и санкционната норма на чл. 200, ал.1 т.1 б“в“ от ЗВ съдът е намерил, че съответстват на гореописаното нарушение. Доколкото наказанието следва да се определи в тази хипотеза съобразно превишеното водовзеемане, при което след като при превишаване на водовземане в размер на 10 л/ с е предвидена глоба в размер на 1000 лева, то при минималния установен дебит т.е. този при който инсталацията може да работи от 69, 5 л/ с, е определил имуществена санкция в размер на 6950 лева. ВТРС е посочил, че в закона не е предвиден точно такъв начин на определяне на конкретното наказание, но като се вземат предвид критериите по чл. 27 от ЗАНН и целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, наказанието се явява справедливо. Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е частично правилно, а така подадената касационна жалба – частично основателна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи. Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС и съответно се позовава на тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН, касаещи липсата на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да са ограничили правото на защита на касатора, наличието на всички реквизити визирани в нормите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, при което нарушението е описано подробно като място посочено в географски единици и дата на извършването му, която съвпада с датата на неговото установяване. Следователно верен се явява извода на ВТРС, че в АУАН и НП нарушението е било описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той е сторил в развилото се съдебно производство. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, което в случая не се установява. Споделят се и изводите на съда досежно доказаността на нарушението, тъй като от съставения официален документ Протокол за проверка на място, свидетелските показания на актосъставителя и свидетел, вписан в АУАН безспорно се установява наличието на водоползване към датата на съставяне на Протокола. Правилно от ВТРС не са кредитирани показанията на водените от касатора свидетели, тъй като същите се явяват заинтересовани лица. Споделят се и мотивите на съда досежно вярната правна квалификация на нарушението, тази по чл. 44, ал.1 от ЗВ. Правилото на тази норма въвежда общ разрешителен режим за водовземане, който не се прилага в изрични и лимитативно изброени в закона случаи. От касатора не се твърди, че същият има разрешение за водовземане, както и че е налице някое от обстоятелствата, при които законът допуска законосъобразно ползване без такова разрешение. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че неправилно е посочено водовземане, вместо ползване, поради което съществено е нарушен материалния закон. В тази връзка и разпитаният пред районен съд свидетел – актосъставител е посочил, че водовземането в случая се състои в отклоняването на водата от естественото корито на реката към напоителната система на касатора. Според §1, ал.1, т. 7 от ДР на ЗВ"водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Като понятието воден обект е определено в §1, ал.1 т. 34 от ДР на ЗВ и това е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи, какъвто определено се явява р. Негованка. Законодателят определя "ползване на водния обект в §1, ал.1 т. 25 и това е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно е посочено в НП, че изпълнителното деяние се явява водовземане, поради което при липса на изрично разрешение за това и при липсата на предпоставките в чл. 44, ал.1 т.1-4 от ЗВ, то нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 44, ал.1 от ЗВ. При този правен извод и с несъмненото установяване на извършване на нарушението по чл. 44, ал.1 от ЗВ от касатора на посочената в АУАН и НП дата -17.07.2024 г., която дата наказващият орган изрично определя и за дата на нарушението по см. на чл. 42, т.3 от ЗАНН респ. Чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, то изцяло правилен се явява и корелативно свързания с него извод, че е налице основание за налагане на санкция за същото, предвид санкционния състав на чл. 200, ал.1 от ЗВ. Доколкото нарушителят се явява ЮЛ, то вида на наложеното наказание е „имуществена санкция“, при което АНО не следва да доказва наличието на вина, тъй като в този случай отговорността се явява обективна. Изцяло правилен е и изводът на РС, че с показанията на съответната помпа, нейните характеристики за водовземане, при отчитане на обстоятелството, че е работила само едната от изградените три системи, то се касае за водовземане от 10 л/ [населено място] установявания и изрично визирани в НП данни се спорят от страна на касатора, но същият не е ангажирал доказателства вкл. Чрез съответна съдебно- техническа експертиза, не са направени други доказателствени искания в насока оборване на тези фактически твърдения на органа в наказателното постановление. Ето защо, изцяло съобразно фактическите установявания в НП, които РС прави въз основа на редовно събрания доказателствен материал пред него, съдебният състав извежда извод и за правилно приложение на санкционната норма, а именно чл.200, ал.1 б в от ЗВ, при което липсват основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Този извод на съда също се споделя от настоящия състав, доколкото се касае за типично нарушение от посочения вид, същото не разкрива по- ниска степен на обществена опасност, поради което не отговаря на изискванията на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, в който се съдържа легалното определение за маловажен случай. Настоящата инстанция обаче не споделя доводите на ВТРС, че след като в чл. 200, ал.1 т.1б „в“ санкцията е определена от 1000лева до 10 000 лева, то при дебит от 69, 5 л/с наказанието следва да е 6950 лева. Както правилно посочва касаторът при определяне на наказанието следва да се имат предвид критериите на чл. 27, ал.1 от ЗАНН, целите визирани в чл. 12 от ЗАНН, а не механично да се определя размера съобразно количеството вода. Несъмнено, целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.От друга страна, по арг. на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието, следва да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения. Съгласно този текст административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Съгласно ал.1 на чл. 27 от ЗАНН органът, който налага наказанието, определя и неговия размер, а съдът е длъжен да извърши преценка дали същият е правилно определен спрямо извършеното нарушение и с оглед целите на чл. 12 от ЗАНН. В случая тези цели не са били изпълнени, тъй като съдът не е взел предвид факта, че нарушение по ЗВ е за първи път, не е налице и хипотезата на повторнос. С оглед на това настоящата инстанция намира, че справедливото наказание в настоящата хипотеза би било такова от минималния размер, предвиден в чл. 200, ал.1, т.1 б „в „ от ЗВ от хиляда лева. С оглед на така изложеното съдът намира, че Решението на ВТРС следва да се отмени в частта, в която е потвърдено като законосъобразно НП за сумата от 5950 лева, а в останалата част Решението да бъде оставено в сила. Съгласно правилото на чл. 63в от ЗАНН досежно разноските е приложима нормата на чл. 143, ал.1 от АПК, при което на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на касационната жалба в размер на 935, 50 лева, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН. От ответник жалба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН, като съдът приема, че претендираното за двете инстанции възнаграждение общо от 1000 лева, не се явява прекомерно, поради което следва да бъде присъдено. Доколкото касационната жалба е уважена частично, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответник жалба, за двете инстанции в размер общо на 10 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново