Решение № 185 от 29.5.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 134/2023 г.

С присъда № 59 от 02.06.2022г., постановена по НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд град С.З., VI-ти наказателен състав, ищецът в настоящото производство Д. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 31.07.2020 г. в град С.З. по бул. „Б.“ при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № •• е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и П113ДвП, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и чл. 85, ал. 2 от ППЗДвП, според които разпоредби водач на МПС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /чл. 25, ал. 2/, както и завиването в обратна посока се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, като с тези си действия е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „АУДИ‘, модел „А 5“, собственост на Б. М., който в исковата молба се сочи за виновен за настъпилото ПТП - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „а“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Сочи се, че постановената Присъда № 59 от 02.06.2022г. по НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд град С.З., VI-ти Наказателен състав е била обжалвана от ищеца. С Решение № 16 от 23.01.2023г на Окръжен съд град С.З., ІІ-ри Наказателен състав, първоинстанционния акт е потвърден като правилен и законосъобразен, от което се налага и извода, че вината и противоправното поведение на ищеца Д. Г. е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Посочено е, че с оглед влязлата в сила Присъда срещу Д. Г. Г., като пряк причинител на вредите, на основание чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за не нуждаещо се от доказване в настоящия процес - настъпването на ПТП на дата 31.07.2020 г., вината на ищеца като водач на лекия автомобил, участвал в пътния инцидент и противоправност на извършеното от него деяние, доколкото по смисъла на цитираната разпоредба постановената присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

Изложено е, че съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: настъпилото ПТП и неговия механизъм, противоправното поведение на виновния водач, - претърпените неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, - ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Сочи се, че вината съгласно установената с нормата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага, до доказване на обратното.

Отбелязано е, че съгласно чл. 477 ал. 1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Сочи се, че в следващата ал. 3 на чл. 477 от КЗ изрично се сочи, че за трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт.

Посочено е, че разпоредбата на чл. 494 т. 1 от КЗ повелява, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство. Според даденото легално определение в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП като „водач“ се определя лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Счита, че предвид описания от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба механизъм на ПТП следва безспорно да се приеме, че към момента на неговото настъпване същият е имал качеството „водач на МПС“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

Посочено е, че с оглед на постановената и влязла в сила Присъда на Районен съд град С.З., с която Д. Г. Г. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „а“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, изпълнителното деяние на което се заключава в това, че на 31.07.2020 г. в град С.З. по бул. „Б.“ при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № •• е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП и в резултат на това е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди, по аргумент от чл. 477 ал. 3 и чл. 494 т. 1 от КЗ, следва да се приеме, че макар и пострадал ищецът като водач на увреждащото МПС, който има вина за настъпването на ПТП, е изключен от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на Автомобилистите".

Предвид изложеното, ответникът моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни, с оглед на това, че претендираните за обезщетяване от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП от дата 31.07.2022 г., са настъпили изцяло в резултат на негови виновни и противоправни действия като водач на участвалия в пътния инцидент лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ••, които го изключват от кръга на трето увредено лице по смисъла на чл. 477 ал. 3 от КЗ и поради наличието на изрично предвидено изключение от покритието по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла на чл. 494 т. 1 от КЗ.

В случай, че не се възприемат доводите му за неоснователност на предявените искове на основание чл. 494 ал. 1 т. 1 от КЗ, то заявява, че оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни и необосновани, и моли, да бъдат отхвърлени.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции, предмет на настоящото търговско дело.

Излага следните доводи и съображения:

Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на дата 31.07.2020 г. в гр. С.З., малко след 21: 00ч. ищецът Д. Г. при управление на лек автмобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № •• по бул. „Б.“ в посока запад, след бензиностанция „Ш.“, срещу магазин „З.“ се движел в лявата лента на северното платно, като преди да стане платното трилетнтово се престроил в крайна дясна лента, като след това е предприел ляв завой за престрояване в крайна лява лента за движение и от тази лента ищецът е имал намерение да извърши обратен завой, но в същото време в крайна лява лента се е движел управлявания от Б. М. лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А5“ с peг. № •••, който блъска ищецът и по този начин е настъпило ПТП.

Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица от 31.07.2020 г.. В следствие на горепосоченото ПТП ищецът е откаран по спешност в УМБАЛ „П.“ АД - С.З., където е бил приет в клиника по неврохирургия. При приемането на пациента е установено наличие на мекотъканен травматичен оток в областта на капилициума и клинични данни за фрактура на долната челюст. По така установените травматични увреждания е била проведена медикаментозна терапия и ищецът на 05.08.2020 г. е изписан. По-късно Д. Г. е бил приет по спешност в клиника по Лицевочелюстна хирургия към УМБАЛ „С.“ АД за лечение на долночелюстна фрактура. Проведено е било оперативно лечение на 07.08.2020 г., като ищецът е бил изписан на 12.08.2020 г. с окончателна диагноза: „Открито счупване на долната челюст“.

Сочи се, че вследствие на горепосоченото ПТП за ищеца са настъпили неимуществени и имуществени вреди, които подлежали на обезщетение от страна на застрахователя на водача на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност“. Към датата на настъпване на ПТП-то лек автомобил „АУДИ“, модел „А5“ с peг. № ••• имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към З."О.З." АД, с полица №BG/23/l 20001369249, валидна от 20.05.2020г. до 19.05.2021г. До същото била депозирана молба-претенция, за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП, като съответно е образувана щета с № 0411-040-0006-2020 г..

Изложено е, че по така заведената щета с писмо с изх. № 99- 8400/25.11.2020 г. застрахователят е постановил изричен отказ да изплати на ищеца Д. Г. Г. застрахователно обезщетение по горепосочената щета за претърпени от него неимуществени вреди и имуществени вреди, като впоследствие с писмо с изх. 99-1739/14.03.2023 г. застрахователят е предложил изплащането на обезщетение за претърпените от ищеца вреди в размер на 21 170.00 /двадесет и една хиляди сто и седемдесет/ лева. По така направеното предложение за извънсъдебно плащане ищецът е счел, че същото не обезщетява в пълен обем претърпените от него вреди вследствие на претърпяното ПТП, като считал, че предложеният размер от 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди е крайно несправедлив, а сумата за претърпените имуществени вреди в размер на 6 170 лева била достатъчна и е съгласен същата да бъде заплатена.

Ответникът счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.

Заявява, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Сочи, че исковете предмет на настоящето съдебно производство са предявени по реда на чл. 432 ал. 1 от КЗ, като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за Застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.. Заявява, че извод в тази насока следва и от факта, отговорността на ответното дружество се претендира на основание Договор за застраховка - полица №BG/23/120001369249, валидна от 20.05.2020 г. до 19.05.2021 г. Излага аргументи, че при действието на влезлия в сила от 01.01.2016 г., Кодекс за Застраховането е предвидена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск (чл. 432 ал. 1 във връзка с чл. 493 във връзка с чл. 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач на МПС, уредена в нормата на чл. 498 ал. 3 от КЗ. Сочи, че тази норма обвързва допустимостта на прекия иск от наличието па започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител.

Намира, че безспорно липсата на доказателства за изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 498 ал. 3, води до недопустимост на прекия иск по чл. 423 от КЗ. Посочва, че уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. Сочи, че в разпоредбата на чл. 378 ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностния срок по чл. 378 ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ. Според ответника, това ще рече, че изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите /в тази насока посочва Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС. по ч.т.д.№ 306/2017г. второ т.о. ТК, Определение № 29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело № 7479/2017год.; Решение № 728 от 11.10.2018 г. по т. д. № 215/2018 г. на Окръжен съд - В./.

Посочено е, че ищецът Д. Г. Г., с ЕГН •••••••••• чрез пълномощника си е депозирал претенцията си за неимуществени вреди пред застрахователя на 25.08.2020 г. С писмо с изх. № ЦУ 99-6137 от 25.08.2020 г. застрахователят е изискал по реда на чл. 106 от КЗ представяне на допълнителни документи, необходими за изясняването на факти и обстоятелства станали причина за настъпването на ПТП, респ. за преценката за основателност на заявената застрахователна претенция.

Твърди се, че писмото е било получено лично от пълномощника на пострадалия, но такива документи не са били представени от него. Вместо това, на дата 18.04.2023 г. е депозирана исковата молба в съда.

Заявено е, че действително към предявената доброволна претенция от дата 25.08.2020 г. е приложен Констативен протокол за настъпило ПТП с пострадали лица, но същият съдейки от съдържанието му е бил недостатъчен за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, каквито в последствие са били установени в хода на приключилото НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд град С.З., VI-ти наказателен състав.

Сочи се, че нещо в повече ищецът към датата на предявяването на исковете е знаел за постановената срещу него и влязла в сила Присъда на Районен съд - С.З., но не е споменал това обстоятелство в подадената от него искова молба.

Заявено е, че с действията си увреденото лице е поставило ответното дружество във фактическа невъзможност да установи относими към образуваната от него щета факти и обстоятелства, както и да определи размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за изплащането му в законовия 3 месечен срок.

Сочи се, че в настоящия случай този срок към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл, тъй като към момента на подаването й - 18.04.2023 г. застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно по чл. 498 ал. 3 от КЗ.

Ответникът счита, че предвид горното се извежда извод, че към датата на подаване на исковата молба по отношение на претендираните вреди не е изтекъл срокът по чл. 498 ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, с оглед на което предявените искове, с които ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди и законна лихва се явяват недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, а дори и да бъдат възприети от съда като допустими, то същите се явяват неоснователни.

Заявява, че посоченото по-горе е от значение и за момента, от който ищецът може да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.

Според ответника, лихва по действащия Кодекс за Застраховането, може да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, а съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на 106 ал. 3 от КЗ.

Посочва, че в случая, има данни застрахователят да е изисквал конкретни документи по реда на 106 от КЗ, които не са му били представени /в тази насока посочва Решение № 728 от 11.10.2018 г. по т. д. № 215/2018 г. на Окръжен съд - В.; Решение № 93 от 04.10.2018 г. по т. д. № 54/2018 г. на Окръжен съд — Х.; Решение № 812 от 26.10.2018 г. по т. д. № 414/2018 г. на ОС В./ Заявява, че оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП по посочения от ищеца начин.

Отбелязва, че в обстоятелствената част се сочи, че в град С.З., по бул. „Б.“ ищецът е предприел ляв завой за престрояване в крайна лява лента и съответно извършване на обратен завой, като в този момент в крайна лява лента се е движил застрахования при ответника управляван от Б. М. лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А 5“ с peг. № •••, вследствие на което е настъпил удар между двата автомобила.

Счита, че към исковата молба обаче не са ангажирани каквито и да е било доказателства, които да установяват по някакъв начин, че на дата 31.07.2020 г. е настъпило процесното ПТП, респ. по описания от ищеца механизъм, както и такива които да обосновават наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - виновно противоправно поведение, което да е в причинно следствена връзка с настъпилата вреда по отношение на водача на дек автомобил марка „АУДИ“, модел „А5“ с peг. № •••, с оглед на което същите се явяват необосновани, доколкото почиват само на база не подкрепени с нищо твърдения на ищеца.

Твърди, че напълно в обратната насока свидетелства влязлата в сила присъда по НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд град С.З., VI-ти наказателен състав, която сочи като виновен и пряк причинител на вредоносния резултат не ответника по предявените искове, а ищеца Д. Г. Г., предвид това, че е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.ове 25 ал. 1, чл. 25 ал. 2 от ЗДвП и чл. 85, ал. 2 от ППЗДвП и с тези си действия е предизвикал настъпването на ПТП.

На следващо място, изцяло оспорва сочените за причинени вследствие на ПТП травматични увреждания от ищеца. Намира, че с исковата молба не са представени никакви доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че телесните повреди, които се твърди, че са получени от ищеца са вследствие на процесното ПТП и в резултат на виновно противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на МПС.

Счита, че причинените травматични увреждания следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване с необходимите медицински документи, каквито ищецът към исковата молба не е приложил, а напротив съвсем бланкетно е изложил факти за здравословното си състояние вследствие на инцидента, които остават неподкрепени с необходимия доказателствен материал - липсват доказателства за твърдяната като извършена операция по спешност в клиниката по Лицево Челюстна Хирургия към УМБАЛ „С.“ АД, че тези травматични увреждания са в резултат и последица от ПТП, както и такива, удостоверяващи сочения от него болничен престой.

В тази връзка заявява, че оспорва и твърденията за виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил застрахован в ответното дружество и причинно- следствена връзка между настъпило в резултат на такова противоправно деяние ПТП и причинените и претендирани от ищеца за репариране имуществени и неимуществени вреди.

Независимо от заявените по-горе възражения - в случай, че се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и се прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответното Застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца Д. Г. Г. неимуществени врели, моли, при постановяването на решението да се отчетат и следните обстоятелства:

Правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и непосредствена връзка и последния от увреждането, когато увреденият е допринесъл до настъпването на вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т. е. когато е налице причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат.

Счита, че от наличните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че същото е в резултат на виновно негово противоправно поведение, респ. че съпричиняване от негова страна към настъпилия вредоносен резултат е налице.

Заявява, че извод в тази насока следва от влязлата в сила Присъда по НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд град С.З., VI-ти наказателен състав, с която е установено по безспорен начин извършването на нарушения на разпоредбите по чл. 25 ал. 1 и чл. 26 ал. 2 от ЗДвП и чл. 85 от ППЗДвП, което от своя страна е безспорно доказателство за наличието на съпричиняване от страна на ищеца Д. Г. Г. към процесното ПТП от дата 31.07.2020 г..

Наред с това се сочи, че в процесния случай, ищецът с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото е допуснал нарушение на правилото на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посочено е, че в същата насока е и текстът на чл. 188 ал. 1 от ППЗдвП.

Не счита, че следва да е спорно по делото, че участвалият при настъпилото ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ е фабрично оборудван с обезопасителни колани. Намира, че не би следвало да е спорно също така, че пострадалият като пътник във въпросния лек автомобил е бил задължен по време на движение да постави обезопасителен колан. Според ответника, ищецът не е изпълнил това вменено му от закона задължение - респ. към момента па ПТП не е използвал обезопасителен колан макар и да е бил задължен по смисъла на закона. Посочва, че така застъпеното становище се подкрепя и от твърдените като настъпили вследствие на процесното ПТП множество травматични увреждания, голяма част от които са в областта на главата и които са причинили мозъчно сътресение /комоцио церебри/, със симптоми на главоболие, обърканост, отпадналост и слабост в крайниците, от което може да се направи еднозначен и обоснован извод, че пострадалият Д. Г. Г. не е бил с поставен обезопасителен колан. Сочи, че според изследванията при реализиране на ПТП 86% от не използващите обезопасителен колан са получавали различна степен сътресение на мозъка.

Счита, че правилно поставен обезопасителен колан би намалил инерционното движение на тялото и би оставил следи по тялото на ищеца - широки лентовидни охлузвания и кръвонасядане по кожата и дълбоки тъкани в долна трета на корема, увреждане на коремни органи и контузия на гръден кош по линията на колана. Посочва, че видно от описаното в исковата молба няма увреждания от поставен обезопасителен колан, а се твърдят само травми, които са характерни за участници в ПТП, които са били без поставен такъв. Счита, че при поставен обезопасителен колан биха се избегнали удари в областта на главата, включително и увреждания по челюстта и биха се предотвратили настъпилите травматични увреждания.

Според ответника, неизпълнението на това негово задължение обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като в случай, че е бил с поставен обезопасителен колан дори и да е било възможно да се получат увреждания, същите са щели да бъдат в много по-лека степен и в по-малък обем, респ. не настъпването на вреди или тяхното ограничаване, е било могло да бъде постигнато и в случай, че ищецът бе изпълнил задълженията си по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и по чл. 188 ал. 1 от ППЗДвП.

Предвид посочените по-горе правни норми на ЗДвП и фактическата страна, при която е настъпило ПТП, ответникът счита, че допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение са в пряка причинно- следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.

Намира, че е налице и съпричиняване от страна на ищеца към претендираните от него за репариране неимуществени вреди и по причина, че същият не сочи данни и доказателства да е било провеждано каквото и да е било лечение на твърдените като настъпили вследствие на ПТП травматични увреждания и спазването на предписания му лечебно възстановителен процес.

Счита, че описаните обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и счита, че същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението му по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответното дружество.

Предвид изложеното заявява, че прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Отбелязва, че правилото на чл. 52 от ЗЗД сочи, че „Обезщетение за неимуществени врели се определя от съда по справедливост“. Вложеният от законодателя смисъл на думата справедливост е обусловен от общоприетите правила за поведение в обществото.

Посочва, че според наложилата се съдебна практика „Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението като възраст на увредения, социално и обществено положение, бит и традиции на етноса“.

Заявява, че наред с това при определяне на обезщетението за неимуществените вреди ще следва да се отчете, както възрастта на пострадалия, така и неговата трудова заетост и социално икономическите условия в страната към момента на настъпването на пътния инцидент.

Отбелязва, че както вече е посочено за твърдените от ищеца като настъпили в резултат на ПТП травматични увреждания, с исковата молба не са ангажирани каквито и да е било доказателства. Няма и доказателства за проведен лечебно-възстановителен процес.

Намира, че дори и да се приеме, че е било получено мозъчно сътресение вследствие на процесното ПTП, то следва да бъде отчетено, че това е най- леката черепно-мозъчна травма, която протича с краткотрайна загуба на съзнание, последвана от главоболие, гадене и повръщане, които преминават за няколко дни без да има посттравматични остатъчни явления. Сочи, че лечението е покой и симптоматични средства аналгетици, антиеметични медикаменти, витамини - продължава от няколко дни до една седмица до пълно възстановяване. Сочи, че по дефиниция след мозъчно сътресение няма остатъчни явления, нито поражения.

Заявява, че същото се отнася и за счупената долна челюст, която ищецът твърди, че е получена вследствие на ПТП. При правилно лечение рехабилитацията протича без усложнения, като според медицинската наука дислокациите и разместванията зарастват в рамките на 4-6 седмици от датата на нараняване.

Твърди, че не са представени доказателства за полагането на труд по трудов или граждански договор, което от своя страна ще рече, че е нямало прекъсване на работен процес, в който ищецът да е бил ангажиран, респ. не са представени и болнични листове, удостоверяващи ползван отпуск поради временна нетрудоспособност.

Посочва, че действително претендираното обезщетение има за предмет репариране на причинената болка и страдание, но счита, че то следва да бъде и съобразено с реално причинените вреди, а не неоснователно да облагодетелства увреденото лице.

Предвид това счита, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено, както с икономическата и социалната действителност, с действително претърпените вреди, така и с конкретните обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността на застрахователя.

Ето защо, с оглед изложеното по-горе и в случай, че се приеме, че предявеният иск за заплащане па обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.

По отношение на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди е изложено следното становище:

Ответникът счита, че същото се явява неоснователно, дотолкова, доколкото в исковата молба ищецът не е конкретизирал обстоятелствата, на които се основава това неговото искане. Посочва, че единствено се претендира заплащането на сумата от 6 170 лева, без да става ясно, какви по вид и размер представляват тези имуществени вреди.

Ето защо и с оглед гореизложеното заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и необосновани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

В случай, че се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и се прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответното Застрахователно дружество по реда на чл. 432 от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 498 ал. 3 от Кодекса на застраховането за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди, заявява, че прави следните възражения:

За неоснователност на предявените искове.

• За прекомерност на заявената претенция за заплащането на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

• За съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ към вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Претендира за направените разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в която ищецът сочи, че ответникът възразява, че предявените искове били неоснователни, защото претендираните вреди, вследствие на процесното ПТП били настъпили изцяло и в резултат на виновни и противоправни действия на ищеца, които го изключвали от кръга на трето увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 от КЗ и поради изрично предвидено изключение от покритието на застраховката ГО по смисъла на чл.494, т. 1 от КЗ.

Счита това възражение за неправилно по същността си, защото: Видно от приложеното към отговора на исковата молба решение № 16 от 23.01.2023 г. постановено по НОХД 539/2023 г. по описа на СтОС, на стр. 6, съдът цитира заключението на тройната АТЕ е категорично, че при така избраната скорост на управление на лек автомобил „АУДИ” - 103 км.ч. М. е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, тъй- като се е намирал едва на 14, 5 метра от това място. Съответно експертите сочат, че при движение на лек автомобил „АУДИ” с разрешена скорост в населени места от 50 км. ч. лек автомобил „АУДИ” е щял да спре на около 22 метра преди мястото на удара и е нямало да настъпи ПТП.

Сочи се, че при така установеното въззивният съд се солидаризира с приетото от първоинстанционния относно наличието на значително съпричиняване на съставомерния резултат от водача на лек автомобил „АУДИ” Б. М.. То се изразява, както в управлението на това МПС със скорост два пъти по-висока от разрешената в населеното място, така и в предприетата „спасителна маневра“ - отклоняване на лекия автомобил вляво Експертите са категорични, че, ако водачът на лек автомобил „АУДИ” не е предприел завиване вляво, разстоянието между задния ляв ръб на лек автомобил „АУДИ” и дясната граница на пътната лента е било достатъчно, за да премине лек автомобил „АУДИ” без да настъпи удар.“ Въз основа на изложеното, счита, че претендираните вреди, вследствие на процесното ПТП са настъпили и в резултат на виновни и противоправни действия на водача на лек автомобил „Ауди“ - Б. М., който ако е бил управлявал автомобила с разрешената скорост в населени места от 50 км.ч. и / или ако не е бил предприел завиване вляво, разстоянието е било достатъчно, за да премине автомобила без да настъпи удар. Посочва, че освен това и против водача на лек автомобил „Ауди“ - Б. М. е образувано ДП 1228 ЗМ № 190 /2020 г. по описа на ОД на МВР за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, във вр. чл.342, ал. 1 от НК, което към настоящия момент не е приключило.

Или няма основание ищецът да бъде изключван като увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 от КЗ и поради изрично предвидено изключение от покритиeто на застраховката ГО по смисъла на чл.494, т.1 от КЗ.

Сочи се, че ответникът възразява, че предявените искове били неоснователни и необосновани, защото ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, тъй-като не му била дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Това възражение, ищецът счита за бланкетно и голословно, защото:

Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която е налице отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение обективиран в Писмо изх. № 99-8400/25.11.2020 г. на З. "О.З." АД. След което, след влизането в законна сила на горепосоченото наказателно решение, е представил останалите изискуеми документи на ответника, който въз основа на тях е изпратил на ищеца представеното с исковата молба писмо изх. № 99- 1739/14.03.2023 г. на З. "О.З." АД с предложение за сключване на извънсъдебно споразумение с изричното отбелязване, че ако в предоставеният тридневен срок от получаването му, ищецът не се съгласи с направеното предложение, същото ще се счита за отказ за решаване на случая по извънсъдебен ред и в този случай ще се пристъпи към определяне на размера на обезщетението от съда. Т.е. самият ответник препраща ищеца към съда, за да бъде разрешен спора, ако не е съгласен с определеното обезщетение. Пълната кореспонденция за заявяването на претенцията, становищата и писмата се съдържат в застрахователната преписка, която е поискал да се изиска от ответника и да се приложи по делото.

Сочи се, че ответника оспорва механизма на настъпване на ПТП по посочения от ищеца начин и твърденията за виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“ - Б. М., застрахован в ответното дружество и причинно - следствената връзка между настъпило в резултат на това противоправно деяние ПТП и причинените и претендирани имуществени и неимуществни вреди.

В тази връзка е заявено от ищеца, че е получил съобщение от Районна прокуратура С.З., с която е уведомен, че с Постановление 1265/16.02.2023 г. по описа на РП С.З. е образувано ДП 1228 ЗМ № 190 /2020 г. по описа на ОД на МВР за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, във вр. чл.342, ал.1 от НК от водача на лек автомобил „Ауди“ - Б. М.. На основание чл.75, ал.3 от НПК, ищецът е конституиран като пострадало лице.

Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова молба, с който заявява становище и възражения по предявените искове и направените с допълнителната искова молба пояснения и допълнения.

Поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания на предявените искове - заявява, че оспорва същите както по основание, така и по размер.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции, предмет на настоящото търговско дело.

Излага следните доводи и съображения:

По отношение на заявеното с допълнителната искова молба оспорване на направеното от ответника възражение, че претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП са настъпили изцяло в резултат на виновни и противоправни действия от страна на ищеца като водач на участвалия в пътния инцидент лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с регистрационен № ••.

Посочва, че ищецът, цитирайки постановеното от Окръжен съд град С.З. по НОХД 539/2023 г. Решение № 16/23.01.2023г., твърди, че претендираните вреди са настъпили и в резултат на виновни и противоправни действия на водача па лек автомобил марка „Ауди“ модел, , А5“ с регистрационен № ••• и нямало основание Д. Г. да бъде изключван като увредено лице по смисъла на чл. 477 ал. 3 от КЗ.

Счита, че така наведеното в подадената допълнителна искова молба твърдение е изцяло неправилно и необосновано.

Посочва, че в мотивите на Решение № 16 от дата 23.01.2023 г., постановено по НОХД 539/2023г. по описа на Окръжен съд град С.З., на което се позовава ищецът е посочено, че въпреки че ударът е настъпил при значително съпричиняване от страна на Б. М., процесното ПТП е настъпило на първо място поради посочените допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от Д. Г., като неговото незаконосъобразно поведение като водач е основната предпоставка за настъпилия пътен инцидент.

Заявява, че както е посочил и в депозирания отговор на искова молба с оглед влязлата в сила Присъда срещу Д. Г. Г., като пряк причинител на вредите, на основание чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване в настоящия процес - настъпването на ПТП на дата 31.07.2020 г., вината на ищеца като водач на лекия автомобил, участвал в пътния инцидент и противоправността на извършеното от него деяние.

Излага доводи, че съгласно чл. 477 ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Сочи, че според разпоредбата на ал. 3 на същия чл. за трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

Намира, че в настоящия случай е налице и изрично предвидено изключение от покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла на чл. 494 т. 1 от КЗ, според разпоредбата на които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство.

За да бъде изключен от кръга на трето увредено лице по смисъла на лен 477 ал. 3 от КЗ и да е налице така предвиденото изключение по смисъла на чл. 494 т. 1 от КЗ е достатъчно да има вина от страна на водача на MПС, а в настоящия случай вината е безспорно установена с влязла в сила Присъда. Посочва, че дори и съдът да приеме, че водачът на застрахования в ответното дружество лек автомобил има някакъв принос за настъпване на процесното ПТП, то това не опровергава факта, че виновен за настъпване на пътния инцидент е именно ищецът.

С оглед горе изложеното заявява, че поддържа направеното възражение, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани, с оглед на това, че претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП са настъпили изцяло в резултат на виновни и противоправни действия от страна на ищеца като водач на участвалия в пътния инцидент лек автомобил, които го изключват от кръга на трето увредено лице по смисъла на чл. 477 ал. 3 от КЗ и поради наличието на изрично предвидено изключение от покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла на чл. 494 т. 1 от КЗ.

Доколкото в допълнителната искова молба ищецът не е изложил нови пояснения и допълнения към обстоятелствата, на които са основани предявените от него искове, предмет на настоящото съдебно производство, то завява, че поддържа изцяло заявеното по реда на чл. 367 от ГПК становище в отговора на исковата молба - предявените искове, основани на изложените в исковата молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.

Заявява, че поддържа и всички заявени с отговора на първоначалната искова молба възражения против предявените искове /които се оспорват от ищеца с подадената от него допълнителна искова молба/, в това число и възраженията:

• за това, че ищецът е изключен от кръга на трето увредено лице по смисъла на чл. 477 ал. 3 от КЗ и наличие на изрично предвидено изключение от покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла па чл. 494 т. 1 от КЗ.

• за недопустимост на предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и законна лихва, поради това, че не е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ във вр. с чл. 380 о т КЗ.

• с които е оспорил сочения от ищеца механизъм на настъпването на ПТП.

• с които е оспорил вината и противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А5“ с регистрационен № •••.

• с които е оспорил твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца като увредено лице неимуществени вреди.

• за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД към настъпилия вредоносен резултат.

• за прекомерност на предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

• за неоснователност на претенциите за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

Счита, че предявените искове, основани на изложените в исковата молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.

Поддържа и всички заявени с отговора на първоначалната искова молба възражения против предявените искове.

Претендира за направените разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 31.07.2020г. в гр.С.З. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с peг. № ••, управляван от Д. Г. и лек автомобил „АУДИ” е peг. № •••, управляван от Б. М.. По делото не е спорно, наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към З."О.З." АД, с полица №BG/23/l 20001369249, валидна от 20.05.2020г. до 19.05.2021г. за лек автомобил „АУДИ“, модел „А5“ с peг. № •••.

С присъда № 59 от 02.06.2022г., постановена по НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд - С.З., Д. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 31.07.2020 г. в град С.З. по бул. „Б.“ при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № •• е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и чл. 85, ал. 2 от ППЗДвП, според които разпоредби водач на МПС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /чл. 25, ал. 2/, както и завиването в обратна посока се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, като с тези си действия е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „АУДИ‘, модел „А 5“, собственост на Б. М., като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК освободил Д. Г. Г. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Горепосочената присъда е потвърдена с Решение № 16/ 23.01.2023 г. постановено по ВНОХД № 539/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.З.. Със споразумение от 21.08.2023 г. по НОХД № 2519/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., Б. К. М. се признава за виновен в това, че на 31.07.2020г. в гр. С.З. по бул. „Б.“ при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с ДК № СТ 52 80 РМ, нарушил правилата за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно - чл.21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като се е движил със скорост 103 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч в населеното място и по непредпазливост е причинил на Д. Г. Г. - водач на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № •• двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и счупване на долния клон на лявата срамна кост, причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок повече от 30 дни.

По делото е представено уведомление от 25.08.2020 г. от ищеца до З."О.З." АД за настъпване на процесното ПТП.

Ответното дружество не оспорва, че ищецът Д. Г. Г., чрез пълномощника си е депозирал претенцията си за неимуществени вреди пред застрахователя на 25.08.2020 г. С писмо с изх. № ЦУ 99-6137 от 25.08.2020 г. застрахователят е изискал по реда на чл. 106 от КЗ представяне на допълнителни документи, необходими за изясняването на факти и обстоятелства станали причина за настъпването на ПТП, респ. за преценката за основателност на заявената застрахователна претенция.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

При настъпилото ПТП Д. Г. Г. е получил: Контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците. Мозъчно сътресение. Контузия на белия дроб в ляво. Кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница. Счупване долното рамо на пубисната кост в ляво. Счупване на долната челюст - многофрагментно в ляво.

Всички тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди пъти предмети и напълно отговарят да са получени при настъпилото конкретно ПТП, а именно при удари в изпъкналите деформирани и хлътнали части в купето на катастрофиралия автомобил.

Счупването долната челюст на две места с наложила се оперативна фиксация е осъществило медико-биологичния квалифициращ признак счупване на челюст при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на функциите е необходим период от 2 - 3 месеца.

Счупването рамо на пубисната кост в ляво е осъществено медико- биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е необходим период от около 2-3 месеца.

Останалите травматични увреждания както в съвкупност, така и всяко едно поотделно са от медико-биологичния характер разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като периода за възстановяване при тях е в рамките на 20 - 25 дни.

Характерът на установените телесни увреждания напълно отговарят да са получени в следствие на описаното ПТП.

Лек автомобил "Фолксваген" Голф с peг. № •• е с фабрично монтирани предпазни триточкови колани на предните седалки - на водача и пътника в дясно, и на задните седалки - на двамата пътника, а за пътника на средната задна седалка с двуточков обезопасителен колан.

Лек автомобил "Фолксваген" Голф с per. № •• е с монтирани предпазни триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално към тялото.

При сблъсък/удар предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на водача/пътника, след това механизма за разгъване на колана, блокира, горната и долната лента/рамо на колана придържат тялото на водача или пасажера плътно към седалката.

Установените травматични увреждания по пострадалия са изцяло в лява странична повърхност на лицето, тялото и таза, които са получени при настъпилия удар между двата автомобила и са от видните големи деформации на автомобила.

Експертизата приема че водача Г. е бил с поставен предпазен колан, тъй като ако е бил без колан, неминуемо травматичните увреждания щяха да бъдат налични по лицето, тялото и крайниците и върху дясна повърхност.

В ДП има данни, че водача и пътника в л.а. "Фолксваген" Голф са били с поставени обезопасителни колани.

В наличните медицински документи не са описани наранявания по тялото на пострадалия, които да са специфични, като причинени от поставен обезопасителен колан при настъпилото ПТП.

В конкретния случай и при конкретния удар между двата автомобила, травматичните увреждания биха били същите при пострадалия Г., тъй като предпазния колан има единствено възпиращо действие, напред и нагоре, като поглъща част от кинетичната енергия, след което придържа тялото плътно към седалката.

Няма медицински документи в делото за проведено извънболнично лечение от страна на ищеца за получените травматични увреждания.

Механизмът на ПТП е следния:

Пътно транспортно произшествие е настъпило на 31.07.2020 г. около 22.00 ч. между л.а. "Фолксваген" Голф с per. № ••, управляван от Д. Г. и л. а. "Ауди" А5 с per. № •••, управляван от Б. М.. Местопроизшествието се намира в гр. С.З. в западната част на бул. "••" източно от "Те"-образното кръстовище с ул. "••" /пътя за С." - път 6602/, при сух дребнозърнест и износен асфалт и работещо улично осветление.

Булевард "••" в участъка на ПТП е с две отделни платна за движение - северно и южно.

Северното платно за движение е разделено на три ленти, лява, средна и дясна, движението е в посока изток на запад, като широчината на лявата /южна/ лента е 4.00 м., средната лента е 4.00 м., дясната /северна/ лента е 5.00 м. Южното платно за движение е разделено на три ленти, лява, средна и дясна, движението е в посока от запад на изток, като широчината на лявата /северна/ е 4.00 м., средната лента е 3.50 м. и дясната /южна/ лента е 4.00 м. Северното и южното пътни платна са отделени с разделителен остров със широчина от 0.90 м., който в двата края има бордюр, а по средата има тревна площ.

Лек автомобил "Фолксваген" Голф с peг. № •• управляван от Д. Г. преди сблъсъка, се е движил по бул. "•• от изток запад, което преди "Те"- образното кръстовище с ул. "••" е трилентово, водача на л.а "Фолксваген" Голф предприема маневра престрояване в дясна крайна лента, след като се е престроил в крайна дясна лента, предприема маневра с цел завой в обратна посока.

Зад него по същото време се движи попътно в лявата лента за движение л.а "Ауди" А5 с peг. № ••• управляван от Б. М.. Лекия автомобил "Ауди" А5 с peг. № ••• застига и блъска завиващият лек автомобил "Фолксваген" Голф с peг. № ••.

Първоначалния контакт за л.а "Фолксваген" е в зоната на лявата средна колона между предна и задна леви врати, а за л.а "Ауди" е в зоната на предната броня от средата на дясно.

Сблъсъка/удара спрямо л.а. "Ауди" е предно десен екцентричен.

Сблъсъка/удара спрямо л.а. "Фолксваген" е ляво страничен.

Мястото на сблъсъка/удара се намира на 8.75 м. западно от ориентира "О", на линията на ориентира /посока север - юг/.

Скоростта на движение на л.а. "Фолксваген" Голф с peг. № •• преди настъпването на ПТП и непосредствено преди удара /в момента на сблъсъка/ е 24.16 км/ч.

Скоростта на движение на л.а."Ауди" А5 с peг. № ••• непосредствено преди удара /в момента на сблъсъка/ е 89.63 км/ч.

Скоростта на движение на л.а."Ауди" А5 с peг. № ••• преди настъпването ПТП е 100.15 км/ч.

Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "Фолксваген" Голф с peг. № •• с реалната му скорост на движение 24.16 км/ч. е равна на 11.52 м. Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "Ауди" А5 с peг.

№ ••• с реалната му скорост на движение 100.15 км/ч. е равна на 92.91 м. Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил "Ауди" А5 с per.

№ ••• с разрешената скорост на движение 50.00 км/ч. е равна на 31.51 м. При движение на лек автомобил "Ауди" А5 с peг. № ••• с реалната скорост на движение равна 100.15 км/ч. = 27.82 м/с. преди настъпването на ПТП, водача на л.а."Ауди" няма техническата възможност да спре автомобила преди мястото на удара и няма възможност да предотврати настъпването на ПТП.

При движение на лек автомобил "Ауди" А5 с peг. № ••• с разрешената скорост на движение равна 50.00 км/ч. = 13.89 м/с. преди настъпването на ПТП, водача на л.а."Ауди" има техническата възможност да спре автомобила преди мястото на удара и има възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Скоростта на движение на л.а "Ауди" А5, при която водачът му би имал възможност да спре преди мястото на удара, при адекватна реакция и да не настъпи ПТП е равна на 68.54 км/ч. или по малка от нея.

При спазване на технически изисквания за безопасно движение по пътищата за водача на лек автомобил "Фолксваген" Голф с peг. № ••, е имало техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Техническа причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка е движението на лек автомобил "Ауди" А5 с peг. № ••• със скорост 100.15 км/ч =27.82 м/с. преди настъпването на ПТП, която е по- голяма от разрешената скорост в населено място - до 50.00 км/ч.

Техническа причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка е извършената от водача на л.а. "Фолксваген" маневра за завиване в обратна посока, при наличие на движещо се в неговата посока, зад него и в ляво МПС, и навлизане в опасната му зона за спиране.

В резултат на всичко, по-горе описано, настъпва ПТП с последици описани в делото.

От заключението на повторната съдебномедицинска експертиза се установява следното:

Нормален срок за костно срастване при счупване на долна челюст е около два месеца, при рентгенологично проследяване. В медицинското досие от НЗОК-районно здравноосигурителна каса С.З. е видно, че е правена рентгенография на таза на 08.09.2020 г., други рентгенови изследвания не се установяват. Вероятно е преценено, поради това че се касае за полифрагментозна фрактура да не се бърза с отстраняване на имплантите.

При прегледа се оплаква от сутрешна скованост на лицевата мускулатура и дразнене в областта на имплантите. Наличие на добре зараснал пост оперативен цикатрикс субмандибуларно вляво с дължина около 7 см. и втори такъв фронтално с дължина около 4 см. Обема на движение на долна челюст е възстановен. От представената панорамна снимка направена на 18.01.2024 г., която е приложена на хартиен носител е видно: костно срастване, наличие на две плаки с по 7 отвора, едната е в областта на левия мандибуларен ъгъл със шест винта, другата е в тялото на мандибулата фронтално също с шест винта. От представената служебна бележка от Клиника по лицево челюстна хирургия на УМБАЛ ”С.” от 18.01.2024 г. е решено да се отстрани метала оперативно в планов порядък.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б. К. М. посочва, че ПТП - то се случило около осем часа вечерта, тъкмо се смрачавало, движел се по ул. „••“, карал посока Б., ищецът карал пред него и тогава го видял да завива надясно, в смисъл да хваща третото платно за надясно към Старозагорските бани. Внезапно ищецът направил рязък ляв завой и свидетелят го блъснал. Свидетелят заявява, че се намирал в крайна лява лента, там имало три ленти.

Свидетелката И. Д.а Г.а, която е майка на ищеца посочва, че катастрофата станала на 31.07.2020 г. С бащата на Д. били в село М., когато им се обадили, че е станало ПТП. Отишли в спешното, синът им бил с политравма, наранявания на стомах, бял дроб, комоцио, зъби, имал огромни болки. Вечерта бил с много силни болки, не можел да си отваря устата, не можел да се движи, нито да се храни. В С. болница го стабилизирали пет дни и казали, че нямат лицево - челюстен хирург и трябва те да си намерят, не можели да го транспортират и трябвало да си наемат линейка. Обърнали се към лекар в С. - доц. Д., който поел лечението на Д. в клиника „С.“ в С.. Престоят бил около 10 дни, свидетелката била придружител на сина си. Извършена била много тежка челюстна операция около 4 часа, при която сложили титаниеви плаки. Минало много време докато проходи, време докато се научи да се храни и всичко било с огромни болки. Първоначално се хранел със сламка с течна храна с едни шишенца, после само с пасирана храна. Заради таза, Д. бил в пълен покой, След като го изписали, се прибрали вкъщи, свидетелката останала да го гледа, тъй като за тоалетна, за храна, за всяко едно минимално движение, трябвало да има човек до него. В това състояние, Д. бил над два месеца, докато започнел да се раздвижва от начало с малки стъпки и да прави рехабилитация, за да може да почне да върви нормално. Ходел на манипулации, физиотерапии. През 10 – 15 дни се ходело в С. на контролни прегледи, казали че травмата заздравява, но не ставало толкова бързо. Когато Д. започвал да се храни част от храната изтичала от устата му, защото нямал нормален захват. Тези титаниеви импланти към настоящия момент все още не били премахнати, но трябвало да бъдат махнати, защото до 25 години растели момчетата и след това имало изменение. Свидетелката посочва, че Д. е моряк във Военно морско училище последна година. Заради ПТП – то, Д. пропуснал много курсове, пропуснал и стаж Според свидетелката, синът й пиел много лекарства, много успокоителни, болкоуспокоителни и чернодробните му ензими били завишени в момента. Към настоящия момент при по-голямо физическо натоварване, Д. изпитвал болката в крака, а това можело да му повлияе за неговата професия, той се опитвал да спортува. В момента синът й живеел в С.З., бил четвърта година и чакал стаж отново да се качи на кораб.

Свидетелят Г.Д. Г., който е баща на ищеца посочва, че разбрал за ПТП – то от познат на сина му. Тръгнали с майката на Д. веднага към болницата. След пристигането там, разбрали, че е приет в Спешна помощ. След около час излязъл, доктора, който го е приел и казал, че има комоцио, пукнат таз и фрактура на долна челюст. Направили му ЯМР, след което приели Д. в отделението, където останала майка му. На третия ден започнали усилено да търсят хирург, който се занимава с лицево – челюстна хирургия, защото в С.З. такъв специалист нямало. Наложило се да наемат частна линейка и частен лекар, който да е с тях при самото пътуване до С.. Приели го в болницата, доктора го прегледал и на следващия ден била операцията. Сложили импланти за прикрепяване на долната част от ляво на челюстта, за да я изправят, импланти и някакви плаки. В болницата бил около седем дена, майката на Д. била с него. След изписването, Д. се възстановявал в къщи, повечето време бил на легло. След това го закарали да си завърши образованието във Висшето Военно транспортно училище в гр.В.. Д. можел да върви, можел да приказва, имал болки в кръста, в устатата болки, много време, когато ядял течна храна, храната му излизала от устата. Тези плаки, импланти трябвало да се махнат в последствие, защото все още имало изменение на структурата. До края на годината трябвало да се направи преглед и специалистът да каже кога ще е удачно и дали сега е момента да се махнат, но тези неща трябвало се извадят от неговото тяло. ПТП – то му се отразило психически, в началото Д. не искал да се качва на кола, после трудно започнал да шофира с него, но най- вероятно щял да му остане спомен. Според свидетеля, когато Д. отишъл във В. сам се грижел за себе си, имал е там приятели, които му помагали. Бил освободен от физическо, след ПТП - то не спортувал, тъй като имал болки.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към З."О.З." АД, с полица №BG/23/l 20001369249, валидна от 20.05.2020г. до 19.05.2021г. за лек автомобил „АУДИ“, модел „А5“ с peг. № •••.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

С оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ пред З."О.З." АД е предявена претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение от 25.08.2020 г. за претърпените вреди. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото е безспорно установено, че телесните увреждания на Д. Г. Г. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Б. К. М., което е установено с влязло в сила споразумение от 23.08.2023 г. по НОХД № 2519/2023 г. по описа на Районен съд - С.З.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и от повторната СМЕ вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травми: контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците, мозъчно сътресение. контузия на белия дроб в ляво, кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница, счупване долното рамо на пубисната кост в ляво и счупване на долната челюст - многофрагментно в ляво. Поради счупването долната челюст на две места се е наложила оперативна фиксация с поставяне на титаниеви импланти. Към настоящия момент, ищецът се оплаква от сутрешна скованост на лицевата мускулатура и дразнене в областта на имплантите.

Налице е добре зараснал пост оперативен цикатрикс субмандибуларно вляво с дължина около 7 см. и втори такъв фронтално с дължина около 4 см. Обема на движение на долна челюст е възстановен. От представената панорамна снимка направена на 18.01.2024 г., която е приложена на хартиен носител е видно: костно срастване, наличие на две плаки с по 7 отвора, едната е в областта на левия мандибуларен ъгъл със шест винта, другата е в тялото на мандибулата фронтално също с шест винта. От представената служебна бележка от Клиника по лицево челюстна хирургия на УМБАЛ ”С.” от 18.01.2024 г. е решено да се отстрани метала оперативно в планов порядък.

От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е бил продължителен, изпитвал е силни болки, нуждаела се от чужди грижи за елементарни хигиени нужди.

Получените травми при процесното ПТП са попречили на обучението на ищеца в Военно морско училище в гр. В.. С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените множество травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, сравнително младата и работоспобна възраст на ищеца – 20 години, към момента на ПТП – то и факта, че към момента не е налице пълно възстановяване, тъй като предстои още една операция за отстраняване на имплантите от челюстта, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 80 000 лв.

По иска за имуществени вреди.

От представените по делото фактури и касови бонове се установява, че във връзка с процесното ПТП, ищецът е извършил разходи за лечение на стойност 6 170 лв. Поради това предявеният иск за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен.

По възражението за съпричиняване. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. От страна на ответното дружество е направено възражение за неизползване на обезопасителен колан от страна на ищеца.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че Д. Г. е бил с поставен предпазен колан, тъй като ако е бил без колан, неминуемо травматичните увреждания щели да бъдат налични по лицето, тялото и крайниците и върху дясна повърхност. Поради това съдът намира, това възражение за съпричиняване за неоснователно.

Ответното дружество излага доводи, че е налице съпричиняване от страна на Д. Г. Г., което е установено с влязлата в сила Присъда по НОХД № 2925/2021 г. по описа на Районен съд - С.З.. Действително видно от представената по делото присъда № 59 от 02.06.2022г., постановена по НОХД № 2925/2021 г. по описа на Районен съд - С.З., Д. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 31.07.2020 г. в град С.З. по бул. „Б.“ при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № •• е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП -чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗДвП и чл. 85 от ППЗДвП.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, назначена в настоящото производство също се установява, че техническа причина за настъпване на процесното ПТП, освен поведението на водача на лек автомобил "Ауди" А5 с peг. № •••, е и поведението на Д. Г. Г., който при управление на л.а. "Фолксваген" е извършил маневра за завиване в обратна посока, при наличие на движещо се в неговата посока, зад него и в ляво МПС, и навлизане в опасната му зона за спиране.

С оглед изложеното съдът намира, че е безспорно установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. Г. Г., поради нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗДвП и чл. 85 от ППЗДвП, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 % или до размер от 40 000 лв., а обезщетението за имуществени вреди до размер от 3 085 лв.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

По делото е представено доказателство, че Д. Г. Г. е уведомил ответното дружество за настъпване на процесното ПТП на 25.08.2020 г., като на същата дата е предявена и застрахователната претенция. С оглед горепосочените разпоредби, ищецът е имал право да претендира законна лихва от 25.08.2020 г., но с оглед диспозитивното начало съдът следва да присъди законна лихва от 20.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Предвид гореизложеното съдът намира, че З."О.З." АД следва да заплати на Д. Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически стрес в размер на 40 000 лв. причинени при ПТП на 31.07.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 40 000 лв. до претендирания размер от 83 830 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че З."О.З." АД следва да заплати на Д. Г. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 085 лв. причинени при ПТП на 31.07.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 3 085 лв. до претендирания размер от 6 170 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отговорността за разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен с адв. В. Д. от 19.03.2023 г. /лист 257/.

С оглед на изложеното при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди в размер на 83 830 лв. и иск за имуществени вреди в размер на 6 170 лв.

По иска за заплащане на неимуществени вреди в размер на 83 830 Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 до 100 000 – 2 650 лв. +8 % за горницата над 25 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 7 356, 40 лв.

С оглед изхода на делото З."О.З." АД следва да заплати на адв. В. М. адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 3 510, 15 лв. съразмерно с уважената част от иска.

По иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 6 170лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 – 400 лв. +10 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 917 лв.

С оглед изхода на делото З. "О.З." АД следва да заплати на адв. В. М. адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 458, 50 лв. съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото З. "О.З." АД следва да заплати на адв. В. М. адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. Г. Г. в общ размер на 3 968, 65 лв. /3 510, 15 + 458, 50 = 3968, 65 лв. / съразмерно с уважената част от исковете.

В настоящото производство З. "О.З." АД е направило следните разноски: възнаграждение за изготвяне на комплексната съдебномедицинската и автотехническа експертиза в размер на 890 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 9 420 лв. с ДДС или в общ размер на 10 310 лв.

С оглед изхода на делото Д. Г. Г. следва да заплати на З. "О.З." АД направените по делото разноски в размер на 5 374, 37 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Видно от данните по делото от бюджета на съда са заплатени възнаграждение за изготвяне на комплексната съдебномедицинската и автотехническа експертиза в размер на 890 лв. и възнаграждение за изготвяне на повторна съдебномедицинска експертиза в размер на 600 лв. или в общ размер на 1 490 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. "О.З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на сумата от 1 723, 40 лв. и сумата от 713, 30 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът