Решение № 1092 от 12.10.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1000/2022 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя С.Т., чрез юрисконсулт К.К., срещу решение № 397/15.04.2022г., постановено по НАХД № 20222120200462 по описа за 2022г. на Районен съд - Бургас, с което отменено издаденото от председателя на комисията наказателно постановление (НП) № НП-3/01.03.2021г., с което за нарушение по чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т., ЕГН-••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Касаторът счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, поради което моли да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото от него НП. Заявява, че нарушението е установено на 27.07.2020г. със съставяне на констативен протокол и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) той не е изтекъл. Счита също, че ЗРВКУ се явява специален по отношение на ЗАНН, а той чрез препращаща норма към Закона за енергетиката (ЗЕ) предвижда, че АУАН се съставя въз основа на констативен протокол. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт К.К., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на НП с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г.Й.Т., •••, чрез пълномощника адвокат И.Ц. •••, представя писмен отговор на касационната жалба в който заявява, че поддържа мотивите на районния съд. Посочва и допълнителни основания, които счита, че водят до незаконосъобразност на НП. Иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди оспорения съдебен акт. Пред съда ответникът чрез същия пълномощник, също оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, тъй като на 16.06.2021г. административно-наказващият орган е разполагал с всички данни за извършителя на нарушението, поради което издаденото НП е извън срока по чл.34 от ЗАНН. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № НП-3/01.03.2021г. на председателя на КЕВР, с което за нарушение по чл.14, ал.4 от ЗРВКУ и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Т., е наложена глоба от 2000 лева Наказанието на Т. е наложено за това, че в качеството му на изпълнителен директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас, е бил длъжен да осигури прилагането на цени, утвърдени за ВиК оператора с решение № Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР, но е допуснал дружеството да предостави услуга „пречистване на отпадъчни води“ на потребителя „Атлант 2013“ЕООД по цени по-високи от утвърдените, с което е извършил нарушение по чл.14, ал.4, вр. чл.36, ал.2 от ЗРВКУ. Установява се, че „ВиК“ЕАД, гр.Бургас е издало фактура № 00399956564/23.04.2020г. на потребителя „Атлант 2013“ЕООД, за обекти „Обувен цех, Обзор“ с партида 6085/66 и „Дърводелски цех, Обзор“ с партида 6085/67, за предоставени ВиК услуги за периодите 12.03.2020г.-14.04.2020г. и 19.03.2019г.-14.04.2020г., в която неправилно е фактурирало услугата „пречистване на отпадъчни води“ по цена 0, 847 лв./куб.м., утвърдена „за промишлени и други стопански потребители - степен на замърсеност 1“, а не по цена от 0, 652 лв./куб.м., утвърдена „за битови потребители и приравнени на тях потребители“, съгласно решение № Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР, без да е доказало, че потребителят реално попада в категорията „потребители, на които се предоставят водоснабдителни и/или канализационни услуги за промишлени и други стопански нужди и без да е доказало и обосновало генерирането от него на „производствени отпадъчни води“ по смисъла на § 1, т.1 ДР Наредба № 7/2000г., които са със степен на замърсеност 1. Не е сключен договор за заустване на отпадъчни води, изпускани в резултат на дейността на потребителя, съгласно изискването на чл.4, ал.3 от Наредба №7 от 14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн.ДВ, бр.98/2000г., Наредба №7/2000г.). Не е доказано извършването на контролни пробонабирания от пункт за заустване на отпадъчните води от дейността на този потребител в градска канализация, както и съставянето от оператора на протоколи за извършени анализи за този потребител. Не е установено и не е доказано от оператора, че в резултат от дейността на потребителя се генерират отпадъчни води, които могат да се квалифицират като „производствени отпадъчни води“ по смисъла на §.1, т.1 от ДР на Наредба №7/2000г. За извършеното на Г.Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № ВК-15 от 01.10.2020г., въз основа на който е издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление. За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че е в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които проверката била извършена само по документи, като всички изискани документи и допълнителна информация били събрани на 16.06.2020г. Съдът установил, че след тази дата контролните органи не са извършвали други проверки и не са изисквали и събрали по преписката допълнителни доказателства. Поради това на 16.06.2020г. в администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на които актосъставителят приел, че има извършено нарушение, т.е. това бил моментът, в който актосъставителят разполагал с всички документи и цялата информация и от този момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на нарушителя. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушението, съгласно нормата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по т.д.№ 3/2019г., „ откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав “. Както правилно е приел районният съд, за началото на този срок е релевантна датата на която в КЕВР е била налична цялата необходимата информация относно извършеното нарушение за което е санкциониран Т., а именно 16.06.2020г. На тази дата с писмо изх.№ К-1380-3/15.06.2020г. ( л.38, задна част от КНАХД №3469/2021г.) изпълнителният директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас е представил договор сключен с „ВиК-Сливен“ООД, но не е представил допълнително изисканите от него документи от контролния орган с писмо изх.№ В-17-14-10/29.05.2020г. – сключени договори по Наредба № 7/2000г. и протоколи от извършени пробонабирания за потребителите. В писмото се сочи, че на последните е фактурирано по цена за „промишлени и други стопански потребители - степен на замърсеност 1”, във връзка с което е направено обстойно ежемесечно изследване на отпадъчни води от големи групи потребители /юридически лица/, отразяващо средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Това представително обследване показвало, че изследваните води могат да бъдат причислени към 1-ва степен на замърсяване. Индивидуално пробонабиране от всички обекти било физически невъзможно поради специфични характеристики на канализационната система: обща за няколко обекта; неосигуряване на достъп или законен представител на обекта. Допълнителни доказателства относно релевантни факти и обстоятелства не са били представени от дружеството пред КЕВР след 16.06.2020г. Неоснователно е възражението на касатора, че преди съставяне на констативния протокол не са му били известни редица съществени признаци от обективна и субективна страна на нарушението. Напротив още към 16.06.2020г. той е бил уведомен, че няма как да му бъдат представени изисканите документи, тъй като „ВиК“ЕАД не разполага с тях, заради даденото обяснение на изпълнителния директор в писмо изх.№ К-1380-3/15.06.2020г., с вх.№ В-17-14-10/16.06.2020г. на КЕВР. Това изрично е отбелязано от контролните органи в констативния протокол от 27.07.2020г. Ето защо още на 16.06.2020г., когато това писмо е постъпило в КЕВР, въз основа на информацията предоставена от изпълнителния директор на „ВиК“ЕАД, е съществувала фактическата и юридическата възможност да се установи нарушението и извършителя. Датата на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при определяне на момента в който е започнал да тече преклузивният срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Този протокол не представлява необходима предпоставка за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги не е предвиден специален ред за установяване на административните нарушения, липсва и препращане към Закона за енергетиката. Посочената от пълномощника на касатора норма на чл.5, ал.2 от ЗРВКУ се отнася единствено до структурата и правомощията на комисията, но не и до процесуалния ред за установяване на нарушенията и налагане на наказанията за тях. Поради това приложение за процесното нарушение намират общите правила на ЗАНН. В случая актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен на 01.10.2020г., при наличие на абсолютна пречка за образуване и развитие на административнонаказателното производство – изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,