Решение № 10564 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1576/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалба от „БГ СОД“ ООД, ЕИК 200999966, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], ап.20, представлявано от управителя П. И. М., чрез пълномощник – адв. А. Х., срещу Решение № 722/03.06.2024г. по АНД № 4206/2023 г. на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300411/07.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложената на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал. от КТ имуществена санкция от 3 500 лв. за нарушение по чл.142 ал.6 от КТ е намалена на 1 500 лв. С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано, тъй като фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда за безспорно установяване на вмененото с НП нарушение. Твърди се, че не са налице преки, събрани по надлежния ред доказателстава за допускането му от дружеството като работодател. Проверката от инспекторите не е извършена на датите, за които се твърди, че охранителя П. Т. е полагал труд повече от 12 часа; не е снето и обяснение – декларация по реда на чл.402 ал.1 т.3 от КТ от лицето, като за него липсват и констатации в съставеният въз основа на проверката протокол № ПР2315964/22.05.2023г. Сочи се, че кредитирания от АНО и от съда „график“ няма характера на частен свидетелстващ документ и не се потвърждава от други доказателства, като не е представен и оригинал на същия, поради което съдът е следвало до го изключи от доказателствения материал. Необосновано не е зачетен представеният ведно с жалбата оригинален график за работата на охранителите във „ВиК“. На изложените основания се иска отмяна на оспореното съдебно решение и да се постанови друго такова по съществото на спора, с което да се отвени НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв.Х., касационната жалба се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът – Директора на ДИТ - Варна, в депозирана чрез процесуален представител – ю.к. Надя Т. писмена молба, оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави искане за редуциране на адвокатското възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, паради което следва да се остави в сила. Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 03-2300411/07.06.2023г. от Директора на Д „ИТ“ – Варна, с което за нарушение на чл.142 ал.6 от КТ на „БГ СОД“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ. За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че с оглед постъпил сигнал в ДИТ – Варна, с твърдение, че в ЕТР „Изгрев“, с адрес: гр. Варна, [улица]портал, охраняван от „БГ СОД“ ООД, назначените в дружеството на длъжност охранители лица полагат труд в период надхвърлящ 12 часа в денонощие, а в събота и неделя работните им смени обхващат период от 24 часа, на 27.04.2023 г. служители на ДИТ – Варна – свид. Р. П. и свид. В. А. извършили проверка в обекта, въз основа на Заповед № 14/27.04.2023г. на Директора на Д „ИТ“ – Варна. Проверката била извършена след 17.30ч. като в обекта бил установен да осъществява трудовите функции на охранител свид. В. Н., който попълнил декларация по чл. 402, ал. 1 от КТ. След покана лицето представило на проверяващите график за работа в обекта за м. април 2023г., както и тетрадка за сдаване и приемане на дежурствата, съдържаща ръкописен текст и подписи на служителите в обекта. Свид. П. заснела с мобилния си телефон представения график, както и страниците от тетрадката за сдаване и приемане на дежурствата в обекта касаещи м.април 2023г. Служителят обяснил на проверяващите, че в посочената тетрадка всеки охранител попълва часа и датата на застъпване на смяна и сдаване на дежурството. В последствие, на 28.04.2023г., в хода на извършената проверка, декларация по чл.402, ал.1 от КТ попълнил и друг служител на дружеството – жалбоподател, осъществяващ трудовите функции на охранител – свид. И. И.. Въз основа на представените документи в хода на проверката, свид. П. съставила на „БГ СОД“ ООД АУАН № 03-2300411/22.05.2023 г., за нарушение на чл.142 ал.6 от КТ, поради това, че в качеството на работодател е допуснал полагане на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време повече от 12 часа от лицето П. С. Т., на длъжност „охранител“, който е полагал труд от 8.00 ч. на 08.04.2023г. до 08.00 часа на 09.04.2023г. АНО като възприел изцяло установената фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал обжалваното НП, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 500 лева. Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и представени с жалбата, и допълнително събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства и свидетелски показания. В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. ВРС е изложил, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от дружеството състав на нарушение по чл.142 ал.6 от КТ, тъй като събраните по делото /преки и косвени такива/, в своята съвкупност обуславят извода, че при сумирано изчисляване на работното време, лицето П. С. Т. е допуснато от дружеството-жалбоподател да полага труд повече от 12 часа, а именно – от 08.00ч. на 08.04.2023г. до 08.00ч. на 09.04.2023г. За да формира тези изводи, съдът е приел, че трудовата дейност в обекта е осъществявана именно по графика представен в хода на проверката, а в последствие и с административнонаказателната преписка, доколкото съвкупният анализ на свидетелските показания установява, че именно този график е предаван на служителите в края на месеца, предхождащ полагането на труда, като същият е съхраняван именно при тях. Съдът е посочил, че не кредитира показанията на свид. Н. и свид. И. в частта, в която твърдят, че именно графикът, представен от въззивника е този, по който са давали дежурство, тъй като същите не дават смислови обяснения по коя част от съдържанието свидетелите са разпознали точно него. Съдът е кредитирал и установените при проверката /първоначално заснети от длъжностните лица на ДИТ, а после възпроизведени на хартиен носител/ страници от тетрадката с отразени часове на сдаване и приемане на дежурствата в обекта, като водената такава от дружеството, предвид изявленията на свид.И. и Н., /след предявяване на доказателствата/, че подписите и изявленията на тези страници са изпълнени от тях, като и поради кореспонденцията им с отразеното в графика. Съдът е взел предвид като косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза показанията на актосъставителя и свидетеля по акта досежно поводът за извършване на проверката, а имено – постъпил сигнал от служител в процесния обект за полагане на извънреден труд в същия. Не е кредитирал представената от въззивника Заповед № 5/05.01.2023г. като некореспондираща с ценения от съда доказателствен материал по делото в т.ч. с копието на страници от дневник за сдаване и приемане на смени и показанията на свид. Н., които пък е оценил като обективни и безпристрастни. Приел е, че правилно АНО е определил санкционната разпоредба по чл.414 ал.1 от КТ, както и че не са налице основания случаят да се определи като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да измени размера на наложената санкция, въззивният съд е отчел липсата на мотиви, поради които АНО е наложил санкцията в този размер и е приел, че предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административните наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона размер. Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Същите в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне. Допълнително, съдът намира за необходимо да посочи следното: -При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Проявил е и процесуална активност за събиране на допълнителни такива, с оглед изясняване на релевантните за спора факти. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. -Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, за допуснато от „БГ СОД“ ООД нарушение по чл.142 ал.6 от КТ, доколкото събраните по делото доказателства сочат, че лицето П. С. Т. е допуснато от дружеството да полага труд повече от 12 часа, а именно – от 08.00ч. на 08.04.2023г. до 08.00ч. на 09.04.2023г. В тази връзка, настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора, че този извод почива единствено на кредитирания от съда „график“, който няма характера на частен свидетелстващ документ. Отразените в този график и в тетрадката обстоятелства се установяват по категоричен начин от останалите събрани по делото доказателства. Кредитираните от съда свидетелски показания /в т.ч. и относно начина на организация в проверявания обект/, попълнените от работещи в същия обект декларации, разпознатите от свидетелите /след предявяване на писмените документи от преписката/ почерк, изявления и подписи, в своята съвкупност обуславят горният извод на съда. Същият е формиран след обстоен анализ на всички доказателства. Показателни в тази насока са и сведенията на В. Н., който сочи, че след проверката от Д „ИТ“ са им забранили да вписват часове на приемане и сдаване на смените. Правилно съдът не е кредитирал представения от дружеството едва с въззивната жалба график, с твърдения, че той е официалния такъв, по който работят охранителите. Липсва логика да се дава на служителите в обекта само примерния график, а официалния такъв да е някъде другаде и те да не са известени за него. Допълнително следва да се посочи и това, че заснетите при проверката и възпроизведени на хартиен носител доказателства, са били налични към момента на съставяне на АУАН, предявен и подписан от представляващия дружеството, като към него момент по тези доказателства не е направено каквото и да е възражение. Необосновано също така касаторът акцентира върху липса на снето от П. Т. обяснение – декларация по реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Цитираната разпоредба регламентира само едно от правомощията на контролните органи, с които те разполагат в рамките на своята компетентност, но не вменява задължение за събирането на такива във всеки случай. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на осн. чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП. Воден от горното, настоящият състав на Административен съд – Варна