Решение № 27042 от 13.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4422/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба вх.№ 15950/23.04.24г на Я. Д. Ц. от [населено място] против Писмо-отказ изх.№ ЗДОИ-8/18.04.24г на ИД и Председателя на УС, представляващи заедно „Топлофикация София“ ЕАД-София, по негово Заявление по ЗДОИ с вх.№ 52556-СОА24-ЕВ01-195/19.03.24г. В жалбата се сочи, че отказът е проц. и мат.незаконосъобразен, като се моли за отмяната му и задължаване на ответника да предостави заявения достъп в 14дневен срок, претендират се разноски.Сочи се, че ответникът е зад.субект по см. на ЗДОИ, заявлението отговаря на изискванията на ЗДОИ, налице е надделяващ обществен интерес- доколкото се касае за разходване на публични финанси. В писмено становище се допълва, че не е налице твърдяната от ответника търговска тайна, доколкото на сайта на СО е публикуван Бизнес-планът на ответника за 2023г и в него е посочено, че към 31.12.22г дружеството има 458 452 клиента, т.е. информацията за броя на клиентите е публична. Съгл. чл. 149 ал.1 и чл.66 ал.1 от ЗЕ топлинната енергия се продава само съгласно сключени писмени договори с крайните клиенти- по общи условия.Налага се изводът, че броят на договорите следва да е равен на броя на клиентите, като броят на договорите не е търговска тайна-при обявен брой на клиентите.Със заявлението се цели жалбоподателят да се информира дали действително дружеството има сключени толкова договори колкото са броя на клиентите му, тъй като броя договори влияе на количеството произведена топлинна енергия, респ. на количеството изразходван природен газ, респ. на замърсяването на околната среда/предвид факта, че дружеството е най-големият замърсител на въздуха с фини прахови частици в [населено място]/.Освен това се цели разкриване на финансови злоупотреби на дружеството и адм.нарушения/подлежащи на санкция по ЗЕ/, доколкото дружество продава топлинна енергия на клиентите си без сключени с тях договори и без те да са приели общите условия, респ. като ги лишава напълно от право на защита.В съд.заседание жалбоподателят лично и с адв.К. поддържа жалбата и обосновават наличието на надделяващ обществен интерес/доколкото касае публични финанси и опазване на околната среда/.Сочи се, че дружеството твърди, че е само топлопреносно дружество и не продава топлинна енергия, както и че няма сключени договори за продажба на топлинна енергия със сгради в режим на етажна собственост. Което налага да се установи колко договора има сключени от дружеството за продажба на топлинна енергия.В писмени бележки аргументите са подробно доразвити. Ответниците ИД и Председателя на УС, представляващи заедно „Топлофикация София“ ЕАД-София се представляват от юрк.И., който оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като неоснователна, претендира се юрк.възнаграждение в размер на 200лв, оспорва се претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Сочи се, че отказът е законосъобразен, като търсената информация е обществена, но е търговска тайна, а не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й.Поддържа се отговор по жалбата, в който се сочи още, че: предоставянето на търсената информация ще увреди търговските интереси на дружеството, като неговите потенциални конкуренти в сферата ще бъдат поставени в привилигированото положение- да знаят икономическите му позиции, пазарни стратегии и потенциални слабости.Налице е злоупотреба с права на жалбоподателя-цели единствено присъждане на разноски по делата, като в периода 2019-2022г е завел над 30бр. дела по ЗДОИ в АССГ- срещу този ответник/което Съдът служебно може да установи от деловодната система на АССГ/.Жалбоподателят не е доказал реалното заплащане на адв.хонорар/че има тези финансови възможности/, поради което разноски не следва да му се присъждат /в този смисъл съд.актове на АССГ по д.№ 9808/23г, д.№5476/23г, д.№ 9904/19г и д.№ 8245/19г, както и д.№ 302/23г и д.№ 303/23г на Адм.съд-Сливен /. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, от лице с активна проц.легитимация, срещу инд.адм.акт по см. на чл.21 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи от фактическа страна следното: Начало на адм.производство е сложено с депозирането от жалбоподателя до СО на Заявление по ЗДОИ с вх.№ 52556-СОА24-ЕВ01-195/19.03.24г. Заявлението съдържа искане- да се получи в електронен вид информация за броя на действащите договори за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД-София на клиенти към 05.03.24г. Заявлението е препратено от СО на „Топлофикация София“ ЕАД-София на 22.03.24г, като там е заведено с вх.№ М-462/22.03.24г. На 03.04.24г Заявлението е оставено без движение на осн. чл. 29 ал.1 от ЗДОИ- с указание в 30-дневен срок да се уточни кои договори се имат предвид и в кой период да са били сключени те. На 05.04.24г заявителят депозира уточнение- че визира всички договори за продажба на топлинна енергия, действащи към 05.03.24г. На 18.04.24г /в 14-дневният срок по ЗДОИ/, ответниците са се произнесли по Заявлението с обж. Писмо-отказ с изх..№ ЗДОИ-8/18.04.24г. Аргумент за отказа е наличието на търговска тайна по см. на чл.3 от ЗЗТТ, като на осн. чл. 17 ал.2 от ЗДОИ не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето на тази обществена информация.Прави се позоваване на Решение на ВАС по д.№ 1279/05г/ че данните не са с чисто статистически характер, имат конфиденциален характер и разкриването им би нарушило търговската тайна и Би довело до нелоялна конкуренция/.За ответника ИД на „Топлофикация София“ ЕАД-София се е подписал Корпоративен секретар на „Топлофикация София“ ЕАД-София, упълномощено от него с нот.заверено пълномощно рег.№ ПЛ-44/14.03.24г. за периода 02.04.24г-01.04.25г. Съдът приема, че пълномощното представлява делегиране на всички правомощия на ИД за посочения период. Видно от представената от ответника справка от деловодната система на АССГ, само в периода 2019-2022г жалбоподателят е завел 37 бр. дела по ЗДОИ срещу дружеството. Съдът намира от правна страна следното: Съдебната практика е константна- „Топлофикация София“ ЕАД-София представлява зад.субект по см. на ЗДОИ, като актът следва да се постанови от представляващите дружеството/заедно/. Единият от тях е делегирал правомощията си към датата на отказа, поради което съдът приема, че отказът е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон/за единия ответник/ и правомощията му по делегация/за другия ответник/. Отказът е в писмена форма/съгл. изискванията на ЗДОИ за действителност на акта и съгл. чл. 59 ал.1 от АПК/, като съдържа зад.реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Отказът е проц.законосъобразен, доколкото е постановен в срока по ЗДОИ /14-дневен/, считано от депозиране на уточняващото заявление.Няма допуснати от органа нарушения по чл.34-36 от АПК. Отказът е мат.незаконосъобразен по следните съображения: Както самите ответници сочат в отказа, заявената информация е обществена такава по см. на ЗДОИ. Доколкото се иска предоставяне на информация само за броя на договорите, не стои изобщо въпроса за разкриване на лични данни на клиентите по тези договори, респ. за засягане правата на тези трети лица/от които да се иска съгласие за предоставяне на информацията/. Безспорно бройката на договорите е информация, която се създава и се съхранява у задълженото лице, няма и твърдения за обратното. Посоченото от ответниците правно основание за отказа е единствено това по чл.17 ал.2 от ЗДОИ, който гласи „ Информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес“ Съгл. ал.3 на чл.17 от ЗДОИ- „ Задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците“. Доколкото не е спазена нормата на ал.3 - ответниците не са посочили конкретни обстоятелства, които водят до нелоялна конкуренция между търговци/непосочено кои търговци/, и като се има предвид ноторно известната информация, че в района на действие на „Топлофикация София“ ЕАД-София няма други търговци със същия предмет на дейност, то не е налице втората кумулативна предпоставка по ал.2 от чл.17 /„чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци“/. Дори обаче тази кумулативна предпоставка да беше налице/а не е/, в случая е налице изключението за прилагане на ал.2 на чл.17- налице е надделяващ общ.интерес по см. на §1 т.5 от ДР на ЗДОИ/противно на становището на ответниците/. Съгласно тази норма - „Не представляват "производствена или търговска тайна " факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, съответно – чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а “. Законодателят е въвел оборима презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес в случаите на търговска тайна, като ответниците не са опровергали законовата презумпция за наличието му/ те носят доказ.тежест пред Съда, а в отказа следва да изложат факти в тази връзка-не са изложени/. Ответниците не са посочили изобщо правно основание за отказа по см. на чл.37 от ЗДОИ - в случая към твърдението за търговска тайна кореспондира основанието по ал.1 т.1 от чл.37 на ЗДОИ. Отказът противоречи и на целта на закона/ЗДОИ/, доколкото от всички дела по ЗДОИ срещу ответниците, образувани в АССГ, и в частност делата по жалби на този заявител/за което ответниците предоставят справка от деловодната система на АССГ/, се установява превратно упражняване на власт от страна на ответниците/не предоставят заявена обществена информация и това налага непрестанно образуване на дела/. Отказът като мат.незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона следва да се отмени и преписката да се върне на ответниците- за нова произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок от постъпване на преписката, като имат предвид мотивите на Съда, изложени по-горе. При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски на осн. чл. 143 от АПК- 10лв дър.такса и 1000лв адв.хонорар. С оглед данните по делото Съдът намира обаче, че е налице злоупотреба с право от страна на жалбоподателя по см. на чл.40 ал.1 от ЗДОИ, поради което разноски няма да му се присъдят. Водим от горното и на осн. чл. 171 ал.2, чл. 173 ал.2 и чл.174 от АПК, Съдът