Решение № 3842 от 18.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7039/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на УД „.........." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление в гр.София, ..........., представлявано от изпълнителните директори.........., срещу Наказателно постановление № Р – 10 – 104/09.05.2022 г., издадено от Заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискване към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че в случая е налице несъставомерност на нарушението, тъй като описаната в НП фактическа обстановка е свързана с процедурата, описана в чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ. Изразява се становище, че липсва административно нарушение, тъй като преди датата на съставяне на АУАН УД е привело финансовите си показатели в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 Наредба № 44. Алтернативно се счита, че деянието е маловажно, тъй като същото се характеризира е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид – несъответствията в ОКАЛ са отстранени в предоставения за това срок, преди датата на съставяне на АУАН и към настоящия момент, дружеството отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, като макар към 11.08.2020 г. минималните ликвидни средства да са били в по – малък размер, дружеството не е било неплатежоспособно и/ или свръхзадлъжняло, респективно и интересите на инвеститорите не са били застрашени. Отделно от това се навежда, че неправилно при определяне размера на административното наказание наказващият орган е взел предвид наказателни постановления, издадени срещу дружеството, които касаят различни по вид нарушения, още повече такива, които са констатирани в отдалечен времеви период. По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и необосновано. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. и адв. в. – САК, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последните, в дадения ход по същество, пледират за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. Административнонаказващият орган се представлява от юрк.г., с пълномощно по делото, която в дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: УД „-..........“ АД прижавало лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и било вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), респективно и такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на подзаконовите актове по прилагането му. В хода на извършвана проверка от страна на служители при Комисията за финансов надзор на УД „-..........“ АД, на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г. на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с Искане № 3 от дружеството бил изискан отчет за капиталова адекватност и ликвидност (ОКАЛ), заедно със счетоводен баланс към 11.08.2020 г. При преглед на представените в КФН с писмо вх. № РГ-08-25-42 от 11.10.2021 г. документи било констатирано, че към 11.08.2020 г. дружеството разполага с парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 5 052 лева и отчетени задължения с падеж до 3 месеца в размер на 92 684 лева. Задълженията, класифицирани в счетоводния баланс на УД към 11.08.2020 г. като задължения с падеж до 3 месеца, включвали задължения към доставчици в размер на 62 529 лева, задължения, свързани с възнаграждения в размер на 9 330 лева и задължения към осигурителни предприятия в размер на 20 825 лева. При преглед на съотношенията на капиталовата адекватност и ликвидност в ОКАЛ на дружеството към 11.08.2020 г. било установено, че УД не отговаря на изискванията за ликвидност, доколкото съотношението на минималните ликвидни средства към текущите задължения с падеж до 3 месеца бил 5, 45 % при минимално изискуеми 100 %. Във връзка с гореизложеното било установено, че към 11.08.2020 г. текущите задължения на УД „-..........“ АД с падеж до 3 месеца са в размер на 92 684 лева, а паричните средства по безсрочни влогове в банка са общо в размер на 5 052 лева, т.е. минималните ликвидни средства на УД към 11.08.2020 г. били в размер по- малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца. Видно от отчета за финансовото състояние към 11.08.2020 г., УД не било инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации и не притежавало парични средства на каса, а всички парични средства на дружеството били по безсрочни влогове в банка. С оглед направените констатации и съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят В. С. А., заемаща длъжността „главен експерт“ в отдел „Надзор на предприятията за колективно инвестиране“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисия за финансов надзор, приела, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискване към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ. Поради това на 22.11.2021 г., в присъствието на упълномощен представител на УД „-..........“ АД и двама свидетели, св.А. съставила АУАН № Р-06-923/22.11.2021 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Въз основа на така съставения АУАН, на 09.05.2022 г. Заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, издал обжалваното наказателно постановление № Р – 10 – 104/09.05.2022 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискване към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ на дружеството – жалбоподател било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител В. С. А.. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От показанията на св. В. С. А. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля А. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени за това лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед № З – 181/12.07.2021 г. на Заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на представител на жалбоподателя. По същество на нарушението съдът намира следното: Съгласно чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, управляващото дружество е задължено по всяко време да поддържа минимални ликвидни средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в размер не по- малък от размера на текущите си задължения с падеж до 3 месеца, като в чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ е предвидено, че управляващото дружество е длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба. Посочената законова делегация е осъществена чрез приемането на Наредба № 44 на основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от ЗДКИСДПКИ, като установеното в чл. 153 от Наредба № 44 изискване представлява едно от основните такива, гарантиращи поддържане ликвидността и капиталовата адекватност на УД. В конкретния случай и от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството – въззивник е нарушило нормата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като минималните ликвидни средства на УД "-..........“ АД към 11.08.2020 г., включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в по- малък размер от размера на текущите му задължения с падеж до 3 месеца. От представеният по делото отчет за капиталова адекватност и ликвидност (ОКАЛ) и счетоводен баланс към 11.08.2020 г. се установява, че към посочената дата дружеството - въззивник е разполагало с парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 5052 лева, а задълженията му с падеж до 3 месеца са в размер на 92684 лева, респективно и към 11.08.2020 г. УД "-..........“ АД не е отговаряло на изискването за ликвидност по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, тъй като съотношението на минималните ликвидни средства към текущите му задължения с падеж до 3 месеца е било 5, 45 % при минимално изискуеми 100 % съгласно Наредба № 44. Предвид гореизложеното, като не е поддържало минимални ликвидни средства, които имат пазарна цена, в размер не по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3 месеца, дружеството -жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение. Неоснователно е релевираното в жалбата възражение, че описаната в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка е свързана с процедурата, описана в чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ. Съгласно последната, "при констатирани непълноти и други несъответствия с изискванията на закона, включително с Международните стандарти за финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други счетоводни документи, заместник-председателят изпраща съобщение и определя срок, в който управляващото дружество е длъжно да ги отстрани. Член 265, ал. 3 се прилага съответно". Тази норма няма отношение към правилността на извода, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като тя касае предприемане на последващи действия от страна на УД, след като то вече е извършило нарушение във връзка със съдържанието на финансовите отчети и отчетите за капиталова адекватност и ликвидност, като за предприемането на тези действия дружеството бива задължено от заместник-председателя на КФН в рамките на производство по прилагане на ПАМ. Освен това, разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ регламентира производство, което винаги следва във времето извършеното административно нарушение, като не може да го "санира", нито пък отменя правилността на заключението, че нарушението е извършено. Респективно и по посочените съображения не е налице основание нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност. На следващо място, неоснователни се явяват доводите на въззивника, че отстраняването на нарушението прави деянието несъставомерно. Каквито и действия да са предприети от дружеството впоследствие, те нямат отношение към извършеното нарушение, още по-малко могат да рефлектират върху извода за неговата обществена опасност. Нарушението на чл. 153, ал. 1 Наредба № 44 се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като така се застрашават капиталовата адекватност и ликвидност на УД, респективно неговото финансово състояние. Неслучайно нарушената правна норма въвежда изискване установеното в чл. 153, ал. 1 от Наредбата съотношение да бъде поддържано по всяко време, във всеки един момент. Като е нарушило това изискване към 11.08.2020 г. дружеството-жалбоподател несъмнено е създало опасност за финансовата си стабилност. Административнонаказателната отговорност на юридическите е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна. Поради гореизложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 3 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Към датата на извършване на обсъжданото нарушение административното наказание е било предвидено в чл. 273, ал. 1, т. 1 ЗДКИСДПКИ - глоба в размер от 1 000 до 4 000 лв., съответно нормата на чл. 273, ал. 5, т. 1 пр. 1 ЗДКИСДПКИ е предвиждала имуществена санкция в размер от 4 000 до 10 000 лв. Съгласно ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г., разпоредбата на чл. 273, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 1 ЗДКИСДПКИ е изменена, като за нарушение на нормативен акт по прилагането на закона е предвидена глоба в размер от 500 до 4 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв. Видно от изложеното, по-благоприятна за нарушителя е нормативната уредба, изменена с ДВ, бр. 16/25.02.2022 г., в сила от 01.03.2022 г., тъй като тя предвижда по-нисък минимален и максимален размер на административно наказание за извършено нарушение на акт по прилагането на ЗДКИСДПКИ, поради което и санкционната норма е правилно определена. В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател за извършеното административно нарушение е било определено чрез налагане на имуществена санкция в размер на 1500 лева, който размер надвишава законоустановения минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 273, ал. 5, т. 1 ЗДКИСДПКИ. В атакуваното НП са изложени съображения за индивидуализиране на наказанието в посочения размер, които съдът напълно споделя, предвид вида на осъществяваната от въззивника дейност и характера на регулираните обществени отношения. С оглед на това, обжалваното НП се явява законосъобразно и в тази си част, като възраженията на дружеството- жалбоподател за намаляване на размера на санкцията се явяват неоснователни. Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, в която връзка следва да се отчете, че се касае за нарушение, което с оглед на естеството си засяга обществени отношения с висока степен на значимост. Осъществяваната от управляващото дружество дейност е високорискова, изразява се в управление на инвестициите, администриране на дялове на договорни фондове и другите услуги съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДКИСДПКИ, т. е. касае се за дейност, свързана с кумулиране на парични средства на широк кръг от инвеститори. Ето защо в разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като неоснователна. При този изход на спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като последното следва да бъде определено в размер на 80, 00 лева, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът