Решение № 3121 от 23.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5209/2022 г.

Производството е по реда на чл.275-273 ГПК. С решение № 20003971 от 14.01.2022 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 186/2020 г. е осъдил А. В. Я. да заплати на В. П. Г. сумата от 3 500 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдА.я в резултат на незаконосъобразно обезпечение на бъдещ иск с определение от 19.05.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 2314/2016 г. по описа на САС на основА.е чл.403 ГПК със законната лихва върху главницата от 19.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основА.е чл.78, ал.1 ГПК сумата от 140, 00 лв.- разноски по делото за заплатена държавна такса, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. С определение № 20026140/31.03.2022 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 186/2020 г. е изменил на основА.е чл.248 ГПК решение № 20003971 от 14.01.2022 г., като е осъдил на основА.е чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА А. В. Я. да заплати на адвокат В. А. В. сумата от още 42, 00 лв.-адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. С определение № 20075963/23.01.2023 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 186/2020 г. е допуснал на основА.е чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 20026140/31.03.2022 г., като е допълнил същото след осъдителния диспозитив по следния начин: „Оставя без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските с вх.№ 25003970/20.01.2022 г., подадена от адвокат В. А. В., в останалата част“. Срещу решение № 20003971 от 14.01.2022 г. на СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 186/2020 г. е постъпила въззивна жалба от ответницата А. В. Я. в частта, с която е уважен иска с оплаквА.я, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд е извършил непълен доклад, като е дал неточна правна квалификация на спора, не е разяснил на стрА.те дали са налице права и обстоятелства, които се признават от стрА.те и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, не е разпределил доказателствената тежест.Твърди, че отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е специфична, безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иска и че извън уредените в цитираната норма хипотези увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя, каквато не се твърди, нито се установява по делото.Поддържа становище, че няма злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната подава молба с правно основА.е чл.390 ГПК със съзнА.ето, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува ли или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна.Твърди, че в случая е действала съзнателно и законосъобразно да защити свое право да обезпечи вземането си, като стриктно е спазвала всички процесуални правила за търсене на защита.Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски. Ответницата по въззивната жалба- В. П. Г. оспорва същата.Твърди, че не са допуснати твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответницата част.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основА.е чл.38, ал.2 ЗА. Срещу решението е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата- В. П. Г. в частта, с която е отхвърлен иска да разликата над 3 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. с оплаквА.я, че първоинстанционният съд е определил неправилно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и не е съобразил всички факти и обстоятелства, които са от значение за определянето му.Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи иска и за сумата от 1 500 лв.Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от адвокат В. В. срещу определение № 20075963/23.01.2023 г. на СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 186/2020 г.Жалбоподателят твърди, че макар искът да е частично уважен, на адвоката, оказвал и безплатна правна помощ, се дължи минимално адвокатско възнаграждение в пълен размер.Моли съда да отмени обжалваното определение и да осъди ответницата да му заплати и сумата от още 168, 00 лв.-адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, представляваща разликата между минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 696, 00 лв. и присъденото от 528, 00 лв. Ответницата по насрещната жалба и по частната жалба- А. В. Я. не взема становище по същите. Съдът, като прецени становищата на стрА.те и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основА.е чл.403, ал.1 ГПК.Ищцата- В. П. Г. твърди, че е адвокат, а ответницата А. В. Я.-бивш частен съдебен изпълнител.Твърди, че през периода 2012- 2015 г. е била адвокат по 12 000 изпълнителни производства, образувА. по описа на кантората на ЧСИ А. Я., рег. № 747. От 2010 г. ищцата е станала процесуален представител на „С.Г.Груп“ ООД, чийто основен предмет на дейност е събирането и цедирането на вземА.я спрямо трети лица.През месец май 2012 г. съдружниците в посоченото дружество са взели решение да образуват при ответницата 1 000 изпълнителни дела с взискател „С.Г.Груп“ ООД и да й прехвърлят всички образувА. 12 000 дела от описа на архива на кантората на ЧСИ Й.Ц., рег.№ 784.Цялата тази дейност посоченото дружество е осъществявала чрез свързано дружество- „С.Г.Груп и П." ООД.В замяна на това ответницата е поела задължение да приеме всички 12 000 дела от ЧСИ Й.Ц., да събира суми по тях и да ги разпределя на „С.Г.Груп“ ООД, като конкретните уговорки са били, че дружеството ще й заплаща месечно възнаграждение от 5 000 лв., а на дъщеря й-Е.П.-възнаграждение от 1 500 лв., както и всички разходи по поддържане на кантората й в Монтана, ще наеме от нейно име и за собствена сметка офис за приемна в гр.София, ще заплаща всички комунални разходи, а ответницата като ЧСИ няма да събира авансово никакви такси по ТТРЗЧСИ от взискателя, а ще ги начислява в тежест на длъжниците.Всички събрА. суми по делата, вкл. такси, разноски и таксата по т. 26 от TTP към ЗЧСИ, е следвало да бъдат разпределяни в полза на „С.Г.Груп“ ООД чрез адвокат В. Г., като разпределението на сумите, постъпващи по делата, е следвало да бъде извършвано по специалната нейна адвокатска сметка.Твърди, че през месец август 2012 г. всички 12 000 изпълнителни дела са били прехвърлени от архива на кантората на ЧСИ Й.Ц. към кантората на ответницата.ОписА.те договорености между между С.Г.Груп“ ООД и ЧСИ А. Я. били трайни и продължили повече от година - до лишаването й правоспособност през месец ноември 2013 г.През целия период на действие на това споразумение ответницата в качеството й на ЧСИ е разпределяла всички постъпващи по изпълнителните производства суми след приспадане на дължимите от нея данъци и уговорените възнаграждения по специалната сметка на ищцата в качеството й на адвокат на взискателя.От месец септември 2013 г., ръководството на „С.Г.Груп“ ООД е взело решение поетапно да подаде молби за преобразуване на изпълнителните дела по описа на архива на ЧСИ А. Я. към описите на архивите на различни частни съдебни изпълнители на територията на цялата страна поради неуравновесеното поведение на ответницата и непрофесионалния й подход към възложената работа, появило се и съмнение за присвояване на суми, по който повод е образувано ДП № 50/2016 г. на НСС.Решението на дружеството да преобразува изпълнителните производства дълбоко обидило ответницата.След като дружеството преустановило да плаща разходите на ответницата и възнаграждението й, на същата е наложено дисциплинарно наказА.е по чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ-лишаване от правоспособност за срок от 1 година, което окончателно е предпоставило решението на дружеството да преустанови отношенията си с ответницата.Ищцата споделила на няколко колеги на ответницата- действащи частни съдебни изпълнители, че има съмнения и данни за присвояване на огромни суми пари от същата, като един от съдебните изпълнители, на когото споделила това бил ЧСИ Н.М..Той, както и всички други, били потресени от действията й, дори не можели да повярват, че частен съдебен изпълнител би извършил подобно нещо.На 27.04.2016 г. ответницата е сезирала СГС с молба за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу ищцата, по която е било образувано ч.гр.д.№ 5166/2016 г. по описа на СГС, II-г с-в.С определение от 27.04.2016 г. молбата за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу ищцата чрез налагане на запор върху вземА.ята й спрямо две търговски банки до размер от 44 392, 58 лв. е била оставена без уважение.С определение № 1725/19.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2314/2016 г. САС, 9 с-в е отменил определението на СГС и е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от А. В. Я. срещу В. П. Г. за заплащане на сумата 44 392, 58 лева, представляваща предоставен заем, както следва: на 25.07.2013 г. за 8963, 75 лв., на 30.07.2013 г. за 7 350 лв., на 09.08.2013 г. за 1 648, 94 лв., на 16.08.2013 г. за 211, 72 лв., на 21.08.2013 г. за 24 196, 80 лв., на 29.08.2013 г. за 410, 19 лв. и на 13.09.2013 г. за 810 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на В. П. Г. общо до размера на сумата от 44 392, 58 лв. при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 5 000, 00 лв.Ищцата твърди, че посочените суми били преведени по нейна сметка, но всички те били по същество разпределение на парични суми, постъпили от длъжници на „С.Г.Груп“ ООД, а не „личен заем“, както го определила ответницата в искането си за допускане на обезпечение. В изпълнение на определение № 1725/19.05.2016 по ч.гр.д. № 2314/2016, 9 с-в на САС ответницата е внесла парична гаранция в размер на 5 000, 00 лв. и се е снабдила с обезпечителна заповед, въз основа на която е било образувано изп.д. № 20168410410218 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, срещу ищцата. Последната била уведомена за образуваното изпълнително дело срещу нея лично от ЧСИ Н.М., с когото били в близки колегиални отношения от повече от десет години. След образуване на изпълнителното дело ЧСИ Н. М. е наложил запори върху банковите сметки на ищцата и й се е обадил, за да я покА. в кантората му да получи съобщение за образувано изпълнително дело.Ищцата излага твърдения, че се е почувствала изключително засрамена от случилото се предвид факта, че е станало достояние на близки нейни колеги, както и на четирима действащи магистрати в СГС и САС, при които е водила множество дела като адвокат.След явяването си в кантората на ЧСИ ищцата се е почувствала много зле, защото именно на ЧСИ Н.М. е била споделила за това как е подала сигнал до прокуратурата, че ответницата е присвоила огромни парични суми от клиента и „С.Г.Груп“ ООД и в резултат на допуснатото обезпечение това, което е споделила пред колега, изглеждало като лъжа, а в действителност А. Я. била тази, която имала да получава пари от В. Г., които й била дала като „личен заем“.Това, че в полза на ответницата е допуснато обезпечение срещу ищцата по иск за договор за заем, станало достояние на нейните служители и колеги в кантората, в резултат на което ищцата е претърпяла професионално унижение и се е затворила в себе си, седмици наред не е идвала в офиса на работа, била унила и тъжна, не е ходила на събирА.я с колеги адвокати, отказвала е да общува с частни съдебни изпълнители, които вече се съмнявали в това, което им е казала за А. Я. и отношенията им.Ответницата е подала срещу В. Г. искова молба с вх. № 64924/12.05.2016 г., по която е образувано гр.д. № 5747/2016 г. по описа на СГС, I-2 с-в за заплащане на сумата по издадената обезпечителна заповед.С решение от 28.06.2017 г. по гр.д. № 5747/2016 г., потвърдено с решение № 2096/06.08.2018 г. по в.гр.д. № 683/2018, VII въззивен състав на САС, исковете на А. Я. срещу В. Г. са отхвърлени изцяло.С молба по ч.гр.д. № 2314/2016, 9 с-в на САС ответницата е поискала да бъде освободена внесената от нея парична гаранция в размер на 5 000, 00 лв., но въз основа на подадено възражение по чл. 402 ГПК от В. Г. с определение № 3984/02.12.2019 по същото дело й е даден едномесечен срок за предявяване на иск за претърпени вреди от допуснатото обезпечение.Ищцата твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата за причинените й неимуществени вреди - претърпени болки и страдА.я в резултат на допуснатото обезпечение, изложените от ответницата неверни и лъжливи твърдения пред СГС и САС в искА.ята си за допускане на обезпечение и обезпечителна заповед, въз основа на която е образувала изпълнително дело при ЧСИ Н. М., за когото е знаела, че се познават и са в добри колегиални отношения с ищцата.Излагайки тези твърдения пред съдии в СГС и САС, а впоследствие представяйки обезпечителна заповед на близък колега на ищцата- ЧСИ Н.М., ответницата е уронила доброто име и авторитет на ищцата в професионалната общност.Изпълнителното дело е било висящо близо три години, което е създавало впечатление, че твърденията на ответницата са основателни. Твърденията й са станали достояние на множество лица- магистрати, при които ищцата има висящи дела, колеги частни съдебни изпълнители, колеги в кантората и служители. В резултат на всичко това ищцата е претърпяла болки и страдА.я, емоционален стрес, затворила се в себе си и е огрА.чила общуването си с колеги, изпитала е срам и безпокойство.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 5 000, 00 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдА.я вследствие на допуснато обезпечение на бъдещ иск със законната лихва върху главницата от 27.04.2016 г. до изплащане на вземането. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдения, че с подаването на молба за обезпечение на бъдещ иск е осъществила едно свое право.След издаването от съда на обезпечителната заповед се е обърнала по компетентност към ЧСИ Н. М. за образуване на изпълнително производство.Твърди, че е заплатила разноските по исковото производство на ищцата.Поддържа становище, че за да се релевира отговорност по чл.403 от ГПК, то следва това да бъде свързано с отговорност за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД и да е причинила вреда чрез свои виновни действия или бездействия.Твърди, че обезпечението в нейна полза е допуснато от съд и след отпадането на нуждата от него тя е поискала отмяната му и връщането на гаранцията от 5 000 лв. С определение № 1725/19.05.2016 г., влязло в сила на 07.11.2016 г., САС, 9 с-в, по ч.гр.д.№ 2314/2016 г. е отменил определение от 27.04.2016 г. на СГС, II-Г с-в в частта, с която молбата на А. В. Я. за допускане на обезпечение на бъдещ иск е оставена без уважение в частта относно поисканата обезпечителна мярка запор върху сметки при „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД, вместо което е постановил определение, с което е допуснал на основА. е чл.390, ал.1 вр. чл.389 ГПК, обезпечение на бъдещ иск на А. В. Я. срещу В. П. Г. за заплащане на сумата от 44 392, 58 лв., представляваща предоставен заем, както следва: на 25.07.2013 г. за 8 963, 75 лв., на 30.07.2013 г. за 7 350 лв., на 09.08.2013 г. за 1 648, 94 лв., на 16.08.2013 г. за 211, 72 лв., на 21.08.2013 г. за 24 196, 80 лв., на 29.08.2013 г. за 410, 19 лв. и на 13.09.2013 г. за 810 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на В. П. Г. при „Банка ДСК“ АД и „Обединена българска банка“ АД общо до размер на 44 392, 58 лв. срещу парична гаранция в размер на 5 000 лв., вносима по сметка на САС.В останалите части определението на СГС е потвърдено. Видно от отразяването на гърба на определението, А. Я. е получила обезпечителна заповед на 28.10.2016 г. С решение от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 5747/2016 г., влязло в сила на 21.05.2019 г., СГС, ГО, 2-ри с-в е отхвърлил изцяло предявените от А. В. Я. срещу В. П. Г. искове с правно основА.е чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 44 392, 98 лв. по договор за заем и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 12 677, 61 лв.-обезщетение за забава върху 44 392, 98 лв. от 30.12.2013 г. до 12.05.2016 г. С молба вх.№ 18311/14.10.2019 г. А. В. Я. е поискала отмяна на допуснатото с определение № 1725/19.05.2016 г., САС, 9 с-в, по ч.гр.д.№ 2314/2016 г. обезпечение, както и освобождаване на основА.е чл.403, ал.2 ГПК на внесената парична гаранция в размер на 5 000 лв. поради влязъл в сила съдебен акт. Ищцата е получила препис от молбата за становище в 1-седмичен срок на 20.11.2019 г. и с възражение с вх.№ 21260 от 22.11.2019 г. е възразила срещу искането за освобождаване на внесената парична гаранция, като е заявила, че ще предяви иск за претърпени вреди вследствие допуснатото обезпечение. С определение № 3984/02.12.2019 г. САС, по ч.гр.д.№ 2314/2016 г. е отменил допуснатото с определение № 1725/19.05.2016 г., САС, 9 с-в, по ч.гр.д.№ 2314/2016 г. обезпечение, като е оставил без уважение молбата на А. В. Я. за освобождаване на внесената от нея по сметката на САС гаранция в размер на 5 000 лв. и е дала възможност на В. Г. в 1-месечен срок от съобщението да заведе иска си срещу А. Я. за обезщетение за причинените й вследствие на обезпечението вреди, като представи доказателства за това.Определението е връчено на В. Г. на 06.12.2019 г. Исковата молба с правно основА.е чл.403, ал.1 ГПК е подадена на 03.01.2020 г. С молба вх.№ 61/03.01.2020 г. ищцата е уведомила САС за предявения иск срещу А. Я.. Разпитаната по делото свидетелка Н.И. твърди, че е приятелката на ищцата, която от дълги години е адвокат на „С.Г.Груп“ ЕАД, което дружество се зА.мава със събиране на задължения от кредитополучателите и длъжниците.През 2016 г. госпожа Я. е изпълнявала функциите на ЧСИ и делата на „С.Г.Груп“ ЕАД срещу длъжниците са били образувА. при нея.По изискване на дружеството ищцата е трябвало да получи по банковата си сметка сума от 50 000 лв. от ответницата, които са постъпили по банковата й сметка от всички длъжници, срещу които има образувА. дела.Ответницата е прехвърлила сумата, но с основА.е за превода-заем и е започнала да говори из цяла София и по всички адвокатските „колегии“ и да уронва авторитета на ищцата.В полза на ответницата е било допуснато обезпечение, като ответницата е образувала делото при ЧСИ Н.М., който се е обадил на ищцата и я е попитал с ирония „откога не си връща заемите и това истина ли е, защото госпожа Я. говори, че Г. всъщност ходи и събира вземА.ята и присвоява парите, едва ли не ги краде от клиентите“.Дружеството „С.Г.Груп“ ЕАД продължава да й е клиент, макар и след време.Свидетелката твърди, че много клиенти са се отдръпнали от ищцата, тъй като авторитетът й е уронен от твърденията, че лъже и краде от клиентите си, питали са я дали това е вярно.Много нейни колеги също са се отдръпнали от нея, много съдии са започнали да я гледат с друг поглед, но с времето истината е възтържествувала и се е разбрало кой лъже.В периода, в който е започнала тази „сага“, Г. е имала сериозни здравословни проблеми, като лъжата е започнала да рефлектира върху здравословното й състояние.Заявява, че ищцата има автоимунни заболявА.я, влизала е в болница три пъти.След случката е била обидена, с накърнен авторитет.Към днешна дата Г. работи с всички съдебни изпълнители и има хиляди дела. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Исковата молба е подадена в предоставения от съда едномесечен срок от съобщението. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността за вреди от обезпечението е специален вид деликтна отговорност, при която се отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение на иск, който впоследствие е отхвърлен, като за нея важат съответно правилата на чл.45 и сл. ЗЗД с изключение на това, че се касае за безвиновна, обективна отговорност.Съдът е приел, че нормално и житейски обосновано е, а и от събрА.те гласни доказателства се е установило, че наложеният запор се е отразил негативно на ищцата, която е била притеснена, изключително посрамена от случилото се и предвид факта, че е станало достояние на близки нейни колеги, множество лица-магистрати, при които тя е имала висящи дела, частни съдебни изпълнители, колеги в кантората и служители.В резултат на това ищцата е претърпяла болки и страдА.я, емоционален стрес, затворила се е в себе си, огрА.чила е общуването си с колеги, изпитала е срам и безпокойство за период над три години, поради което искът е уважен за сумата от 3 500 лв. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основА.е чл.272 ГПК препраща към тях. Неоснователно е оплакването на въззивницата-ответник, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска, както и непълен доклад.С оглед на изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата съдът правилно е квалифицирал предявА.я иск като такъв с правно основА.е чл.403, ал.1 ГПК за неимуществени вреди от неоснователно допуснато обезпечение.С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест с оглед на твърденията на стрА.те. От събрА.те доказателства се установи, че обезпеченият иск, предявен от ответницата срещу ищцата, е бил отхвърлен като неоснователен.Установи се също, че от наложената обезпечителна мярка /запор/ за период повече от три години ищцата е претърпяла неимуществени вреди.Съдът кредитира показА.ята на разпитаната по делото свидетелка Н.И., тъй като тя възпроизвежда лични впечатления и показА.ята й не противоречат на останалите доказателства по делото.При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил характера и вида на вредите, които е обичайно да се търпят при такива обстоятелства, преживеният емоционален стрес, притеснение, срам, безпокойство, огрА.чаване на контактите; периода, през който същите са понасяни /повече от три години/; обстоятелството, че ищцата е била злепоставена пред много нейни близки колеги в сферата на професионалната й дейност.От друга страна не е доказано наличието на причинна връзка между наложеното обезпечение и твърдяното влошено здравословно състояние на ищцата, която не може да се предполага, а подлежи на доказване от ищцата, нито наличието на умисъл на ответницата за причиняване на вреди и злоупотреба с процесуални права.По изложените съображения въззивният съд намира, че размерът на отговорността е съобразен с установените по делото факти и репарира напълно доказА.те вреди, поради което оплаквА.ята в насрещната въззивна жалба на ищцата са неоснователни. Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да лежи на плоскостта на непозволеното увреждане.Тя обаче не е деликтна, тъй като се отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, не може да се освободи от отговорност, като докаже, че е положило необходимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска.Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на умисъл.Поради това при предявяване на иск по чл.403, ал.1 ГПК отговорността е за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването е причинило на ответника по обезпечения иск /в този смисъл-определение № 170/09.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 144/2010 г., IV ГО, ВКС/. Ирелевантно за възникване на отговорността е обстоятелството, че лицето, подало молбата за обезпечение, е действало със съзнА.ето, че защитава свое субективно право, както и дали това право съществува или не в действителност, поради което несъстоятелни са оплаквА.ята във въззивната жалба на ответницата, че следва да носи отговорност само при злоупотреба с право, каквато не е доказана.ОсновА.е за възникване на отговорността е отхвърлянето на обезпечения иск, като същата е невиновна /обективна/ и е способ за репариране на вреди от упражнено право на подаване на молба за обезпечение. Поради изложеното оплаквА.ята във въззивната жалба на ответницата също се явяват неоснователни. Други мотивирА. оплаквА.я не се съдържат във въззивните жалби, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в жалбите. Частната жалба срещу определение № 20026140/31.03.2022 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 186/2020 г., поправено с определение № 20075963/23.01.2023 г., постановено по същото дело, е неоснователна.Разноските по чл.38 ЗА се определят с оглед изхода на спора /определение № 7/17.01.2022 г., т.д.№ 339/2021 г., I ТО на ВКС; определение № 2664/21.09.2023 г. по гр.д.№ 1092/2023 г. на ВКС, III ГО/.Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /поради липса на посочена дата на договора съдът приема за такава датата на представяне на договора в съда с молба от 05.03.2020 г./ минималният размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата възлиза на 696 лв. с ДДС.С оглед изхода на спора на пълномощника на ищцата, осъществил безплатна правна помощ, се дължи възнаграждение в размер на 487, 20 лв. с ДДС.Първоинстанционният съд е присъдил възнаграждение от 570 лв., т.е. повече от дължимото.С оглед принципа за забрана на влошаване положението на жалбоподателя частната жалба следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора въззивницата-ответник следва да бъде осъдена да заплати на основА.е чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.3 ЗА на пълномощника на въззивницата-ищец сумата от 570 лв.-адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба.Въззивницата-ответник не е представила доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което такива не следва да й се присъждат. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските за държавна такса остават върху стрА.те така, както са направени от тях. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед цената на иска /5 000 лв./ решението и определението не подлежат на касационно обжалване /в този смисъл-определение № 3267/30.10.2023 г., ч.гр.д.№ 4423/23 г., I ГО на ВКС; определение № 551/08.02.2024 г., ч.гр.д.№ 336/24 г., II ГО на ВКС; определение № 1046/07.03.2024 г. на ВКС, ч.гр.д.№ 526/24 г., III ГО. Водим от горното съдът