Решение № 2143 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 819/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „ОАЗИС СПОРТ-1“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: 202575699 с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д. М., чрез адв.Г. М., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 2, против Ревизионен акт № Р-16001623001953-091-001/22.12.2023г., издаден от В. А. - началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и П. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], офис [област], ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 128/26.03.2024г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - [населено място], относно допълнително установени задължения за: корпоративен данък за 2017г. в размер на 1 687, 88 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1 018, 54 лв.; корпоративен данък за 2018г. в размер на 747, 98 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 375, 52 лв.; корпоративен данък за 2019г. в размер на 2 107, 50 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 790, 51 лв.; корпоративен данък за 2020г. в размер на 12 076, 29 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 3 305, 23 лв.; допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2020г. в общ размер на 15 712, 02 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 008, 85 лв. В СЗ жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. М., поддържа жалбата. Излага подробни съображения относно факта, че видно от събраните писмени и гласни доказателства, а също и от приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза и разпитания свидетел е видно, че дружеството се занимава със снегопочистване, почистване на магистрали, съответно търговия с коли, които купува от Канада и продава в България. Всички закупени авточасти са послужили за развиване на основаната дейност на дружеството, а именно ремонт на камионите, които са специализирана техника за почистване на сняг по магистралите и съответните резервни части на автомобилите. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - [населено място], чрез процесуален представител гл. юрк. И. П., изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и от лице, за което акта е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001953-020-001/05.04.2023г. на компетентния за това орган – начал­ник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – [населено място], с обхват следните задължения: корпоративен данък за периода 01.01.2017г. до 31.12.2020г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2017г. до 31.12.2020г. Срокът на ревизията е продължен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16001623001953-020-002/17.07.2023г. и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16001623001953-020-003/01.09.2023г. Ревизията е била спряна със Заповед № Р-16001623001953-023-001/11.09.2023г. и възобновена със заповед № Р-16001623001953-143-001/10.10.2023г. Всички заповеди са били надлежно връчени на ревизираното лице. Съгласно представените по делото упълномощителни заповеди на органите по приходите, издали заповедите за възлагане на ревизията, са делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съставен е РД № 16001623001953-092-001/01.11.2023г., против констатациите на който в законоустановения срок е постъпило възражение № К7-57/14.12.2023г. В законоустановения, в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, е издаден про­цесният Ревизионен акт № Р-16001623001953-091-001/22.12.2023г. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – [област] при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение № 128/26.03.2024 г., с което РА е потвърден в частта относно допълнително начислен задължения за: корпоративен данък за 2018г. в размер на 747, 98 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 375, 52 лв.; корпоративен данък за 2019г. в размер на 2 107, 50 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 790, 51 лв.; допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2020г. в размер на 15 712, 02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 008, 85 лв. Със същото решение РА е изменен в частта относно допълнително начислен задължения за: корпоративен данък за 2017г. от 1 690, 58 лв. на 1 687, 88 лв., ведно с прилежащи лихви от 1 020, 17 лв. на 1 018, 54 лв. и корпоративен данък за 2020г. от 12 096, 29 лв. на 12 076, 29 лв., ведно с прилежащи лихви от 3 310, 70 лв. на 3 305, 23 лв. При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това. От фактическа страна съдът намира за установено следното: При ревизията и в решението на контролния административен орган са направени следните констатации, довели до определяне на допълнителни дължими суми за корпоративен данък и данък върху добавената стойност: Основна дейност на дружеството за ревизирания период е „Други довършителни строителни дейности“. Съгласно представена декларация, дружеството извършва поддръжка на пътна мрежа и снегопочистване, покупко-продажба на автомобили, строителна техника, инвентар. Дейността е упражнявана в нает обект (недвижим имот) – варовъзел, представляващ бункер, със застроена площ от 24 кв.м., изграден в поземлен имот в [населено място], с трайно предназначение на земята – земеделска, начин за трайно ползване – за стопански двор. Обектът е нает от „СО-СПЕКТЪР“ ЕАД, съгласно представен договор за наем от 01.03.2019г., с месечен наем от 24 лв. без ДДС. В хода на ревизионното производство на основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното дружество са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), в отговор на които са представени документи, справки и писмени обяснения. Извършени са насрещни проверки на основание чл. 45 от ДОПК. Връчени са искания за представяне на документи от трети лица (ИПДПОТЛ). Извършено е приобщаване на доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД, приключила с Протокол № П-16001622196352-073-001/10.03.2023г. Ревизията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е извършена за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2020г., в хода на която допълнително са установени задължения - главница в общ размер на 15 712, 02 лв., произтичащи от допълнително начислен ДДС при продажби на три броя моторни превозни средства (МПС) в размер на 2 433, 33лв., начислен ДДС за вътреобщностно придобиване (ВОП) на МПС в размер на 4 068, 13лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 9 210, 56лв. От органите по приходите е извършена съпоставка на събраните в хода на ревизията доказателства, а именно данни в информационните масиви на НАП, предоставени от КАТ, предоставени доказателства от Областна дирекция на МВР, представените от ревизираното лице документи, както и представените при извършените насрещни проверки на Ц. И. Ц., М. А. Д. и А. К. М. нотариално заверени договори за покупко-продажба и документи за разплащане. Констатирано е, че в счетоводството на „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД не са намерили отражение приходите от продажбата на броя МПС, а именно: „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ” с per. номер [рег. номер], „КИА СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ“ с per. номер [рег. номер] и „ПОРШЕ КАЙЕН-1 с peг. номер [рег. номер]. По отношение л.а. [Марка] - договор от 04.02.2020г. за покупко-продажба на превозно средство с продавачи А. К. П. и Д. П. П. и купувач „ОАЗИС СПОРТ - 1" ЕООД за сумата от 8 000, 00лв. По отношение л.а. „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ" и „КИА СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ" са представени документи, че същите са придобити от РЛ в резултат на участие в публична продан на вещи, възложена с Резолюция по ИД № 20158260400508, изх. № 7549/27.07.2017г. от ЧСИ А. А. (№ 826). РЛ е закупило „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ” за сума в размер на 7 000, 00лв. и „КИА СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ” за сума в размер на 2 500, 00лв. Дружеството е упражнило право на данъчен кредит при покупката и на двата автомобила. В хода на ревизията от ревизираното лице не са представени документи за продажба на посочените МПС, но при извършена проверка в информационните масиви на НАП по данни от КАТ, автомобилите са продадени, както следва: автомобил „КИА СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ“ е продаден на М. А. Д., автомобил „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ" е продаден на Ц. Й. Ц., а автомобил „ПОРШЕ КАЙЕН” е продаден на А. К. М.. При извършена насрещна проверка от М. А. Д. е представено заверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2020г., сключен между „ОАЗИС СПОРТ- 1“ ЕООД (продавач) и М. А. Д. (купувач) за продажба на автомобил, [Марка], модел „СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ“, с регистрационен номер [рег. номер] за сума в размер на 4 100, 00лв. При извършена насрещна проверка от Ц. Й. Ц. са представени: заверено копие на Договор за покупко-продажба от 19.08.2020г., сключен между „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД (продавач) и Ц. Й. Ц. (купувач) за продажба на автомобил „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ“, peг. № [рег. номер] за сума в размер на 5 000, 00лв., получена от продавача напълно и в брой от купувача. Представени са и копия на свидетелство за регистрация № 011054563 от 27.08.2020г. на МПС на името на Ц. И. Ц. с пререгистриран peг. № [рег. номер] и платежно нареждане за платен местен данък в размер на 416, 50лв. При извършена насрещна проверка от А. К. М. е представено заверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 29.12.2020г., сключен между „ОАЗИС СПОРТ- Р‘ ЕООД (продавач) и А. К. М. (купувач) за продажба на автомобил „ПОРШЕ КАЙЕН" с per. номер [рег. номер] за сума в размер на 5 500, 00лв., получена от продавача напълно и в брой от купувача. В резултат на така установеното, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал.1 и чл. 25 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 2 433, 33 лв., в т.ч. за м. 03.2020г. в размер на 683.33лв., за м. 08.2020г. в размер на 833.33лв. и за м. 12.2020г. в размер на 916, 67лв. На следващо място, при извършена проверка в информационната база на НАП е установено несъответствие между деклариран ВОД от чуждестранен контрагент „[Наименование]” с [Наименование]на стойност 10 400, 00 евро и липса на деклариран ВОП от страна на РЛ. Установено е, че в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и СД по ЗДДС не е отразено придобиване от този контрагент и не е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС. Относно контрагент „[Наименование]“ от страна на РЛ са представени документи на немски език: фактура № 29/21.09.2020г., договор за покупко-продажба от 21.09.2020 г. и регистрационен талон без превод на български език за покупка на специален автомобил — снегорин, модел „[Наименование]/10“ с рама № [Наименование]. Органите по преходите извършили справка в информационен масив на НАП по данни от КАТ и установили, че превозно средство „[Наименование]/10“ с рама № [Наименование]няма регистрация по чл. 140 от Закон за движение по пътищата (ЗДП). Констатирано е, че специален автомобил снегорин модел „[Наименование]/10“ с рама № [Наименование]не е намерил отражение в счетоводството на дружеството при придобиването му, нито като дълготраен материален актив в група 20, нито като стоково-материален запас в група 30. При извършен преглед на представено от РЛ банково извлечение № 10/02.10.2020 г. е установено, че сума в размер на 20 368, 40лв. (левова равностойност на 10 400, 00 евро) е наредена в полза на „[Наименование]" на 23.09.2020г., но в сметка 401 (Доставчици) не е отразен този доставчик. В резултат на установеното, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 84 от ЗДДС при ревизията допълнително е начислен ДДС за ВОП в размер на 4 068, 13лв. за данъчен период м.09.2020г. Посочено е, че за РЛ не възниква право на данъчен кредит съгласно нормата на чл. 73а от ЗДДС за ВОП в размер на 4 068.13лв., тъй като в счетоводството на РЛ не са налице данни за доставката. Непризнат данъчен кредит в размер на 9 210, 56лв. на основание чл. 70. ал. 1, т, 2 от ЗДДС В хода на ревизията, от органите по приходите е констатирано, че дружеството е приспаднало данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от „МЕКСЕМ“ ООД, на обща стойност 11 812, 50лв. и начислен ДДС в размер на 2 362, 50лв., с предмет - анцузи, екипи, бермуди, тениски, раници, ветровки, гети и др. спортни стоки. На РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. От страна на „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД не са представени доказателства за използване на горепосочените стоки при осъществяване на икономическата дейност на търговеца. Констатирано е, че дружеството е приспаднало и данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от „ДТМ СПОРТ“ ЕООД и „Д. АУТО“ ЕООД на обща стойност 34 240, 29лв. и начислен ДДС в размер на 6 848, 06лв., с предмет - авточасти. На РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. От страна на „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД не са представени доказателства за използване на фактурираните от „ДТМ СПОРТ” ЕООД и „Д. АУТО“ ЕООД авточасти при осъществяване на икономическата дейност на търговеца - поддръжка на пътна мрежа и снегопочистване, покупко-продажба на автомобили, строителна техника и инвентар. Не са представени и данни за влагането им в съответните превозни средства на дружеството, липсват искания за материални запаси и протоколи за демонтаж и монтаж на конкретни резервни части, както и кои лица - физически или юридически са извършили демонтажа и монтажа на съответните авточасти. Направена е констатация, че предмет на фактурите са части и авточасти, като липсва индивидуализация по вид и количество, поради което не може да бъде направена обвръзка между спорните доставки и използването им за извършване на независимата икономическа дейност на лицето. Не са представени доказателства, че посочените авточасти са вложени именно в притежаваните от ревизираното лице автомобили. За част от фактурите са представени протоколи с непълни данни, поради което липсва възможност за съпоставка и доказване, че посочените като сменени авточасти в изготвените протоколи, са именно тези, закупени с конкретните фактури. С оглед горното, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, от органите по приходите не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „МЕКСЕМ“ ЕООД, „ДТМ СПОРТ“ ЕООД и „Д. АУТО" ЕООД в размер на 9 210, 56лв. За допълнително установените задължения за ДДС в общ размер на 15 712, 02лв. са начислени прилежащи лихви в размер на 6 008, 85лв. На следващо място, с извършената на „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД ревизия допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. и начислените лихви на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), определени в резултат на: Извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на „ОАЗИС СПОРТ - 1" ЕООД, както следва: -на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО: за 2017г. в размер на 12 258, 25лв., за 2018г. в размер а 7 209, 78лв., за 2019г. в размер на 20 494, 91лв. и за 2020г. в размер на 6 535.60лв., представляващи стойността на закупени авточасти по фактури, подробно описани в таблична форма в издадения РД, осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“ и отчетени на разход за съответния период. За същите е установено, че не са свързани с дейността на дружеството; -на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО за 2020г. в размер на 1 215, 60лв., представляващи разходи, осчетоводени по сметка 692/1 „Разходи за лихви НАП“, които не се признават за данъчни цели; -на основание чл. 78 от ЗКПО: за 2018г. в размер на 270, 00лв., за 2019г. в размер на 580, 00лв. и за 2020г. в размер на 2 662, 09лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договори за заем с „ИЛВА - ХГ“ ООД и във връзка с предоставени суми от касата на дружеството на служители на дружеството (Н. М., Х. Т. и С. Д.), оформени като служебен аванс (задължения към подотчетни лица); -на основание чл. 78 от ЗКПО за 2020г. в размер на 14 600, 00лв., представляващи продажната стойност на три моторни превозни средства, които по данни от КАТ „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД е продало през 2020 г., но не е отчело приходи; -на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО за 2020г. в размер на 181 236, 38 лв., представляващи размера на начислените от „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД счетоводни разходи за амортизации, които не се признават за данъчни цели. Извършено намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството, както следва: -на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2017г. са определени годишни данъчни амортизации в размер на 22 349, 27лв., с които следва да се намали счетоводната печалба, вместо отразеното от дружеството в ГДД по чл. 92 по ЗКПО за 2017г. намаление в размер на 26 969, 91лв.; -на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2020г. 68 986, 80 лв., представляващи размера на данъчните амортизации, които при определяне на данъчния финансов резултат се признават за данъчни цели; -на основание чл. 78 от ЗКПО за отчетната 2020г. в размер на 16 500, 00 лв., представляващи установената отчетна стойност на три моторни превозни средства, които по данни от КАТ, „ОАЗИС СПОРТ - 1" ЕООД е продало през 2020г. В решението си контролният административен орган е посочил, че неправилно ревизиращият екип е определил данъчните задължения за корпоративен данък за 2017г. и 2020г., вследствие на неточно посочване размера на данъчната печалба, съответно в размер на 74 299, 57лв., вместо 74 272, 54лв. за първата година и в размер на 172 962, 87лв., вместо 172 762, 87лв. Поради тази причина, в тази си част обжалваният РА е изменен, като данъчните задължения за корпоративен данък и прилежащите лихви са намалени. В съдебно заседание на 22.01.2025г. е изслушано и прието без възражения от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза /СчеЕ/, за изготвянето на което вещото лице инж. Т. е проучил всички документи по делото. Така, според експертизата се установява, че фактури с доставчици „Д. ауто“ ЕООД, ЕИК 203070714 и „ДТМ спорт“ ЕООД, ЕИК 203594923 не са отразени наименованията на доставените автомобилни части по вид, като са посочени само като „авточасти“. Процесните фактурите с доставчик „ДТМ спорт“ ЕООД и доставчик „Д. ауто“ ЕООД с получател „Оазис спорт-1“ ЕООД са подробно описани в табличен на основание проформа фактури, представени от жалбоподателя и намиращи се между кориците на делото на страници, посочени в заключението. В посочените проформа фактури и респективно съставените таблици са отразени наименованията на доставените автомобилни части по вид, количество, единична цена, данъчна основа, данък добавена стойност и стойност за плащане на документа. „Оазис спорт-1“ ЕООД не води респективно не заприходява в сметка 301 „Материали“ закупените такива. Същите, в т.ч. резервни части за поддържане и ремонт на притежаваните от дружеството автомобили, се изписват като разход по сметка 601 „Разходи за материали“. Според заключението, предмета на дейност и респективно източниците на приходи за „Оазис спорт-1“ ЕООД са свързани с продажба на стоки /внос от Канада/ на моторни превозни средства втора употреба, продажба на собствени дълготрайни материални активи и услуги със строителна техника. Дейността на „Оазис Спорт-1“ ЕООД е основно свързана е внос, ремонт и последваща реализация на техника втора употреба и продажба на собствени амортизирани активи. За привеждането на горепосочените употребявани и амортизирани активи в техническа и експлоатационна годност, и търговски вид дружеството извършва ремонтни работи за които извършва покупка на резервни части и материали за ремонт на автомобили. Извършваните услуги със строителна техника са свързани със снегопочистване и опесъчаване през зимния период. За успешното изпълнение на тези договорни ангажименти, дружеството ремонтира и поддържа в експлоатационно състояние строителната техника, необходима за извършване на горепосочените услуги. В заключението подробно са посочени реализираните от ревизираното дружество приходи през периодите от 2018 година до 2020 година по видове дейности. За реализирането на тези приходи са извършени разходи по закупуване на авточасти и материали, част от които са закупени от доставчиците „Д. ауто“ ЕООД, ЕИК 203070714 и „ДТМ спорт“ ЕООД. Вещото лице е направило анализ на паричните средства в касата и по разплащателните сметки на дружеството и направен извод, че „Оазис спорт-1“ ЕООД е разполагало с достатъчно парични средства /оборотни средства/ за извършване на необходимите плащания за осъществяване на дейността си, в т.ч. и плащания по процесните фактури. След извършен анализ на намиращите се в делото документи /фактури/ за закупени от „Оазис Спорт-1“ ЕООД автомобилни резервни части от доставчици „ДТМ спорт“ ЕООД и „Д. ауто“ ЕООД, експертизата е извършила документално проследяване на движението на стоките /авточасти/, показани подробно в табличен вид. Проследена е и последващата реализация на същите, като резултатите от документалното проследяване също са представени в табличен вид. В Таблица № 4 и Таблица № 5 на експертизата са показани процесните фактури, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит с подробно описание на закупените части по вид и брой и съответстващите им протоколи за извършен ремонт /подмяна/ на посочени по вид и брой резервни части в съответното моторно превозно средство на посочената дата. В случаите, в които закупените и вложените авточасти съвпадат по вид, са посочени на един ред с отбелязване на количеството /броя/ закупени /по фактура/ и използвани /по протокол/ автомобилни части. В случаите, в които вложените авточасти по съответния протокол не съвпадат по вид на закупените по фактура са посочени на различни редове. За използване на закупените части и авточасти от жалбоподателя са представени протоколи за влагане на авточастите на конкретни превозни средства. Първоначално представените фактури без описание на доставените /закупените/ части и авточасти по вид, количество и цена е коригирано на база подробния запис на тези липсващи компоненти предоставени в проформа фактура към всеки от процесиите фактури. Изключение прави фактура № 3208 от 31.07.2019г., в която като предмет на доставка е посочено само „Части“. В заключение, експертизата сочи, че начинът по който са съставени протоколите за влагане на закупените авточасти при извършване на ремонтни работи относно конкретно поименно посочено превозно средство, е с наименования различаващи се /не съвпадащи/ от тези посочени във фактурите. Последното не дава възможност за индивидуализиране на закупените авточасти и надеждност при сравняване на тяхното съответствие по вид и количество при ползването им за ремонтни дейности. По отношение воденото от дружеството счетоводство, вещото лице заключава че формата на счетоводна отчетност и воденето на същата от различни счетоводни кантори през анализирания период затруднява извършването на текущ и последващ контрол, по отношение на движението на материали /авточасти и части/. Като се отчитат горепосочените пропуски, както и от представените систематизирани счетоводни данни все пак може да се направи извод, че счетоводството на „Оазис спорт 1“ ЕООД е водено редовно по отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всички извършени от „Оазис спорт 1“ ЕООД покупки от „Данко Ауто“ ЕООД, „ДТМ Спорт“ ЕООД са осчетоводени, както в счетоводството на дружеството получател, така и в счетоводствата на доставчиците. Съгласно данни от счетоводствата на „Данко Ауто“ ЕООД и „ДТМ Спорт“ ЕООД относно продажбите към „Оазис Спорт-1“ ООД за период 2017 година до 2020 година са представени справки както следва: През 2017 г., разходите на „Оазис спорт-1“ ЕООД за фактура издадена от доставчик „Групкар-07“ ООД, са в размер на 1 187, 50 лева без включен ДДС. Общите разходи за покупки на материали през 2017 година са в размер на 79 645, 63 лева. Разходите за покупки от посочения доставчик представляват 1, 49 % от общите разходи за покупки на материали през 2017 година. През 2018 година разходите на „Оазис спорт-1“ ЕООД за фактури с доставчик „ДТМ Спорт ЕООД“ са в размер на 10 768, 54 лева без включен ДДС. Общите разходи за покупки на материали през 2018 година са в размер на 103 945, 66 лева. Разходите за покупки от посочения доставчик са в размер на 10, 36 % от общите разходи за покупки на материали през 2018 година. През 2019 година разходите на „Оазис спорт-1“ ЕООД за фактури с доставчик, Данко Ауто“ ЕООД и „ДТМ Спорт“ ЕООД, са в общ размер възлизащ на 30 254, 67 лева. Общите разходи за покупки на материали през 2019 година са в размер на 166 494, 87 лева. Разходите за покупки от посочените двама доставчици възлизат на размер от 18, 17 % от общите разходи за покупки на материали през 2019 година. През 2020 година разходите на „Оазис спорт-1“ ЕООД за фактури с доставчици „Данко Ауто“ ЕООД и „ДТМ Спорт“ ЕООД, са в общ размер възлизащ на 41 116, 86 лева. Общите разходи за покупки на материали през 2020 година са в размер на 124 547, 37 лева. Разходите за покупки от посочените двама доставчици представляват 33, 01 % от общите разходи за покупки на материали през 2020 година. В счетоводството на „Оазис Спорт-1“ ЕООД не са налице данни за извършени продажби в полза на „Данко Ауто“ ЕООД, „ДТМ Спорт“ ЕООД и „Групкар-07“ ООД. Всички фактури са осчетоводени в счетоводствата на дружествата доставчици както следва: Дебит сметка 411 „Клиенти“ - „Оазис спорт-1“ ЕООД / кредит сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“; Дебит сметка 411 „Клиенти“ - „Оазис спорт-1“ ЕООД / кредит сметка 453/2 „Начислен данък за продажбите“; Дебит сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ / кредит сметка 411 „Клиенти“ - „Оазис спорт-1“ ЕООД. Всички фактури са разплатени по банков път. Изписаните от дружествата продавачи стоки по всяка една от процесиите фактури са показани подробно в табличен вид в Таблица 2 и Таблица 3 от експертизата. Наименованието, количеството и стойността на отделните стоки /авточасти и части/ са попълнени на база проформа фактури, приложени по делото. Изключение прави фактура с № 3208 от 31.07.219г., за която като предмет на доставка е посочено само „части“, в т.ч. и в проформа фактурата. В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че на страница 20 от заключението, където е записано, че …„Изключение прави фактура № 3208 от 31.07.2019 година за която, като предмет на доставката е посочено само „авточасти“, следва да се има предвид, че същото се отнася и за фактура № 2900 от 31.01.2020 г., в която също общо е посочено само „авточасти“. В тези фактури е отбелязано само „части“ или „авточасти“, без да са посочени наименованията на съответните части. За тях не са представени проформа фактури. Вещото лице отбелязва, че при описанието на редовността на счетоводството е посочено, че се води, както би трябвало, но конкретно за съответните авточасти и по-конкретно за тези протоколи, в които се обяснява, коя част за какво е използвана има много пропуски. В съдебното заседание на 20.11.2024г. са депозирани показания на свидетеля Х. Т. Т., работещ в дружеството – жалбоподател и понастоящем. Съгласно свидетелските показания, предметът на дейност на фирмата е снегопочистване предимно на община „[община]“, община „[община]“ и на автомагистрала „Тракия“. Снегопочистването се извършава със снегопочистващи машини – „Мерцедес унимог“ основно, но понякога се използва и друга техника. Посоченото МПС [Марка] представлява „едно камионче, на което се прикачено гребло“. При снегопочистването се използват специални гребла, които „се чупят“ наляво и надясно. Дружеството притежава около 6-8 броя специализирани камиони [Марка], които са ситуирани в базата в [населено място]. В базата се намира и едно МПС [Марка], модел Унимог У 1200, което не е регистрирано, защото „в момента не ни трябва“. Свидетелят обикновено изпълнява курсове по поддържане на пътищата към [община], Скобелево, Върховръх и ако се наложи ходи да помага за почистването и на другите пътища. Обикновено ремонтът на камионите се извършва от служители на дружеството, тъй като в Пловдивска област няма специализиран сервиз. Свидетелят е завършил средното си образование със специалност „автомонтьор“, но не е работил като такъв, само извършва неотложни ремонти на МПС-тата, когато се наложи. Необходимите авточасти се закупуват от два специализирани магазина, които се намират в близост до бившия магазин „Нева“ в [населено място] и предоставят отстъпка. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Страните не спорят относно установената още от ревизиращите органи по приходите фактическа обстановка, изложена по-горе. Спор се формира относно обстоятелствата, отнасящи се до придобиване на МПС чрез ВОП, отчетени текущи разходи, несвързани с основната дейност на ревизираното дружество, съответно упражнено право на приспадане на ДДС по доставки, несвързани с основната дейност и данъчното третиране на разходите за амортизации. По отношение придобиването специален автомобил — снегорин, модел „[Наименование]/10“ с рама № [Наименование]чрез ВОП, настоящият съдебен състав намира оспорването на жалбоподателя за неоснователно. В случая съдът счита, че правилно ответникът е приел, че е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 84 ЗДДС. Фактът дали е налице регистрация на МПС-то в КАТ, Пътна полиция, е ирелевантен за правния спор. Твърдения в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетеля Т., който се намира в трудово правоотношение с дружеството – жалбоподател и понастоящем и е пряко заинтересован от изхода на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС ВОП е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, какъвто е процесният случай, която стока се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава член, в случая – от Германия до Република България/, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /последното не се оспорва, а и се установява от доказателствата по делото/. Установява се, също така, че придобиването е възмездно. В тази връзка, в тежест на жалбоподателя е възникнало задължение за начисляване на данък съгласно чл. 84, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като дължимият данък е следвало да се начисли от придобиващото лице с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл. 63 от ЗДДС. За правилното отразяване на издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС в дневника за покупките от значение е дали за дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, за закупеното транспортно средство, предмет на ВОП На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит, според ал. 2 на същата разпоредба, се упражнява, като лицето: За процесното превозно средство ревизираното дружество не е предоставило доказателства, че е предназначено за икономическата му дейност и за извършване на облагаеми доставки, т.е. за същото е налице ограничението за правото на данъчен кредит, регламентирано в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Този факт се потвърждава и от свидетелските показания, в които се твърди, МПС-то няма извършена регистрация в КАТ, т.е. не може да се движи по пътната мрежа. Не е приложима и правната норма на чл. 73а от ЗДДС, която предвижда възможността да се ползва данъчен кредит в случай, че получателят по доставката, данъкът по която е изискуем от него, не е издал и/или не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, но не и когато са налице предпоставките на посочената норма, както и когато не са спазени изискванията на чл. 72 от ЗДДС. В настоящия случай, е установено по несъмнен начин, че процесният ВОП не е намерил отражение, нито в отчетните регистри по ЗДДС на българското дружество, нито в неговото счетоводство. Посочената причина – не извършена регистрация в КАТ, не може да послужи за оправдание за бездействието на дружеството. В тази връзка, правилно в обжалвания РА е начислен ДДС в размер на 4 068, 13лв. за данъчен период м.09.2020г. По отношение констатацията за закупуване на авточасти и влагането им в ремонти на притежаваните от дружеството автомобили, в хода на съдебното обжалване е ангажирано изготвянето на заключение по ССЕ и са депозирани свидетелски показания. Вещото лице е изградило експертните си констатации при анализ както на събраните по делото доказателства, така и на допълнително представени му в счетоводството на жалбоподателя частни документи, наименовани протоколи, с които се документират извършените ремонти и използваните за тях резервни части. Тук следва да бъде направено уточнението, че съгласно свидетелските показания, собствените на дружеството МПС не се ремонтират в специализирани сервизи, а от работници на самото РЛ. Документите, предоставени за анализ на вещото лице в счетоводството на дружеството не са представени като доказателство по делото, за да бъде обоснован този експертен извод, още повече, че вещото лице не притежава удостоверителна компетентност. В настоящия случай, за да бъде прието, че закупените резервни части са вложени в ремонт на МПС, следва да бъдат извършени поредица от действия – документи, удостоверяващи настъпила повреда и нейното естество, документ, посочващ конкретния вид резервна част, необходима за отстраняване на повредата, закупуване на съответната резервна част, документи за демонтаж на повредената авточаст и монтаж на ново закупената такава, съдържащ конкретни данни за автомобила, на който се извършва ремонт. В хода на ревизията е установено, че предмет на фактурите са части и авточасти, като в нито една от тях не е посочено конкретно количество и вид авточасти. Това означава, че съдържанието на фактурите не отговаря на изискванията на чл. 114, aл. 1, т. 9 от ЗДДС, т.е. не съдържат данни за количество и вид авточасти. Този извод се потвърждава и от заключението по ССЕ, в което вещото лице посочва, че конкретни данни за това се съдържат в издадени проформа фактури към процесните фактури и в протоколи. В тази връзка, съдът констатира, че действително за част от фактурите, подробно описани в РД, са представени протоколи, но те са с непълни данни, поради което липсва възможност за съпоставка и доказване, че посочените като сменени авточасти в изготвените протоколи, са именно тези, закупени с конкретните фактури. Този извод се потвърждава и от вещото лице, но според него причината за липса на протоколи към част от фактурите се дължи на промяна в счетоводната кантора, която е обслужвала дружеството – жалбоподател и несвоевременно приемане и предаване на първичната счетоводна документация. Съдът намира, че този факт е ирелевантен към правния спор, доколкото не е установено по несъмнен начин първичната счетоводна документация и други документи, свързани с извършваната от РЛ дейност да се съхраняват на друго място, различно от мястото на извършваната от него икономическа дейност, съответно да се намират в държане на трето лице. На следващо място, заключението по ССЕ, в частта основавана на непредставени по делото доказателства и частни документи, непредставени в хода на ревизията, съдът намира, че същото не следва да бъде кредитирано по дадения отговор на въпрос № 4 по отношение констатирани „съвпадения“ на закупените авточасти и вложените (таблици №№ 4 и 5). Тук следва да бъде направено уточнение, че според самото вещо лице не е налице пълна идентичност на видовете резервни части, както и поради липса на идентификационни данни на съответните МПС- вид, per. №, рама и пр. На въпрос № 1 вещото лице е отговорило, че „ОАЗИС СПОРТ - 1“ ЕООД „не води респективно не заприходява в сметка 301 „Материали“ закупените такива. Същите, в т.ч. резервни части за поддържане и ремонт на притежаваните от дружеството автомобили се изписват като разход по сметка 601 - Разходи за материали“. Стойностното следене на CM3, в частност авточасти не е достатъчно, за да бъде приложен един от препоръчителните методи за изписването им, посочен в СС-2 „Отчитане на материалните запаси“, като неспазването на това изискване води до липса на редовно водено счетоводство. При отговора на въпрос № 11 е посочено, че наименованието, количеството и стойността на отделните асортименти (авточасти и части) са попълнени на база проформа фактури с изключение на фактура № 3208/31.07.2019г., както и фактура № 2900/31.01.2020г. Тук отново следва да бъде отбелязано, че проформата също не съдържа вид и количество на закупените авточасти, данните в тях са общи и също не съдържат пълно описание на видовете авточасти, което също води до необоснованост на изводите на вещото лице в тази насока. По отношение останалите направени при ревизията констатации, довели до допълнително определяне на данъчни задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност, в хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнителни доказателства. Правилни са констатациите относно неотчетени приходи от продажба на автомобили, за които допълнително е начислен ДДС, съответно е извършено преобразуване на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО; закупени стоки, извън авточасти, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е извършено преобразуване на СФР на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО; констатациите за преобразуване на СФР на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО и чл. 78 от ЗКПО по отношение неотчетените приходи от лихви по договори за заем с „ИЛВА - ХГ“ ООД и във връзка с предоставени суми от касата на дружеството на служителите Н. М., Х. Т. и С. Д., оформени като служебен аванс (задължения към подотчетни лица); констатациите, свързани с данъчното третиране на разходите за амортизации, съответно регулирането на СФР на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО и чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. По така изложените аргументи, съдът намира обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно направеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изчислени съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с променено наименование Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа) в размер на 4 156, 43 (четири хиляди сто петдесет и шест лева и 0, 43 ст.), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд – [област],