Мотиви към Решение № 63 от 20.1.2016 г. на Районен съд - Варна по дело № 6471/2015 г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 6471 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2015 ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ Срещу обвиняемият, В.Д.К. е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.З, пр.2, т.1, пр.1 от НК затова, че на 20.07.2015 г. в гр.Варна, к. к. „Зл.пясъци", без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - марихуана с тегло 1, 81 грама и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8, 3%, на стойност 10, 86 лв., и кристално вещество с нето тегло 0, 42 грама, съдържащо 66, 2% метамфетамин, на стойност 10, 5 лв., общо на стойност 21, 36 лв. /двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, като случаят е маловажен. При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248ал.2т.4 от НПК, съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението от ВРП, е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до 1000 лева, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност/ реабилитиран по право/, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК съответно са налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по реда именно на глава 28 от НПК. В съдебно заседание представител на прокуратурата не се явява. Обвиняемият К. явява лично и с упълномощен защитник адв. Ж.. Той се признава за виновен в хода на досъдебното производство и пред съда и дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Във фазата по съществото на делото моли да бъде оправдан. Защитникът му пледира случаят да се квалифицира като маловажен и на основание чл. 9 ал.2 да бъде постановена оправдателна присъда. От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства: От около 2-3 г. обвиняемият В.Д.К. употребявал марихуана. При неустановени по делото обстоятелства се сдобил с наркотични вещества, както следва - марихуана с тегло 1, 81 грама и кристално вещество с нето тегло 0, 42 грама, съдържащо метамфетамин, които поставил в жабката на личния си лек автомобил марка „Форд Фиеста" с рег.№ •••. Същите сложил преди това в черен калъф за очила. Вечерта на 20.07.15 г. привел в движение посоченото превозно средство и около 20, 40 ч. бил спрян за проверка на КПП „Гаража" в к. к."3л. пясъци" в гр. Варна от полицейските служители С.П. П. и П.И.П.. Свидетелите попитали обвиняемия дали в автомобила има забранени от закона вещи, в отговор на което К. заявил, че в жабката на возилото има наркотик. В потвърждение на казаното я отворил и им показал черен калъф за очила, в който в черен полиетиленов плик и в прозрачно полиетиленово пликче имало съответно марихуана с тегло 1, 81 грама и кристално вещество с нето тегло 0, 42 грама, съдържащо метамфетамин. Изразил готовност да ги предаде на органите на реда. Лицето било задържано и отведено в сградата на 05 РУ, където предало с протокол за доброволно предаване калъфа от очила ведно с наркотичните вещества в него. От заключението на назначената и извършена по делото физикохимическа експертиза №520 е видно, че: Сухата зелена на цвят тревна маса, съдържаща се в част от черен полиетилен, положен в черен калъф за очила, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/, с нетно тегло 1, 81 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8, 3%. Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния, марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.З ал.2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". От заключението на назначената и извършена по делото физикохимична експертиза №15/НАР-758 е видно, че: Кристалното вещество в прозрачно полиетиленово пликче е с нето тегло 0, 42 гр. и в него се установява наличие на метамфетамин 66, 2%. Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества, стойността на горепосочените наркотични вещества е съответно за марихуаната - 10, 86 лв., и за метамфетамина - 10, 5 лв. Видно от заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, обв. К. не страда от психично разстройство и зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за вредна употреба на марихуана. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно в наказателния процес. Физическото и психичното състояние му позволява да дава обяснения в качеството на обвиняем. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства – Признанията на обв. К. се подкрепят от гласните и писмените доказателства по делото, както и от заключенията на експертизите. Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията на свидетелите Панайотов и Петков. Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират заключенията и на съдебните експертизи. Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др. Предвид горното, съдът намира от правна страна че подс. В.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.354а, ал. 5 вр.ал.3 от НК, като на 20.07.2015 г. в гр.Варна, к. к. „Зл.пясъци", без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - марихуана с тегло 1, 81 грама и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8, 3%, на стойност 10, 86 лв., и кристално вещество с нето тегло 0, 42 грама, съдържащо 66, 2% метамфетамин, на стойност 10, 5 лв., общо на стойност 21, 36 лв. /двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, като случаят е маловажен. По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство, декларираното съжаление за извършеното, младата възраст на обвиняемият. При тези данни за личността на извършителят и за обективните характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за лична употреба, като този извод следва от заключението на СПЕ, според което, при обв.К. е налице вредна употреба на наркотични вещества. Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид. Обстоятелствата които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението. Горното налага извод за по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния състав да уважи претендиралия от обвинянемият стремеж за социален интегритет. Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не споделя становището на защита, че са налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.3 54а ал.5 от НК. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като " малозначително ", поради което не е престъпно. Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установена по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект / Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО/. О бществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 354а НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Не може да се направи извод за малозначителност съобразно състава на чл. 9 ал.2 от НК тъй като деянието от една страна се отличава със стойност над 20 лева, която се явява значителна за този вид деяние квалифицирани по ал. 5 на чл. 354а от НК. Освен това се касае за два вида наркотични вещества държани от извършителят, както и за данни за вредна употреба на такива от страна на обв. К.. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице. Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на високорискови наркотично вещество – - марихуана с тегло 1, 81 грама и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8, 3%, на стойност 10, 86 лв., и кристално вещество с нето тегло 0, 42 грама, съдържащо 66, 2% метамфетамин, на стойност 10, 5 лв., което е включено в приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък І – растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителното незначителна стойност на инкриминираните рискови вещества – 21, 36лв. така и от данните за самоличността на обвиняемия – неосъждан до момента. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това. Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, К., впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените наркотични вещества. По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, обвиняемият е осъществил по отношение на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Доколкото по делото не се установи К. да е придобил или държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото. Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България. За да определи наказанието на обв. К., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира следното: Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на обвиняемия, самопризнанията му, проявената критичност към извършеното, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени. Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, по отношение на обв.К., тъй като същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което и същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание "Глоба". Като прецени степента на обществена опасност на деянието, както и данните за личността на обвиняемия, за който прие, че е с ниска степен на обществена опасност, неговото семейно и имотно състояние, отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на минималния предвиден в закона, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв. Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по отношение на обвиняемия. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата остатъкът от наркотичното вещество като постанови след влизане в сила на решението същият да бъде унищожен. По отношение на приложените като ВД по делото съдържащи опаковки от наркотично вещество съдът постанови същите да бъдат унищожени след влизане в сила на съдебния акт. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия направените по делото разноски. Водим от горното съдът постанови решението си. СЪДИЯ: