Решение № 15 от 6.3.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 31/2025 г.

Производството е по реда на чл.25 от ЗТР. Образувано е по жалба на адвокат М. Н. В. – пълномощник на „Асарел- Медет“АД – гр.Панагюрище, против ОТКАЗ № 20250110162337/13.01.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление под същия номер подадено на 10.01.2025 г. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен по следните съображения: В чл.4 от ЗОЗД били очертани обектите на заложното право, учредявано по реда на този закон, а в т.3 се определял като възможен предмет залога върху вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, без изрично да се ограничавали вземанията до определени видове. Нямало законова забрана за вписване на особен залог върху вземания за заплащане на дивиденти/част от печалбата и всякакви други плащания, произтичащи от притежавани налични акции. Жалпободателят твърди, че такова разбиране се застъпвало и от съдебната практика, като цитира част от мотиви на решение на СГС, постановено по 24.01.2024 г. Твърди, че залогодателят и заложния кредитор /имайки предвид страните по правоотношение за залог върху акции/ имат интерес от вписване в ЦРОЗ и на залог върху вземанията от тези акции, защото разпоредбата на чл.73в от ТЗ защитавала кредитора със залог върху акции „само по отношение на дружеството-издател“ и не създавало протовопоставимост спрямо всички трети лица, каквато сила се придава на един вписан особен залог. Искането е да бъде отменен обжалвания отказ и съдът да даде указания на длъжностните лица от Агенция по вписванията за извършване на заявеното извършване на заявеното вписване. Окръжният съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок визиран в чл.25 ал.1 от ЗТР от надлежно легитимирано лице – пълномощник на заявителя, инициирал регистърното производство пред Агенция по вписванията. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да бъде вписан особен залог, той трябва да бъде вадидно учреден, а това включва изискването заложеното имущество да попада в предметния обхват на нормата на чл.4 от ЗОЗ. Букваният протич на тази разпоредба, както и тълкуването и без връзка с разпоредбите от ТЗ отнасящи се до залог върху ценни книжа и тези относно упражняването на правата по заложени или запорирани акции и дялове от търговски дружества, очевидно оставя у жалбоподетеля впечатление, че паричните вземания „във връзка с всички обикновени, налични поименни акции“, притежавани и от залогодателя, могат да бъдат предмет на особен залог. Защото ставало дума за залог върху вземания, а не – върху самите налични акции, които безспорно не фигурират сред изчерпателно изброеното в чл.4 имущество.Така като е приел СГС в свое решение, цитирано в текста на жалбата. Това становище обаче не може да бъде споделено по следните съображения: При залог върху налична акция се залага самата ценна книга и кредиторът получава право при неизпълнение да се удовлетвори от цената й, както при движимите вещи. Т. е. може да се каже, че предмет на залога е стойността на самата акция на пазара. Това следва от целта на заложното право, която е да се удовлетвори обезпечения кредитор чрез осребряване на заложеното имущество, т.е. от продажбата му. Макар да не се залагат правата, които акцията материализира, нейната стойност във всички случаи се влияе от съдържанието на конкретните права, чието упражняване ще получи собственика с придобиването й. Ако тези права и по-конкретно - имуществените вземания са заложени отделно, то би възникнала колизия между интересите на субекта със заложно право върху наличната акция и евентуалния кредитор, в чиято полза би се допуснало да се учреди особен залог върху вземанията за дивидент, ликвидационна квота и др. приходи, подлежащи на разпределение между акционерите. Кредиторът с търговски залог върху акцията би се оказал в неизгодно положение, защото няма да може да се удовлетвори от продажбата на акции поради липса на търсене и/или намаляване на пазарната цена на така обременената със залог върху имуществените вземания акция, нито - при придобиването й от самия него, защото залогът ще му пречи да се възползва от имуществените права на акционер. Би се поставило под съмнение и дали ще може да упражни реално правата на заложен кредитор, предоставени му по чл.73в от ТЗ.С други думи, залогът който се иска да бъде вписан, би обезсмислил залога върху самите налични акции, признат и уреден изрично като вид търговско обезпечение в чл.310 ТЗ. Няма съмнение, че членствените права на акционерите в търговско дружество по принцип са неделими и могат да се упражняват само съвкупно, но не и да се извършва разпореждане поотделно с някое от тях. Ето защо, разпоредбата на чл.4, т.3 от ЗОЗ следва да се тълкува стеснително, когато се определят вземанията, които по естеството си могат да бъдат предмет на особен залог. От тях категорично следва да се изключат вземанията, произтичащи от материализираните в наличните акции имуществени права, като притежателят на такива акции би могъл да учредява единствено търговски залог върху самите акции по реда и във формата, предвидени в чл.310 ТЗ. Ето защо, извършвайки проверката по чл.28, ал.2, т.5 ТЗ длъжностното лице е достигнало до правилен извод, че следва да постанови отказ за вписване на особен залог върху посочените вземания, който следва да бъде потвърден от съда като законосъобразен. По изложените съображения и на основание чл.25 от ЗТР Пазарджишкия окръжен съд