Мотиви към Решение № 882 от 21.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15337/2022 г.

към Решение от 21.02.2023 г. по НAХД № 15 337/2022 г. по описа на 9-ти състав на СРС. Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против обвиняемият К. Г. К., с ЕГН: •••••••••• (и със снета по делото самоличност), за това, че на 13.09.2022 г., около 16: 30 часа в гр.•••••••••, ул. „••••••••“ пред № 11 е нанесъл удар с дясна ръка в областта на лявата част на лицето на Я. Н. П., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на дясна орбитална област и на дясно коляно, изразени с травматични отоци, кръвонасядания и болка, ограничено охлузване и кръвонасядане на върха на езика, които в съвкупност реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето, извън чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, като деянието е извършено по хулигански подбуди – незачитане на установения правов ред в Република България и неприкосновеността на личността, без основателна причина, без личен мотив, на обществено място – престъпление по състава на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК. В съдебно заседание СРП, редовно призована, поддържа обвинението, като инвокира подробни съображения и моли съдът да приложи чл.78а НК. Обвиняемият К. Г. К., редовно призован, се явява лично в заседанието пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител – упълномощеният защитник адвокат ••••••••. Защитникът на обвиняемия инвокира доводи, от които съдът следва да приеме, че не са налице предпоставките за приложение на института на чл.78а НК. Моли се за оправдателен съдебен акт. Обвиняемият К. Г. К. прави искане в правото си на последна дума по чл.297, ал.1 от НПК да бъде оправдан. Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: I. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт): Обвиняемият К. Г. К. е роден на... г. в гр. •••••••••, българин, български гражданин, висше образование, неосъждан, женен (с едно дете), управител на „••••••••••“ ••••. Адрес по л.к.: гр. ••••••••• „•••••••••“ •••••••••••, живущ в гр. •••••••••, ул. „••••••••••“ ••••••••, ЕГН ••••••••••. Същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание към 13.09.2022 г. (при отчитане на изтеклата абсолютна изпълнителна давност за осъждането по чл.78а НК по НАХД № 5681/2000 г., в сила от 20.02.2001 г.) и след посочените дати до настоящия момент. Обвиняемият К. се ползва с положителни характеристични данни с установена трудова ангажираност и с доказан обществен принос към мисиите на Международните сили за опазване на мира към ООН. Обвиняемият К. е правоспособен водач на МПС. Същият управлявал към 13.09.2022 г. лек автомобил „••••••••“ с рег. № •••••••••, бял на цвят. На 13.09.2022 г. около 16: 30 часа в близост до •••-ро училище в гр.••••••••• на ул. „••••••••“ пред № 11 на тротоара, широк 1.40 метра, разположен пред магазин за хранителни стоки „••••••••” се намирали в близост един до друг и един около друг на различно отстояние помежду си свидетелите Я. Н. П. (на 15 години), Н. А. С. (на 15 години), К. К. К. (на 15 години), Р. П. Б. (на 16 години), В. Д. С. (на 14 години) и Р. Р. Г.а (на 15 години). На тротоара имало разположени по правата на продължението бетонни топки или т.нар. антипаркинг бетонни топки. От лявата страна на тротоара откъм разположената на адреса жилищна сгР. съществувал разположен железен парапет с височина 95 см и дължина 360 см в района на Спа-център “Sofia Spa”. Свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а си говорели и чакали на посоченото място своята приятелка ••••••••• М. да излезе от магазина за хранителни стоки. Докато свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а стоели пред хранителния магазин на тротоара на ул. „••••••••“ пред № 11 в гр.••••••••• приближавал по пътното платно до тротоарната площ автомобилът на обвиняемия К. - „••••••••“ с рег. № •••••••••, бял на цвят. Обвиняемият К. забелязал множеството деца в лицето на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, които не познавал. Свидетелят В. Д. С. бил на пътното платно и тупал топка, като към него се движел с автомобила си обвиняемият К.. Последният, докато управлявал автомобила си и доколкото свидетелят С. бил на пътя, натиснал клаксона на превозното средство с цел отместването му, за да премине. Свидетелят С. се качил на тротоара. Свидетелят Я. Н. П. (постР.лата) се провикнала към обвиняемия К. на висок тон и с интонация „На кой ще бибиткаш, бе?“. Обвиняемият К. чул репликата към себе си, доколкото прозореца на шофьорската врата на МПС бил леко смъкнат. Спрял движещият се автомобил и го върнал на заден ход към мястото, където били децата. Намирал се с автомобила си на пътното платно. Двигателят на автомобила му бил включен. Свалил още прозореца на шофьорската врата на своето МПС. Обвиняемият К. попитал кой от децата е казал „На кой ще бибиткаш, бе?“. ПостР.лата Я. Н. П. потвърдила, че тя го е казала. В този момент свидетелят Н. А. С., без да бъде забелязана от обвиняемия К., снимала с телефона си, създавайки видеоклип. Тя била в близост до постР.лата П. и до спрелия автомобил на обвиняемия К.. Свидетелят Р. Р. Г.а започнала да се смее на глас. В този момент обвиняемият К. заявил на постР.лата Я. Н. П. „Коя си ти да ми говориш по този начин, ако сляза от колата, ще ти набия шамари, ще те хвърля ей там долу“, като й посочил стълбището пред хранителния магазин. Свидетелят Р. Р. Г.а още се смеела гласно и продължително. На постР.лата Я. Н. П. било заявявано на два пъти от свидетеля Р. П. Б. и от свидетеля К. К. К. да спре с поведението си спрямо обвиняемият К., доколкото спорела с него с думите „Стига“, „Стегни се малко, стегни се“. Обвиняемият К. продължил към постР.лата П. с думите, че „По този начин ще говориш на родителите си“. ПостР.лата П. продължила спора с обвиняемия К., като заявила, че няма родители. Обвиняемият К. отговорил, че това не го интересува. ПостР.лата П. продължила и казала също, че и нея не интересува. На свидетеля Я. П. Н. продължавало да се казва от свидетеля Р. П. Б. „Я. моля те, стегни се човек, какво правиш?“. Обвиняемият К. отворил шофьорската врата на своето МПС. Слязъл от него. Насочил се към постР.лата П., която единствена от всички деца, останала на място. Останалите свидетели С., К., Б., С. и Г.а се поотдръпнали от мястото, където били на малко разстояние, след което гледали в посока към обвиняемият К. и свидетеля П.. Обвиняемият К. приближил постР.лата П., замахнал и я ударил с шамар на дясната си ръка в областта на лицето й. ПостР.лата П. загубила равновесие от шамара и тялото й се наклонило към парапета пред хранителният магазин. Ударила си главата си в парапета. Паднала на земята. ПостР.лата П. закрила лицето си с ръцете си. Обвиняемият К. след удара над постР.лата П. се върнал в автомобила си и напуснал местопроизшествието. Свидетелят Н. А. С. успяла да заснеме автомобила на обвиняемия К. в задната му част, виждайки се неговият регистрационен номер. ПостР.лата П. се изправила. Посъвзела се. Същата опитала да звънне и да съобщи за случилото се на своята майка свидетелят М. Т. П.. Не успяла да се чуе с майка си. След това посетила УМБАЛ „•••••••“ гр.••••••••• със съдействието на свидетеля Д. И. К. – майка на свидетеля Н. А. С., където й била оказана медицинска помощ. Свидетелят Я. П. била посетена в лечебното заведение от майка си М. Т. П.. На последната бил показан заснетия клип от свидетеля Н. С., в който се виждало как обвиняемият К. удрял шамар на свидетеля Я. П. и същата паднала на земята, след последвал неин удар на главата й в железния парапет пред магазинчето. Клипът от събитието бил препратен от свидетеля Н. С. на всички деца от местопроизшествието. Свидетелят Д. К. също изгледала клипа, заснет от дъщеря й Н. С.. След подаден сигнал по случая на местопроизшествието бил извършен оглед. Съгласно заключението на СМЕ № 237 от 14.09.2022 г. спрямо постР.лата Я. Н. П. били установени травматични увреждания в областта на външния ъгъл на дясното око и по хода на долния орбитален ръб, към подножието и основата на долния десен клепач. В областта на вътрешния ъгъл на дясното око на площ около 4.5/2 см било налично мораво кръвонасядане, съчетано с локален оток. Променената област била болезнена при допир. На върха на езика на постР.лата П. било установено ограничено червеникаво кръвонасядане, съчетано с белезникаво охлузване, с обща неправилна форма и размери около 6/6 см. Около външния контур на проекцията на капачаката на дясното коляно на постР.лата П. съществувало друго мораво кръвонасядане, на кръгловата площ с диаметър около 3 см, съчетано с оток и болезненост при допир. Според вещото лице по СМЕ тези описани и установени травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да има метален парапет, теренът и други предмети. Експертът сочи, че уврежданията на постР.лото лице могат да се получат от удар в парапет при придаден импулс върху главата, в резултат на нанесен удар с ръка и падане на терена, по време и начин, както съобщавала постР.лата П.. Травмата на езика на освидетелстваната се дължало на прехапване. Спрямо постР.лата П. било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та й. Обвиняемият К. Г. К. бил задържан за срок до 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Решаващата инстанция на СРС без да има своите очаквания, че ще успее да извърши изчерпателен доказателствен анализ на събраната доказателствена съвкупност, ще положи максимални усилия в мотивите на съдебния си акт да реализира съответен такъв по правилата на тълкуването и принципите на формалната логика съгласно императивите на НПК. Съдът в рамките на своите мотиви към решението си ще извърши необходимият процесуален анализ на цялата доказателствена съвкупност, който следва да се представи във възможно най-голямата му пълнота и ще подчертае кои доказателства и доказателствени средства следва да се кредитират, кои от тях не следва да се кредитират и поради какви основания, а това от своя страна е в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, които са от безусловен императивен характер. При анализа на доказателствената съвкупност съдът съобразява и ще съобразява с оглед развитието на делото в съдебната му фаза и извършените процесуално- следствени действия по делото само тези факти и обстоятелства, които са ценени и изведени от законовите процесуални способи, които са валидно и допустимо приложени в хода на съдебното следствие. С оглед анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства в мотивите на постановеното решение не е необходимо детайлно изброяване на доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Ст.П. „Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“. По отношение на събраните в наказателното производство доказателства и гласни доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК подходът на решаваща инстанция на СРС при техния доказателствен анализ следва да бъде всестранен, обективен, пълен, безпристрастен и логичен. По настоящото дело съдът ще анализира всички доказателства и доказателствени средства, както и изпълнените експертизи, които са допустими и са събрани в съдебното следствие по реда и способите на НПК. Същите ще бъдат съпоставени поотделно и в тяхната съвкупност. В рамките на доказателствения анализ на съда ръководно-решаващият орган на наказателното производство по правилата на НПК и принципите на формалната логика ще обследва събраните писмени доказателства, показанията на съответните разпитани свидетели и изпълнените експертизи. По този начин на процедиране от решаващата инстанция на СРС съдът ще може да обективира и изгради своето вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона в съответствие с принципите на НПК. В този смисъл е Решение № 538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г. на Второ НО – делото „Чората“, според което вътрешното убеждение на съда се изгражда въз основа на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, а според Решение № 574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС, Трето НО – „Делото за двойното убийство край р. Камчия“ съдът е задължен да подложи на проверка, както доказателствата, които разобличават подсъдимия, така и доказателствата, които го оневиняват. Настоящият съдебен състав приема за установена изложената фактическата обстановка от събраните по делото писмени доказателства, веществено доказателство (видеозапис от местопроизшествието), изпълнени експертизи и гласни доказателствени средства от показанията на свидетелите - непълнолетни деца Я. Н. П., Н. А. С., К. К. К., Р. П. Б., В. Д. С., Р. Р. Г.а, както и от показанията на свидетелите И. К. П., Л. И. С., М. Т. П. и Д. И. К.. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално, логично, обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото наказателно производство да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчИ.ст, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Настоящият съдебен състав намира, че от показанията на свидетелите Я. Н. П., Н. А. С., К. К. К., Р. П. Б., В. Д. С., Р. Р. Г.а, които са били конкретно на местопроизшествието като основни очевидци, се установява, че постР.лата Я. Н. П. инициирала първа по време комуникацията с обвиняемия К.. Тя му се извикала на висок тон и с интонация „На кой ще бибиткаш, бе?“, след като обвиняемият К. бибитнал с клаксона на автомобила си в инкриминирания ден и място на свидетеля В. Д. С. да се отмести от пътно платно, за да може да премине с автомобила си. След като свидетелят С. се отместил на тротоара, свидетелят Я. П. чрез репликата си, изречена на висок тон и с интонация „На кой ще бибиткаш, бе?“, накарала обвиняемият К. да се върне с автомобила си на заден ход към децата на инкриминираното място и доколкото той я е възприел и чул. В тази насока са обясненията на обвиняемия К.. Установява се от съвкупния анализ на показанията на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, че обвиняемия К. попитал децата кой го е казал това изявление „На кой ще бибиткаш, бе?“. Свидетелят Я. Н. П. отговорила, че е тя и това обстоятелство еднопосочно се потвърждава в показанията на свидетелите П., К., С., Б., С. и Г.а. Показанията на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а изясняват, че свидетеля Н. А. С. започнала да снима с телефона си видеоклип, без да знае обвиняемият К. за това. В тази насока са показанията на свидетеля С.. Свидетелят Р. Р. Г.а излага в показанията си, че започнала да се смее на глас и това обстоятелство се възприема от съда от съдържанието на предявения на страните на основание чл.284 от НПК видеозапис. Обвиняемият К. също сочи в обясненията си, че чул и възприел смеенето на глас от едно от децата. Установява се от показанията на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, че обвиняемият К. заявил на постР.лата Я. Н. П. „Коя си ти да ми говориш по този начин, ако сляза от колата, ще ти набия шамари, ще те хвърля ей там долу“, като й посочил стълбището пред хранителния магазин. Тези обстоятелства се потвърждават и от съдържанието на предявения видеозапис, дори и това да не е в неговата цялост за тези думи, доколкото автомобилът на обвиняемия К. бил включен в работен режим. Свидетелят Р. Р. Г.а продължавала да се смее гласно и продължително, тъй като не приемала насериозно ситуацията. Свидетелят Р. П. Б. сочи в показанията си и че постР.лата П. не приемала насериозно думите на обвиняемия К. и тя „агресирала“ към него. Доказва се от показанията на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, че на Я. П. бил указвано от свидетелите Р. П. Б. и от К. К. К. да спре да спори с обвиняемия К. с думите „Стига“, „Стегни се малко, стегни се“. ПостР.лата Я. П. реално спорела с обвиняемия К., доколкото отговорът на последния към нея бил, че по този начин, с такава интонация и на висок глас следва да говори на родителите си. ПостР.лата Я. П., продължавайки спора с обвиняемия К., му заявила, че няма родители. Отговорите между тях двамата, че и двамата това не ги интересувало сочи, че комуникацията между постР.лата П. и обвиняемия К. не била спокойна. Отговорите между тях се дължали в резултат от насрещната им реакция и от съдържанието на думите им един към друг и доколкото отговорът на единия предизвикал отговора на другия до момента на нанесения удар с шамар в лицето на постР.лата П.. Тяхната комуникация съдържала емоционален заряд и от двете страни. Отговорите на постР.лата П. са мотивирали отново свидетелят Р. П. Б. да й каже „Я. моля те, стегни се човек, какво правиш?“. В тази насока са показанията на свидетеля Б.. Свидетелите С., К., Б., С. и Г.а са възприемали, че начина на отговорите на свидетеля Я. П. и комуникацията й с обвиняемия К. можел да доведе до изпълнение на действително заявеното от обвиняемия К. на постР.лата П., че ще й удари шамари, при което щяла да се озове на стълбището пред хранителния магазин. Показанията на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, снети от съда в присъствието на психолог от съдебната фаза на наказателното производство са по-обемни и съдържат по-подробно изложение на възприятията им от ДП, а от тях съдът извежда фактологията от предмета на доказване по чл.102 от НПК според действителното правно положение в съответствие с принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Свидетелят В. Д. С., когото реално постР.лата Я. П. защитила чрез репликата към обвиняемия К. на „На кой ще бибиткаш, бе?“, както и свидетеля К. К. К. заявяват в показанията си, че постР.лата Я. П. в конкретни ситуации в защита на приятелите си създавала спор с околен човек, независимо от възрастта му и без значение дали е голям или малък. Свидетелите С. и К. приемат постР.лата П. като отговаряща се в своята комуникация с насрещно общуващо лице, породена от възникнал спор, сочейки че Я. П. е „устата“ и „проблемна“. По отношение на разпита на свидетеля С. психологът З. не е отчела смущения или обърквания в изявленията му. Свидетелят Р. Р. Г.а излага възприятия, че в конкретния случай постР.лата Я. П. се е заяждала един вид с обвиняемия К. в рамките на цялостната й устна комуникация с него, и доколкото самата постР.ла П. потвърждава в показанията си, че говорела на висока тон с обвиняемия. В подкрепа на тези факти са и показанията на свидетеля Р. П. Б.. Поради близките си отношения с постР.лата П., свидетелят Г.а, съгласно експертното становище на психолога З., интерпретирала по защитен начин разговора на Я. П. и обвиняемия К., като го определяла не като спор или скарване между тях, а като вид „заяждане“. Психологът З. посочва в едно от експертните си становища, че свидетеля Н. А. С. изпитвала разколебано емоционално състояние при изложение на показанията си и доколкото тя влизала в протИ.речие със защитната теза за поведението на Я. П. с данните за нейните нагласи и поведение по принцип. Според съдебният състав „заяждането“, което свидетелят Г.а излага в показанията си, представлява словесен спор, както заявява еднопосочно свидетелят С. в показанията си, че такъв е възникнал между постР.лата П. и обвиняемия К.. За такъв възникнал спор не отрича и постР.лата П. в показанията си. Свидетелят К. К. К., както и самата постР.ла П. заявяват в разпитите си пред съда, че са били възмутени и от поведението на двамата – от това на свидетеля Я. П. (която се възмущавала и от себе си, доколкото изпитвала вина според становището на психолога З.), но и от това на обвиняемия К.. Свидетелят К. отчитал, както поведението на обвиняемия К., който ударил шамар на постР.лата П., но и начина, по който свидетелят П. говорела на първия в рамките на инициираната от нея комуникация с К. – пренебрежително, с висок тон и интонация. Психологът З. заявява в становището си, и самия съдебен състав устно и непосредствено се убеди, при провеждането на разпита на свидетеля Я. Н. П., че същата показва конфликтна готовност да спори с човек с наличие на предизвикателна нагласа, като в такава ситуация, както и самата постР.ла П. потвърждава в разпита си, че същата използва по-силно изразени думи. Това е обстоятелство, което еднопосочно се извежда и от показанията на свидетеля Р. П. Б.. Свидетелят М. Т. П., която е майка на свидетеля Я. Н. П. не е била очевидец на местопроизшествието. Същата в своите показания, както и свидетеля Д. И. К. – майка на свидетеля Н. А. С., последната изгледала видеоклипа от местопроизшествието, без да е негов очевидец, излагат еднопосочно възприятия за случилото се събитие, по начина, по който им е разказан от децата им, и с оглед възприемащите се обстоятелства от видеозаписа. Показанията на свидетеля И. К. П. не носят доказателствена информация по случая, тъй като не е възприел или научил никакви факти от предмета на доказване по делото. По отношение на свидетеля Л. И. С. се установява, че същия не е бил очевидец на цялостното събитие между постР.лата П. и обвиняемия К., но същия излага в показанията си, че обвиняемия К. бибитнал с клаксона на колата си, и говорел на едно от децата, че така следвало да говори на майка си и баща си. Останалите възприятия от показанията на свидетеля С., че обвиняемия К. слязъл от автомобила, посегнал с ръка и с шамар ударил постР.лата П. в лицето, при което тя залитнала и ударила главата си в парапета на мястото пред хранителния магазин се потвърждават изцяло от показанията на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, от данните на видеозаписа и изготвените СМЕ и СТЕ. Съдът кредитира данните от видеозаписа, доколкото същият не е създаден преднамерено, а случайно. Двете СМЕ и СТЕ са обосновани и мотивирани, поради което съдът ги кредитира изцяло, и доколкото същите са оспорени от страните. Обясненията на обвиняемия К. в частта на изложените от него обстоятелства, че постР.лата П. го е обиждала с нецензурни думи и изрази в рамките на комуникацията му с постР.лата П. не се потвърждават. Потвърждават се от обясненията му и от данните от видеозаписа, както и от показанията на П., С., К., Б., С. и Г.а, че на обвиняемият К. са подействали в емоционален план, както поведението на постР.лата П., начина, по който тя спорела с него, продължаващото й отговаряне с него, както и смеха на свидетеля Р. Р. Г.а. ПостР.лата П. не се повлиявала в говора си с обвиняемия К.а, дори свидетелите К. и Б. да й казвали да спре с поведението си, да спре да спори и да говори с обвиняемия К. по този отворен начин, искайки от нея да се стегне. Молбите на свидетелите К. и Б. към нея не са й повлияли. По тази съображения и с оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е положил усилия да осъществи пълен, детайлен и всеобхватен анализ на събраните в производството доказателства и доказателствени средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за да спази принципите на правовата и демократична държава, според които съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при решаването на въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК. II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото): Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено и доказано от обективна и субективна страна, че обвиняемия К. Г. К. е извършил престъпление от частен характер по състава на чл.130, ал.1 от НК като на 13.09.2022 г., около 16: 30 часа в гр.•••••••••, ул. „••••••••“ пред № 11 е нанесъл удар с дясна ръка в областта на лявата част на лицето на Я. Н. П., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на дясна орбитална област и на дясно коляно, изразени с травматични отоци, кръвонасядания и болка, ограничено охлузване и кръвонасядане на върха на езика, които в съвкупност реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето, извън чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. За това престъпление не следва да се ангажира отговорността на обвиняемия К., тъй като делото е образувано с постановление по глава 28 от НПК, не е внесен обвинителен акт, не е конституиран частен обвинител в производството и не е заявено съответно искане в допустимия срок съдът да се произнесе с присъдата си и за престъплението от частен характер, ако съдът не приеме доводите на обвинението, че е налице престъпление от общ характер. Съдебният състав счита, че обвинителния акт гарантира в най-пълна степен правото на защита на наказателно преследваното лице, но и правата на постР.лото лице, който има правната възможност да се конституира в процеса пред хода му като частен обвинител и/или граждански ищец. Именно за да се предотврати оправдателно решение по чл.304 от НПК на делото по реда на глава 28 от НПК при обвинение за лека телесна повреда по хулигански подбуди, законосъобразността на фактическия състав на наказателното производство и защитата на интересите на постР.лото лице изискват същото да бъде образувано с обвинителен акт, а не с постановление по реда на глава 28 от НПК. Съдът постанови на основание чл.304 от НПК своето решение като оправда обвиняемият К. Г. К. да е извършил от обективна и субективна страна престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, за това че на 13.09.2022г., около 16: 30 часа в гр.•••••••••, ул. „••••••••“ пред № 11 е нанесъл удар с дясна ръка в областта на лявата част на лицето на Я. Н. П., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на дясна орбитална област и на дясно коляно, изразени с травматични отоци, кръвонасядания и болка, ограничено охлузване и кръвонасядане на върха на езика, които в съвкупност реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето, извън чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, като деянието е извършено по хулигански подбуди – незачитане на установения правов ред в Република България и неприкосновеността на личността, без основателна причина, без личен мотив, на обществено място. Съдебният състав намира, че доказателствата по делото и от показанията на разпитаните свидетели, включително и обясненията на обвиняемия К. не се установява задължителен състоверемен елемент от повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1 вр. чл.130, ал.1 от НК като престъпление от общ характер, а именно престъплението да е извършено по „хулигански подбуди“. Налице е личен мотив у поведението на обвиняемия К.. Този личен мотив изключва хулиганските подбуди. Под „хулигански подбуди“ като обстоятелство, квалифициращо причинена телесна повреда, следва да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото. Поначало мотивът за извършване на дадено престъпление е факултативен признак на субективната страна на състава на престъплението и е от значение само при определяне наказанието като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК обаче, той е точно определен по съдържание и е необходим елемент от състава на престъплението. Същият се изразява в безмотивен стремеж у дееца при открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия с цинизъм и дързост, със самия процес на причиняване на телесната повреда да покаже себе си, да смае, да утвърди положението, че може да върши каквото си пожелае, незачитайки нормите на обществото. Когато скандалите и сбИ.ията, довели до телесни повреди, са обусловени от лични мотиви не може да се поддържа и приеме, че те са извършени по хулигански подбуди. В този смисъл са Решение № 82 от 3.III.1980 г. по н.о.х.д. № 59/80 г., II н. о. на ВС и Решение № 236 от 10.IV.1997 г. на ВКС по н. д. № 788/96 г., II н. о., с докладчик - съдията Невена Грозданова. От установените фактически констатации по делото, съгласно предмета на доказване на основание чл.102 от НПК, съдът намира, че обвиняемия К. Г. К. в конкретната ситуация с постР.лата Я. Н. П. не е действал безмотивно именно с цел да покаже възможностите си, да демонстрира физическите си способности, че може да извърши каквото и както пожелае, незачитайки нормите и порядъка на обществото, за което от събрания доказателствен материал решаващата инстанция на СРС прие, че е налице личен мотив. За наличието на личен мотив съдът преценява от съдържанието на комуникацията, която се е водела между обвиняемия К. и постР.лата П.. Дори и да не са познавали преди събитието, между същите, съгласно фактите по делото, се са създали лични отношения от словесен спор. ПостР.лата П. е предизвикала обвиняемия К. с думите си. Доказателствата са еднопосочни в тази насока и съдът се позова на извършения доказателствен анализ, залегнал в мотивите на постановеното решение. Така възприетите факти, водят до извода, че телесната повреда на постР.лата П. не е била нанесена безмотивно с цел грубо нарушаване на обществения ред, изразяващо се в явно неуважение към обществото и отделната личност, следователно тук става дума за личен мотив. В този смисъл е по аргумент от противното и Решение № 240 от 25.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 530/2014 г., I н. о., НК, с докладчик - съдията Н.ай Дърмонски. От изложеното е видно, че обвиняемият К. не е искал безмотивно чрез действията си да покаже физическото си надмощие, да демонстрира явното неуважение към обществените порядки и телесната неприкосновеност на личността на постР.лата П. и по тези съображения съдът не споделя обратните съображения и доводи на прокурора от хода на съдебните прения, че се доказвал обективният елемент на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК – „хулигански подбуди“. При това положение и в контекста на изложеното решаващата инстанция на СРС приема, че не са налице законовите основания да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на обвиняемия К. с приложение на института на чл.78а НК, тъй като липсва извършено от него престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК. С оглед изхода на наказателното производство разноските по делото в двете му фази следва да останат в тежест на Държавата. При горните мотиви, съдът постанови своето решение. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ