Решение № 1126 от 8.12.2008 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1229/2008 г.

Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. Ищцата М.М.Р. ••• в исковата си молба против Д.Г.Л. ••• и А.В.Д. •••, че е пострадала от извършени от ответниците престъпления за периода от 17.12.2006г. до 24.01.2007 г., за които престъпления са осъдени с влязла в законна сила присъда по нохд № 2088/2007 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, а именно: на 17.12.2006 г. ответниците са прекъснали кабела на телефонния й пост № 22 82 и след свързването му с друг телефонен апарат са провели разговори на обща стойност 142.99 лева, с което са осъществили състава на чл.348а, ал.2, т.1 от НК. Ищцата твърди, че е платила посочената сметка, въпреки че за периода от време през който е била натрупана тази сметка в дома й не е живеел никой.На 30.01.2007 г. ответниците са извършили кражба на движими вещи от дома й, находящ се в гр. Белово, ул. „Чавдар Войвода” № 26, тъй като знаели, че по това време тя не живее там и в къщата няма никой.След установяването на извършителите и проведените във връзка с това оперативно– издирвателни действия по-голямата част от откраднатите вещи са били възстановени с изключение на 12 л. ракия, един електронен часовник и плюшена покривка, оценени от вещото лице в рамките на наказателното производство общо на 124.00лева. Моли Съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата в размер на 142.99 лева, представляваща стойността на проведени от ответниците разговори от собствения й телефонен пост № 22 82 в гр. Белово, ведно със законната лихва от 03.05.2007 г. до окончателното изплащане на цялата сума, както и сумата в размер на 124.00 лева, представляваща стойността на откраднати й вещи, нейна собственост, ведно със законната лихва от деня на кражбата-30.01.2007г. до окончателното изплащане на цялата сума, претендира съдебно-деловодни разноски.В съдебно заседание поддържа иска, сочи доказателства. Ответниците не вземат становище по така предявения иск. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка: Няма спор по делото, че с Присъда №756/22.10.2007г., постановена по нохд №2088/2007г. по описа на ПРС, Съдът е признал ответниците за виновни в това, че на 17.12.2006г. в гр.Белово, обл.Пазарджик след предварителен сговор помежду им по незаконен начин срязвайки телефонен проводник и свързвайки го с телефонен апарат, са използвали далекосъобщителната мрежа на „БТК”АД, гр.София за да пренасочат в техен интерес насочен пренос на сигнали /телефонна връзка/ чрез проводник от телефонен пост 2282-собственост на М.Р., като на основание чл.348А, ал.2, т.1 от НК ги е осъдил на пробация, както и ги е признал за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 18.11.2006г. до 10.02.2007г. в гр.Белово, обл.Пазарджик ответникът Д. сам и след предварителен сговор с ответника в настоящото производство Л. чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот-счупване на прозорец са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 701, 80 лева от владението на различни собственици, между които ищцата по настоящето дело без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК ги е осъдил, като им е наложил наказание „лишаване от свобода”. За изясняване на фактическата обстановка по спора е допусната съдебно-икономическа експертиза-заключението, на която неоспорено от страните Съдът цени като доказателство по делото. От същото се установява, че стойността на проведените телефонни разговори е 142, 99 лева, и същата е платена от ищцата по делото-видно и от приложения фискален бон от 03.05.2007г. Вещото лице посочва, че цената на невъзстановените в наказателното производство движими вещи на ищцата към деня на извършване на кражбата е 124, 00 лева. При така установената фактическа обстановка от правна страна, Съдът приема следното: Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, всички съединени от правната норма в едно единство, т.е отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда, тогава, когато е налице увреждане, в резултат на виновното и противоправното действие или бездействие на едно или няколко лица, като подлежи на обезщетяване вредата- настъпила в патримониума на пострадалия и намираща се в причинна връзка с виновното и противоправното поведение на извършителя. Вината, като един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното, като това доказване е в тежест на ответника по иска.Всички останали елементи-причинна връзка между поведението на причинителя и настъпилите вреди, размера на вредите към момента на извършване на акта, от фактическия състав на непозволеното увреждане са в тежест на ищеца.Но, съобразно чл.222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че с влязла в законна сила Присъда №756/22.10.2007г., постановена по нохд №2088/2007г. по описа на ПРС, Съдът е признал ответниците за виновни в това, че на 17.12.2006г. в гр.Белово, обл.Пазарджик след предварителен сговор помежду им по незаконен начин срязвайки телефонен проводник и свързвайки го с телефонен апарат, са използвали далекосъобщителната мрежа на „БТК”АД, гр.София за да пренасочат в техен интерес насочен пренос на сигнали /телефонна връзка/ чрез проводник от телефонен пост 2282-собственост на М.Р., като на основание чл.348А, ал.2, т.1 от НК ги е осъдил на пробация, както и ги е признал за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 18.11.2006г. до 10.02.2007г. в гр.Белово, обл.Пазарджик ответникът Д. сам и след предварителен сговор с ответника в настоящото производство Л. чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот-счупване на прозорец са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 701, 80 лева от владението на различни собственици, между които ищцата по настоящето дело без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК ги е осъдил, като им е наложил наказание „лишаване от свобода”, т.е и съобразно изложеното по-горе Съдът приема, че са налице предпоставките, обуславящи основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД, а именно: увреждане в резултат на виновното и противоправно поведение на ответниците по делото. Ответниците със своето деяние са накърнили определени субективни права на ищцата, свързани неприкосновеността на имуществото й, и с оглед заключението на вещото лице Съдът приема, че исковете са основателни и доказани така както са предявени и като такива следва да се уважат, ведно с присъждане на законната лихва, считано от 03.05.2007г. върху сумата от 142, 99 лева, и от 30.01.2007г.-върху сумата от 124, 00 лева. С оглед изхода на делото в тежест на ответниците следва да се присъдят дължимата държавна такса в размер на 100, 00 лева, в полза на ищеца сумата в размер на 180, 00 лева-сторени съдебно-деловодни разноски, от които 120, 00 лева-разноски за експерт. Воден от изложеното, Пазарджишкият районен съд