Решение № 210 от 25.4.2024 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 1693/2023 г.

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът Ц. И. П. от гр.С. твърди, че на 08.11.2023 год. около 15.10-15.15 часа в гр.К. преминавал покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № •, след като паркирал собственото си МПС, на кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”. Вървейки към офиса на „•••.” АД, внезапно бил нападнат от голяма черно безстопанствено куче без ушна марка, което го захапало в задната повърхност на дясната подбедрица, при което ищецът се развикал и започнал да се предпазва, като в този момент към него се насочил и Х. С. Л., който се намирал на входа на ресторант „С. к.” и лично възприел нападението. След инцидента черното куче с внушителни размери се позиционирало на тротоара срещу ресторант „С. к.”, пред застрахователен офис „М.”. Сочи, че непосредствено след нападението успял да се обади на ЕЕН ••• в 15.26 часа и да уведоми, че е пострадал след ухапване от безстопанствено куче, като заявил, че ще изчака пристигането на полицейски патрул. След разговор с отзовалите се полицейски служители, със силни болки и кръвотечение от десния си долен крайник, успял да се придвижи до спешното отделение на МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където му била оказана медицинска помощ, спешните медици обработили раните му и му направили стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на 09.11.2023 год. бил освидетелстван и от съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение №•••/09.11.2023 год. констатирал, че са му били причинени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната подбедрица, на границата на средна-долна трета с размери 7/5 см. В централната й част се установява косо разположена цепковидна рана с неправилни ръбове, розово- червено дъно и дължина 2.00 см., както и поради силните му болки и затрудненото му придвижване, посетил и личния си лекар д-р Л. К.. След извършения преглед, било констатирано, че ищецът е временно неработоспособен, поради което му е бил издаден болничен лист, като му бил предписан 14-дневен домашен амбулаторен режим за времето от 09.11.2023 год. до 22.11.2023 год. Излага съображения, че от преживения стрес изпаднал и в шок, получил и получава и до днес психически и нервни кризи, което наложило да потърси специализирана психиатрична помощ и на 10.11.2023 год. посетил и бил прегледан от д-р Д. П., която установила, че след ухапването от куче, ищецът се чувства страхово- напрегнат, тревожен и напрегнат, страхува се да излиза на улицата, непрекъснато се оглежда, нарушен му е съня, не се храни, повишава стойностите на кръвното налягане и му било предписано лечение със „З.”, и „Р.” 30 мг., но предвид на всичко той все още не можел да се отърси от кошмара и се наложило отново да посети кабинета на д-р Д. П. на 27.11.2023 год., която констатирала, че въпреки приема на изписаните от предходния преглед медикаменти, оплакванията му продължавали. Той все още не можел да се концентрира и пълноценно да изпълнява задълженията си, тъй като непрекъснато интерпретирал психотравмата. Поради това д-р П. му предписала терапия с още едно допълнително лекарство Ф. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 8 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му на 08.11.2023 год. от ухапване от безстопанствено куче на територията на Общ. К. неимуществени вреди и сумата от размер на 94.20 лева с ДДС, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на лекарствени средства и медицински консумативи, а именно: таблетки “А.”, “В.”, „З.” табл.; „Р.” табл.; „С. Д.”; „И. у.”, „С. к. м. с.”, и др., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането 08.11.2023 год. до окончателното им изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа исковата молба. В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Общ. К. не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт - противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване. /Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Общ. - К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца. В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Л. и А. М., както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба, а именно, че на 08.11.2023 год. около 15.10- 15.15 часа в гр.К. преминавал покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № •, след като паркирал собственото си МПС, на кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”. Вървейки към офиса на „•••” АД, внезапно бил нападнат от голяма черно безстопанствено куче без ушна марка, което го захапало в задната повърхност на дясната подбедрица, при което ищецът се развикал и започнал да се предпазва, като в този момент към него се насочил и Х. С. Л., който се намирал на входа на ресторант „С. к.” и лично възприел нападението. След инцидента черното куче с внушителни размери се позиционирало на тротоара срещу ресторант „С. к.”, пред застрахователен офис „М.”. Успял да се обади на ЕЕН ••• в 15.26 часа и да уведоми, че е пострадал след ухапване от безстопанствено куче, като заявил, че ще изчака пристигането на полицейски патрул. След разговор с отзовалите се полицейски служители, със силни болки и кръвотечение от десния си долен крайник, успял да се придвижи до спешното отделение на МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където му била оказана медицинска помощ, спешните медици обработили раните му и му направили стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на 09.11.2023 год. бил освидетелстван и от съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение №•••/09.11.2023 год. констатирал, че са му били причинени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната подбедрица, на границата на средна-долна трета с размери 7/5 см. В централната й част се установява косо разположена цепковидна рана с неправилни ръбове, розово- червено дъно и дължина 2.00 см.. Същите констатации се установяват от приетата СМЕ и разпита на вещото лице в о.с.з.. Установи се, че оздравителния период продължил три месеца, получил започнал да сънува кошмари, бил блед, страхувал се да излиза, престанал да ходи на лов. От заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установи, че вследствие ухапването в ищеца се развил посттравматичен стрес, изразяващ се в повишена тревожност, подтиснато настроение, страхови изживявявания, нарушен сън, вегетативни симптоми – сърцебиене, завишаване стойността на кръвното налягане, което състояние наложило провеждане на атидепресивно лечение в продължение на около три месеца. Във връзка с преживяването и понастоящем при ищеца била налице тревожна, фобийна и поведенческа симптоматика в рамките на Специфична фобия/т.н. Страхова невроза/. Това състояние било временно и неопасно за живота, на този етап показвал подобрение и не се налагало медикаментозно лечение. От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства Общ. К. не представи по делото. Фактът, че ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД, като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Общ. К. във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Общ. К.. Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 8 000.00 лева. Този размер би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха, които доказа, че са продължили в продължение на около три месеца. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 08.11.2023г. до окончателното й изплащане. Прочие, искът за имуществени вреди е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 94, 20 лева. При този изход на делото, следва ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски от които: 370.00 лева – платена държавна такса, 700.00 лева – възнаграждение на вещи лица и 1 320.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС. Водим от изложеното, съдът