Решение № 2952 от 7.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2831/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на Н. Д. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат В. П. срещу Решение № 3440/26.02.2024 г. на Заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС, с което му е отказано да се събере на територията на Република България със своите родители Н. А. М. и Х. Д. Ш.. В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон. Инвокирани са доводи, затова че административният орган не е изяснил фактическата обстановка в конкретния случай и не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. В хода на проведеното административно производство са представени достатъчно убедителни доказателства, че родителите на Н. Д. не са в състояние сами да се грижат за себе си, както поради напреднала възраст, така и поради здравословни проблеми. Твърди се, че понятието „напреднала възраст“ не е легално определено и следва да се преценява с оглед на културния контекст и конкретната ситуация в държавата по произход. Майката на оспорващия Н. А. е на 60 години, а баща му Х. Д. е на 67 години, т.е. и двамата са на възраст, която се приема за „напреднала“ в сирийското общество и в която е обичайно да разчитат на грижите на своите деца. На тази възраст от тях не се очаква да полагат активен труд, за да осигурят прехраната си, а и с оглед на ситуацията в [населено място] (А.) им е практически невъзможно да си намерят работа, с която да се издържат. Инвокират се доводи, че и двамата родители страдат от заболявания, за които е необходимо постоянно наблюдение, подкрепа и финансово подпомагане. Вследствие на войната в Сирия, повечето от болниците в [населено място] не функционират, липсва медицински персонал, а лекарствата или са много скъпи или направо липсват. В тази връзка, според оспорващия е необходимо да се приеме, че родителите му нямат необходимия достъп до адекватно медицинско обслужване, което в съчетание с факта, че мястото, където живеят е зона на активен военен конфликт, може да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. По време на проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващият се явява лично и добавя допълнителни пояснения към направеното искане. Пълномощникът му адвокат П. поддържа жалбата. Ответникът по жалбата, не се явява. Пълномощникът му юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, относно следните обстоятелства. С влязло в сила Решение № 16552 от 15.11.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ-МС, на Н. Д. Х. е предоставен хуманитарен статут. С молба с peг. № УП 21870 от 04.01.2024 г., оспорващият е направил искане за събиране на територията на Република България със своите родители Н. А. М. - майка, [дата на раждане] в Х., Сирия и Х. Д. Ш. - баща, [дата на раждане] в Х., Сирия. Чужденецът е представил фотокопия от национални паспорти на родителите му издадени в Сирия и медицински документи и семейна книжка, издадени в Сирия. С Н. Д. Х. е проведеното интервю, обективирано с протокол с peг. № УП 21870/24.01.2024 г. Оспорващият е посочил, че баща му има проблеми от възрастта. Твърди, че той е изморен и че в гърба има адски болки и затруднено дишане. Съобщава, че майка му има сърдечен проблем за който през 2023 г. в [населено място] е претърпяла операция, при която ѝ е поставен стенд на лявата аорта. Посочва, че родителите му често ходят на кардиолог в [населено място]. Родителите му от време на време посещават и местната болница. На двамата е назначено медикаментозно лечение и че на баща му в болницата му правят процедури за лечение на кръста. Посочва, че баща му страда и от късогледство. Добавя, че родителите му живеят сами в Сирия, тъй като четиримата му братя са на територията на Турция, от където им пращат финансови средства за да посрещат нуждите си. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, Заместник-председателят на Държавната Агенция по бежанците при Министерския Съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за разрешаване на Н. Д. Х. да се събере на територията на Република България с родителите си, поради което е издал оспореното решение. Като доказателства по делото е приета справка № ЦУ-1068/08.04.2024 г., съставена от Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, относно състоянието на здравеопазването в Сирия и възможностите за достъп до медицински грижи и лекарства. Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Оспореното Решение е било съобщено на Н. Д. Х. лично и в присъствието на преводач, видно от положения подпис на 01.03.2024 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 06.03.2024 г., т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган - заместник-председател на ДАБ, на който съобразно предвидената в нормата на чл. 52 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020 г.) възможност председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ЗУБ с представената по делото заповед № ЦУ-РД05-788/21.12.2023 г. на председателя на ДАБ. Административният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Между страните няма спор за това, че Н. А. М. и Х. Д. Ш. са родители на Н. Д. Х.. Спорен е момента относно това дали двамата родители, могат да бъдат приети за членове на семейството на оспорващия, за които са налице условията за събиране на територията на страната с лице, на което е предоставена международна закрила. Съгласно чл. 4, § 2 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, държавите-членки могат със закон или подзаконов нормативен акт да разрешат влизането и пребиваването по смисъла на настоящата директива, при условие че са спазени изискванията на глава IV за следните членове на семейството - родственици от първа степен по пряка възходяща линия на кандидата или неговия съпруг, когато те се намират на тяхна издръжка и не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход. Българският законодател, в съответствие с цитираната разпоредба на правото на ЕС е установил в § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците критериите, съгласно които е възможно събирането на лице, на което е предоставена международна закрила с родителите му. Според тази разпоредба, членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Т.е. за да се разреши събиране на чужденец с неговите родители, които се намират в страната на произход е необходимо да са налице едновременно две предпоставки – 1. да са в напреднала възраст или да страдат от тежко заболяване и 2. посочените две обстоятелства да не им позволяват да се грижат сами за себе си, поради което се налага да живеят в едно домакинство с децата си, т.е. да не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход. Настоящият съдебен състав приема, че към настоящия момент Н. А. М. и Х. Д. Ш., които са съответно на 60 и 66 години са в напреднала възраст. Пенсионната възраст, която е различна във всяка страна, не може да се приравнява с напреднала възраст. Напредналата възраст е един от етапите на старостта, която е крайният резултат от стареенето. Това е непрекъснат процес, който протича от момента на раждане на човека. Продължителността му зависи от генетичните фактори, както и от начините и условията на живот на даденото лице. Световната Здравна Организация разделя старостта на 3 етапа: 60-75 години – напреднала възраст, т.нар. ранна старост, 75-90 г Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на Н. Д. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат В. П. срещу Решение № 3440/26.02.2024 г. на Заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС, с което му е отказано да се събере на територията на Република България със своите родители Н. А. М. и Х. Д. Ш.. В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон. Инвокирани са доводи, затова че административният орган не е изяснил фактическата обстановка в конкретния случай и не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. В хода на проведеното административно производство са представени достатъчно убедителни доказателства, че родителите на Н. Д. не са в състояние сами да се грижат за себе си, както поради напреднала възраст, така и поради здравословни проблеми. Твърди се, че понятието „напреднала възраст“ не е легално определено и следва да се преценява с оглед на културния контекст и конкретната ситуация в държавата по произход. Майката на оспорващия Н. А. е на 60 години, а баща му Х. Д. е на 67 години, т.е. и двамата са на възраст, която се приема за „напреднала“ в сирийското общество и в която е обичайно да разчитат на грижите на своите деца. На тази възраст от тях не се очаква да полагат активен труд, за да осигурят прехраната си, а и с оглед на ситуацията в [населено място] (А.) им е практически невъзможно да си намерят работа, с която да се издържат. Инвокират се доводи, че и двамата родители страдат от заболявания, за които е необходимо постоянно наблюдение, подкрепа и финансово подпомагане. Вследствие на войната в Сирия, повечето от болниците в [населено място] не функционират, липсва медицински персонал, а лекарствата или са много скъпи или направо липсват. В тази връзка, според оспорващия е необходимо да се приеме, че родителите му нямат необходимия достъп до адекватно медицинско обслужване, което в съчетание с факта, че мястото, където живеят е зона на активен военен конфликт, може да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. По време на проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващият се явява лично и добавя допълнителни пояснения към направеното искане. Пълномощникът му адвокат П. поддържа жалбата. Ответникът по жалбата, не се явява. Пълномощникът му юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, относно следните обстоятелства. С влязло в сила Решение № 16552 от 15.11.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ-МС, на Н. Д. Х. е предоставен хуманитарен статут. С молба с peг. № УП 21870 от 04.01.2024 г., оспорващият е направил искане за събиране на територията на Република България със своите родители Н. А. М. - майка, [дата на раждане] в Х., Сирия и Х. Д. Ш. - баща, [дата на раждане] в Х., Сирия. Чужденецът е представил фотокопия от национални паспорти на родителите му издадени в Сирия и медицински документи и семейна книжка, издадени в Сирия. С Н. Д. Х. е проведеното интервю, обективирано с протокол с peг. № УП 21870/24.01.2024 г. Оспорващият е посочил, че баща му има проблеми от възрастта. Твърди, че той е изморен и че в гърба има адски болки и затруднено дишане. Съобщава, че майка му има сърдечен проблем за който през 2023 г. в [населено място] е претърпяла операция, при която ѝ е поставен стенд на лявата аорта. Посочва, че родителите му често ходят на кардиолог в [населено място]. Родителите му от време на време посещават и местната болница. На двамата е назначено медикаментозно лечение и че на баща му в болницата му правят процедури за лечение на кръста. Посочва, че баща му страда и от късогледство. Добавя, че родителите му живеят сами в Сирия, тъй като четиримата му братя са на територията на Турция, от където им пращат финансови средства за да посрещат нуждите си. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, Заместник-председателят на Държавната Агенция по бежанците при Министерския Съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за разрешаване на Н. Д. Х. да се събере на територията на Република България с родителите си, поради което е издал оспореното решение. Като доказателства по делото е приета справка № ЦУ-1068/08.04.2024 г., съставена от Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, относно състоянието на здравеопазването в Сирия и възможностите за достъп до медицински грижи и лекарства. Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Оспореното Решение е било съобщено на Н. Д. Х. лично и в присъствието на преводач, видно от положения подпис на 01.03.2024 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 06.03.2024 г., т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган - заместник-председател на ДАБ, на който съобразно предвидената в нормата на чл. 52 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020 г.) възможност председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ЗУБ с представената по делото заповед № ЦУ-РД05-788/21.12.2023 г. на председателя на ДАБ. Административният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Между страните няма спор за това, че Н. А. М. и Х. Д. Ш. са родители на Н. Д. Х.. Спорен е момента относно това дали двамата родители, могат да бъдат приети за членове на семейството на оспорващия, за които са налице условията за събиране на територията на страната с лице, на което е предоставена международна закрила. Съгласно чл. 4, § 2 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, държавите-членки могат със закон или подзаконов нормативен акт да разрешат влизането и пребиваването по смисъла на настоящата директива, при условие че са спазени изискванията на глава IV за следните членове на семейството - родственици от първа степен по пряка възходяща линия на кандидата или неговия съпруг, когато те се намират на тяхна издръжка и не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход. Българският законодател, в съответствие с цитираната разпоредба на правото на ЕС е установил в § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците критериите, съгласно които е възможно събирането на лице, на което е предоставена международна закрила с родителите му. Според тази разпоредба, членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Т.е. за да се разреши събиране на чужденец с неговите родители, които се намират в страната на произход е необходимо да са налице едновременно две предпоставки – 1. да са в напреднала възраст или да страдат от тежко заболяване и 2. посочените две обстоятелства да не им позволяват да се грижат сами за себе си, поради което се налага да живеят в едно домакинство с децата си, т.е. да не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход. Настоящият съдебен състав приема, че към настоящия момент Н. А. М. и Х. Д. Ш., които са съответно на 60 и 66 години са в напреднала възраст. Пенсионната възраст, която е различна във всяка страна, не може да се приравнява с напреднала възраст. Напредналата възраст е един от етапите на старостта, която е крайният резултат от стареенето. Това е непрекъснат процес, който протича от момента на раждане на човека. Продължителността му зависи от генетичните фактори, както и от начините и условията на живот на даденото лице. Световната Здравна Организация разделя старостта на 3 етапа: 60-75 години – напреднала възраст, т.нар. ранна старост, 75-90 г