Решение № 65 от 13.10.2021 г. на Софийски окръжен съд по дело № 365/2021 г.

Производството е по чл.258 ГПК. С решение №....... от..........г.по гр.д.№ 929/2019г. на РС-И. „ЕСИ-АД“ ООД, ЕЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление в с.К., ул.С. №...е осъдено да заплати на осн.чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на В. Г. АТ. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.Д., ул.“Б. К.“ бл...., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2018г. до окончателното плащане, и е отхвърлен иска за обезщетение за разликата до предявения размер 12 000 лв.; ответникът е осъден да заплати на ищцата 445 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и на РС-И. държавна такса в размер на 598.80 лв.; ищцата е осъдена да заплати на ответника 100лв. юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част. В.А. е обжалвала решението в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата до предявения размер и законната лихва върху тази сума.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и за необоснованост.Съдът неправилно приел, че възстановителният период продължил 1.5 месеца, игнорирайки болничните листове за 4 месеца.Неправилно приел, че положеният около басейна гранитогрес бил подходящ с оглед безопасност от приплъзване. Подценил е неудобствата, които пострадалата била принудена да понесе вследствие временно преместване в дома на сестра с оглед осигуряване на обслужване; увреждането било на водещата дясна ръка, затрудненията при вдигане на тежки предмети останали; четири месеца след травмата още имало болка и оток на мястото на счупването.Налице били и душевни страдания, тъй като пострадалата се страхувала от подхлъзване в банята.Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответното дружество е депозирало въззивна жалба срещу решението в частта му, с която са уважени исковите претенции.Релевират се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Въпреки че, получил препис от исковата молба и подал отговор в срока по чл.131 ГПК, ответникът не бил надлежно уведомен за пренасрочванията, наложили се във връзка с епидемичната обстановка.По тази причина не бил представляван в о.с.з. и нямал възможност да доведе допуснатите му свидетели.Съдът неправилно приел за безспорен факта, че ищцата била настанена в хотела на 23.10.2018г., тъй като не били изпълнени формалностите по настаняването/попълване на адресна карта и пр./Ищцата не представила талон за допускане до басейна, нито касов бон или фактура за настаняване.Неправилно съдът кредитирал свидетелката, която, бидейки сестра на ищцата, била заинтересована и пристрастна.Не се доказвала вината на служителя, отговорен за почистване на пода.Липсвало противоправно деяние на служители на ответното дружество.Басейнът бил обезопасен и това се доказвало от факта, че до момента нямало никакви подобни инциденти.Обезщетението било несъразмерно високо предвид действителните вреди, понесени от ищцата. След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, СОС намира въззивните жалби процесуално допустими, но неоснователни. Ищцата твърди, че била настанена на 23.10.2018г. заедно със сестра си и нейното дете в хотел „К.“, в к. „В. К.“, срещу закупен ваучер от сайт.След излизане от басейна се подхлъзнала и счупила лъчевата кост на дясната си ръка на две места, китката била пукната.Подхлъзването било поради това, че площта около басейна не била почистена и подсушена.Била оказана помощ в УМБАЛ“С.А.“ръката била гипсирана в продължение на един месец, но неработоспособността продължила четири месеца и имала болки, подуване, намалена функция.Преживяла страх и битови неудобства.Ответникът в срока по чл.131 ГПК е отрекъл, че инцидентът е станал на територията на хотела и по описания в ИМ начин.Пространството около басейна било естествено хлъзгаво поради конденз от топлата вода, но собственикът взел всички мерки за безопасност-облицовката била от матиран нехлъзгав гранитогрез, имало предупредителни табели, клиентите трябвало да носят нехлъзгащи се чехли, подът бил почистен в 9, 12 и 17ч. според приложения чек-лист.По делото е безспорно, че ответникът е собственик и стопанисва басейна.Версията на ищцата, че е паднала именно в близост до басейна, се поддържа от свидетелката В.-нейна сестра-но според обстоятелствата е житейски логично очевидец да е от близкия кръг на пострадалата.От съпоставка на нейното ЕГН с процесната дата не е трудно да се установи, че инцидентът е станал в навечерието на петдесетия рожден ден и е правдоподобно тя да го чества в семеен кръг.Съдебно-медицинската експертиза установява, че травмата може да бъде получена по начина, описан в исковата молба-падане по гръб и контакт с терена.Убедително е твърдението на свидетелката, че пострадалата е ползвала „джапанки“, но те били на разстояние от стъпалото на басейна и именно в този участък е станало падането.Основната и допълнителна СТЕ установява, че настилката е подходяща за басейн, но не е имало предупредителни табели към момента на огледа.Няма данни за друга причина/напр.влошено здраве/, поради която ищцата да е паднала.Независимо, че „документално“ зоната около басейна е бил почиствана и подсушавана, по метода на изключването се налага изводът, че тези действия не са били извършвани до степен, осигуряваща безопасност.При граждански деликт вината на извършителя/в случая- длъжностното лице, натоварено да извършва почистването/ се презюмира и ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи тази презумпция.Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице каузална връзка между поведението на ответника-собственик и стопанин на басейна-и претърпените вреди.Противоправността на бездействието се извежда от общото задължение „да не се вреди другиму“, възпроизведено в адекватни регламентации- в случая Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.В чл.10, ал.1 от Наредбата плувните басейни и участъците около тях подлежат на максимално обезопасяване.На отделно основание е регламентирано задължение за предоставяне на безопасни услуги на потребители в чл.69 и чл.74 от ЗЗП.Що се отнася до увреждането на здравето на пострадалата, съдът е основал извода си на заключените на съдебно-медицинската експертиза, според която на 23.10.2018г. ищцата претърпяла вътреставно счупване на дясната лъчева кост в горния край, причинило трайно затруднение при движението за повече от месец, интензивни болки и страдания, зависимост от чужда помощ в битовото обслужване за месец и половина.Видно от приложените амбулаторни листове за прегледи, до 14.02.2019г. е имало умерен оток и болка на мястото на счупването.Функцията на крайника била възстановена в пълен обем след около месец и половина.Не са налице друга фрактура на лъчевата кост и на китката, в какъвто смисъл са изложени твърдения в исковата молба. Липсват данни за усложнения, а ищцата не се е явила за преглед, който да установи дали действително страданията продължават.При тези данни съдът обосновано е приел, че справедливото обезщетение за понесените болки, страдания, неудобства и страх възлиза на 6000лв. и е отхвърли иска за разликата до предявения размер.Не са допуснати процесуални нарушения, в частност във връзка с редовността на призоваването и осигуряване възможност на ответника да ангажира доказателства.С определението по чл.140 ГПК ответникът е редовно призован.За о.с.з. на 26.05.2020г. предвид епидемичната обстановка юрисконсулт Г. и вещото лице са призовани по телефона, което е удостоверено на л.80 от делото.Проведени са три о.с.з. и за насроченото на 17.11.2020г. самият управител на ответното дружество е поискал отлагане поради карантина, но съдът законосъобразно е дал ход на делото с мотиви, че ответникът е юридическо лице и има възможност да организира защитата си без лично явяване на управителя.В о.с.з. на 09.02.2021г. са се явили юрк.Г. и управителят на дружеството., който е изслушан по чл.176 ГПК.Двамата са присъствали и дали становище по приетите експертизи.Допуснатите свидетели не са били доведени двукратно и съдът законосъобразно ги е заличил.Ето защо настоящият състав намира, че решението е законосъобразно и правилно.Предвид оставянето без уважение на двете въззивни жалби, съдебни разноски по въззивното производство не следва да се присъждат. Водим от горното, СОС