Решение № 24 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5249/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 229 от 15.04.2024 г. по НОХД № 4360/2022 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 94-ти състав, е признал подсъдимия Н. Т. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“, в размер на 2 000 (две хиляди) лева, както и, на основание чл. 78а, ал. 4 от НК и чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от една година, като на основание чл. 304 от НПК го е признал за невинен за това да е избягал от местопроизшествието, поради което го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 от НК. Осъдил е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 390 (триста и деветдесет) лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на СРС – сумата от 210 (двеста и десет) лева – разноски в съдебната фаза на производството. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н. Т. С., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба, чрез служебно назначения си защитник – адв. В. М., САК. С жалбата се отправя искане наложеното на подс. С. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от една година, да бъде отменено. Сочи се, че това наказание е наложено без да бъде взета предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и практиката на съдилищата. С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд. В разпоредително заседание на 01.10.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително. В откритото съдебно заседание, служебно назначеният защитник на подсъдимия Н. Т. С. – адв. В. М., САК, поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията, изложени в нея. Изтъква, че установената по делото фактическа обстановка не води до изложените правни изводи на първия съд. Застъпва се, че заключението на СРС, че подсъдимото лице е избягало от местопрестъплението, е неправилен. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени наложното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Прокурорът при СГП намира присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна. Пледира за потвърждаването. Подсъдимият Н. Т. С., в правото си на лична защита, не се възползва от правото си да наведе собствени доводи и да изложи различни то тези на служебно назначения му защитник аргументи. В правото си на последна дума изразява желание да се уважи въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства и заключения на способ на доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ц.М.С. (л. 103/гръб – л. 105 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК (л. 24 – л. 25 от досъдебното производство), Р.Д. М.а (л. 141 – л. 42 от съдебното производство пред СРС), Е. А.Г. (л. 142 – л. 142/гръб от съдебното производство пред СРС) и Б.Д. М. (л. 142/гръб – л. 143 от съдебното производство пред СРС) и обясненията на подсъдимия Н. Т. С. (л. 176/гръб – л. 177 от досъдебното производство); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – констативен протокол № К – 395/20.08.2021 г. (л. 8 и л. 9 от досъдебното производство); протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.08.2021 г. (л. 10 – л. 12 и л. 15 – л. 16 от досъдебното производство); писмо от Дирекция „Национална система 112“ – РЦ 112 – София, рег. № 10581р-2850/01.09.2021 г. (л. 27 от досъдебното производство); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 4332р-53616/22.10.2021 г. до СДВР, ведно с приложение – справка – картон на водача С. (л. 32 – л. 35 от досъдебното производство); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 4332р-2835/13.01.2022 г. до СДВР, ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на наказателно постановление № 21-4332- 017998/02.09.2021 г., издадено от Г.В.Б. – началник група към О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С. и акт за установяване на административно нарушение бл. № 415398/20.08.2021 г., съставен от Б.Д. М. – мл. инспектор при О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С., и справка – картон на водача С. (л. 61 – л. 68 от досъдебното производство); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на епикриза, издадена на Ц.М.С. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Втора клиника по ортопедия и травматология (л. 39 – л. 41 от досъдебното производство); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 433200-49025/12.05.2022 г. до СРС, ведно с приложение – справка – картон на водача С. (л. 31 – л. 34 от съдебното производство пред СРС); писмо от О „ПП“ – СДВР, изх. № 433200-36088/01.04.2024 г. до СРС, ведно с приложение – справка – картон на водача С. (л. 165 – л. 168 от съдебното производство пред СРС); писмо от О „ПП“ – СДВР, рег. № 433200-10033/30.01.2024 г. до СРС (л. 138 от съдебното производство пред СРС); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наказателно постановление № 21-4332-017998/02.09.2021 г., издадено от Г.В.Б. – началник група към О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С. (л. 66 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 287/1/12.01.2024 г. до СРС (л. 119 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 2538/1/07.03.2024 г. до СРС (л. 156 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 3484/1/05.04.2024 г. (л. 170 – л. 172 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, изх. № 137-1/19.01.2024 г. до СРС (л. 132 от съдебното производство пред СРС); писмо от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, изх. № 494/12.04.2024 г., ведно с незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на свидетелство за регистрация на автобус с рег. № ••••••• – част І (л. 174 – л. 175 от съдебното производство пред СРС) и справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 28, л. 64, л. 99, л. 131, л. 152 и л. 183 от съдебното производство пред СРС); веществените доказателствени средства – скица на местопроизшествие и фотоалбуми към протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.08.2021 г. (л. 11, л. 13 – л. 14 и л. 17 – л. 18 от досъдебното производство); веществени доказателства - оптичен носител на информация – DVD-R „Maxell“ – приложение към писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство), и способи на доказване – експертизи – съдебномедицинска експертиза (л. 37 – л. 38 от досъдебното производство) и комплексна видео – и автотехническа експертиза (л. 43 – л. 55 от досъдебното производство). Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното производство, които намери за достатъчни по обем и категоричност, за да позволят еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимото лице, показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателствени средства и използвания способ за доказване – експертизи. Първостепенният съд е дискредитирал обясненията на подсъдимия в насока, че все още не е бил потеглил с управлявания от него автобус, когато св. С. е паднала от пътното превозно средство, както и обясненията на подсъдимия и показанията на св. Гришевска по отношение на поведението му след деянието, като е преценил, че същите се оборват от показанията на св. С., записите от камери, монтирани в превозното средство, обективирани на приобщения, в качеството му на веществено доказателство оптичен носител на информация – DVD-R „Maxell“ – приложение към писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР, и заключението на комплексната видео – и автотехническа експертиза, в каквато насока е изложил обстойни съображения. Не е кредитирал с доверие и отговор от „Център градска мобилност“ ЕАД (л. 156 от съдебното производство), че на процесната дата, в 12.03 часа, автобус по линия № 26 е бил на спирка „Софарма“ АД, като е преценил, че информацията касае не автобуса, управляван от подсъдимия, а следващия автобус, обслужващ линия № 26. Съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели С., М.а и М., като е приел, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, като в съвкупност със заключенията на приетите експертиза и посочените по-горе писмени и веществени доказателствени средства и способи за доказване е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до установяване на различна фактическа обстановка, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното: Подсъдимият Н. Т. С. е правоспособен водач на ППС, като притежава свидетелство за управление на МПС № Х6546343-Z, валидно до 05.10.2027 г., издадено в Кралство Испания, с придобити категории B, D1, D. Към м. август 2021 г. подсъдимият работел като шофьор на автобус от масовия градски транспорт към „Център за градска мобилност“ ЕАД. На 20.08.2021 г. подсъдимият Н. С. изпълнявал служебните си задължения и управлявал автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с номер на рама LZYTMGE66G1026392 и с рег. № •••••••, с инвентарен номер 2071, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, който обслужвал линия № 26 на масовия градски транспорт на територията на гр. София, като обслужвал и спирка на масовия градски транспорт (СМГТ) с код 0744 „Софарма“ АД, находяща се на ул. „Илиенско шосе“. Управляваният от подсъдимия автобус бил доставен на „Столичен автотранспорт“ ЕАД през 2016 г., след проведена обществена поръчка и същият притежавал валиден европейски сертификат за типово одобрение № е11•2007/46•2914•07, издадено от компетентен орган по одобряване на типа, в съответствие с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства и в съответствие с Наредба № 60 от 24.04.2009 г. и отговарял на изискванията на Директива 2001/85/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 ноември 2001 г. относно специални изисквания по отношение използваните за превоз на пътници превозни средства с повече от осем места за сядане без мястото на водача и за изменение на Директиви 70/156/ЕИО и 97/27/ЕО и на Директива 2003/97/EO на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно типовото одобрение на устройства за непряко виждане и на пътните превозни средства, оборудвани с такива устройства, за изменение на Директива 70/156/ЕИО и за отмяна на Директива 71/127/ЕИО. Платното за движение на ул. „Илиенско шосе“ включвало две ленти за движение – по една във всяка посока, било покрито с дребнозърнест, сух асфалт, без дупки, наклони, посипаности и неравности. Всяка от двете ленти за движение била с ширина 3.6 метра, като двете ленти били разделени една от друга от надлъжна пътна маркировка тип „М1“ – „единична непрекъсната линия“. Между двете ленти за движение имало изградено трамвайно трасе с ширина 6.0 метра. На ул. „Илиенско шосе“, в посока от ул. „Далия“ към ул. „Свобода“, имало спирка на превозните средства от линиите на масовия градски транспорт, означена с поставени пътни знаци „Д22“ („Трамвайна спирка“) и „Д24“ („Автобусна спирка“) и електронна табела за спирка СМГТ № 0744 „Софарма“ АД. Свидетелката Ц.С. живеела в гр. София, кв. „Требич“, ул. „•••••••“ № 28. На 20.08.2021 г., преди 12.00 часа на обяд, свидетелката се качила в управлявания от подсъдимия автобус, обслужващ линия № 26 на масовия градски транспорт, в посока от дома си към центъра на град София. Свидетелката С. седнала в пътническия салон на автобуса в зоната около средната врата. Когато автобусът приближил спирка № 0744 „Софарма“ АД“, находяща се на ул. „Илиенско шосе“, с посока на движение от ул. „Далия“ към ул. „Свобода“, св. С. се изправила и се насочила към средната врата на автобуса. В 11: 59: 50 часа автобусът спрял на спирката и отворил вратите за слизане и качване на пътници. Свидетелката С. се насочила към отворената средна врата на автобуса и предприела слизане, като с лявата си ръка се държала за дръжката на вратата, а с десния си крак стъпила на пътното платно. Подсъдимият С. не погледнал в огледалата за обратно виждане, не възприел слизащата пътничка и привел в движение управлявания от него автобус, като заедно с потеглянето започнал и да затваря вратите на пътно превозно средство. Затварящите се врати на автобуса, който продължавал движението си, притиснали тялото на пострадалата С. и тя приседнала на стъпалото на превозното средство, а десният крак се влачел по пътното платно. Пострадалата С. извикала на водача на автобуса да спре. След това пострадалата паднала от автобуса, като паднала на пътното платно на лявата си страна. В този момент управляваният от подсъдимия автобус се движел със скорост от порядъка на 8 км/ч. При падането на терен пострадалата получила счупване на лявата подбедрица – на голямопищялната кост, в горния край. Подсъдимият чул вика на пострадалата от пътническия салон и преустановил движението на автобуса. Неустановени по делото лица, намиращи се в близост до автобусната спирка, се притекли на помощ на пострадалата. За да помогнат на пострадалата, слезли и пътници от автобуса, както и подсъдимия С.. Две лица от женски пол, неустановени по делото, придружили пострадалата до спирката, където я сложили да седне на пейката. Подсъдимият също се приближил към пострадалата С.. Пострадалата се оплаквала, че изпитва болки в коляното. Останалите лица се отдалечили и при пострадалата останал само подсъдимият С.. Той опипал коляното на пострадалата и след като не установил при допир травматични увреждания, казал на свидетелката, че щом няма следи от кръв, няма нищо, като не предложил да повика на мястото екип на Спешна медицинска помощ и не предоставил свои установъчни данни или данни на автобуса. Подсъдимият С. се обадил на св. Р. М.а, която по това време изпълнявала служебните си задължения като диспечер в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, поделение „Малашевци“, и казал, че възрастна жена е паднала от автобуса. Свидетелката М.а го попитала, дали жената има нужда от медицинска помощ и подсъдимият отговорил, че пострадалата отказва такава. Тогава св. М.а му казала да намери един свидетел на отказа на пострадалата да бъде повикан екип на спешна помощ, след което да продължи по маршрута. Подсъдимият С. се качил обратно в автобуса и в 12.02 часа автобусът потеглил от спирката и продължил по маршрут. Подсъдимият не подал информация за станалото в „ЦКК Авто“. Пострадалата С. нямала телефон в себе си, не могла да се обади и да съобщи за станалото и останала да седи на спирката. След около половин час оттам минали две неустановени по делото момичета и пострадалата ги помолила да се обадят на телефона за спешни повиквания 112 и да съобщят за случилото се. Момичетата обаче не успели да се свържат с оператор от „Районен център 112“ – София и пострадалата ги помолила да повикат такси, което момичетата направили. Водачът на таксиметровия автомобил, неустановен по делото, транспортирал пострадалата до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където св. С. била прегледана и били установени оток и деформация на лявото коляно, както и палпаторна болка в същото. Пострадалата свидетелка била запомнила инвентарния номер на автобуса и го съобщила на дежурен служител на МВР в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, който подал сигнал за възникналото ПТП на ул. „Илиенско шосе“, между автобус на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с инв. № 2071 и пътничката С.. Сигналът бил записан под № 30 в „Дневник регистър за ПТП“, воден в О „ПП“ – СДВР, и оттам бил подаден към Главен диспечерски център на „Център за градска мобилност“ ЕАД. След установяване водача на автобуса, подсъдимият бил установен в гараж „Малашевци“ от служители на ОПП – СДВР, сред които и св. Б. М. – дежурен ПТП в О „ПП“ – СДВР. Служителите на О „ПП“ – СДВР разговаряли с подсъдимия и го тествали с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Свидетелят М. съставил Констативен протокол № К – 395/20.08.2021 г., както и АУАН, бл. № 415398/20.08.2021 г., с който повдигнал против подс. С. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП. На 26.08.2021 г. на пострадалата била извършена оперативна интервенция в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с поставяне на метална остеосинтеза. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, установеното при пострадалата увреждане – счупване на лявата подбедрица – на голямопищялната кост, в горния край, отговаря да е получено при ПТП по механизма на падане. На 02.09.2021 г., Г. Б. – началник - група към О „ПП“ – СДВР, издала наказателно постановление № 21-4332-017998/02.09.2021 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложила на подсъдимия С. административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от три месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗДвП – за това, че като участник в станалото на 20.08.2021 г. на ул. „Илиенско шосе“ ПТП, не е уведомил компетентната служба на МВР, и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП наложила на подсъдимия административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от два месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – за това, че като участник в същото ПТП, не е останал на мястото на произшествието до пристигане на представители на МВР или на следствието. По жалба на подсъдимия срещу издаденото наказателно постановление било образувано НАХД № 12776/2022 г. по описа на СРС – НО, 6-ти състав. В открито съдебно заседание (о.с.з.), проведено на 21.11.2022 г., съдът прекратил производството по НАХД № 12776/2022 г., в частта относно административното обвинение за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, като приел, че е налице идентитет между обстоятелствата, включени в това административно обвинение, и предмета на НОХД № 4360/2022 г. по описа на СРС – НО, 94-ти състав. Определението за прекратяване не било обжалвано от подсъдимия и от наказващия орган и влязло в сила на 29.11.2022 г. Производството по НАХД № 12776/2022 г. по описа на СРС – НО, 6-ти състав, продължило по отношение на административното обвинение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. В тази част наказателното постановление било потвърдено от съда и влязло в сила, като за времето от 03.07.2023 г. до 03.10.2023 г. подсъдимият изтърпял наложеното му административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от три месеца. Подсъдимият Н. Т. С. е роден на ••••••• г., в гр. София, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи, живущ в гр. София, ул. „•••••••, ЕГН ••••••••••. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от Общата част на Наказателния кодекс. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Без да бъдат повтаряни изводите на СРС, въззивната инстанция намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното: Софийски градски съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на подсъдимия С., съдебното му минало, правоспособността му да управлява МПС и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и в частност – заявеното от подсъдимия при снемане на самоличността му и обясненията на същия, депозирани в хода на съдебното следствие пред СРС, приложените по делото справка за съдимост на подсъдимия и справка – картон на водача подсъдим С., между които не се констатира каквото и да било противоречие или несъответствие. Няма спор по делото, а и от доказателството по него се установява безпротиворечиво, че на инкриминираната дата – 20.08.2021 г., подсъдимия С. управлявал моторно превозно средство – автобус, марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № •••••••, предназначен за обществен превоз на пътници по редовна линия на градски транспорт № 26, в гр. София, по бул. „Илиенско шосе“, с посока на движение от кръстовището с ул. „Далия“ към кръстовището с ул. „Свобода“. В този смисъл са както обясненията на обвиняемото лице, така и показанията на св. С., които намират косвена доказателствена опора в отразеното в констативен протокол № К – 395/20.08.2021 г. и са напълно еднопосочни, взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви, поради което и за съда не възникна съмнение в това, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите му по фактите. Въз основа на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 20.08.2021 г. (л. 15 – л. 16 от досъдебното производство), който настоящата инстанция намери за годно писмено доказателствено средство, като съставено от компетентен орган и съдържащо изискуемите от процесуалния закон – чл. 129 от НПК, реквизити, се установява, че към инкриминираната дата автобусът, управляван от подсъдимия, е бил технически изправен. Безспорно се установява и че автобусът е бил оборудван с две външни големи огледала – ляво и дясно – за обратно виждане, както и в автобуса били монтирани едно вътрешно огледало за наблюдение на салона и две работещи независимо една от друга системи за видеонаблюдение, мониторите на които били пред водача (вж. писмо от директора на Поделение „Малашевци“ към „Столичен автотранспорт“ ЕАД, изх. № 137- 1/19.01.2024 г. до СРС (л. 132 от съдебното производство пред СРС). Записите от разположените в превозното средство, управлявано от подсъдимия, камери за видеонаблюдение, са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, чрез писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство). Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в 11: 59: 50 часа на 20.08.2021 г., автобусът, управляван от подсъдимия, спрял на СМГТ № 0744 „Софарма“ АД, находяща се на бул. „Илиенско шосе“. Същите почиват на правилен и задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия и отразеното в писмените доказателствени средства – в констативен протокол № К – 395/20.08.2021 г. (л. 8 и л. 9 от досъдебното производство), акт за установяване на административно нарушение бл. № 415398/20.08.2021 г., съставен от Б.Д. М. – мл. инспектор при О „ПП“ – СДВР, и вещественото доказателствено средство – един брой оптичен носител на информация, съдържащ записи от разположените в превозното средство, управлявано от подсъдимия, камери за видеонаблюдение, надлежно приобщен към доказателствената съвкупност, чрез писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство). Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на първия съд, касателно принципната некредитируемост на писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 2538/1/07.03.2024 г. до СРС (л. 156 от съдебното производство пред СРС) по отношение на часа, на който управляваното от подсъдимия превозно средство е спрямо на СМГТ № 0744. Както правилно е приел СРС, в писмото е отразено, че на процесната дата, в 12.03 часа, автобус по линия № 26 е спрял на СМГТ № 0744 „Софарма“ АД, но тази информация не кореспондира с отразеното в справката от автоматизираната система за контрол и управление на превозите и с отбелязания на записите от видеокамерите, монтирани в превозното средство, час на пристигане на управлявания от подсъдимия автобус в района на спирката. Правилно при това, съдът е приел, че справката касае не управлявания от подсъдимия автобус, който е пристигнал в района на спирката в 11: 59: 50 часа на 20.08.2021 г., а следващ автобус, осъществяващ движение по линия № 26. Пътната обстановка в района на местопроизшествието – СМГТ № 0744 „Софарма“ АД, също е безспорно установена. В тази насока правилно първият съд е кредитирал писмените доказателствени средства, сред които протоколът от проведеното действие по разследването – оглед на местопроизшествието, както и веществените доказателства и доказателствени средства – фотоснимките и скицата от местопрестъплението. Протоколът за оглед на местопроизшествие отговаря на всички изисквания на НПК и при провеждането на процесуално – следственото действие не са допуснати процесуални нарушения, които да го опорочат (огледът е извършен в условията на неотложност, в присъствието на поемни лица, като протоколът, отразяващ извършените действия на разследващия орган, отговаря на всички формални изисквания на чл. 129 и чл. 130 от НПК). Обосновани и съответни на доказателствената съвкупност са събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. С., и веществени доказателства – записите от разположените в превозното средство, управлявано от подсъдимия, камери за видеонаблюдение, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, чрез писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 8386/1831.08.2021 г. до СДВР (л. 30 от досъдебното производство), че преди 11.59 часа на процесната дата – 20.08.2021 г., св. С. се качила в управлявания от подсъдимия автобус, обслужващ линия № 26 на масовия градски транспорт, в посока от дома си в кв. „Требич“ към центъра на гр. София, като в 11: 59: 50 часа, когато автобусът спрял на спирка № 0744 „Софарма“ АД, станала от мястото, което заемала в средната част на автобуса, и се насочила към отворената средна врата на автобуса, за да предприеме слизане, като с лявата си ръка се държала за дръжката на вратата, а с десния си крак стъпила на пътното платно. Така събраните по делото гласни доказателствени средства и веществени доказателства са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се, непротиворечиви, добре обясняват механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие, установен и от вещите лица, изготвили комплексната видео – и автотехническа експертиза, поради което и следва да се приеме, че представляват сигурна доказателствена опора при формиране на изводите на съда по фактите. Първият съд правилно е установил и механизма на настъпване на произшествието, като се е доверил изцяло на показанията на св. С. и заключението на комплексната медико – автотехническа експертизи, които въззивната инстанция, точно както и решаващия първоинстанционен съд, намира, че следва да кредитира изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, пълни, ясни и точни и относими към предмета на доказване. Действително, събраните по делото гласни доказателствени средства са противоречиви по въпроса, дали към момента, в който пострадалата св. С. предприела слизане от превозното средство, пътното превозно средство, управлявано от подсъдимия, е било потеглило, или е било в покой. По отношение на това обстоятелство по делото са събрани две групи гласни доказателствени източници. От една страна, това са обясненията на подсъдимия С., че преди да потегли от района на спирката погледнал в огледалото за обратно виждане и след като се уверил, че няма слизащи или качващи се пътници, затворил вратите на автобуса и се подготвил да потегли, като към момента, в който чул вик от кабината на автобуса „Спри!“ все още не бил потеглил. От друга – това са показанията на св. С., че докато все още слизала по стълбите на превозното средство, водачът потеглил и затворил вратите на автобуса. По отношение на това обстоятелство, първият съд правилно се е доверил на съобщеното от св. С. и е дискредитирал обясненията на подсъдимия, приемайки основателно, че са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото му обвинение. Вярно и точно първостепенната инстанция е отчела, че показанията на св. С. не са изолирани, за разлика от обясненията на подсъдимия, а намират стабилна доказателствена опора в заключението на комплексната видео – и автотехническа експертиза, изследвала записите от камерите, монтирани в автобуса, според която отворената средна врата на автобуса започва да се затваря едновременно с потеглянето му, а не преди това (вж. снимка 3 от заключението на КВАТЕ), и след това за известно време автобусът продължава движението си при отворена средна врата на пътническия салон (вж. снимки № № 7 – 12 от заключението на КВАТЕ). Правилно е преценил и че показанията на пострадалата св. С. се подкрепят от веществените доказателства по делото – записи от камерите, разположени в пътното превозно средство, възпроизведени в съдебно заседание, на които е заснето, че в момента, в който започва затварянето на вратите на пътническия салон, автобусът вече е в движение (вж. запис „Малашевци - 1_С2_2071_20210820115500_0210820120606_5087897“). Настоящата съдебна инстанция няма основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд в този смисъл, тъй като същите са обосновани и съответни на доказателствената съвкупност. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд, също както и първоинстанционния такъв, изцяло се доверява на показанията на св. С., като намира, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при максимален стремеж от страна на свидетелката да допринесе за изясняване на обективната истина. Показанията на св. С., в нито една тяхна част, не се разколебават или оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници и намират категорична доказателствена опора в писмените и веществени доказателствени средства и заключенията на изготвените експертизи. Действително, пред съда свидетелката заявява липса на спомен по отношение на редица факти и обстоятелства, интересуващи производството, а именно датата и мястото на настъпване на произшествието, и депозира противоречиви показания по отношение на инвентарния номер на автобуса, от който слязла, което е обусловило приобщаване на показанията и от досъдебна фаза. Това обаче добре се обяснява, от една страна, с изминалия период от време от датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелката дава показания и датата на разпита и пред съда, от една страна, а от друга – с напредналата възраст и особената стресова обстановка, при която свидетелката е възприела процесните факти и обстоятелства, които не са позволили да възпроизведе в цялост и в детайли възприетата от нея фактическа обстановка, и по никакъв начин не рефлектира върху изводите на съда, че депозира добросъвестни и правдиви показания, които няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите по фактите. Вярно е, обясненията на подсъдимия също са достоверни и правдиви в редица свои части – по отношение на трудовата му ангажираност към инкриминираната дата; линията от масовия градски транспорт, по която осъществявал движение на 20.08.2021 г.; настъпилото произшествие с пътник от автобуса и проведения от него разговор с дежурния диспечер в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, Поделение „Малашевци“ – св. М.а, и това, че след разговора с диспечера продължил по маршрута си. По отношение на тези факти и обстоятелства обясненията на подсъдимия намират стабилна доказателствена опора в останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат ползвани от съдилищата при формиране на изводите им по фактите. Настоящата инстанция, за разлика от първия съд, намира и че следва да се довери на обясненията на подсъдимия, че не е възприел пострадалата св. С. по време на придвижването за слизане от средната врата на автобуса, като прецени, че същите не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници. Същевременно, за съда е несъмнено, че водачът - подсъдим С. е могъл да възприеме придвижването на пътничката в автобуса и предприети е от нея действия по слизане от превозното средство, в случай, че беше наблюдавал мониторите, монтирани в кабината на водача, тъй като, видно от заключението на комплексната видео – и автотехническа експертиза, което кореспондира изцяло със записите от камерите за видеонаблюдение в автобуса, пострадалата е била видима за подсъдимия във вътрешното огледало за обратно виждане, още преди подсъдимият да е спрял на спирка „Софарма“ АД, в момента на насочването към вратата на превозното средство, а след това и преди да потегли, като подсъдимият е могъл да я възприеме и във външното странично огледало, когато тя се е намирала частично извън автобуса. Фактите и обстоятелствата, относими към поведението на пострадалата С. и това на водача - подсъдим С. непосредствено след падане на пътничката от автобуса, районният съд правилно е установил въз основа на показанията на св. С., които е кредитирал изцяло. Въззивната инстанция няма основание да ревизира изводите на първия съд в тази насока. Правилно и обосновано районният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че няколкократно е попитал пострадалата, дали има нужда от медицинска помощ или съдействие, но тя е отказала такава, като е преценил, че същите противоречат на показанията на пострадалата, която свидетелства, че водачът на превозното средство не я е попитал дали има нужда от медицинска помощ, а единствено сам е заключил, че щом няма кръв, няма нищо. Действително, обясненията на подсъдимия в този смисъл се подкрепят от показанията на св. Г., но същите правилно са били оценени от СРС като такива с производен характер и не са били кредитирани по съображения, че се оборват от веществените доказателствени средства, приобщени по делото – записите от камери за видеонаблюдение, монтирани в автобуса, от които се установява, че две лица от женски пол, неустановени по делото, подкрепят пострадалата и я настаняват на пейката на спирката, и едва след това пред нея застава подсъдимият (в ж. запис „Малашевци 1_С3_2071_20210820115505_ 20210820121102_166116“). Правилно първият съд е отчел и недостоверността на показанията на св. Г. в частта им, в която същата твърди, че подсъдимият стоял при пострадалата продължително време, около 15 минути, като е съобразил, че от писмените доказателствени средства се установява, че водачът е потеглил от района на СМГТ № 0744 в 12.02 часа, т.е. престоял е в района на спирката около две минути. При това, правилно районният съд е формирал изводите си по отношение на поведението на водача - подсъдим С., като се е доверил отново на съобщеното от св. С. и е дискредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. в противния смисъл. Въззивната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на районния съд по отношение на механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалата С. и тяхната медико – биологична характеристика. По отношение на тези обстоятелства правилно първият съд е кредитирал показанията на св. С., писменото доказателствено средство – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на епикриза, издадена на Ц.М.С. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Втора клиника по ортопедия и травматология (л. 39 – л. 41 от досъдебното производство) и заключението на съдебномедицинската експертиза, които са в достатъчна степен еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, за да позволят еднозначни изводи по фактите. Фактите и обстоятелствата, относими към взетото административно отношение към водача – подсъдим С. – съставения му акт за установяване на административно нарушение бл. № 415398/20.08.2021 г. и издаденото въз основа на същия наказателно постановление № 21-4332-017998/02.09.2021 г., издадено от Г.В.Б. – началник група към О „ПП“ – СДВР срещу Н. Т. С., се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията на св. М. и писмените доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност. В обобщение, районният съд законосъобразно се е ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса гласни, писмени и веществени доказателствени средства и доказателства и способ на доказване – експертизи. Правилно СРС е кредитирал с доверие заключенията на изготвените съдебномедицинска експертиза (л. 37 – л. 38 от досъдебното производство) и комплексна видео – и автотехническа експертиза (л. 43 – л. 55 от досъдебното производство), като е преценил, че са обективни, компетентни и пълни, отговарят на поставените въпроси и са относими към предмета на доказване. Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „д“ от ЕКЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства. Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимото лице не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на обвиняемия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато служебно му е осигурена, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен. Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както извършеното деяние и неговият предмет, време и място на извършване, така и съпричастността на подсъдимия С. към същите, обратно на въведените във въззивната жалба твърдения. Предвид всичко изложено, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление. От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав. От обективна страна безспорно е доказано, че подсъдимия С., на инкриминираните място и време, е управлявал моторно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници – автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № •••••••, по ул. „Илиенско шосе“, с посока на движение от кръстовището с ул. „Далия“ към кръстовището с ул. „Свобода“ и в района на СМГТ № 0744 „Софарма“ АД е нарушил разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което причинил средна телесна повреда на св. Ц.М.С. – возеща се като пътник във автобуса и слизаща от него, на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица – на голямопищялната кост, в горния край, което нараняване представлява „трайно затруднение движенията на левия долен крайник (за период по дълъг от 30 дни)“. С поведението си подсъдимия С. е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, „Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците“, като непосредствено преди да потегли от СМГТ № 0744 „Софарма“ АД не е сторил необходимото – да наблюдава непрекъснато чрез дясното странично огледало, за да се увери, че около десния габарит на автобуса няма слизащи или качващи се пътници, за да осигури възможност за безопасното им слизане или качване, в резултат на което не е възприел, че пострадалата С. не е слязла напълно от автобуса, а е задействал бутоните за затваряне на вратите, при което втората (средната) врата е притиснала тялото на пострадалата, и е потеглил от спирката на редовния градски транспорт преди да се убеди, че всички пътници, сред които и св. С., са слезли от превозното средство, при което пострадалата първоначално приседнала на стъпалото на превозното средство, като десният крак се влачел по пътното платно, а след това паднала от автобуса на терена на лявата си страна. Налице е и изискуемата се от закона пряка, непосредствена и непрекъсваща причинно – следствена връзка между нарушението на правилата на движение и настъпилия съставомерен резултат. В настоящия случай, именно в резултат на неспазването на правилото на чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, респективно игнорирането на задължението на водача да осигури безопасното превозване, слизане и качване на пътниците, подсъдимия С. е потеглил от спирката на редовния градски транспорт и е задействал бутоните за затваряне на вратите, преди да се убеди, че всички пътници, сред които и св. С., са слезли от превозното средство, при което пострадалата е паднала на терена и е получила съставомерните телесни увреждания. В резултат на падането на терена, на пострадалата св. С. било причинено счупване на лявата подбедрица – на голямопищялната кост в горния край, което нараняване представлява „трайно затруднение движенията на левия долен крайник (за период по дълъг от 30 дни)“, с което е и осъществен частният съставомерен признак „средна телесна повреда“. По делото категорично е доказано, че подсъдимия С. е разполагал с обективната възможност навременно да съобрази поведението си с императивното му задължение, произтичащо от горепосоченото правило за пътно поведение, закрепено в чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, като непосредствено преди да потегли от СМГТ № 0744 „Софарма“ АД, е имал възможност да наблюдава непрекъснато чрез дясното странично огледало пространството около десния габарит на управляваното от него превозно средство, за да се увери, че няма слизащи или качващи се пътници. Това негово изискуемо поведение е щяло да доведе до създаване на безопасни условия за слизане и качване на пътниците в автобуса. Такова дължимо поведение обаче, което да е съобразено с правилата за движение по пътищата, не е предприето от подсъдимия и същият е потеглил от спирката на редовния градски транспорт, задействайки бутоните за затваряне на вратите, преди да се убеди, че всички пътници са слезли от превозното средство. Вярно и точно районният съд е прецизирал и субективната страна на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние, като извършено виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Действително, както коректно е посочил и първоинстанционният съд, подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За него, като водач на моторно – превозно средство, осъществяващ превоз на пътници по редовна линия от обществения градски транспорт, е съществувало задължението за спазване на правилата за движение. Умишлено е пренебрегнал основни такива правила, което като правоспособен водач е следвало да съблюдава, а именно да осигури възможност за безопасното превозване, качване и слизане на пътниците, в резултат на което по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), е реализирал ПТП, довело до съставомерния резултат. При това, правилно СРС е преценил, от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с правните изводи на първостепенния съд в тази насока, като намира, че същите почиват на правилен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, вярна и точна интерпретация на съставомерните признаци от визирания престъпен състав и поради това не се нуждаят от преосмисляне. Първият съд правилно е приел и, че събраните по делото доказателства обосновават извод, че водачът - подсъдим С. е предприел поведение, обективно насочено към избягване ангажиране на отговорността му за причиненото ПТП, а именно – съобщил е на дежурния диспечер М.а за настъпилото произшествие, но е премълчал, че именно неговото поведение е станало причина за настъпване на инцидента и е заявил, че пострадалата е отказала медицинска помощ; напуснал е местопроизшествието и е продължил по маршрута си, като не е предоставил на свидетелката и никакви свои или на автобуса данни, по които да може да бъде установен впоследствие; не е подал информация за инцидента в „ЦКК Авто“. С това, подсъдимият е реализирал от обективна и субективна страна квалифициращият признак по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно „бягство от местопроизшествието“. Не могат да бъдат споделени обаче доводите на районната инстанция, обосновали оправдаване на подсъдимия по така възведеното му обвинение за осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, че санкционирането му с влязло в сила на 29.11.2022 г. наказателно постановление № 21-4332-017998/02.09.2021 г., издадено от началник – група към О „ПП“ – СДВР за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП обуславя недопустимост за повторното му санкциониране с присъдата за едни и същи факти. Действително, установява се, че с наказателно постановление № 21-4332- 017998/02.09.2021 г., издадено на 02.09.2021 г. от Г. Б. – началник - група към О „ПП“ – СДВР, водачът – подсъдим С. е санкциониран за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – за това, че като участник в същото ПТП, не е останал на мястото на произшествието до пристигане на представители на МВР. С влязлото в сила решение, постановено по НАХД № 12776/2022 г. по описа на СРС – НО, 6-ти състав, наказателното постановление е било отменено в тази му част, поради което признаването му за виновен по първоначално повдигнатото спрямо подсъдимия С. обвинение не би се явило в нарушение на принципа „ne bis in idem“. При липсата на съответен протест от прокурора в този смисъл обаче, настоящата инстанция не би могла да ревизира присъдата на СРС в наказателно – оправдателната част, макар и да изразява несъгласие с доводите на първия съд по приложимия закон. С оглед така приетата от първия съд правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия С., която не може да бъде ревизирана от настоящата инстанция, СГС се съгласява с доводите на районния съд, че по отношение на подсъдимото лице са налице материално – правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като в същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки на ал. 7 на същата норма. Подсъдимият не е бил осъждан за престъпление от общ характер (реабилитирано е) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от НК, признат е за виновен за непредпазливо престъпление, за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, не са настъпили имуществени вреди от деянието, като в същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления. Точно и вярно е отмерен от районния съд и размера на административното наказание „глоба”, наложено на подсъдимия С., а именно такава, в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства изразеното искрено съжаление за извършеното и доброто му процесуално поведение. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства настоящата инстанция отчете още и изминалия сравнително продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние – 20.08.2021 г., и тази на постановяване на окончателния съдебен акт от настоящата инстанция – обстоятелство, което не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимото лице; депозираните от подсъдимия обяснения, с които съдейства за изясняване на обективната истина, както и трудовата му ангажираност. Иначе правилно първостепенният съд не е отчел чистото съдебно минало на обвиняемото лице към датата на извършване на инкриминираното деяние като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като липсата на предходно осъждане е сред кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на привилегията на закона по чл. 78а, ал. 1 от НК и не следва да се отчита повторно при индивидуализация на следващото се на обвиняемия административно наказание. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, СРС е отчел напредналата възраст на пострадалото лице, санкционирането на водача - подсъдим С. за предходни допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата и обстоятелството, че нарушението е извършено от него като водач на пътно превозно средство от масовия градски транспорт. Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че напредналата възраст на пострадалата следва да се отчита като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, доколкото това обстоятелство, което е можело да бъде възприето от водача – подсъдим С., е предпоставяло по-голямо внимание и засилена грижа към пътуващата и слизаща от превозното средство пострадала. Правилно и законосъобразно първият съд е отчел като отегчаващо отговорността на водача – подсъдим С. обстоятелство санкционирането му за многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата преди датата на инкриминираното деяние. Това обстоятелство действително сочи, че у същия е формирана трайна отрицателна нагласа към спазване правилата за движение по пътищата, довела и до извършване на инкриминираното деяние. Не могат обаче да бъдат възприети доводите на районния съд, че заеманата от подсъдимия длъжност към датата на извършване на инкриминираното деяние – водач на пътно превозно средство от масовия градски транспорт, следва да се отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство. И това е така, тъй като същият е санкциониран именно за причиняване на съставомерен резултат, в резултат на нарушаване на правилото по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, което е с особен субект – водач на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, поради което и съобразяването на това обстоятелство и при индивидуализация на наказателната отговорност на дееца ще се яви в нарушение на принципа „ne bis in idem“. При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция намира, че по делото действително е налице лек превес на смекчаващите над отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което налага следващото му се административно наказание „глоба“ да се определи в размер малко под средния, предвиден в закона. При това, въпреки наложилата се ревизия на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, отчетени от първия съд, по същество СРС правилно е определил размера на следващото се на подсъдимия административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Въззивният съд споделя становището на районния, че така определения размер на административното наказание „глоба” в най-пълна степен ще обезпечи постигане целите на същите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като, от една страна, ще спомогне подсъдимият да се превъзпита към спазване на законите и ще въздейства възпитателно и предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на обществото, а от друга страна – тази санкционна последица ще въздейства възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на самия подсъдим, което да бъде в пределите на закона, в частност подсъдимия С. за в бъдеще да проявява при управление на моторно - превозно средство дължимите внимание и предпазливост. Настоящата инстанция намира и че първият съд правилно е преценил, че за поправянето на подсъдимия и постигане целите на административното наказание, на подсъдимия С. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в чл. 78а, ал. 4 от НК, вр. чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Изтърпяването на това административно наказание е безусловно наложително, предвид отчетените многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от подсъдимия преди 20.08.2021 г. Това обстоятелство, както вече се посочи, обуславя извод, че у подсъдимия е формирана трайна отрицателна нагласа към спазване правилата за движение по пътищата, довела и до извършване на инкриминираното деяние. Налагането на този вид административна санкция, следователно, е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, отчетени по-горе, а възраженията на защитата на подсъдимия в противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни. Същевременно, при съобразяване размера на този вид административно наказание първият съд не е отчел смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в частност – трудовата му ангажираност като водач на превозно средство от масовия градски транспорт. Налагането на административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за указания от СРС едногодишен срок, следователно, ще доведе до невъзможност подсъдимия да упражнява професията си за сравнително продължителен период от време и по този начин да е полезен за обществото и да осигурява издръжката си по законосъобразен начин, което не би съдействало за постигане целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното и съобразявайки смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, отчетени по-горе, настоящата инстанция намира, че са налице визираните в чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК предпоставки за изменяне на постановената първоинстанционна присъда, в насока занижаване размера на наложеното на подсъдимия С. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до размер от 3 (три) месеца. Именно такъв размер на наложеното на подсъдимия административно наказание, според настоящата инстанция, ще е необходим и достатъчен за изпълнение на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Иначе, с оглед изхода на делото, разноските по него правилно са възложени на признатия за виновен подсъдимия С., в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно изчислени. Правилно и законосъобразно подсъдимия С. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 390 (триста и деветдесет) лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на СРС – сумата от 210 (двеста и десет) лева – разноски в съдебната фаза на производството. Въззивната инстанция констатира, че първият съд е пропуснал да се произнесе единствено по следващата се държавна такса за издаване на изпълнителни листа за присъдената „глоба“ и за присъдените разноски по делото, при липса на доброволно изпълнение на същите, но прецени, че не може да се произнесе в този смисъл, тъй като с това би ограничил правото на обвиняемия за двуинстанционен контрол върху актовете на съда. Първият съд следва да отстрани констатирания пропуск по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД